Делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се водят по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Това предлагат да се уреди със законодателни промени четирима депутати от ГЕРБ, членове на правната комисия – Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров (пълния текст на законопроекта виж тук).

С измененията се създава изрична уредба, която слага край на споровете дали тези дела трябва да се водят по ЗОДОВ, или по Закона за задълженията и договорите.

Приемането ѝ ще е в полза на гражданите и бизнеса, които са пострадали от действия и бездействия на държавата, с които се погазва правото на ЕС. Първото преимущество на ЗОДОВ е, че при него таксите са твърди и в минимален размер 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица. Освен това разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително. А по исковете по чл. 45 ЗЗД се дължи авансово пропорционална такса от 4% от интереса.

Има и друга основна разлика – при исковете по ЗЗД се изследва въпросът за вината при непозволеното увреждане, а отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и безвиновна.

Затова депутатите от ГЕРБ предлагат в ЗОДОВ да се създаде нов чл. 2а, който да предвижда следното:

Ал. 1 Исковете срещу държавата за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Ал. 2 В случаите по ал. 1 дължимите такси и разноски се определят по реда на чл. 9а и чл. 10.

Препоръката България изрично да уреди в законодателството си процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз беше дадена от Съда на ЕС в решението му по преюдициално запитване именно по тези въпроси.

Заради спора дали общите или административните съдилища са компетентни да гледат тези дела, както и по кой ред трябва да го правят Върховният касационен и Върховният административен съд образуваха съвместно тълкувателно дело. До момента обаче не са се произнесли по него, тъй като то беше спряно, докато не излезе решението на съда в Люксембург. Следващото заседание на върховните съдии е насрочено за 18 април, но ако докато излязат със съвместно тълкувателно постановление, законът бъде променен, то ще се окаже безпредметно.

С вкарването на новата разпоредба в ЗОДОВ депутатите предлагат да бъдат направени и серия от изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той всъщност е първият нормативен акт у нас, който (в чл. 203) предвиди някакъв ред за търсене на отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС. Това стана с последните изменения в АПК, които влязоха в сила от 1 януари 2019 г.

Сега четиримата от ГЕРБ предлагат по-детайлна уредба с нова редакция на чл. 203. Според проекта той ще предвижда следното:

Ал. 1 Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Ал. 2 За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”.

Ал. 3 По реда на тази глава се разглеждат исковете срещу държавата за обезщетения за вреди, причинени от нарушения на правото на Европейския съюз, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд.

Ал. 4 В случаите по ал. З за имуществената отговорност на държавата и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.

Ал. 5 За съдържанието на исковата молба, доказателствата и доказателствения процес се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.

Авторите на предложенията обясняват, че предвид действието на принципа на върховенство на правото на ЕС по отношение на националните правни актове, не следва да се дава първична материалноправна уредба на този вид отговорност в национален закон, а може да се даде само процесуална такава и те правят точно това.

И заявяват в мотивите си: „Възприетият подход следва вече съществуващия начин за разглеждане на исковете за отговорност на държавата по чл. 1, чл. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ. Тези по чл. 1, ал. 1 се разглеждат по реда на АПК, а останалите – по реда на ГПК. Новата разпоредба предвижда редът по АПК да се прилага и за исковете за вреди, причинени от правосъдната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Уредбата съответства на изрично уредената подсъдност на исковете по чл. 128а АПК, при които предмет на исковете е установяване нищожността на съдебните актове на административните съдилища или Върховния административен съд и които са подведомствени на административните съдилища. С изменението административните съдилища ще разглеждат и делата, когато тези актове са постановени в нарушение на правото на ЕС и от тях са причинени вреди на частноправните субекти“.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
ewy
ewy
13 април 2019 19:10
Гост

Бих се радвал да се уреди и самата същност на тази отговорност , а не да се създава само благоприятен процесуален ред /безплатен обяд от ниски такси – радост за лица като К.Б. , М.Д. , Е.М. и стотици знайни и незнайни ненормалници/. В противен случай следва поредното задръстване на съдилищата със „спорове“ на луди и псевдоадвокати , които цитират по принципа „копи-пейст“ неотносими норми на „европейското право“ . Накрая съвсем „демократично“ правосъдието – особено в София – ще блокира и ще цъфнем и вържем . Твърдя , че този тип отговорност не е ясен на почти никого у нас… Покажи целия коментар »

Дочакахме
Дочакахме
12 април 2019 17:20
Гост

Най-накрая! Може ли толкова време да го мъдрят това, при положение, че сме в ЕС от 12 години. Че трябваше и преюдициално запитване до СЕС да се прави…

Анонимен
Анонимен
12 април 2019 16:14
Гост

Би било добре тези дела да се водят по ЗОДОВ. Най- малкото заради таксите, които в противен случай ще ни бъдат в тежест.

Анонимен
Анонимен
12 април 2019 16:10
Гост

Май законът ще изпревари ТР на върховните съдилища. Въпреки това ще бъде интересно да видим диспозитива.

xxx
xxx
12 април 2019 16:04
Гост

Брей, брей… Да не се окажа лош пророк, но Дани К. се махна и вижте какво чудо стана! Колко години трябваше да минат, колко време трябваше да се кумят ВКС и ВАС. А това е най-чистият вариант. Поздравления на вносителите, от които познавам само колегата Лазаров, но това е добра работа за правна комисия