Десислава Иванчева няма да се връща в ареста

Апелативните съдии прецениха, че след 20 дни вкъщи, отстранената кметица и подсъдимите с нея ще бъдат излишно стресирани, ако пак бъдат задържани

Lex News 08 януари 2019, 17:52 обновена на 08 януари 18:17 2205 5

Биляна Петрова (вдясно) и Десислава Иванчева на едно от предишните заседания в спецсъда, когато той отказа да ги пусне от ареста. Снимка: БГНЕС

Отстранената кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и подсъдимите с нея за подкуп Биляна Петрова и Петко Дюлгеров няма да се връщат в ареста засега.

Това реши окончателно Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) и потвърди определението на съдия Иво Хинов от спецсъда, който в края на декември ги пусна под „домашен арест“.

Според апелативните съдии Веселина Вълева – председател и докладчик, Димчо Георгиев и Красимира Костова, след близо 20 дни под „домашен арест“, Иванчева, Петрова и Дюлгеров не са нарушавали ограниченията да напускат домовете си и връщането им в ареста би било проява на прекомерна строгост.

„Най-малкото, това би предизвикало изключителен стрес, което е неоправдано, независимо от размера на предвиденото наказание за разследваните престъпления“, се казва в определението на съда. Според апелативните спецсъдии обаче продължава да има достатъчно доказателства по делото, от които да се направи обосновано предположение, че тримата са участвали в схемата, при която са искали 500 000 лева подкуп от бизнесмена Александър Ваклин, за да му бъде придвижена преписка в общината. Относно опасността от извършване на престъпление, сега въззивната инстанция казва, че тя е намаляла след почти 9 месеца в ареста.

Очаквано, в днешното определение на АСНС е коментирано становището на съдия Хинов в третото му поредно определение, с което през декември за пореден път промени мерките на тримата подсъдими в по-леки, след като преди това апелативният спецсъд винаги ги връщаше в ареста. Тогава Хинов написа, че апелативните спецсъдии са недобросъвестни, защото продължавали да твърдят, че има опасност подсъдимите да повлияят на свидетели, макар първоначално да се били съгласили, че тази опасност е отпаднала. Затова, по думите му, актът на втората инстанция водел до съмнение за съдебен произвол.

Апелативният спецсъд коментира и последната сага с домашния арест за Иванчева и Петрова, за който Хинов беше постановил незабавно изпълнение, но то беше спряно от АСНС. След това имаше и проверка на Върховния касационен съд, която показа нарушения на НПК, а апелативните спецсъдии видяха институционален натиск в проверката. Тогава АСНС реши определението на спецсъда да не се изпълнява незабавно, докато не получи пълния протокол от заседанието. Хинов посочи, че актът на въззивната инстанция е постановен малко преди да е бил готов протоколът, с мотиви, които след това същият състав на АСНС отричал. Първоначално апелативните съдии казаха, че спират изпълнението, защото нямат пълен протокол и не могат да преценят дали е взето правилно, но след това записаха, че са имали достатъчно доказателства за преценката си.

Днес апелативните съдии казват, че спецсъдът „е излязъл от позицията си на арбитър и е концентрирал усилията си за компрометиране на горната инстанция, вместо да се фокусира върху спора, с който е бил сезиран“.

Според АСНС разликата във формираното вътрешно убеждение у съдебните състави, занимаващи се с определена правна проблематика, е част от съдебната дейност и в Закона за съдебната власт, както и в процесуалните закони ясно и недвусмислено са отграничени правомощията на съдилищата при реализирането на съдебния контрол.

„Изпадането в многословни критики, включително с употребата на квалификации по отношение произнасянията на горестоящия съд, съчетано и с изкривени интерпретации по части от актовете му, не придават на атакуваното определение нито авторитетност, нито по-голяма убедителност, а са най-малкото крайно неуместни“, пишат още апелативните спецсъдии.