Защо забраната за реклама на адвоката е анахронизъм, който противоречи на правото на ЕС
Есенната национална конференция на българската адвокатура
Адвокат Стефан Марчев е член на Софийския адвокатски съвет. Адвокат е от 2001 г. и е съдружник в адвокатско съдружие „Гигова и партньори”.
Настоящата статия представя със съкращения доклада, който той изнесе по време на Есенната национална конференция на българската адвокатура, която се проведе тази събота в София. Заглавието е на редакцията.
Тази година есенната конференция на адвокатурата беше под мотото „Съвременните предизвикателства при упражняване на адвокатска професия“ и беше организирана от Висшия адвокатски съвет съвместно със Софийската адвокатска колегия. Освен представители на всички висши органи на адвокатурата и ръководствата на колегиите в страната, в нея участваха председателката на Комисията по правни въпроси в Народното събрание Анна Александрова и колегата ѝ от парламента Емил Димитров, зам.-председателката на Върховния административен съд Милка Панчева, членът на Висшия съдебен съвет Цветинка Пашкунова, омбудсманът Диана Ковачева и зам.-кметът на София доц. Тодор Чобанов.
I. Въведение в проблема
Обикновено хората възприемат рекламата основно като инструмент за манипулация. Адвокатът и адвокатската професия, независимо от ключовата им обществена функция за правосъдието и за върховенството на правото, не се ползват с висок авторитет и често адвокатът се приема за човек, на когото е по-мило възнаграждението, отколкото истината.
Затова, някак по подразбиране, се приема, че ако адвокатите могат да се рекламират, то тази реклама – както личи от името ѝ „Адвокатска реклама“, винаги би била подвеждаща, невярна и много по-манипулативна, отколкото която и да било друга реклама. Продължава да се смята у нас, че рекламата на адвокатската дейност би уронила престижа на професията и на цялата правосъдна система, поради което е несъвместима с традициите и ценностите на професията.
Публичният образ на адвоката, обаче, се различава съществено от действителните качества, които притежават огромното мнозинство от адвокати, които споделят ценностите и идеалите на адвокатската професия – компетентност, достойнство, почтеност, лоялност, независимост, колегиалност, и които упражнявайки професията правят възможно изпълняването на конституционната функция на адвокатурата.
Дали и разбирането, че „адвокатската реклама“ по дефиниция би била „манипулативна“ и ще предоставя „подвеждаща“ информация, не е също толкова повърхностно и невярно, колкото и публичният образ на адвоката?
Непредубеденият подход към темата предполага да бъде изяснено какво забранява действащият у нас Закон за адвокатурата (ЗА) и какви задължения имат адвокатите в рамките на обществената им функция „да служат на интересите на правосъдието“[1] (чл. 2, ал. 1 от ЕКА), проследяване на историческото развитие на забраната за реклама и отпадането на пълните ограничения – първоначално в САЩ, а впоследствие и в Европа, и преценка доколко съществуващата у нас пълна забрана за рекламата от адвокати, ако въобще е приложима днес, е съвместима с европейското законодателство и с обществената роля на адвоката в наши дни.
II. Забраната за реклама на адвокатска дейност у нас и ограничения в начините за разгласяване на професионалната дейност на адвоката
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗА забранява на адвоката „да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и правилата на адвокатската етика“.
Законът забранява рекламата, но позволява на адвоката да посочва и разгласява информация за себе си, като въвежда ограничения относно информацията:
- адвокатът може да уточнява в коя област на правото практикува (чл. 42, ал. 2 ЗА)
- адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее (чл. 42, ал. 3 ЗА)
- адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на ЗА и етичния кодекс (чл. 42, ал. 4 ЗА).
Като доразвитие на законовата уредба, в раздела с Основни принципи на професията Етичният кодекс на адвоката е посочил допустимите способи за „Разгласяване на професионалната дейност“ (както е озаглавен чл. 8 ЕКА), като е предвидил:
че адвокатът може:
- да „осведомява обществеността за данните относно неговата професионална дейност, които са вписани в адвокатския регистър“ (чл. 8, ал. 1 ЕКА) – т.е. конкретно са посочени единствените данни, които адвокатът може да разгласява и разпространява за себе си;
- да „предоставя информация за професионалната си дейност чрез различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация или по друг начин, доколкото се спазват изискванията на ал. 1“ (чл. 8, ал. 2 ЕКА) – т.е. посочени са неизчерпателно средствата за разпространяване на допустимата информация за дейността на адвоката;
- да изработва брошури, бланки, табели и визитни картички, ако отговарят на изискванията за допустимото съдържание и забранено съдържание при разгласяване на дейността на адвоката (чл. 8, ал. 5 ЕКА).
че адвокатът не може:
- да рекламира своята дейност (чл. 8, ал. 3, т. 1 ЕКА)
- да прави сравнение с други адвокати относно качеството на адвокатската работа, обема и успеха на практиката си, размера на адвокатското си възнаграждение (чл. 8, ал. 3, т. 2 ЕКА)
- да обещава постигането на конкретни резултати (чл. 8, ал. 3, т. 3 ЕКА)
- да обявява имената на свои клиенти (чл. 8, ал. 3, т. 4 ЕКА)
- да предлага услугите си на бъдещ клиент лично, чрез посредник или по друг начин, освен когато адвокатът няма семейна, роднинска или предходна професионална връзка с лицето, както и да използва посредници (чл. 8, ал. 4 от ЕКА).
