Създаването на ред, при който висшите държавни служители са съдени от съд, специализиран в материята на организираната престъпност е сигнал, който бележи разпад във възприятията за правова държава и демократичен политически ред…

Когато едно законодателно решение е нетипично за съдоустройствената наука и практика и наред с това е неизчерпателно мотивирано, то, такова решение е на практика произволно. А такъв произвол е на собствено основание белег за извънредност и представлява заплаха за върховенството на правото и правата на гражданите“.

Това са само част от аргументите в становището на Съюза на съдиите в България до Конституционния съд, с които организацията подкрепя искането на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционни промените в НПК за прехвърлянето на делата за корупцията по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд.

Според ССБ както част от разпоредбите в НПК, така и текстове от ЗСВ са в противоречие с основния закон, на принципите на правовата държава, на равенството на гражданите пред закона и на практиката на Конституционния съд.

Те припомнят, че в Решение №10 от 15 ноември 2011 г. Конституционният съд развива критериите, по които се преценява дали един съд е извънреден или специализиран. Критериите, посочени то КС, са: извънредният съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.

И тъй като Конституцията не съдържа легално определение що е то извънреден съд, от ССБ цитират решение на словашкия КС, който е обявил за противоконституционен Закона за Специалния съд като несъвместим с принципа на правовата държава, тъй като създава извънреден съд.

Конституционният съд на Словашката република прави опит да подбере критерии за разграничаване на специализирани от извънредни съдилища. Решението съдържа и кратък анализ на специализираните трибунали по държави, което би могло да послужи като сравнение. В същинската си аргументация словашкият Конституционен съд посочва, че

характерно за извънредните съдебни органи е, че правната регламентация на техния статут, подсъдност, дейност и организация по отношение на някои от посочените критерии се отличава от правната регламентация на статута, подсъдността, дейността и организацията на „стандартните“ съдилища до такава степен, че въпросният съдебен орган създава алтернативен елемент на съществуващата система на съдилищата (съдебната система).

За разлика от „стандартните“ специализирани съдилища, в случая с извънредните съдилища посочените специфични черти на правната регламентация, на тяхното положение, дейност и организация почти винаги се обвързват със специално дефинирана подсъдност, обхващаща значителен властово-политически контекст“, пишат от съсловната организация.

Обясняват, че обичайната местна подсъдност ще бъде заобиколена единствено поради длъжностното качество на субекта на престъплението, а определянето на подсъдността на спецсъда по този начин – по субект, а не по предмет, го характеризира като извънреден.

ССБ сочи, че съдилища с различен вид специализация по правна материя – трудови, семейни, административни, се създават при наличие на конкретна обществена необходимост, за да се повиши качеството при разглеждане на съответната категория дела. Освен това е допустимо да се създадат и особени съдилища (със специализация съобразно субектите), каквито са например съдилищата за непълнолетните и военните.

„Софийският градски съд имаше особена компетентност по чл. 35, ал. 3 НПК по дела за обвинения срещу лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, която беше изчерпателна – включваше всички престъпления, извършени от тази категория субекти. Настоящата законодателна уредба обаче смесва допустимите критерии за определяне на специална и особена компетентност.

Смесването на специализация по материя със специализация по лица влиза в конфликт с идеята за ефективност на този вид организация на съдилищата и компрометира предварително заявената легитимна цел. На практика СпНС не се превръща в специализиран съд за определена категория правни субекти, а само за определени престъпления, извършени от тези субекти. Останалите престъпления, извършени от лица от категориите, изброени в чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК, продължават да се разглеждат от Софийския градски съд. Изземването само на част, а не на цялата особена компетентност на Софийския градски съд – за имуществени, стопански, корупционни, документни престъпления и такива срещу правосъдието, и предоставянето ѝ на СпНС, също е белег за извънредност, доколкото всяка избирателност и отклонение от въвеждането на общ принцип за всички дела, за всички субекти или за цяла категория субекти се схваща като политическо накърняване на институционалната независимост на съда“, аргументират се от ССБ като добавят, че това представлява необосновано дисбалансиране на принципа за равенство на гражданите пред закона, гарантиран от Конституцията.

От организацията отбелязват, че разликата между условията и реда за назначаване на съдии в спецсъда и останалите магистрати също не съответстват на Решение №10 от 15 ноември 2011 г. на Конституционния съд.

Става дума за правомощията на председателите на Апелативния специализиран наказателен съд и на СпНС, които могат да командироват съдии от цялата страна. Останалите съдебни началници нямат такива правомощия.

