Правилата, по които се извършва полицейската регистрация, противоречат на Конституцията. Те погазват правото на лична неприкосновеност и правото на защита и предвиждат формален и непълноценен съдебен контрол. Това заявява главният прокурор Иван Гешев в становище до Конституционния съд (КС), в което обстойно обяснява какви са проблемите с полицейската регистрация в България (пълния текст на становището виж тук).

Както „Лекс“ писа, те бяха поставени първо пред Върховния административен съд (ВАС). Пред него беше оспорена разпоредба от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Тя предвижда, че „при отказ на лицето за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване“.

Проблемът, за който беше сезиран ВАС, е, че всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. А ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, напълно формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци (повече за делото виж тук).

Преди да се произнесат обаче върховните съдии констатираха, че всичко това произтича от самия Закон за МВР и поискаха две негови разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни (кои са те виж в карето).

Преди това Специализираният наказателен съд (СНС) пък установи сериозни разминавания между правото на Европейския съюз и Закона за МВР и сезира съда в Люксембург. В преюдициалното си запитване съдия Иво Хинов коментира автоматизма на полицейската регистрация на всеки с обвинение за умишлено престъпление от общ характер и лишаването на съда от всякаква възможност за преценка за основателността му, когато разпорежда принудителното ѝ извършване. Като постави и въпроса дали е допустимо на всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер да се снемат и отпечатъци, и да се взема образец от ДНК? (повече за питането до СЕС виж тук).

Сега становището си по делото в Конституционния съд дава и главният прокурор.

Иван Гешев първо изтъква, че макар да е насочена към основен субект на наказателното производство – обвиняемият, и да са предвидени задължения за органите на досъдебното производство във връзка с осъществяването ѝ, полицейската регистрация е извънпроцесуална дейност. И констатира, че целта ѝ не дефинирана в закона, а в наредбата е формулирана абстрактно като „защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“.

Без ред, без достъп до делото, без участие на обвиняемия и без обжалване

Главният прокурор се спира на нормативните празноти при полицейската регистрация – няма уредба за реда, по който съдът разглежда делото за принудителна регистрация и въз основа на какви факти следва да обоснове решението си. Няма изисквания за формата и съдържанието на искането на полицията до съда за разрешаване на принудителна регистрация, както и задължение за предоставяне на делото. Съдът не разполага с достъп до делото и е обвързан в преценката си само от факта на привличане на дадено лице като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да има възможност да провери дали са изпълнени процесуалните изисквания на чл. 219 НПК (събрани ли са достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и дали не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство)“, пише Гешев до КС.

И изтъква и друг сериозен пропуск – нито в ЗМВР, нито в наредбата, е предвидено участие на лицето, спрямо което се иска разрешаване на принудителна полицейска регистрация, в производството пред съда, както и възможност за обжалване на решението, с което е разрешена.

Нетърпима намеса в личните права на гражданите

Главният прокурор пише до КС, че макар върховните съдии да не го заявяват в искането си, полицейската регистрация, както е уредена в ЗМВР, ограничава несъразмерно правото на лична неприкосновеност.

Той подчертава, че при атакуваната уредба на полицейска регистрация императивно подлежат всички привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, без значение дали привличането е законосъобразно и дали е налице необходимост от регистрация с оглед изпълнение на целите ѝ.

„Полицейската регистрация по своята същност и характер представлява намеса в правото на лична неприкосновеност на гражданите. Като съвкупност от действия по чл. 68, ал. 3 ЗМВР, тя е и обработване на лични данни за лицата и е подчинена на режима за защита на личните данни. А правото на защита на личните данни е част от правото на неприкосновеност на личния живот“, пише Гешев.

Той изтъква, че неприкосновеността на личния живот на гражданите е ценност от най-висш конституционен порядък и за да бъде ограничена, трябва да бъдат следвани основни стандарти. Те са ограничението да е уредено в закон, да е насочено към обезпечаване на съществени конституционно признати блага (т.е. да е оправдано от легитимна цел), да е съразмерно (пропорционално) на съществуващата опасност на обекта на защита и не на последно място – да е осигурен достъп до ефективен съдебен контрол върху прилагането му.