Данните, които се вписват в адвокатския регистър (и съгласно съгласно чл. 8, ал. 1 от ЕКА са единствените, които е допустимо да бъдат разгласявани по какъвто и да било способ), са изчерпателно посочени в Наредба № 3/29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите на адвокатските съвети[2].
Въведените ограничения за допустимото съдържание на разгласяваната информация за адвоката (чл. 8, ал. 1 от ЕКА и чл. 8, ал. 5 от ЕКА) са валидни за всички средства, чрез които адвокатът може да разпространява информация за себе си – чрез интернет сайт, чрез печатни медии, печатни материали, електронни медии (радио, телевизия, интернет медии) и по всякакъв друг начин, както неизчерпателно посочва чл. 8, ал. 2 ЕКА.
Като забраняват общо рекламата (чл. 42, ал. 1 ЗА и чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЕКА) и самопредлагането (чл. 8, ал. 4 ЕКА) и едновременно като посочват:
- изчерпателно каква информация адвокатът може да разпространява за дейността си (данните, вписани в адвокатските регистри, областта, в която практикува и професионалните организации, в които членува, чуждите езици които владее) и
- неизчерпателно средствата, чрез които може да бъде разпространявана тази информация (собствена интернет страница, средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация и други средства, брошури, бланки, табели и визитни картички),
законът и Етичният кодекс поставят всеки адвокат в деликатна ситуация.
Уредбата в ЗА и ЕКА на въпроса за рекламата (която е забранена), и възможността на адвоката да разгласява информация за себе си (което е позволено), прави невъзможен еднозначния отговор кога разпространяването на вписана в регистрите информация за един адвокат по радио, телевизия или чрез други електронни средства (което чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЕКА позволява) се превръща в реклама, което чл. 42, ал. 1 от ЗА забранява.
Така адвокатът е принуден да търси труден баланс при избора си дали да се възползва от възможността да информира обществеността за себе си и за професионалната си дейност (както ЗА и ЕК позволяват) или под страх от дисциплинарна отговорност да се въздържа от каквито и да било действия по разпространяване на информация за себе си, доколкото всяко едно действие по реализиране на правото на адвоката да информира за дейността си (чрез брошури или електронни средства за комуникация, например), формално може да се приеме за реклама и/или предлагане на услугите на адвоката на лица, с които адвокатът няма предишна връзка (самопредлагане).[3] Като резултат от това, огромното мнозинство от адвокатите се въздържа от разпространяване на информация за дейността си, което води до все по-ниската популярност на адвокатската професия и все по-трудно отстояване на традиционни позиции на адвокатурата, които се оказват „завзети“ от други професионални общности, пред които не съществуват ограничения за реклама.
Всичко това сочи, че уредбата на рекламата на адвокатската дейност у нас днес (без да се коментира тук доколко тя е съобразена с изискванията на европейското законодателство и в частност на Директива 2006/123) се нуждае от спешна промяна. Противоречивата уредба е пречка както за създаването на еднакви стандарти за разпространяване на информация за адвокати – съответстващи на обществената необходимост от информация (обществото да знае, че съществува адвокатска професия, да знае кои са лицата, които я упражняват и за какво адвокатите могат да помогнат) и на основните принципи на адвокатската професия, така е пречка и за създаването на еднаква дисциплинарна практика по отношение на адвокатите, които разпространявайки информация за себе си нарушават принципите на адвокатската професия и уронват престижа ѝ.
III. История на забраната за реклама на адвокатската дейност и нейното отпадане
- Защо рекламата се приема за несъвместима със същността на професията
В древния Рим адвокатите са били представители на аристократичната и образована част от обществото, която е имала за нравствен дълг да предоставя правна помощ безвъзмездно на всеки, който я потърси. Според римските представи адвокатите не се стремят към получаване на облаги или обогатяване от упражняваното занятие, затова единственият начин на овъзмездяване били даренията от тези клиенти, които можели да си ги позволят.[4] Самата дума хонорар произтича от това, че в древния Рим адвокатите получавали не пари, а почит (honor) и адвокатската професия се е извършвала безкористно и имала почетен характер. Едва при последните римски императори било позволено на адвокатите да получават пари и това приравнило професията на службата.[5]
През 18-ти и 19-ти век адвокатската професия и в Европа, и в САЩ била упражнявана по подобен начин – с нея се занимавали образованите представители на благородни фамилии, изпълнявайки свой морален и обществен дълг.
Добрата репутация на адвокатите водела при тях клиентите и не е имало необходимост (и се е смятало за непочтено) адвокат сам да търси клиенти или да предлага услугите си на клиенти. В традициите на френската адвокатура през XIX-ти век се считало, че адвокатът трябва да бъде безкористен и „да се доволства със скромен хонорар; ако клиентът е беден, трябва да му води делото безвъзмездно с такава ревност и усърдие, както би водил и делото на най-богатия“. [6] Смятало се, че е „недостойно за адвоката сам да търси клиентела – последната трябва сама да се явява при него в кабинета“, и дори това да е трудно за младите адвокати в началото, то трябва да бъде преодоляно с решимост, постоянство и отдаденост на професията „адвокат“, която „води към почит, а не към богатство“.[7] Една от важните добродетели за адвоката била неговата скромност, като се приемало, че „самохвалствата трябва да се отбягват“.[8]
С превръщането на адвокатската професия в средство за препитание възникнал естествен стремеж у адвокатите за повече и по-големи възнаграждения, за повече и по-заможни клиенти.[9]
Макар безвъзмездният характер на адвокатската професия вече да е изключение, традиционното разбиране за ценностите на адвокатската професия –за предназначението ѝ да служи на обществото и правосъдието, за достойнството и почтеността на хората, които я упражняват, остава непроменено.
