Според решение на СЕС:
Държава в ЕС може да откаже да отнеме книжката на българин, осъден за катастрофа у нас
Преюдициалното запитване
1.Попадат ли в обхвата на приложение на член 2, точка 4 и член 4, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/947 съдебни решения по наказателни дела, с които за извършени престъпления, изразяващи се в нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди, на нарушителя е наложена административна санкция лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен период от време?
2.Дали разпоредбите на член 11, параграф 2 и параграф 4, алинеи 1—3 от Директива 2006/126 дават основание на държава членка, в която притежател на свидетелство за правоуправление, издадено от същата държава, обичайно пребивава, да откаже да признае и изпълни наложена в друга държава членка административна санкция временно лишаване от право за управление на моторно превозно средство за извършено престъпление, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на други лица, което престъпление е извършено по време, когато извършителят е притежавал свидетелство за правоуправление, издадено от държавата на пребиваване, след замяна на първоначално издаденото му свидетелство от осъдилата го държава?“.
Българин, който живее в Испания, е осъден за катастрофа у нас. Българският съд постановява да бъде глобен и да му бъде отнета книжката за 6 месеца. Свидетелството за управление на мъжа е испанско и е издадено, за да замени българското му.
Испанският съд обаче отказва да отнеме книжката на българина за половин година. Оказва се, че това е напълно допустимо според правото на ЕС. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС), след като Софийският градски съд (СГС) се обърна към него, заради действията на испанския съд, с които на практика частично не се изпълнява българското съдебно решение.
В отговор съдът в Люксембург заяви: „Разпоредбите на член 11, параграф 2 във връзка с параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства, трябва да се тълкуват в смисъл, че: разрешават на държавата членка по обичайното пребиваване на притежателя на издадено от нея свидетелство за управление да не признае и изпълни на своята територия прието от друга държава членка решение да отнеме временно правото на притежателя да управлява моторно превозно средство поради извършено на територията на последната транспортно престъпление, включително когато това свидетелство за управление е издадено в замяна на свидетелство за управление, издадено преди това от държавата членка, в която е извършено транспортното престъпление“ (пълния текст на решението виж тук).
Казусът, заради който е сезиран СЕС, е следният. На 28 юни 2018 г. СГС признава за виновен българин в това, че е причинил средна телесна повреда на повече от един човек при катастрофа. Той е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от Наказателния кодекс му е наложена глоба от 1000 лв. и е лишен от право да управлява автомобил за срок от 6 месеца. Присъдата влиза в сила на 20 ноември 2019 г.
Прокурорът по делото обаче уведомява съда, че не може да се изпълни забраната за управление на автомобил, защото българинът живее постоянно в Испания и издадената му у нас шофьорска книжка е заменена с испанска.
Въз основа на Рамковото решение за признаване на съдебни решения СГС издава удостоверение, с което уведомява испански съд за присъдата и специално за частта, с която се отнема книжката на българина за 6 месеца.
Централният наказателен съд на Испания обаче отказва да признае решението с мотив, че лишаването от право на управление на автомобил не е сред наказанията, предвидени в Закона за взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела в Европейския съюз и в рамковите решения, отнасящи се до изпълнение на наказания или на решенията за пробация в Европейския съюз. Освен това съдът се мотивира и с Директива 2006/126, която урежда въпроси, свързани именно със свидетелствата за управление и пътната безопасност.
СГС решава да се обърне към Съда на ЕС като изтъква, че отказът на испанския съд прави невъзможно изпълнението на наложената санкция, а това на свой ред води до ненаказуемост на българина. СГС иска от съда в Люксембург да каже кой от двата акта – директивата или рамковото споразумение, е приложим, за да се определи дали да изпрати ново удостоверение до испанските власти (въпросите от преюдициалното запитване виж в карето).
Краткият отговор на СЕС е, че Испания може да откаже да отнеме книжката на българина (виж решението тук).
Според съда в Люксембург, след като човек замени българската си книжка с испанска, той вече не трябва да се счита за „притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка“ по смисъла на директивата.
„Съгласно втората алинея на чл. 11, § 4 от директивата държава членка отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава членка на лице, на което свидетелството за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето на територията на първата държава. От израза „отказва да признае“ следва, че тази разпоредба предвижда не възможност, а задължение за съответната държава членка.
