Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС
Делата за дискриминация – в районния съд, освен ако не се обжалва решение на комисията
Върховните съдии обявиха за изгубило актуалност собственото си постановление по въпроса, прието преди по-малко от 4 години
Делата за защита от дискриминация, които директно се завеждат в съда, а не минават през специализираната комисия, са подсъдни на районния съд. Това обявиха в съвместно Тълкувателно постановление (пълния му текст заедно с особените мнения виж тук) Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС).
Нещо повече – те обезсилиха собственото си Тълкувателно постановление № 2/2014 г., прието преди по-малко от 4 години (на 19 май 2015 г.), в което тогава заявиха, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Днешното тълкувателно постановление е подписано с особено мнение от Веселка Марева и Боян Цонев от ВКС и от Галина Христова, Таня Куцарова и Аглика Адамова от ВАС.
Предмет на тълкуване в постановлението е разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Тя гласи:
„Извън случаите по раздел I (когато по наличието на дискриминация първо се е произнесла КЗД – бел. ред.), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:
- установяване на нарушението;
- осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
- обезщетение за вреди“.
Изричното посочване в разпоредбата на това кой е компетентният съд – районният, e накарало съдия Аглика Адамова от ВАС да заяви в особеното си мнение: „След като законодателят изрично е посочил, че разглежданите три иска са във всички случаи подсъдни на районния съд, не намирам неяснота в законовия текст“.
Оказва се обаче, че по него има противоречива практика и то не на кого да е, а на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС по спорове за подсъдност.
Част от тях са застъпвали тезата, че тези дела се гледат от районните съдилища, а административните са компетентни да разглеждат искове за обезщетения само в изрично изброените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) хипотези – в чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204
Според второто становище обаче исковете за установяване на дискриминация и осъждане на нарушителя да я преустанови са подсъдни на административния съд, когато дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Те се позовават на чл.128, ал.1, т.3 от АПК , според който всички искове за защита от неоснователни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат като първа инстанция от съответния административен съд. Тези съдии твърдят, че гражданските съдилища гледат делата за установяване на дискриминация и за обезщетение за вредите от нея, когато двете страни в процеса са равнопоставени субекти.
В тълкувателното си постановление от днес ВКС и ВАС възприемат първото становище.
Върховните съдии първо обясняват, че засегнатият има право на избор – дали първо да се обърне към КЗД или директно към съда, т.е. двете производства са алтернативни.
После потвърждават, че когато казусът първо е бил разгледан от КЗД и предмет на обжалване е нейното решение, делото се гледа от административния съд.
И се произнасят за случаите, когато човекът, подложен на дискриминация, реши да се обърне директно към съда и поиска от него да установи нарушението и да осъди ответника да го преустанови, т.е. по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 2 от ЗЗДискр. И понеже това е записано и в самата норма, заявяват, че буквалното ѝ тълкуване налага извод, че исковете на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 са подсъдни на районен съд.
„Законът за защита от дискриминация предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл.74 ал.2 от закона във връзка с чл.128 ал.1 т.5 Административнопроцесуалния кодекс, като исковете се предявяват по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“, подчертават ВКС и ВАС.
В постановлението се припомня, че административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, различни от тези за обезщетения за вреди в уредени в чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 АПК.
„Да се приеме, че административният съд следва да разглежда исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, когато е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника, а районният съд е съдът, който следва да разглежда исковете за дискриминация между равнопоставени страни, е разширително тълкуване на законовите разпоредби, приравнено на изменение на закона в тази част, което е в правомощията единствено на законодателния орган, а не на правораздавателните органи“, заявяват върховните съдии.
След това те се заемат с последната хипотеза на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. – исковете за обезщетение от вреди от дискриминация. И обявяват, че и те са подсъдни на районния съд. Като заявява, че след като са приели, че делата за установяване на нарушение и за прекратяването му се гледат там, същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете за компенсация.
„Ако се приеме противното би се стигнало до различен режим на разглеждане на делата спрямо определен кръг правни субекти, а именно изброените в чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация. Такава разделност в провеждане на съдебните производства не следва от съдържанието на разпоредбата на чл.71, ал.1 Закона за защита от дискриминация, където не е въведено изключение, с оглед на това кой правен субект е извършил действия по дискриминация“, заявяват ВКС и ВАС и обявяват за загубило актуалност тълкуването си от 2015 г. Това означава, че вече и исковете за вреди, причинени от дискриминационни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, ще са подсъдни не на административните, а на районните съдилища.
Боян Цонев и Веселка Марева от ВКС, както и колегата им от ВАС Галина Христова са подписали решението с особено мнение именно защото не са съгласни да бъде изоставено тълкуването дадено през 2015 г.
В отделно мнение и с подробни мотиви същата позиция застъпва и Аглика Адамова от ВАС. Тя подчертава, че чл. 71 ЗЗДискр. е напълно ясен и всички дела за дискриминация, които директно са заведени в съда, а не са минали през КЗД, трябва да се гледат от районните съдилища.
„Считам обаче, че чл. 71 ЗЗДискр. изобщо не намира приложение, когато дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност или в рамките на административно правоотношение. Затова и районният съд не е компетентен да се произнася в тези хипотези“, посочва съдия Адамова. И заявява, че тълкуването от 2015 г. не е загубило своята актуалност.
В пространно особено мнение съдията от ВАС Таня Куцарова също заявява, че делата за установяване на дискриминация, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението отпреди извършването му, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са подсъдни на административните съдилища, „когато фактът на дискриминация се проявява в рамките на административни правоотношения и се нарушават административни права на гражданите“. „В останалите случаи исковете са подсъдни на общите съдилища“, посочва тя.
4
Коментирайте
Този път не успяха да вземат адекватно решение по отношение на противоречивата практика.
Неадекватна реакция от страна на ВКС. Адмирации за магистратите с особени мнения.
A така! Отново в районните, че нали ни е малко работата.
Да са ви честити затворниците, районни съдии.