Поради това и от 19-ти век до последните десетилетия на 20-ти век във всички законодателства се приема, че адвокатът не може да рекламира дейността си, да привлича клиенти като предлага услугите си по какъвто и да било начин било сам, било чрез посредници, а следва да разчита единствено на изградената от него репутация и препоръките на хората.
- Отпадане на забраната в САЩ
Забраната за реклама на адвокатската дейност отпада първо в САЩ през 1977 г. До тогава в САЩ действат консервативни Правила за професионалната етика от 1908 г., като правило 27 от тях най-ясно отразява отношението към рекламата: „Най-ценната и ефективна възможна реклама, дори за млад адвокат и особено заедно с други млади адвокати, е създаването на добра репутация за професионализъм, доверие и почтеност. Това не може да стане принудително, а трябва да е резултат от поведението и характера на адвоката.“[10]
Правилата забранявали самопредлагането (solicitation) на адвокатски услуги, изразяващо се в лично предлагане на правните услуги на адвоката на лица, с които няма никаква предишна връзка, с цел печалба, а извършването на тези действия (добили известност като преследване на линейки – chasing ambulance)[11] е било считано за непочтено и несъвместимо с ценностите на професията и е подлежало на дисциплинарна санкция.
През 1977 г. Върховният съд на САЩ предизвиква сътресение за адвокатската професия, чиито последици продължават до днес. Върховният съд на САЩ отменя решение на федералния Върховен съд на щата Аризона по делото Бейтс срещу Аризонската адвокатска колегия (Bates v. State Bar Arizona), като постановява, че забраната за реклама на адвокатите в Етичния кодекс на адвокатите от Аризона е противоконституционна, защото нарушава свободата на словото и правото им на свободно изразяване, гарантирано от Първата поправка на Конституцията на САЩ.[12] В Решението си Върховният съд на САЩ отхвърля всички аргументи на Адвокатската колегия на Аризона срещу рекламата:
- че ще повлияе на професионализма на адвокатите;
- че винаги ще бъде по същество подвеждаща;
- че ще насърчи воденето на безсмислени процеси;
- че ще увеличи излишно необходимите разходи за упражняване на професията.
- ще намали качеството на адвокатските услуги,
- ще урони престижа на професията,
и приема, че всички тези аргументи не могат да обосноват необходимостта от пълна забрана на рекламата от адвокати, и тази забрана противоречи на конституционно установената свобода на словото и изразяването.
През 1983 г. е приет Модел на Професионален кодекс от Американската асоциация на юристите (ABA), който премахва общата забрана за реклама, но въвежда конкретни ограничения за съдържанието, времето, мястото и начина, по който може да се извършва реклама от адвокати. Въведени са редица конкретни изисквания към рекламата – да е вярна и неподвеждаща; да не обещава успешен изход на делото; да не сочи квалификации, които адвокатът не притежава, да не използва маркетингови и други техники, нарушаващи добрия вкус и престижа на професията и пр.
- Либерализиране на режима в Европейските държави.
Кодекс за поведение на европейските адвокати и Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар и влиянието им върху адвокатската реклама.
Отпадането на пълната забраната за реклама на адвокати в САЩ, съчетано с глобализацията в последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21-ви век, води до постепенна либерализация на правилата за реклама на адвокатската професия и в Европа.
Поради генетичната връзка между правото на САЩ и Английското право, общата забрана за реклама от адвокати отпада първо в Англия, а впоследствие пълната забрана отпада в почти всички европейски държави, като остават конкретни ограничения за съдържанието на допустимата реклама и за определени форми на самопредлагане.
В това отношение влияние оказва Кодексът за поведение на европейските адвокати (КПЕА), приет през 1988 г. от Съюза на адвокатските колегии и правните общества в Европейския съюз (CCBE), с последни изменения от 2006 г., който изрично предвижда публичната информация, която адвокатът може да предоставя за себе си.
Разпоредбата на чл. 2.6. от КПЕА, озаглавена „Лична публичност“ (personal publicity) дава възможност на адвоката:
- да информира обществеността за дейността си и услугите, които предоставя, при условие, че информацията е вярна, точна и неподвеждаща, зачита адвокатската тайна и всички основни етични принципи на професията (чл. 2.6.1 от КПЕА).
- да разпространява информация за себе си под всякаква форма, като използва преса, радио, телевизия, електронни търговски съобщения или други начини, ако информацията отговаря на изискванията на чл. 2.6.1. (чл. 2.6.2. от КПЕА).[13]
Действащият КПЕА не забранява нито рекламата, нито самопредлагането, стига те да не нарушават адвокатската тайна и основните етични принципи на професията и разпространяваната информация от адвоката да е вярна, точна и неподвеждаща.
Процесът на либерализиране и постепенното разрешаване на рекламата от адвокати, в значителна степен е ускорен от приемането на Директива 2006/123 на ЕС от 12.12.2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и хармонизирането на националните законодателства с нея. Целта на директивата е да премахне ограниченията на свободното установяване и свободното предоставяне на услуги в държавите-членки, за да допринесе за завършването на свободния и конкурентоспособен вътрешен пазар, като Директивата е приложима и за регулираните професии, включително за адвокатската професия.
Разпоредбата на чл. 24, ал 1 от Директива 2006/123 задължава държавите-членки да премахнат всички съществуващи „общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии“. Директивата задължава държавите да гарантират, че „търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила в съответствие с правото на Общността, които са свързани с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални.“ (чл. 24, ал. 2 от Директива 2006/123).