Разпоредбата се отнася до мерките, които се налагат въз основа на наказателното и полицейското законодателство в дадена държава членка и които ограничават на нейна територия валидността на издаденото от друга държава членка свидетелство за управление на моторно превозно средство. Ето защо предвиденото в тази разпоредба задължение цели да гарантира ефективното изпълнение на решение за временно отнемане на правото на управление, постановено на територията на приелата го държава членка, в съответствие с принципа на териториално действие на наказателното и полицейско законодателство“, посочва СЕС. И допълва, че всъщност, съгласно този принцип само държавата членка, на чиято територия е извършено транспортното престъпление, е компетентна да го санкционира, като при необходимост вземе решение за временно отнемане на шофьорската книжка.
„От това следва, че чл. 11, § 4, втора алинея от Директива 2006/126, разглеждан в светлината на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, не означава, че решението за временно отнемане на правото на управление, постановено на територията на една държава членка, трябва да бъде признато и изпълнено в други държави членки, по-специално в държавата, в която се намира обичайното пребиваване, по смисъла на чл. 12, първа алинея от тази директива, на притежателя на свидетелството за управление, спрямо когото има такова решение. Всъщност само държавата членка, приела решението за временно отнемане на правото на управление, е компетентна да осигури неговото изпълнение на своята територия, дори когато неговият адресат има обичайно пребиваване в друга държава членка“, изтъква СЕС.
Следователно, продължава съдът в Люксембург, обстоятелството, че санкционираният е имал българска книжка преди да му бъде издадена испанска, не е от значение, за да се определи дали решението тя да му бъде отнета временно заради престъпното му поведение в България, може да бъде изпълнено на испанска територия.
СЕС отбелязва, че все пак чл. 15 от директивата задължава държавите членки да си помагат взаимно при прилагането ѝ и при необходимост да обменят информация за свидетелствата, които те издават, заменят, подменят, подновяват или анулират.
„Тази разпоредба може да допринесе за ефективното изпълнение на решение за временно отнемане на правото на управление, постановено в държавата членка, която не е държавата по обичайното пребиваване на съответното лице. Всъщност по искане на тази държава членка и в съответствие с точка 3, трето изречение, буква а), позиции 13 и 14 и точка 4, буква а) от приложение I към Директива 2006/126, държавата членка по обичайно пребиваване може да включи в дадено свидетелство за управление евентуална информация за забрана за управление на превозни средства на територията на първата държава членка“, заключава съдът в Люксембург.
17
Коментирайте
Пълна каша!
Много нелепо решение на Съдът на Европейския съюз.
Определено супер объркан казус.
Според съда в Люксембург, след като човек замени българската си книжка с испанска, той вече не трябва да се счита за „притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка“ по смисъла на директивата.
Е нали е нарушител на пътя. Кой накрая го глобява? Значи с испанската книжка може да блъска хора по цяла Европа, но не и в Испания?
Глупости
Ами яко глупаво. Колата е за придвижване. Ако с нея създаваш условия някой да умре, то трябва да спреш да караш. Това е независимо от държавата!
Явно ще го чакат да направи катастрофа в Барселона (предполагам е от там) и после ще му вземат книжката и испанците.
Нищо чудно.
За мен това е много спорно решение. Той явно е опасен и може да направи катастрофа и в Испания.
ЕС за пореден път показва, че за едни неща правилата са общи, но за други правилата са според това, което мисли конкретната държава по казус.
Испания има странни разбирания за спазване на закона. Там например е позволено да ходиш изцяло гол по улиците и това няма да доведе до задържане и присъда. Имат конституционно право да го правят.
Нарушаване на кой закон е ходенето гол? Аман от пуритани
Един път наще тиквеници да си свършат работата и ще се окаже, че испанците няма да я свършат.
Истинско чудо!
Би трябвало навсякъде в ЕС да важи едно правило.
По принцип да. Ама де факто….
Ама утре ако този тип утрепе някой поданик на испанския крал, това решение няма да попречи на испанците да ни обвинят, че не си привеждаме наказанията в изпълнение 🙂