Генералният адвокат проф. Евгени Танчев:

Изпълнението на ЕЗА може да се отложи при реален риск от флагрантен отказ от правосъдие

Рискът произтича от недостатъци на съдебната система. А казусът е на поляк, който не иска да бъде съден в родината си след реформите там

Lex News 28 юни 2018, 12:26 1942 6

Изпълнението на европейска заповед за арест (ЕЗА) може да се отложи при реален риск от флагрантен отказ от правосъдие заради недостатъци на съдебната система. Това най-общо заявява българският генерален адвокат в Съда на Европейския съюз проф. Евгени Танчев в заключението си по казус на поляк, който властите във Варшава искат да им бъде предаден от Ирландия, за да бъде съден за трафик на наркотици.

Танчев обаче подчертава, че когато решава дали да отложи изпълнението на ЕЗА, ирландският съд трябва да прецени дали в конкретния случай, исканият от Полша гражданин е доказал по какъв начин недостатъците на тамошната съдебна система са пречка неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд.

Именно реформите в Полша са аргументът на търсения за трафик на наркотици да не иска да бъде предаден на властите във Варшава, защото твърди, че те създават реален риск за него да не бъде проведен справедлив процес.

В заключението си проф. Танчев напомня решението Aranyosi et Căldăraru, в което СЕС приема, че когато изпълняващият съдебен орган установи, че по отношение на лицето има реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на Хартата на основните права на ЕС, изпълнението на европейската заповед за арест се отлага.

„Все пак подобно отлагане е възможно единствено след осъществяване на двуетапна проверка“, заявява генералният адвокат. И обяснява в какво се състои тя: „Като начало изпълняващият съдебен орган трябва да установи съществуването на реален риск от нечовешко или унизително отношение в издаващата държава членка, и по-специално съществуването на системни недостатъци. След това този орган трябва да се убеди, че са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, ще бъде изложено на подобен риск“.

В заключението си проф. Танчев, който е сред най-именитите специалисти по конституционно право, бивш председател на Конституционния съд и член на Венецианската комисия, обяснява, че наличието на системни недостатъци не означава непременно, че в даден случай заинтересованото лице ще бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, ако бъде предадено.

Ирландският Висш съд (High Court) пита СЕС дали, за да отложи изпълнението на ЕЗА, трябва да установи само, че има недостатъци на полската съдебна система, които съставляват реален риск да бъде нарушено правото на справедлив съдебен процес, или освен това трябва да се докаже, че конкретното лице е изложено на подобен риск. Той пита и каква информация и гаранции трябва евентуално да получи от полските власти, за да отстрани този риск.

„Посочените въпроси се вписват в контекста на развитието на полската съдебна система и на реформите в нея, които водят до приемането на 20 декември 2017 г. на мотивирано предложение от страна на Комисията, с което тя приканва Съвета да констатира на основание на член 7, параграф 1 ДЕС наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Полша на принципа на правовата държава“, припомнят от съда в Люксембург.

В заключението си проф. Танчев посочва, че дали има реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес заради недостатъци на полската съдебна система, трябва да се произнесе изпълняващият съдебен орган. И заявява, че е без значение, че досега Съветът не е приел решението дали Полша нарушава принципа на правовата държава. „Всъщност преценката, която евентуално би била извършена от Съвета в рамките на член 7, параграф 1 ДЕС, няма същия предмет като тази, извършена от изпълняващия съдебен орган. Първата от двете преценки се отнася до риска от нарушение на принципа на правовата държава, а втората – до риска от нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Наличието на последния посочен риск може да се установи, докато наличието на първия не е установено“, обяснява генералният адвокат.

Той напомня, че ако Съветът констатира очевиден риск от тежко нарушение на принципа на правовата държава, това би могло да доведе до спиране на изпълнението на Рамковото решение относно европейската заповед за арест по отношение на Полша.

„Реален риск от нарушение – не на забраната за нечовешко или унизително отношение, какъвто е бил налице в решение Aranyosi и Căldăraru, а на правото на справедлив процес, може да доведе до отлагане на изпълнението на европейска заповед за арест. Взаимното признаване на европейските заповеди за арест всъщност предполага наказателното преследване, за целите на които е издадена заповедта, да се проведе пред независим и безпристрастен съдебен орган в издаващата държава членка. Следователно, ако е налице реален риск провежданата в издаващата държава членка процедура да не отговаря на това изискване, липсва предпоставката, на която се основава задължението за изпълнение на всяка европейска заповед за арест“, пише проф. Танчев.

Той обаче счита, че за да възникне задължение за отлагане на изпълнението на ЕЗА е необходимо да съществува реален риск не от нарушение на правото на справедлив процес, а от флагрантен отказ от правосъдие. „Ограниченията на принципа на взаимно доверие трябва да се тълкуват стриктно“, посочва проф. Танчев. Според него не може да бъде изключена възможността липсата на независимост на съдилищата на издаващата държава членка по принцип да съставлява флагрантен отказ от правосъдие. „Все пак, за да е налице това, посочената липса на независимост трябва да е толкова съществена, че да премахва изцяло справедливия характер на съдебния процес“, пише той.

В заключението си проф. Танчев посочва, че за тази цел ирландският съд трябва да се основе на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за действителното съществуване на недостатъци, засягащи полската съдебна система.

Освен това, според него, изпълняващият съдебен орган е длъжен да отложи изпълнението на ЕЗА, само когато установи, че не само съществува реален риск от флагрантен отказ от правосъдие, но и че лицето, за което се отнася съответната заповед, ще бъде изложено на този риск. „Всъщност дори да се предположи, че в Полша съществува реален риск от флагрантен отказ от правосъдие поради скорошните реформи на съдебната система, от това не може да бъде направен извод, че нито един полски съд не е в състояние да разгледа дадено дело, независимо от естеството му, спазвайки правото на справедлив процес. Поради това, за целите на доказването, че заинтересованото лице е изложено на разглеждания риск от флагрантен отказ от правосъдие, следва да се установи съществуването на особени обстоятелства или във връзка с това лице, или във връзка с престъплението, за което то е обект на наказателно преследване или за което е осъдено, които обстоятелства го излагат на подобен риск“, пише в заключението.

В него се обяснява, че ирландският съд е длъжен да поиска от издаващия съдебен орган в Полша необходимата допълнителна информация в две насоки. Първата е за законодателните промени, осъществени след датата на издаване на документите, с които вече разполага, за да установи дали има реален риск от флагрантен отказ от правосъдие. Другата информация, които трябва да поиска, е за особеностите, свързани с лицето, по отношение на което е издадена ЕЗА, или до естеството на престъплението, за което се води наказателно преследване срещу него.