Директива 2006/123 дефинира търговското съобщение в чл. 4, т. 12 като „всякаква форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, занимаващи се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност, или практикуващо регулирана професия.“ Изрично е посочено, че не са търговски съобщения предоставянето на информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, включително по-специално наименование на домейн и адрес на електронна поща, както и съобщения относно стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, събрани по независим начин, особено когато се предоставят без наличие на финансов интерес.
Чрез Директива 2006/123 са създадени условия да отпаднат всички общи забрани за търговски съобщения при регулираните професии. Както е посочено в преамбюла на Директивата, нейната цел не е да отпаднат забраните към съдържанието на търговските съобщения, а единствено „онези забрани, които по един общ начин, в рамките на дадена професия, забраняват една или повече форми на търговски съобщения, като например пълната забрана за рекламиране в една или повече медии.“ (Съображение 100 от Директива 2006/123).
В Решение на СЕС по дело С-119/2009 г.[14], постановено по преюдициално запитване за тълкуване на чл. 24 от Директивата, е прието, че „член 24, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО … трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която напълно забранява на представителите на регулирана професия, каквато е тази на експерт-счетоводителите, да извършват действия по установяване на контакт с потенциални клиенти“.[15] В мотивите към решението е посочено, че търговските съобщения включват не само традиционните методи за реклама, а всички форми на комуникация, чиято цел е намирането на нови клиенти. Прието е, че самопредлагането – което не се дефинира нито от Директива 2006/123, нито в останалото европейско законодателство, представлява форма на търговско съобщение, тъй като е непотърсен личен контакт с потенциален клиент с цел евентуално предоставяне на услуга. С тези мотиви СЕС приема, че общата забрана на самопредлагането като самостоятелна форма на търговско съобщение е несъобразена с изискването на чл. 24 от Директивата.
След изтичане на срока за имплементиране на Директива 2006/123, е изготвен анализ от Европейската комисия за въвеждането на Директива 2006/123[16] в националните законодателства.
В частта, посветена на разпоредбата на чл. 24 от Директивата, е взето предвид постановеното Решение на СЕС по дело С-119/2009 г. и е прието, че държавите членки следва да премахнат от националните си законодателства всички общи забрани (all total bans) за търговски съобщения на регулираните професии, като същевременно осигурят тези търговски съобщения да съответстват на независимостта, достойнството и доброто име на професията. Изрично е посочено, че изискването на чл. 24 налага да бъдат премахнати забраните за „една или повече форми на търговски съобщения, като рекламата, директния маркетинг и спонсорството“.[17]
В Доклада е констатирано, че в 9 държави-членки са идентифицирани различни несъответствия с чл. 24 от Директивата и наличие на общи забрани за определени форми на търговски съобщения, включително в България, за която е посочено, че „в противоречие с чл. 24 от Директивата, обща забрана за някои форми на търговски съобщения остава приложима за адвокати.“[18]
От текста на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗА и чл. 8, ал. 3, т. 1 и чл. 8, ал. 4 от ЕКА е несъмнено, че те са несъвместими с чл. 24 от Директива 2006/123, защото въвеждат общи (пълни) забрани за:
- всяка реклама (чл. 42, ал. 1 ЗА и чл. 8, ал. 3, т. 1 ЕКА), като форма на търговско съобщение
- всяко самопредлагане (чл. 8, ал. 4 от ЕКА) като самостоятелна форма на търговско съобщение.
Предприетите законодателни промени от държавите-членки по време на изработване на доклада и след приемането му, са довели до отмяна на съществувалите към 2012 г. общи забрани за определени форми на търговски съобщения практически във всички държави, с изключение на Ирландия – по отношение на която е налице неприключила към момента наказателна процедура[19], Хърватия (която е член на ЕС след изготвяне на доклада и не е била обхваната от него) и България.
IV. Правила за разпространяване на информация за адвокати в някои европейски държави
Прегледът на действащия режим на адвокатска реклама и допустимата информация, която адвокатът може (и е задължен в някой държави) да предоставя за себе си, показва, че към момента националните законодателства са съобразени с изискванията на КПЕА и Директива 2006/123 за услугите на вътрешния пазар и не съдържат обща (пълна) забрана за определени форми на търговски съобщения – реклама, директен маркетинг (самопредлагане).
- Италия
До 2006 г. в Италия действа изключително рестриктивен режим за рекламата на адвокати, забраняващ практически всяка форма на реклама, както и самопредлагането. След 2006 г. уредбата е либерализирана, а с приемането на Закон за адвокатската професия от 31 декември 2012 г. на адвокатите е предоставена възможност да рекламират своята професионална дейност, организация и структурата на кантората си, като е въведено изискване посочваната информация да отговоря на принципите на истинността, на прозрачността, резервираността и задължението за опазване на професионална тайна (чл. 10, ал. 1 от Закона за адвокатската професия).
През 2014 г. е приет нов Етичен кодекс на италианските адвокати, уреждащ подробно задължението (а не правото) на адвоката да предоставя вярна и точна информация, независимо чрез какви средства се извършва това (радио, телевизия, електронни медии, брошури и други средства).[20]
През 2016 г. правилата за реклама в етичния кодекс са облекчени допълнително, като на адвокатите е предоставена възможност да посочват и имената на клиентите си, ако имат тяхното изрично съгласие за това.