Позовавайки се на Европейската конвенция за защита правата на човека, както и на серия решения на КС, главният прокурор стига до извода, че „въведеният режим за полицейска регистрация с атакуваните пред КС разпоредби не покрива посочените стандарти, въпреки че представлява намеса в основни конституционно защитени права на гражданите“.

Иван Гешев напомня, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Но подчертава, че самият КС е заявявал, че разписването на ограничението в закон не е достатъчно, а трябва да са уредни и основанието, органите и процедурите, по които ще се изпълнява въведената мярка.

„В чл. 68, ал. 1 ЗМВР ограничаването на неприкосновеността на личния живот с извършването на полицейска регистрация формално е обвързано само с едно основание – лицето да е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Не са предвидени обаче точни и ясни критерии във връзка с изпълнение на целите на полицейската регистрация и извършването ѝ спрямо конкретния обвиняем. Липсата на законово регламентирани критерии изключва въобще изпълнение на прокламираните цели в чл. 2 от Наредбата, тъй като чл. 68, ал. 1 ЗМВР въвежда необорима презумпция, че всеки привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер представлява заплаха за националната сигурност, обществения ред, извършил е или има голяма степен на вероятност да извърши друго престъпление от общ характер, поради което априори подлежи на полицейска регистрация. От това следва, че критерият за ясна и точна законова регламентация на ограничението не е изпълнен“, пише главният прокурор.

Той сочи, че правото на неприкосновеност не е абсолютно и може да бъде ограничено, но по съразмерен начин, а източник на такива ограничения могат да бъдат основните права на другите и защитените от Конституцията блага. „В тази връзка следва да се зададе въпросът дали полицейската регистрация се явява допустима и конституционно търпима намеса в основните права на гражданите“, пише Гешев и заявява: „Отговорът е отрицателен“.

Как се прави в наказателния процес и как при полицейската регистрация

В становището си той специално прави съпоставка между наказателния процес и полицейската регистрация.

„Полицейската регистрация е извънпроцесуална дейност и установените чрез нея факти не могат да се ползват като доказателство в наказателно производство. За разлика от нея, в наказателния процес чл. 146, ал. 3 и ал. 4 НПК допускат вземане на образци за експертно изследване, включително и принудително. Това посегателство върху неприкосновеността на обвиняемия или свидетеля обаче е подчинено на обществено значима и легитимна цел, а именно – установяване на обективната истина при разследването на престъпление от общ характер, на участието на обвиняемия в него и до наказване на виновния“, обяснява главният прокурор.

Той заявява, че в ЗМВР ограничаването на правата на подлежащия на полицейска регистрация, не е регламентирано с ясни основания, условия и процедура. И прави съпоставка на полицейската регистрация с мерките за процесуална принуда. „Основанията, предпоставките и редът за определяне на мерките за процесуална принуда (вкл. и на мерките за неотклонение) сочат, че те са подчинени на ясна регламентация и диференциация и не се явяват универсална и императивна последица от привличането като обвиняем, каквато е полицейската регистрация. Мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда са обвързани с тежестта на престъплението — предмет на обвинение и обществената опасност на дееца и се вземат, за да обслужат конкретна легитимна цел, като за всеки случай преценката е конкретна и индивидуална. Освен това те са обвързани със срок, релевантен на тежестта на престъплението (чл. 234, ал. 8 НПК), за разлика от полицейската регистрация, чиято продължителност зависи само от приключването на наказателното производство и неговия акт. Посочената съпоставка налага извод, че ЗМВР предвижда съществени и продължителни извънпроцесуални рестрикции спрямо обвиняемия и засяга сериозно личната му неприкосновеност повече от допустимото за постигане на целите, за които е създадена, констатира Гешев.

Практиката на съда в Страсбург и изискванията на правото на ЕС

В становището се цитира съдът в Страсбург (решение по делото Ялох срещу Германия), че „всяко прибягване до принудителна медицинска интервенция, което има за цел набавянето на доказателства за извършено престъпление, трябва да бъде убедително обосновано с фактите на конкретния случай. Това е особено вярно, когато манипулацията цели извличане от тялото на човека на веществено доказателство за самото престъпление, в извършването на което е заподозрян. Особената агресивност на един такъв акт налага строга проверка на всички обстоятелства. В тази връзка задължително трябва да се има предвид и тежестта на въпросното престъпление. Освен това властите трябва да докажат, че са обсъдили алтернативни методи за получаване на доказателството. В допълнение, процедурата не трябва да носи риск от продължително увреждане на здравето на заподозрения“.

