Стремежът към бърза писта в законодателния процес произвежда некачествени закони, заяви преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова пред БНР.

„Причините са много, но могат да бъдат сведени до една – стремеж за бърза писта в законодателния процес. Няма да се обсъжда със заинтересовани страни, няма да видим дали може без промяна в закона, дали трябва да променим практиката на прилагане на закона. Най-лесно е да го изменим“, каза Киселова.

Тя изтъкна и друг проблем вече все повече законопроекти се внасят от отделни депутати, а не от правителството. „Делът на законопроектите на народни представители е приблизително 70% срещу 30 на сто, внесени от правителството. Преди време съотношението е било обратното – 70% от законопроектите са били внасяни от правителството“, обясни доц. Киселова и подчерта, че практиката в парламентарните държави с улегнали традиции е да преобладават правителствените законопроекти.

„Експертността на служителите в правителствените служби е много по-голяма от капацитета на отделен народен представител. Освен това се предполага, че правителството ще направи разчети колко ще му струва след това прилагането на закона“, каза тя. И напомни, че вече 10 години няма съвет по законодателството към председателя на парламента. Последният сформиран, начело с проф. Огнян Герджиков сам поиска да бъде разпуснат, тъй като депутатите не се допитват до него или пренебрегват становищата му.

„Народните представители трябва да са готови да чуят негативни становища, да чуят критика. На първо място трябва да спре това безогледно внасяне на предложения между първо и второ четене или през преходните и заключителни разпоредби на един закон. Трябва да спре това състезание между народните представители кой ще внесе повече законопроекти. Трябва да се помисли за качеството на кандидатите за народни представители, не на последно място – за възстановяването на дейности, предпарламентарни, които подготвят качествени законопроекти. И не на последно място – законодателната програма на правителството преди беше формална, а сега въобще я няма. Така всеки знае, че когато се „отваря“ един законопроект, всички, които имат намерения нещо да се добави, да се промени, могат да се обърнат към съответния министър“, заяви преподавателят по конституционно право.

В коментар за проекта за нова Конституция на ГЕРБ тя заяви, че е скептична, че професионалната общност ще се включи активно в дебатите.

11
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Къш
Къш
08 октомври 2020 13:26
Гост

Защото се законотвори политически и конюктурно, а не правно.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:57
Гост

простотия бе

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:57
Гост

Бързата кучка, слепи ги ражда

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:57
Гост

Ами така си е.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:56
Гост

Ма те си вкарват законопроекти за да си изменят някакви точи от заоните за да може после им се облагодетелсва фирмичката

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:56
Гост

Надеждата ни е да са ОК нещата и да се сменят тия гьонове в парламента

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:55
Гост

Жената е права ма няма кой да я чуе

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:53
Гост

Те пък едни проектозакони внасят. е не мопгат да говорят. Неуки са. Друго освен да са депутати не могат да правят, проектозакони внасняли

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:55
Гост

Бе на един дизайнер или програмист му искат да знае английски, което вече не е и кой знае какво постжение, но е добре ако знае още един език, да знае език за програмиране, да работи на набор от програми (3 до 5) и дая е бърз, да е общителен и какви ли не още неща и всичко това за да върже 2-3-4 000 лв. заплата. А депутатина не може да говори и не знае друг език, щото той идва от Мездра примерно или Павликени обаче взема 4500 е така от рас.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:53
Гост

Опредлеено се състезават по вкарването на проектозакони

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 11:52
Гост

Права е