- Испания
Действащият Общ закон за испанската адвокатура (приет през 2001 г.) и съобразеният с него Етичен кодекс на испанските адвокати (също приет 2001 г., с последни изменения от 2002 г.) разрешават адвокатската реклама като предвиждат, че адвокатът „може да рекламира професионалните си услуги с достойнство, лоялност и надеждност, зачитайки достойнството на обществото и законодателството относно рекламата и нелоялната конкуренция.“[21]
Както законът, така и етичният кодекс определят, че деонтологичните правила на професията ще се считат нарушени от всяка реклама, която:
- пряко или косвено нарушава изискването за професионална тайна;
- засяга независимостта на адвоката;
- обещава постигането на резултати, които не зависят единствено от адвоката и неговата дейност;
- посочва пряко или непряко клиентите на адвоката;
- е адресирана (пряко или чрез трети лица) към жертви на инциденти или нещастни случаи, които нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат;
- съдържа сравнения с други адвокати или неоснователни самохвалебствени изявления.
- Австрия
Действащият Закон за адвокатите в Австрия, с последни изменения от 2014 г., изрично предвижда, че адвокатът може да се ангажира в реклама, когато рекламата предоставя вярна и точна информация относно неговата професионална дейност и е в съгласие с неговите професионални задължения (§ 10, ал. 5). Други изисквания и ограничения към предоставяната от адвоката информация не са въведени.
- Франция
Френският Национален процедурен правилник на адвокатската професия, който определя етичните правила на адвокатите, забранява рекламите, съдържащи хвалебствени или сравнителни твърдения или указания, свързани с идентичността на клиентите, независимо от използваната форма на реклама (чл. 10.2. от Процедурния правилник).[22]
- Германия
Федералният закон за адвокатурата в Германия предвижда, че адвокатът може да рекламира дейността си, ако я представя делово като форма и съдържание, без това да е свързано с конкретна възложена поръчка.
Етичният кодекс на адвокатите в Германия, с последни изменения от 2018 г.,[23] изисква разгласяваната информация за адвоката:
- да е представена делово;
- да е свързана с упражняваната от него професия;
- да не съдържа данни за практиката и нейния обем, ако те са заблуждаващи;
- да не съдържа данни за клиенти и конкретно възложена работа от клиенти, освен ако те не се дали своето съгласие.
В Литва Кодексът за професионално поведение на адвокатите[24] не ограничава рекламата, а предвижда единствено, че адвокатът „не може да рекламира или предлага правни услуги в правна област, за която не е напълно квалифициран“ (чл. 5 от кодекса). За съдържанието на адвокатската реклама е въведено общото изискване да не бъде арогантна и да не сочи превъзходство на рекламиращия над колегите.
Във Финландия Правилата за подходящо професионално поведение на адвокатите изискват рекламата да бъде достоверна, подходяща и съобразена с ценностите на адвокатурата. Изрично е забранено единствено предлагането на правни услуги на лица, които са в състояние на стрес, например в резултат на инцидент.
- Обобщение за актуалната уредба в Европа
Направеният преглед на действащата уредба в част от европейските държави (който няма за цел да бъде изчерпателен, а да даде илюстрация за актуалната тенденция в областта на рекламата на адвокати) показва, че рекламата, както и другите форми на търговски съобщения и комуникация (включително самопредлагане) са разрешени практически навсякъде. Както на законодателно ниво, така и с етичните кодекси, приети от националните професионални организации на адвокатите, е въведен либерален режим за реклама и е предоставена възможност за самопредлагане.
Съществуващите ограничения в отделните държави не са общи (няма забрана за всяка реклама, нито за определен вид реклама), а конкретни – забранени са реклами с определено съдържание.
Ограниченията за съдържанието на адвокатската реклама са до голяма степен сходни: навсякъде рекламата трябва да бъде вярна, точна, делова, да не съдържа хвалебствия, да не поражда неоправдани очаквания за успешен изход на делото, да не съдържа сравнения с други адвокати или да изразява пренебрежително отношение, да не съдържа посочване на клиентите, освен ако те не са дали своето съгласие, да не се предлагат правни услуги на лица, които се намират в стресова ситуация след инцидент или друго подобно събитие и пр.
Особените принципи на адвокатската професия, които са общи за всички правни системи: почтеност, независимост, достойнство, доброто име на професията, конфиденциалност и професионална тайна, са легитимния обществен интерес, налагащ ограничението в съдържанието на адвокатската реклама, което е допустимо и съответства на чл. 24, ал. 2 от Директива 2006/123.
V. Приключилият дебат „за“ и „против“ рекламата, който в България още не е започнал
В сравнително-правен аспект дебатът дали да има реклама на адвокатската професия, до голяма степен вече е приключил и днес въпросът е по-скоро каква да бъде позволената адвокатска реклама и да има ли ограничения за нея и другите форми на търговска комуникация от адвокати. Българските адвокати от позицията на едни от последните, на които е забранено да рекламират, имаме възможността да ползваме опита на всички преди нас, които са участвали реално в такъв дебат.
Едно от основните опасения от разрешаването на рекламата за адвокати в разгара на дебата в САЩ (а впоследствие и в Европа) винаги е било, че агресивната реклама, освен другите вреди върху адвокатската професия, би могла да елиминира репутацията и препоръките на хората, като основен източник, чрез който традиционно адвокатите намират клиентите си, респ. чрез който клиентите си избират адвокат.
Така доверието, което стои в основата на професията, може да бъде компрометирано, от което да пострада както адвокатската професия, така и правосъдната система като цяло.
В средата на 70-те години на XX-ти век, в разгара на дебата „за“ и „против“ рекламата на адвокатите, е извършено мащабно социологическо изследване по темата за използването на адвокати и пазара на адвокатски услуги, възложено от Американската асоциация на юристите. Резултатите от изследването през 1973-1974 г.,[25] показват, че:
- 1/3 от пълнолетните американци никога не са се консултирали с адвокат;
- ¼ са се консултирали с адвокат поне веднъж.
