Делото на „Майкрософт“ срещу САЩ във Върховния съд – какво се случи и накъде върви*
На 27 февруари Върховният съд на САЩ разгледа делото „Майкрософт Ирландия“ – големият спор между „Майкрософт“ и Съединените щати за обхвата на заповедта по Закона за съхраняваните комуникации (Stored Communications Act). Фактът, че по делото са представени повече от 30 становища от т. нар. приятели на съда (amicus curiae) подчертава значението на случая. И с основание. Резултатът от делото е от значение за сигурността, неприкосновеността на личния живот и икономиката, както и за баланса на властта между отделните нации, по отношение на способността им да контролират достъпа до данни.
Има ли значение къде „Майкрософт“ съхранява вашите имейли?
Спорът е от декември 2013 г., когато федералното правителство издаде заповед по реда на раздел 2703 от Закона за съхраняваните комуникации (SCA), изисквайки от „Майкрософт“ имейли, свързани с конкретен имейл акаунт. „Майкрософт“ отказа да я изпълни с мотива, че данните се съхраняват в сървър в ирландската столица Дъблин и че заповедта важи само на територията на САЩ.
Правителството отвърна с аргумента, че „Майкрософт“, като компания със седалище във Вашингтон, може да получи достъп до данните от САЩ, както и че данните ще бъдат разкрити в Съединените щати и че искането му е напълно допустимо упражняване на правомощията му по SCA.
Първите инстанции отсъдиха в полза на правителството, но Втори нюйоркски апелативен съд преразгледа решението в полза на „Майкрософт“ и Върховният съд допусна делото за разглеждане.
В основата си случаят изисква от съда да разбере какво е било намерението на Конгреса през 1986 г., когато е приеман SCA и дали той е целял заповедта по закона да има сила и по отношение на данни, съхранявани извън САЩ, ако са контролирани от компания, базирана в страната, която може да получи достъп до тях от Съединените щати. Подобна схема обаче би била напълно невъобразима за авторите на закона. По това време самата идея за „облак“ и компании като „Майкрософт“, „Гугъл“ и „Фейсбук“, които държат и оперират с данни от центровете си и ги разпространяват из целия свят, би била научна фантастика.
При липсата на законодателна яснота, първата задача на съда е да установи „фокуса“ на регламентацията, използвайки последния си прецедент (Morrison срещу Nat’l Australian Bank и RJR Nabisco срещу Европейската общност). По този въпрос страните са в остро противоречие. Правителството твърди, че акцентът е върху разкриването на данните, което се случва в Съединените щати, т.е. заповедта се изпълнява на територията на САЩ и съответно е допустима. „Майкрософт“ твърди, че фокусът е върху сигурността на съхраняваните комуникации и че важното е къде се пазят имейлите, което прави заповедта за разкриването им извънтериториална и недопустима.
Акценти от устните прения във Върховния съд
Макар и от споровете в съдебната зала да не стана очевидно как ще се произнесе накрая Върховният съд, в дискусията имаше три пункта, които си струва да бъдат отбелязани.
Първо, и правителството, и „Майкрософт“ се съгласиха, че Конгресът, а не Съдът, е най-доброто място за разрешаване на спора. Забележително е, че и двете страни подкрепят един и същ законодателен акт – Облачния закон (CLOUD Act), внесен в Сената по-рано този месец и го сочат като най-добрия път, по който казусът да намери разрешение. Няколко от съдиите изглежда се съгласиха с това. (Както и самата аз.)
Ако CLOUD Act бъде приет преди произнасянето на Съда, ще предреши делото.
По-конкретно, CLOUD Act изяснява, че силата на заповедта не е ограничена от местоположението на данните, както твърди правителството в случая. („Майкрософт“ би бил задължен да предаде данните, ако CLOUD Act стане закон). Но законодателството също така създава механизъм за провайдърите да „съборят“ заповедта при определени обстоятелства – ако Съединените щати търсят данни на чужденец, намиращ се извън САЩ и искането противоречи на чуждото право. В такива ситуации съдилищата биха били задължени да вземат предвид редица фактори при решаването на въпроса дали заповедта трябва да бъде изпълнена – сред тях са местонахождението и националността на субекта, значението на доказателството за разследването и възможностите за достъп до доказателствата чрез алтернативни средства, с които би бил избегнат конфликт с чуждото законодателство. Внесеният законопроект също така изрично признава възможността за прилагането на принципа на взаимното зачитане за ситуации, при които местното законодателство не се прилага.
Второ, принципът на взаимното зачитане предлага разрешение на казуса, дори при липса на законодателство. Както подчерта правителството, ако то спечели делото, това не означава, че Съединените щати биха могли просто да изискват без ограничение всякакви данни.
В края на краищата, съдиите Брайер и Каган изтъкнаха, че е възможно искането на правителството на САЩ за предоставяне на данни да създаде конфликт между законодателствата на Съединените щати (което го позволява) и на друга държава (което го забранява). В конкретния случая с Ирландия подобен конфликт не се твърди.