И Гешев сочи, че вземането на образци за ДНК профил – чрез отривка от устната кухина, по същество представлява проникване в тялото и следва да бъде подчинено на тези изисквания.

Той цитира и Директива 2016/680 от 27 април 2016 г., според която събирането и обработването на генетични и биометрични данни трябва да е надлежно обосновано, да се извършва по изключение и при „абсолютна необходимост“.

„Атакуваните пред КС норми не покриват тези изисквания и влизат в конфликт с принципа на пропорционалността“, констатира главният прокурор.

Без ефективна защита

„Анализът на нормативната уредба обаче показва, че предвидената в ЗМВР процедура на съдебен контрол се оказва повече от формална и непълноценна. Макар в чл. 68, ал. 5, изр. второ ЗМВР да е уредено принудителното извършване на полицейска регистрация (дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил) да се извършва след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, предвиденият съдебен контрол не гарантира ефективна защита“, заявява Иван Гешев.

И за пореден път изтъква, че съдът не се запознава с материалите по делото, защото няма достъп до него.

„В производството пред съда не участва обвиняемият, чиито права се ограничават и спрямо когото се упражнява държавната принуда, или негов защитник и не е предвидена процедура по обжалване на съдебния акт. Само фактът на привличане на дадено лице като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер и отказът му спрямо него да бъдат извършени действията по чл. 68, ал. 3, т. 2 и 3 ЗМВР, са формално достатъчни за даване на съдебно разрешение за принудителна полицейска регистрация. Няма как без запознаване с фактическите данни, на които се основава отправеното искане, съдът да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, с който да разреши принудителното ѝ извършване“, пише главният прокурор.

И стига до извода, че извършването на полицейска регистрация спрямо всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е допълнително извънпроцесуално ограничаване на правата му, срещу което не са предвидени средства за защита.

36
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
...
...
14 ноември 2021 3:57
Гост

Свиквайте, съвсем скоро в базата данни на МВР, както и на всички подобни по целия свят ще има снимки, ДНК, пръстови отпечатъци, зеници и всякакви други данни за всички хора по света. Върви се към тотален контрол над народите и ковид-пандемията е само началото и подготовката за всичко това. Малко по малко ви превръщат в овце и ви подготвят за поставянето на ушната марка, т. е. чипа…

----
----
13 ноември 2021 7:15
Гост

Наближава неговата регистрация и се сетил каскетът…. А, че не го е писал той становището, то е ясно… Не е и някой от протежетата му . Някой от малцината случайно оцелели кадърни юристи в прокуратурата ще да е.

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 22:53
Гост

Сетил се каскета.. преди изборите. Явно се притеснява.

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
12 ноември 2021 18:22
Гост

„нито в ЗМВР, нито в наредбата, е предвидено участие на лицето, спрямо което се иска разрешаване на принудителна полицейска регистрация, в производството пред съда, както и възможност за обжалване на решението, с което е разрешена.“

нима полицейската регистрация не е административен акт, който да е обжалваем по общия ред на АПК?

Смях
Смях
12 ноември 2021 16:03
Гост

Гешев разсъждава по правото!

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 17:00
Гост

Правото е в шок!

ВЛК
ВЛК
12 ноември 2021 15:59
Гост

По времето на Боко по-конституционна ли беше и що тогава главният прокурор не беше загрижен за нея, а сега внезапно се загрижи? За един преател питам…

Комедия
Комедия
12 ноември 2021 14:19
Гост

Милиционерът-борец с полицейщината?!?!
Мистър Бийн-таен агент, пасти да яде!

Димитров
Димитров
12 ноември 2021 12:50
Гост

Променете Закона за МВР, за да няма разминаване с правото на ЕС

Димо
Димо
12 ноември 2021 12:46
Гост

Загрижил се за личната неприкосновеност на престъпниците.

Заки
Заки
12 ноември 2021 12:39
Гост

Нормално е при регистрация да им взимат отпечатъци и дори ДНК.