- 1/5 са обмисляли консултиране с адвокат, но не са го направили, защото не са имали информация;
- 46% от хората, които са ползвали адвокат поне веднъж, са избрали адвокат по препоръка на приятели, роднини или близки;
- 15% са използвали телефонния указател;
- 45% от хората, които са ползвали адвокат поне веднъж, са избрали адвокат чрез организации, в които членуват.
Петдесет години по-късно, рекламата не е успяла да измести репутацията и препоръките на близки и роднини като основен източник, чрез който адвокатите набират клиенти. Проучване от 2015 г.[26] показва, че основният начин, чрез който хората са избрали адвокат, към който да се обърнат, е чрез препоръка на техни близки, като 37% от хората са си избрали адвокат по този начин. Телефонният указател от изследването през 1973 г. съвсем естествено е изместен през 2015 г. от интернет източниците на информация, към които са се обърнали 17% от хората, ползвали адвокат.
Репутацията продължава да е определяща за избора на адвокат и днес. Разликата е, че чрез интернет и електронните средства за комуникация се разширява кръгът на лицата, от които могат да бъдат получени препоръки за определен адвокат и така препоръките на близки, познати и приятели, които имат лични впечатления от адвоката – а не рекламата, се оказват определящи за избора на адвокат.
За съжаление у нас няма публично достъпни данни и не е известно Висшият адвокатски съвет (или друга организация) да е извършвал мащабно социологическо проучване, посветено на адвокатската професия и начина, по който клиентите избират да се обърнат към адвокат, отчитането на удовлетвореността на клиентите от адвоката и пр.
Всички тези въпроси са изключително съществени както за имиджа на адвокатската професия, така и за разумната преценка какви да бъдат конкретните изменения в новия Закон за адвокатурата и в Етичния кодекс, за да се отговори на съвременното развитие на обществените отношения и необходимостта принципите на адвокатската професия да намерят проявление, позволяващо адвокатурата да използва пълноценно всички съвременни средства за комуникация при изпълнение на конституционната ѝ функция – да подпомага гражданите при защита на техните права и законни интереси.
Не е необходимо социологическо проучване, обаче, за спешни законодателни промени, които да позволят рекламата и останалите форми на търговски съобщения да бъдат използвани от адвокати при съобразяване принципите на професията, както защото срокът за транспониране на Директива 2006/123 отдавна е изтекъл[27], така и защото чрез подходящата, делова и почтена реклама е възможно да бъде върнат положителният образ на адвоката и на професията като цяло, и изгубените в годините професионални позиции на адвокатурата.
[1] Текстовете в кавички и курсив са буквален цитат от съответния източник, посочен преди или след цитата.
[2] Данните, подлежащи на вписване, са личен номер на адвоката, име, ЕГН, адрес, телефон, факс, електронна поща, интернет адрес, други телефони, основание за вписване, решения на органите на адвокатурата по повод вписването и допълнителна информация, съдържаща „допълнителни квалификации, притежавани научни степени, публикации и научни трудове, правни области на практикуване и владеене на чужди езици“ (чл. 6, ал. 2 от Наредба № 3).
[3] В този смисъл и Стойчев, Симеон, Правото на реклама на адвокатите в България, статията е достъпна тук
[4] Новкиришка, Малина, За адвокатската професия в древен Рим, в: сп. Адвокатски преглед, бр. 7/2008 г.
[5] Н.К.Ников, Правила за адвокатите (от 1842 г.), състави по М.Молло, в: сп. Адвокатски преглед, бр. 5/2014 г.
[6] Н.К.Ников, цит.съч., 13-то правило.
[7] Н.К.Ников, цит.съч., 38-мо правило.
[8] Н.К.Ников, цит.съч., 17-то правило, в което лесно можем да открием генезиса на днешните правила, забраняващи рекламата, която съдържа хвалебствия за адвоката или изразява принизяващо отношение към останалите адвокати.
[9] Любопитен пример за привличане на клиенти чрез „самопредлагане“ има в биографията на Ейбрахъм Линкълн. В апогея на славата си като адвокат през 1855 г. (5 години преди да стане 16-тия президент на САЩ), по повод предстоящ съдебен спор между Общината МакЛийн и Illinois Central Railroad, което се очаквало да бъде най-значимия процес в целия щат, Ейбрахам Линкълн писмено уведомил Община МакЛийн, че не може да си позволи да не получи подобаващо възнаграждение по предстоящото дело и ако Общината не е в състояние да му го предложи и да го има като адвокат, Линкълн ще предложи услугите си на Железниците. Поради липсата на отговор от общината, Линкълн се обърнал към Железниците, станал техен адвокат по делото и съответно решението било в тяхна полза. Този случай се разглежда като парадокс – за „самопредлагане“, което по всички съвременни стандарти би представлявало дисциплинарно нарушение, което обаче не се отразило на блестящата репутация на Ейбрахам Линкълн като почтен адвокат и честен човек (известен като Честния Ейб /Honest Abe/) и не попречило на политическата му кариера. За повече подробности: Robert F. Boden, Five Years After Bates: Lawyer Advertising in Legal and Ethical Perspective, 65 Marq. L. Rev. 547 (1982), available at: http://scholarship.law.marquette.edu/mulr/vol65/iss4/5
[10] Cannon 27, ABA Cannons of Professional Ethics, цитирано по Geoffrey C. Hazard Jr., Russell G. Pearce, and Jeffrey W. Stempel,Why Lawyers Should be Allowed to Advertise: A Market Analysis of Legal Services, 58N.Y.U. L. Rev1084 (1983), available at: http://ir.lawnet.fordham.edu/faculty_scholarship/465.
