Държавата плати още 149 310 лв. по осъдителни решения на съда в Страсбург

Lex News 24 октомври 2018, 15:23 2283 5

Снимка: "Лекс"

Министерският съвет гласува да бъдат изплатени още 149 310 лв. за обезщетения, присъдени в пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Първото е по делото „Узунова и Сеид срещу България“. Жалбоподателите по него са съсобственици на земя, част от която през 2007 г. с решение на Министерския съвет е отчуждена. Недоволни от обезщетението те обжалват и така то, в увеличен от съда размер, им е платено чак през 2014 г. Според ЕСПЧ невъзможността да получат навреме изпълнение на решение в тяхна полза е намеса в правото на мирно ползване на притежания. Съдът им присъжда 9500 евро за имуществени вреди, както и 1800 евро за морални такива.

Второто дело, по което днес правителството реши да изплати присъденото обезщетение, е „Сапунджиев срещу България“. В близост до жилището на Сапунджиев е изградена печатница. Жалбоподателят и негови съседи подават жалби до редица държавни институции срещу дейността ѝ, като твърдят, че тя работи в нарушение на законовите изисквания. Собственикът на печатницата завежда дело за клевета срещу Сапунджиев в Районния съд в Силистра, който го признава за виновен, налага му административно наказание глоба и го осъжда да плати обезщетение на собственика на печатницата. Присъдата е потвърдена от Окръжен съд Силистра.

ЕСПЧ посочва, че възможността отделни граждани или малки групи от хора да изнасят информация и идеи, като по този начин допринасят за публичния дебат по теми от съществено значение, е в интерес на обществото. Според съда образуването на наказателно производство срещу Сапунджиев и осъждането му е имало възпиращ ефект върху сезирането на властите с подобни оплаквания и е в нарушение на конвенцията. Така на мъжа са присъдени 845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разноски.

Жалбоподателят по делото „Боян Господинов срещу България“ e осъден на една година затвор за притежание на 14 грама марихуана. Той обаче прекарва в ареста година, седем месеца и осем дни. Затова завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като иска компенсация за това, че бил задържан повече от времето, на което е бил осъден на затвор. Един от ответниците по иска му е Окръжният съд в Стара Загора, който произнася първата присъда срещу Господинов.

Същевременно срещу него започва второ наказателно дело в ОС-Стара Загора. И Господинов многократно иска отвод на всички съдии там, но те отказват да го дадат. Според съда в Страсбург обаче това е трябвало да се случи. Ето какво пише той в решението си, с което присъжда на мъжа 3600 евро за неимуществени вреди и 1500 евро за разноски: „При тези обстоятелства, въпреки, че не съществува никаква причина за съмнения в личната безпристрастност на наказателните съдии от Окръжен съд Стара Загора и въпреки факта, че четирима членове на съдебния състав на този съд не са участвали в разглеждането на предходното наказателно производство, водено срещу жалбоподателя, професионалната им принадлежност към една от страните в гражданския иск, който се разглежда паралелно, заедно с преюдициалния характер на наказателното производство, водено срещу жалбоподателя във връзка с гражданското производство за обезщетение за вреди, биха могли сами по себе си да предизвикат у жалбоподателя основателни съмнения относно обективната безпристрастност на магистратите“.

Най-голямото обезщетение, което днес правителството реши да бъде изплатено, е по казус, който „Лекс“ е представял. В основата му действалата години наред предходна уредба на несъстоятелността. Европейският съд по правата на човека установи, че правото на собственост на двама търговци е погазено при фалита на трета компания. Делото е „Бояджиева и „Глория Интернешънъл“ срещу България“. В него става въпрос на практика обичайна ситуация преди промените в Търговския закон (ТЗ) в частта му за несъстоятелността през 2013 г. Тогава, освен че съдът можеше да определи за начална дата на неплатежоспособността на търговеца такава предхождащата с години молбата за обявяване в несъстоятелност, имаше голям проблем и с разпоредбата на чл. 646 от ТЗ. Неговата втора алинея предвиждаше: „Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки: 1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението“. По иск на кредиторите на несъстоятелността съдилищата обявяваха за нищожни такива сделки, без значение дали те увреждат масата на несъстоятелността, а третите лица, договаряли с длъжника, трябваше да връщат полученото.

Това се е случило и с двамата търговци, които са подали жалба в Страсбург и ЕСПЧ им присъди близо 50 000 евро обезщетение.

Последният казус е на Александър Събев. Той е работил в системата на Министерството на отбраната. През 2005 г. разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето с решение, което се позовава единствено на чл. 59, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация. Жалбата на Събев срещу това решение е отхвърлена от Държавната комисия по сигурността на информацията, която не го информира за мотивите си. Той отправя молби до различни държавни органи, но не получава информация за причините за отнемане на разрешението. Със заповед на министъра на отбраната договорът му за кадрова военна служба е прекратен. Събев оспорва уволнението си пред Върховния административен съд, но той също отхвърля жалбата.

Съдът в Страсбург констатира, че ВАС е отказал да анализира най-съществения въпрос, от който е зависела законността на уволнението – правомерността на отнемането на достъпа на Събев до класифицирана информация. И затова стига до извода, че спорът за уволнението му не е бил разгледан от съд с „пълна юрисдикция“, която да обсъди всички релевантни фактически и правни обстоятелства по случая. ЕСПЧ постановява, че мъжът не е получил достъп до съд и му присъда обезщетение от 2400 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разноски.

Европейски съд по правата на човека Министерски съвет