Драстично увеличение на глобите за родители, които не изпълняват съдебно решение за упражняването на родителски права и режим за контакт с детето гласува днес Народното събрание. Без нито един глас „против“ депутатите приеха на второ четене промените в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие.

Именно в тази връзка беше променен и чл. 182, ал. 2 от НК, който урежда санкциите за неизпълнение на тези решения. Преди измененията той предвиждаше, че „родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева“.

Днес парламентът премахна възможността това престъпление да се наказва алтернативно с пробация или глоба, а регламентира, че ще се налагат задължително и двете. И увеличи глобата на от 2000 до 5000 лева, а в особено тежки случаи – на от 5000 до 10 000 лева.

Наред с това (в нов чл. 193а от НК) се регламентира, че наказателното преследване за престъпления по чл. 182, ал. 2 ще се възбужда по тъжба на пострадалия.

„Тези промени са резултат от обсъждане с представители на гражданското общество, които наведоха проблема с т.нар. синдром на родителско отчуждаване“, обясни председателят на правната комисия Данаил Кирилов (статия на съдия Геновева Илиева по проблема виж тук). „Анализът, въз основа и на данни, които получихме от прокуратурата, показва, че ако се увеличи наказанието глоба, би имало по-силен ефект спрямо родителя, който не изпълнява съдебното решение. Освен това преценихме, че това деяние трябва да се преследва по тъжба на пострадалия родител, както беше преди 2010 г., защото той ще има енергията и настоятелността да поддържа това обвинение в наказателното производство“, посочи Кирилов.

Както „Лекс“ писа, от проекта отпадна предложението упражняването на психическо насилие да стане самостоятелно престъпление в НК, тъй като експерти и депутати са се обединили около мнението, че то ще се доказва много трудно.

В НК обаче беше въведен нов чл. 144а, с който се инкриминира системното преследване. Той предвижда, че за системно следене, което може да възбуди основателен страх за живота и здравето, се предвижда наказание до една година затвор или пробация. В ал. 2 на същата разпоредба е дадено определение и какво представлява следенето – „всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация“.

Ако това деяние е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е до 5 години затвор.

Депутатите гласуваха и нова редакция на чл. 161 НК, според която по тъжба на пострадалия прокуратурата ще започва разследване на лека и средна телесна повреда, причинена от възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра.

Окончателно в няколко разпоредби в НК беше добавен нов квалифициран състав на деянието по основния, когато то е извършено „в условията на домашно насилие“. Става дума за убийство (чл.116), телесна повреда (чл. 131), отвличане (чл. 142), противозаконно лишаване от свобода (чл. 142а), принуда (чл. 143) и закана с престъпление (чл. 144).

Днес гласуването в пленарната зала мина почти без дебати. Но снощи в правната комисия най-оживена дискусия предизвика дефиницията за това какво означава „в условията на домашно насилие“. Тя е изготвена от съдии от Върховния касационен съд и ще бъде добавена в чл. 93 НК в нова т. 31 и гласи следното:

Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“.

Парламентът пренаписа и две от действащите разпоредби в НК – на чл. 177 и чл. 190, свързани с принудата към някого да се сключи брак или да заживее с друг на съпружески начала. Ето какво гласи вече чл. 190 НК:

Ал. 1 Който принуди другиго да заживее съпружески с някого, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Ал. 2 Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, който отвлече другиго, с цел да го принуди да заживее съпружески с някого.

Ал. З Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да заживее съпружески с него или с друго лице, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.

Ал. 4 Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да заживее съпружески с другиго.

Ал. 5 Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:

  1. от родител, друг сродник или настойник;
  2. по отношение на непълнолетно лице;
  3. по отношение на две или повече лица;
  4. с користна цел.

Като паралелно с това отмениха възможността пълнолетен, живеещ с момиче под 16 години, да се спасява от наказание (по чл. 191 НК), ако до привеждане на присъдата в изпълнение двамата сключат брак.

Освен това парламентът създаде и две нови разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс, чиято цел е да се гарантира, че пострадалият ще разбере, ако извършителят на престъплението избяга от ареста, или бъде пуснат на свобода, както и ако присъдата му бъде намалена или изпълнението ѝ бъде отложено. Така в НПК беше създаден нов чл. 67а. Той предвижда:

Прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато:

  1. обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража;
  2. взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена с подписка или гаранция.

След приемането на промените председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, която е и вносител на законопроекта, лично благодари на депутатите. „Благодаря на всички за единодушието, което постигнахме днес за тези изключително важни промени с послание към всички онези жени и деца, които са малтретирани вкъщи. Радвам се, че успяхме да постигнем този резултат. Това е стъпка в правилната посока“, заяви тя.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Бай Иван
Бай Иван
07 февруари 2019 11:12
Гост

оф,този корифей Данаил Кирилов,хайде да спре да пише всички закони – ако един началник тормози един държавен служител с непрекъснати заплахи че ще го уволни,ако последния не напише акт 10,и не прикрие неустойка,това психически тормоз ли е,или не е? И ако не е,с оглед на тази скалъпена дефиниция на „системно следене“,как държавние служител ще твърди че е „системно следен“ от началника? тъпизми безкрай

Пешо
Пешо
06 февруари 2019 19:23
Гост

Симеон Найденов правилно се опасява за неправилното тълкуване на промените.

Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 19:15
Гост

Абсолютно съм съгласен с по- тежките мерки.

Пострадал
Пострадал
06 февруари 2019 19:17
Гост

Сега някои майки ще се замислят дали ще лишават бащите от контакт с детето след бракоразводното дело.

Фрея
Фрея
07 февруари 2019 9:33
Гост

Сигурно няма, ако бащите не ги тормозят и не им стоят на портичката да им покажат, че ги наблюдават. Сега бащите ще се замислят дали ще прекрачват новия чл. 144а 🙂

Анчо
Анчо
06 февруари 2019 19:12
Гост

Психическото насилие трябваше да стане самостоятелно престъпление в НК. Да, трудно се доказва, но не е невъзможно и случаите с него никак не са редки.