В такива случаи съдилищата биха могли и би трябвало да извършат анализ преди да обявят заповедта за задължителна за изпълнение, подчерта и зам.-главният прокурор Майкъл Дрибан. Съдилищата ще трябва да претеглят относителните интереси на Съединените щати и на чуждестранното правителство, като вземат предвид най-различни факти, изброени в CLOUD Act – като местонахождението и националността на субекта и възможността за достъп до данните чрез други средства, които биха избегнали конфликт между законодателствата.
Трето, трябва да се признае, че съдия Алито направи най-адекватния коментар: „Цялата идея за териториално действие (на заповедта) е преувеличена“. Това не означава, че въпросът с териториалното действие е маловажен. Не е. Но трансграничното движение и съхранение на данни поражда въпроси за това кои териториални връзки всъщност имат значение. Както подчерта съдия Алито: „Ако ирландците и Ирландия не са играли роля във вземането на решението ви да съхранявате информацията там и Ирландия не може да направи нищо, ако утре решите да ги преместите някъде другаде, е малко трудно… да се види какъв е интересът на Ирландия от това“.
Казано по друг начин, все по-трудно е да бъде поддържана идеята, че някой има суверенен интерес към нулите и единиците, съхранявани на негова земя.
В крайна сметка, данните са изключително мобилни и са делими, а това означава, че един имейл акаунт може да бъде разбит, така че тялото (съдържанието) му се съхранява на едно място, а прикачените файлове – на друго, намиращо се далеч от собственика на акаунта. Държавата, в която се съхраняват данните, може да няма никаква връзка с притежателя на имейл акаунта или с конкретното престъпление, което се разследва. Нещо повече – притежателят на имейл акаунта може дори да не знае къде се съхраняват данните му. Решенията за това често се вземат от големите мултинационални компании, които управляват нашите данни, а не от отделния потребител.
Данните, доктрината и съдът
През последните няколко години Върховният съдът е привърженик на това, че трябва да се намират начини за актуализиране на доктрината по отношение на данните, за да продължи тя да пази основните ценности, които е призвана да защитава. По делото „Съединените щати срещу Джоунс“ през 2012 г. няколко от съдиите признаха качествената и количествената разлика между физическото проследяване на нечии движения по улиците и електронното проследяване чрез GPS. Докато 24-часовото наблюдение, извършвано лично от служители на реда чрез физическо проследяване на движението на субекта на обществени места, не задейства Четвъртата поправка на Конституцията, то това е възможно по отношение на дългосрочното проследяване с GPS.
Две години по-късно, по делото „Райли срещу Калифорния“, съдът единодушно промени дългогодишната практика, която позволяваше при арест да бъде проверявано съдържанието на мобилния телефон на задържания. Както съдът подчерта тогава, аналогията с тефтерче с телефон, намерено у арестувания, просто не издържа по отношение на смартфоните, предвид качеството и количеството на информацията, достъпна чрез тях.
Подобно преосмисляне е необходимо и в случая с „Майкрософт“ и правителството на САЩ. Само защото данните са в Ирландия, това не означава, че Ирландия има някакъв законоустановен интерес или че нейните суверенни интереси биха били засегнати от заповед на правителството на САЩ срещу „Майкрософт“.
CLOUD Act признава тази реалност. Той разделя достъпа до данни от въпроса къде точно биват държани. Стискаме палци Конгресът да действа бързо и така да изясни делото пред Върховния съд.
Ако ли не, Върховният съд пак би трябвало да отсъди по подобен начин. Той би трябвало да признае, че не местоположението на данните трябва да диктува достъпа до тях и да подчертае значението на принципа на взаимното зачитане и това дали подобни искания за данни създават конфликт между законодателствата. Подобно решение би свело до минимум международните разногласия, като същевременно ще е своеобразен прецедент за това какво трябва да изискват, когато чуждо правителство търси данни, съхранявани в САЩ.
*Статията е публикувана в блога на Harvard law review, препечатваме я с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията.
**Дженифър Даскал е преподавател в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон
3
Коментирайте
Авторът явно е против позицията на „Майкрософт” и за нея е съвсем нормално службите да имат неограничен достъп до каквито и да са (лични) данни, щом са достъпни за американска компания. Че малко ги следят в момента, ами сега искат достъпът да е тотален, понеже – видите ли – информацията не знаела граници. Пази, Боже, сляпо да прогледне!
„Ако ирландците и Ирландия не са играли роля във вземането на решението ви да съхранявате информацията там и Ирландия не може да направи нищо, ако утре решите да ги преместите някъде другаде, е малко трудно… да се види какъв е интересът на Ирландия от това“.
Казано по друг начин, все по-трудно е да бъде поддържана идеята, че някой има суверенен интерес към нулите и единиците, съхранявани на негова земя.“
Това казва всичко!
Тепърва казуси като описания, ще бъдат основна част от правораздаването. А то, както всяка хуманитарна дейност, изостава от технологиичното развитие.