Работодатели на съдиите са и Висшият съдебен съвет (ВСС), и съдилищата, но ръстът на заплатите е законово определен само за младшите. Това става ясно от последното решение по делото, което Валерия Ватева от Софийския районен съд (СРС) заведе заради мораториума върху възнагражденията на магистратите, който беше наложен от 2012 г. до 2015 г.

Преди две години съдия Ватева осъди ВСС да ѝ изплати около 2000 лева. На толкова беше изчислена разликата между получените от нея заплати от 2014 г., до 31 август 2015 г. и сумата, която е щяла да получи, ако ръстът на заплатите не беше замразен. След това обаче решението беше обезсилено от Софийския градски съд (СГС), защото не ВСС бил работодател на съдиите, а съдът, в който работят. Казусът стана пословичен именно със задочния спор между различните съдии, които го разглеждаха и вижданията им за това, кой е техният работодател.

Така делото се върна отново в СРС, а с последното засега решение по него, съдия Ваня Тотолакова е отхвърлила исковете на Ватева и срещу ВСС, и срещу районния съд.

Съдът приема, че чл. 218 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) урежда единственото заплатите на младшите магистрати и не поставя никакви други условия за изменения. В неговата ал.2 се казва, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност (б.а. на младшите магистрати) се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

За всички останали длъжности в съдебната власт, в ал. 3 на чл. 218 от ЗСВ пише само, че възнагражденията им се определят от Пленума на ВСС.

„Ето защо съдът намира, че изменението на средномесечната заплата изобщо не е предпоставка за изменението на магистратските възнаграждения извън тези за най-ниските длъжности. Единствената уредена от закона предпоставка е постановяване на акт на ответния съдебен съвет, с който се определя различен размер на магистратските възнаграждения от предходния. Страните в настоящото производство не спорят, че ответният съдебен съвет не е постановявал такъв акт, поради което и искът следва да бъде отхвърлен“, се казва в решението на съда. То противоречи на друго застъпено схващане, възприето и от предишния състав на СРС, който гледа делото. В него пък съдия Стефан Шекерджийски беше приел, че чл. 218 е уредил „само минималното заплащане на магистратите, но след това то се увеличава с определена стъпка или процент за останалите, също така предварително определени и без значение дали в законов, подзаконов нормативен акт, или с общ административен акт“.

Това става с методичните правила на ВСС за определяне на заплатите на магистратите, но съдия Тотолакова пише, че няма никакво значение дали съветът е приел такива.

„Ако такива правила съществуват, те не са уредени в закон и ответният съдебен съвет има възможността да реши дали да ги прилага, или не, според преценката си. Освен това, постановяването на акт на съвета, с който се определя завишен размер на магистратските възнаграждения е задължителен елемент от фактическия състав, предпоставящ изменение на същите възнаграждения. Такъв акт не е постановяван, следователно магистратските възнаграждения не са изменени“, се казва в решението на съдия Тотолакова.

От своя страна, ответниците по делото – ВСС и СРС, твърдят, че заплатите на магистратите наистина е трябвало да бъдат увеличени и не е трябвало да има мораториум, но изпълнителната власт не отпуснала пари. В хода на делото беше цитиран и финансовият министър Владислав Горанов, който беше казал, че „не е нормално да се увеличават заплати, само защото го изисква законът“. Съдия Тотолакова обаче казва, че тези аргументи са неоснователни.

„Съдът намира, че липсата на средства не е основание да не се изплаща възнаграждение на магистратите, ако са налице основанията за това“, пише в решението.

По въпроса за работодателя на съдиите и този състав на СРС застъпва виждането, че става дума за особено правоотношение, което се различава от трудовото и от служебното.

