Работодател, който предлага на служителите си допълнително доброволно пенсионно осигуряване, може да забави предоставянето му на новоназначен служител най-много с шест месеца. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които днес бяха гласувани от Министерския съвет.

Проектът за промени в КСО

От мотивите на проекта става ясно, че в момента работодателите може и с години да не започнат да внасят вноски за нов служител във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, въпреки че го прави за останалите си работници.

Затова се предлага в КСО да бъде регламентиран максимален срок на изчакване – до 6 месеца, след изтичането на който работодателите, ще са длъжни, ако осигуряват останалите си работници и служители, да започнат да внасят осигурителни вноски във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за новопостъпилия служител. Разпоредбата важи и за хората с договор за възлагане на управление и контрол.

С проекта се дава и определение за срока на изчакване. Дефиницията гласи, че той е „период на заетост, който е необходим съгласно правилата на осигурителния договор, колективното споразумение или колективния трудов договор или се изисква от лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 и 3 или предприятието осигурител, за да започне да внася осигурителни вноски във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за съответния работник или служител или съответното лице, с което е сключен договор за възлагане на управление и контрол“.

Срокът съвпада с този за изпитване, след който се приема, че шефът знае дали ще задържи новия служител или ще го освободи, съответно трябва да му предложи и същите условия, като на останалите работещи във фирмата. Промяната се прави и за по-добра защита на правата на работниците, които пътуват в ЕС.

„На ниво Европейски съюз са констатирани пречки пред мобилността на работниците, свързани със схемите за допълнително пенсионно осигуряване в различните държави-членки“, посочва в доклада си министърът на труда Бисер Петков. И обяснява: „При наличието на твърде високи изисквания, установени от работодателите, работниците, постъпващи на работа в друга държава членка, може да не натрупат достатъчно средства за осигуряване на адекватна пенсия в края на своята заетост и съответно да бъдат ощетени в резултат от упражняване на правото си на свободно движение“.

С промените в КСО работодателите се задължават, когато прилагат този срок на изчакване, да дадат на служителя в 7-дневен срок ясна писмена информация за него и за последиците от това при прекратяване на правоотношението.

От Министерството на труда са установили, че в момента няма задължение за пенсионноосигурителните дружества и за работодателите да предоставят на осигурените и техните наследници информация за условията за придобиване на допълнителни пенсионни права и влиянието, което прекратяването на трудовото правоотношение оказва върху тях. „Липсата на точна и ясна информация относно правата, които лицата придобиват в резултат от осигуряването или при прекратяване на осигуряването им във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване е пречка те да могат да направят информиран избор при приемането на предложения за наемане на работа, вкл. да се придвижват на територията на различните държави-членки за тази цел“, се посочва в мотивите към проекта.

Затова сега в КСО (чл.123з) се предлага да се регламентира задължение за пенсионноосигурителните дружества в 7-дневен срок, при поискване от осигурения по третия стълб, да му предоставят ясна писмена информация по два основни въпроса. Първият е  придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с настоящия му работодател. Работникът ще има право да получи до седем дни и информация за условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяването на договора му, а когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиване на право на пенсия, в нея се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация за влагането на тези средства за пенсионно осигуряване.

Фондовете се задължават да предоставят при поискване на наследниците на починал осигурен или пенсионер при тях ясна писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната му партида и условията за това.

Предвидено е новите текстове в КСО да влязат в сила от 21 май 2018 г. За разпоредбите, регламентиращи 6-месечния максимален период на изчакване за предоставяне на работника на допълнително доброволно пенсионно осигуряване, изрично е записано, че ще се прилагат за периоди на заетост след влизането на в сила на промените.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Пенсионер
Пенсионер
11 април 2018 13:16
Гост

Така и така ние мизерстваме. Поне бъдещите пенсионери да се подсигурят. Че нашите „социални помощи“ стигат само за лекарства и сметки.

Възмутен
Възмутен
11 април 2018 13:26
Гост

Уникална държава! Уникален народ! Ромите като български граждани имат повече придобивки и помощи от нас.

Потърпевш
Потърпевш
11 април 2018 13:13
Гост

Най- накрая ще се създадат възможности и условия за повишаване на социалната защита.

Потърпевш
Потърпевш
11 април 2018 13:06
Гост

Правилно. Помните ли времената, когато работодателят се скътаваше и не предлагаше дори трудов договор.

Анонимен
Анонимен
11 април 2018 13:08
Гост

Помня много добре. Така и аз увиснах без 4 години трудов стаж, а един ден ще трябва за пенсия, ако доживея въобще.

малък бизнес
малък бизнес
11 април 2018 12:59
Гост

Изравняването с изпитателния срок звучи разумно. Все пак допълнителното доброволно осигуряване е бонус и не може ей така да го даваш и на непроверени служители

Бачкатор
Бачкатор
11 април 2018 12:53
Гост

Много важна и справедлива промяна, която трябва да дисциплинира „разсеяните“ работодатели.