„Подобни правомощия обуславят извънредния характер на съда и същевременно създават механизми за подбиране на съдии за определени дела.

Независимо, че презумирането на добросъвестността на органите на власт е принцип, потвърден от Конституционния съд нееднократно, целенасоченото създаване на извънреден ред, който дисбалансира системата на правомощия на съдебните органи, с цел командироването на съдии от всички инстанции и места в СпНС е категорично необосновано. Такова законодателно решение размества последователността и логиката на достъпа и израстването в съдебната система и поставя под съмнение добросъвестността на законодателя. Наред с подсъдността по субект, председателите в структурната на специализираните наказателни съдилища са в правото си да формират персоналния състав на съда в разрез с нормите на конкурсното начало и класирането при назначаване, повишаване или преместване, действащи за останалите съдии от системата“, казват от ССБ.

Като пример за поредното отклонение от общоприетите правила сочат и предвиденото в ЗСВ допълнително възнаграждение за магистрати и съдебни служители в спецорганите.

Така магистратите и служителите от специализираните наказателни съдилища са поставени в привилегировано положение, спрямо тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Получаването на допълнително възнаграждение за едните е поставено в зависимост от критерий „резултати от дейността“, а за останалите от критерия „натовареност“. Налице е различно третиране, което е белег за извънредност.

Следва да се отбележи, че възложената на Софийски градски съд особена компетентност за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт, никога не е обуславяла извънредност на същия съд. СГС, като окръжен съд, е разглеждал в качеството си на първоинстанционен или въззивен съд дела за същите престъпления, извършени от всички останали лица. Нито статутът на съдиите в СГС, нито начинът за техния подбор не са се отличавали значително от действащите общи правила по отношение на останалите съдии в окръжните съдилища“, заключават от ССБ.

Не на последно място, те намират противоречие не само с основния закон, но и с Конвенцията за защита правата на човека на чл. 127, ал.1 от НПК, според който като писмени доказателства се приемат „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи“.

Това, според организацията, противоречи на презумпцията за невиновност. Добавят, че тя поражда своето действие от момента, в който дадено лице е привлечено като обвиняем.

В разпоредбата, оспорена от ВКС, са посочени документи, които са съставени преди да има привлечен обвиняем, като е предвидено те да се ползват в процеса, поради което директно е засегната презумпцията за невиновност. На същото основание намираме, че може да се поддържа тезата за несъответствие на чл. 127, ал. 1 от НПК с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, тъй като в процеса се ползват доказателства, създадени преди да имаме обвиняемо лице. Излиза, че констатациите за нарушения са предварителни, което е директно нарушение на презумпцията за невиновност“, изтъкват от съюза.

 

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
28 февруари 2018 18:52
Регистриран

Не ще се уморя да повтарям – думите „благодаря“,“извинявай“ „прости ми“ и „прощавам ти“ са в ъ л ш е б н и. Използвайте ги всякога и без да ги пестите. Опитайте…После всичко се нарежда само… До нашите управляващи – дано най-после разберете разумният смисъл на своето съществуване – само съединението прави силата…Днес, и сега, на 3 март 2018 г.БЪЛГАРИТЕ нямаме врагове-нито турци, нито сърби, нито гърци, нито румънци, а най-малкото македонците . Дори нещо повече – французи и германци, италианци и австрийци, арменци, датчани, англичани и руснаци – са НАШИ ПРИЯТЕЛИ .И ще са до гроб добри с нас,… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
28 февруари 2018 18:30
Регистриран

Както и да го наречем, все тая-пропорционалността не ще бъде отстоявана ТАМ и с основание идеята е изначално погрешна.А всъщност право на НС е да законодателства, а не ВКС, например чрез тълкуване на норми.Но…друго е важно-госпожи, които „разбирате“от ЕП , нима не осъзнавате каква политика „следва“ЕК , и каква процедура иска да се провежда-не обезателно и непременно осъждан за …прим.корупция.Защото това наказание е самото отрицание на заподозрените.А не такава е целта на правосъдието – целта, госпожи и господа, е уличените и заподозрените т.н.извършители, да могат да се поправят преди присъдата.Но не след внасяне на обвинителен акт от прокурора, когато и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2018 16:40
Гост

Извънреден може и да не е, но е специален

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2018 16:38
Гост

следя дискусията и все си мисля, че чак извънреден съд не е

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2018 15:50
Гост

Някои хора май са следили изказванията на главния прокурор за компетентността на СГС и СНС и сега му отговарят.