„При анализ на законовата уредба настоящият съдебен състав приема, че за да бъде изплатено съдийско възнаграждение в по-висок размер е необходимо волеизявление на представителите и на двете ответни институции: Висшия съдебен съвет на Република България има правомощието да определя размера на възнаграждението на магистратите и да отпусне средства за него, а ръководителите на различните органи на съдебната власт имат правомощието да разпоредят изплащането му на всеки от магистратите“, посочва съдия Тотолакова.

Решението обаче не е окончателно и може отново да бъде обжалвано пред Софийския градски съд.

16
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Провокатор
Провокатор
31 януари 2020 20:45
Гост

Решението на СРС е съвсем правилно . Просто е – заплатата се определя от работодателя , освен ако в закона не е посочено друго. Щом няма посочено друго – оперативна самостоятелност . Има логика заплатите в горните инстанции да са много по-високи . Има и логика да са много малко по-високи или дори еднакви. Няма как чрез съдебно дело да си вдигнеш заплатата – това е абсурд . И колко ? Според желанието ? И аз искам 20 000 евро заплата , ама няма .

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 13:02
Гост

Владислав Горанов така я брани тази хазна. Като ковчежник е. Кой е той, че да не спазва закона?

Дамян
Дамян
31 януари 2020 12:59
Гост

Методичните правила на ВСС са в разрез с закона.Явно трябва да си ги доизкусурят.

Човек
Човек
31 януари 2020 12:20
Гост

И пак питам – защо магистратите в България са най-високоплатените служители? Те ли са най-ценните и важните?

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 12:22
Гост

Ако причината е да не се корумпират, тя не работи.

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 12:37
Гост

Не виждаш ли, че имат двама работодатели. Друго си е да ти плащат от няколко места😅

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 13:00
Гост

Имат много организации, които защитават интересите им. А и СК ги брани във ВСС.

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 12:18
Гост

А от решението не следва ли, че ВСС не е длъжен да вдига заплатите поголовно? Съответно няма защо съдебната власт да реве всяка година за пари и да врънка държавата.

само отбелязвам
само отбелязвам
31 януари 2020 11:42
Гост

Това дело е като лакмус за цялата съдебна система – разнопосочни тълкувания, решения след години и това по дело на колега. Какво да говорим за обикновен човек.

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 10:57
Гост

Това решение показва, че както колега може да ти „ос_ре“ делото, никой друг не може…

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 10:59
Гост

в тази връзка е интересно кога е заведено делото. 2016? защото вече сме 2020 г. и то тепърва ще отива на въззив, не вярвам колегата да не обжалва. да изпиташ бързината на СРС на свой гръб

хахаха
хахаха
31 януари 2020 10:56
Гост

Хаха, тази г-жа заслужава никога да не й вдигнат заплатата. Ми нали ако е задължен да вдигне на младшите, а не вдига на останалите, в един момент младшият ще взема колкото районния. Що за абсурд е това!

Ваня
Ваня
31 януари 2020 11:05
Гост

Законов абсурд, а не съдийски. Четете ЗСВ преди да плюете срещу колегата.

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 11:10
Гост

Законът има логика. Действително касае само младшите, но има и логика, която съдът трябва да вложи, за да не се стига до абсурдни резултати.

чекай малко
чекай малко
31 януари 2020 11:49
Гост

Да видим дали въз основа на същия закон, СГС ще постанови същото.

Анонимен
Анонимен
31 януари 2020 18:52
Гост

Госпожа Ваня, ако сте същата Ваня, която е написала и съдебното решение, може ли да ми обясните каква е логиката /знам какво пише в ЗСВ/, а ЛОГИКАТА – да се вдигат задължително само заплатите на младшите съдии, като се имат предвид измененията на минималната работна заплата, а за останалите магистрати това да няма никакво значение и техните заплати да не се променят??? Възможно ли е да проследим веригата на логическите ви съждения или всичко опира до „така пише в закона“. Не ви ли се струва някак си по-реалистично виждането, че държавата е предвидила механизъм за регулация на минималното основно възнаграждение… Покажи целия коментар »