Хорейшио
Хорейшио
12 ноември 2021 12:42
Гост

В САЩ например така си набавят база данни и при евентуално следващо престъпление от субекта, извършителят може да се открие лесно.

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 12:37
Гост

Да наистина е противоконституционна и следва да се отмени.

Приготвя се отрано
Приготвя се отрано
12 ноември 2021 12:11
Гост

Визионер е Гешев, визионеееер! Отрано мисли за бъдещето – как няма да го регистрират до последно, до преди да облече актуалната раирана модна линия от „Бай Ставри фешън“.

Панайот
Панайот
12 ноември 2021 12:06
Гост

С тази либерална мода, за да не накърним някои интереси на извършителя на престъплението, сигурно ще започнем да регистрираме пострадалите…

наблюдател
наблюдател
12 ноември 2021 10:25
Гост

Слугинажът на мафията се опасява, че скоро ще бъде обект на полицейска регистрация

Гери
Гери
12 ноември 2021 12:37
Гост

Подготвя се човекът.

Гешев е позор!
Гешев е позор!
12 ноември 2021 10:09
Гост

Катарзис??? А Пеевски? А „Осемте джуджета“? Оставка, мутро!

Тодор Р
Тодор Р
12 ноември 2021 9:58
Гост

Тук е прав

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 10:11
Гост

Права е кака Сийка или някой друг, който е писал това становище. На Каскета акъла и образованието му стигат колкото за активен селски туризъм.

Филипа
Филипа
12 ноември 2021 9:58
Гост

Определено трябва да се има предвид, че Гешев

AnimalMan
AnimalMan
12 ноември 2021 9:57
Гост

Определено тъжно

Sanjeta
Sanjeta
12 ноември 2021 9:55
Гост

Много я разбираш ти конституцията

Daniela
Daniela
12 ноември 2021 9:54
Гост

Ох този невероятен Иван Гешев

Хахахах
Хахахах
12 ноември 2021 9:50
Гост

Обявявам състезание между:
1. Министъра на правосъдието, като член на МС (орган за сезиране на КС).
2. Омбудсмана
3. ВКС наказателна колегия
4 ВАдС
да сезират КС за противоконституционността на чл.200, изречение второ от НПК, което изклчва от съдебен контрол постановленията на прокурор.

А ако сезират КС и за чл.139, ал.2 от Закона за съдебната власт …
Ще стане чудо

Sir Humphrey
Sir Humphrey
12 ноември 2021 9:40
Гост

Ако съм на КС, ще тупам топката по решението докато не се състави парламентарно мнозинство.
Ако обявят текста за противоконституционен и няма мнозинство в НС, страната за неопределено време ще остане без полицейска регистрация, което не ми се мисли до какво може да доведе.

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 10:15
Гост

Обаче не си…

Sir Humphrey
Sir Humphrey
12 ноември 2021 10:39
Гост

Това е очевидно и не виждам смисъл да се констатира

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 14:00
Гост

Важно е да се констатира, защото не е работа на КС да се произнася по целесъобразност

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
12 ноември 2021 18:26
Гост

демек ще гоните целесъобразност, а не законосъобразност? добро определение за целите на КС!

по същия начин КС относително наскоро реши, че противоконституционността на закон не била пречка за неговото прилагане, докато не е бил обявен за противоконституционен. ами ако НС приеме закон за разстрел на всички конституционни съдии и МВР го приведе в изпълнение преди КС да го отмени, разстрелът законен ли ще е или ще е противоконституционен?

невъобразимо!
невъобразимо!
12 ноември 2021 9:34
Гост

Какво става!? Право на защита, достъп до съд, правозащитни тези. То няма дума, с която да не съм съгласен.

Анонимен
Анонимен
12 ноември 2021 9:36
Гост

Положителен ефект от войната с Рашков?

Daniela
Daniela
12 ноември 2021 9:56
Гост

Не се знае

Ananieva
Ananieva
12 ноември 2021 9:56
Гост

А защо трябва да има война. А защо трябва?

СтрунчУ
СтрунчУ
12 ноември 2021 9:56
Гост

МА в България и всяка една страна е редно институциите да работят заедно. А не да воюват

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
12 ноември 2021 18:28
Гост

абе то институциите е редно да работят за общото благо, ама твърде често общото благо е заринато с няколко пласта частни интереси