[11] Като опит да бъде ограничено това явление – преследването на линейки, днес в много етични кодекси, е предвидено, че самопредлагането (предлагането на адвокатски услуги) е недопустимо, когато е насочено към лица в стресова ситуация, например пострадали при инцидент или техни близки (в този смисъл чл. 10.2. от Правила за подходящо професионално поведение на адвокатите във Финландия, чл. 25, ал. 2, б. „е“ от Общия закон за испанската адвокатура, достъпни на сайта на CCBE – https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/National_Regulations).
[12] Първата поправка в Конституцията на САЩ е приета през 1791 г. като част от общо Десет поправки на Конституцията на САЩ, прогласяващи основните права на човека по примера на Франция, и предвижда, че конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на словото и печата, на свободно изповядване на религия и протест.
[13] От съдържанието на разпоредбите на чл. 2.6.1. и 2.6.2 от КПЕА се вижда, че те до голяма степен са възпроизведени в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от българския Етичен кодекс на адвоката. Неяснотата в уредбата у нас произтича от въведените в допълнение разпоредби – на чл. 8, ал. 3, 4 и 5, които забраняват рекламата и самопредлагането.
[14] Решението е постановено по преюдициално запитване на Conseil d’Etat (Франция), свързано с ограниченията за рекламиране и осъществяване на контакти с потенциални клиенти, съществуващи за дипломираните експерт счетоводители във Франция. Съображенията в решението, обаче, се валидни за всички регулирани професии, попадащи в приложното поле на Дирекитва 2006/123, включително адвокатската професия.
[15] Официален вестник на Европейския съюз, 2011/С, 125/01.
[16] COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT – Detailed information on the implementation of Directive 2006/123/EC on services in the internal Market Accompanying the document Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions on the implementation of the Services Directive. A partnership for new growth in services 2012-2015 /* SWD/2012/0148 final */
[17] Вж. бел. 18, Chapter IV — Summary of the analysis of the implementation of the Services Directive per Member State.
[18] Вж. бел. 19.
[19] По отношение на Ирландия е висяща наказателна процедура по чл. 258 от ДФЕС за противоречие на националното законодателство с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/123 (Наказателна процедура 2013/2192). Установеното несъответствие в националното законодателство се изразява в несъобразяване на правилата за търговски съобщения, забраняващи самопредлагането (само относно несъдебните адвокати – solicitors) и директния маркетинг, както и пълната забрана на определени форми на реклама. В мотивираното становище на Европейската комисия е посочено, че установеното ограничение в Ирландското законодателство относно съдържанието на реклама на билбордове – само до информация, сочеща достъпа до услугата, но не и информация за самата услуга като такава, по същество е пълна забрана за определена форма на търговско съобщение (чрез билборд), защото простото посочване на информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, не е търговско съобщение (чл. 4, т. 12, б.“а“ от Директива 2006/123).
[20] Вж. чл. 35 от Кодекс за поведение на италианските адвокати (Code of conduct of Italian Lawyers), приет от Националния адвокатски съвет на 31.01.2014 г. (достъпен на сайта на CCBE – https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/National_Regulations/DEON_National_CoC/EN_Italy_Code_of_Conduct_for_Italian_Lawyers.pdf.
[21] Чл. 23, ал. 1 от Общ закон за испанската адвокатура (Estatuto General de la Abogacia Espanola), достъпен на сайта на CCBE – https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/National_Regulations/
National_Laws_on_the_Bars/ES_Spain_General-by-law-of-the-Spanish-Lawyers.pdf.
[22] Нормативно решение 2005-003 за приемане на Национален процедурен правилник на адвокатската професия, е достъпно на сайта на CCBE на адрес: https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/
public/documents/National_Regulations/DEON_National_CoC/FR_France_CNB_RIN.pdf
[23] Федералния закон за адвокатурата и етичният кодекс на адвокатите са достъпни на сайта на ССBE https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/National_Regulations/.
[24] Вж. чл. 5 от Кодекса за професионално поведение на адвокатите на Литва (Code Of Professional Conduct For Advocates Of Lithuania) – достъпен на сайта на CCBE: https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/
public/documents/National_Regulations/DEON_National_CoC/EN_Lithuania_Code_of_professional_conduct_for_advocates_of_Lithuania.pdf.
[25] Данните са цитирани по Morley Walker, Advertising by Lawyers: Some Pros and Cons, 55 Chi.-Kent L. Rev. 407 (1979), аvailable at: https://scholarship.kentlaw.iit.edu/cklawreview/vol55/iss2/7.
[26] Изследване: Хората избират адвокат днес по същия начин, както през 1915 г., достъпно на адрес: https://kevin.lexblog.com/2015/09/14/study-people-select-a-lawyer-the-same-way-today-as-in-1915/, със заглавие Study: People select a lawyer the same way today as in 1915.
[27] Срокът за транспониране на Директива 2006/123 е изтекъл на 28.12.2009 г. Обстоятелството, че за нарушение на чл. 24 от Директивата (което е констатирано и за България), е налице наказателна процедура само срещу Ирландия, но не и срещу България, не означава, че нашият закон е съобразен с Директивата. Поради това би било много по-удачно законодателната промяна да изпревари инициирането на наказателна процедура срещу България, а да не бъде резултат от нея, както се случи при последните изменения в Закона за адвокатурата, изв. със ЗИДЗА (обн. от ДВ, бр. 97/2012 г.).
23
Коментирайте
Много приятна статия. Хубав исторически и сравнителен обзор.
Разбира се, при разумно прилагане на допустимите начини за информиране, следва, че и у нас няма пълна забрана за рекламиране, но наистина е трудно да се дефинира какво е рекламиране. И явно трябва да се обърне парадигмата: да се дефинират конкретни забрани.
Прав е колегата, че адвокатската реклама трябва да бъде допустима, в крайна сметка това е професия в обществен интерес!
А нали се сещате, че свободната конкуренция в рекламата означава, че големите кантори ще имат хубави реклами, малките – никакви?
Те големите кантори знаем как си намират клиентите, не се заблуждавайте, че ще опрат до реклама.
Т.е. от рекламата ще имат полза колегите с по-малко клиенти? Ами тогава какво лошо има да се либерализира режима на адвокатската реклама? В крайна сметка трябва да има работа за всички.
Прощавайте, но трябва да има работа за добрите. Това е занаят, човек се доказва с работата си! (Като изключим тия дето познават съдията…)
Никога не си бих наел адвокат чрез реклама. Само ако ми го препоръчат.
Напълно подкрепям. Наскоро ни рекламираха един за главен прокурор. Пък той не се оказа кой знае какво.
Поддържането на собствена интернет страница всъщност си е чиста реклама.
В България адвокатската професия отдавна е деградирала заради отделни нейни представители и заради Висшия адвокатски съвет. Темата за рекламата на адвокатите, както е видно, е трябвало да бъде поставена на масата преди много години. И вместо през 2014 г. ВАдС тайнично да вдига минималните възнаграждения, да беше стартирал дебат по поставената от Стефан Марчев тема. Безсрамници.
Нашенски адвокати нарушават забраната да сочат клиентите си и на сайтовете си пускат едни списъци… ум да ти зайде. И колегиите, и съветът се правят на умрели лисици.
най-голямата заблуда е да обявиш компетентност в области в, които не си вещ. за мен трябва да се обявяват само области, в които се практикува, както правят повечето адвокати сега, без да се сочи, че си много добър в това или онова, защото как го доказваш – извън тези, които например са включени в големите световни справочници. още повече, че адвокатите в малките населени места за принудени да практикуват всичко
Това е като с предмета на дейност на фирмите. При вписването всички пишат: „и други дейности, забранени от закона“. А иди разбери.
Да, наистина има такива адвокати, които работят най вече за пари. Но това не е повод да се слага петно на всички от гилдията.
всеки човек работи за пари, включително и адвокатът, но това не принизява благородната кауза на професията. по света например има доста по-смислени системи за правната помощ и всеки адвокат е длъжен да поеме определен брой случаи про боно за годината – от най-мастите, до най-скоро приетите и това отразява социалната ангажираност на професията
И какво правим сега? Колегата го е казал пред всички, които е трябвало да го чуят, чета и председателката на правната комисия е била там.
не знаете ли каков? – чакаме да ни спретнат една наказателна процедура и чак тогава като запари на висшите държавници под д_петата – се прави нещо набързо, вместо да се вземат внимателно обмислени решения. а тук трябва много добре да се мисли и да се краде опит ит другите държави, защото хората вече са го измислили и то добре, но това ще отвори много работа на съветите, зашщото вече реално ще трябва да следят дали нечия реклама отговаря на изискванията на закона. а това е по-сложно откиолкото да наказваш за невнесен членски внос
адвокат съм от 25 години. признавал, че зает със собствените си дела не съм се задълбочавал в изискванията за професията, впрочем не е ли работа това да го знаят тези, които сме избрали в т. нар. ръководство на професията – поздравления за колегата, който е в софийския съвет, та да се върна – излиза, че не само хонорарите ни, дето едно време са значели чест, но и рекламата ни противоречи на правото на ЕС, а висшият съвет спи юнашки сън!
по-горе имах предвид европейските изисквания, българските си ги знаем, ама те види се не са за свят
Браво, колега. И благодарност за припомнянето за корените на нашата професия, защото нявга е било чест да бъдеш адвокат и да получиш honor-ар.
От десетилетия говоря, че не е логично да работиш в условията на пазарна икономика и конкуренция (по-остра от тази при нотариусите, които разполагат с предвидения от закона брой клиенти), но да не можеш да се рекламираш. Рекламата е функция на бизнеса, а всяка свободна професия е малък бизнес, независимо дали сега закона признава това.
Реално не трябва да се притеснявате, че „големите кантори ще имат хубави реклами“, защото те работят за много големи хонорари, а малките могат да си позволят да работят за по-ниски до границата на допустимото. От поне 30г. чета реклами на адвокати в печатни издания на Великобритания, но не мисля, че малките кантори и отделните адвокати са фалирали. Въпросът е да просперира бизнеса в държавата, а останалото ни идва на мястото.
И все пак – рекламата е излишна. Полезна е за мошеници и лентяи – които са свикнали да лапкат готови пари. Една изпипана адвокатска работа върши повече ползи, отколкото рекламата. Рекламата трябва да е на държавно ниво – а това не става, като самият премиер е отвратен и гнуслив от адвокатите (той не ги разбира просто тези неща), както и примерно Слави Трифонов (прочетете книгата му – „За стърчането“). За 30 години стаж като адвокат не чух един път – че българските адвокати са добри професионалисти, все си хвалим лекарите – все спортистите, а ние все сме като някакви вампири… Покажи целия коментар »