Главният прокурор пита КС за вечните началници в съдебната власт

Павлина Желева 09 ноември 2017, 14:10 3120 5

Допуска ли Конституцията вечни началници в съдебната система. Това ще разтълкува Конституционният съд (КС) по искане на главния прокурор Сотир Цацаров.

По него вече е образувано дело, а за докладчик е определен Филип Димитров.

Цацаров иска КС да разтълкува шестата алинея на чл. 129 от основния закон, която гласи „административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор – бел.ред.), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“.

И задава следния въпрос: „Какъв е обхватът на израза „с право на повторно назначаване” и дали точното му съдържание включва възможност за назначаване до два мандата (включително) за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ, или в различни органи на съдебната власт?“

Искането на главния прокурор

Питането му до КС идва скоро след като мнозинството от членовете на Съдийската колегия на новия Висш съдебен съвет решиха да обърнат практиката на предшествениците си и взеха решение, че не е допустимо един магистрат да е административен ръководител повече от два мандата през цялата си кариера. Така колегията не допусна до участие в конкурса за председател на Районен съд – Златоград шефа на съда в Ардино Сунай Осман. На същото заседание на кадровиците беше предложено председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Колев да внесат искане до КС да разтълкува чл. 129, ал. 6 от Конституцията. Това вече направи Цацаров.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от основния закон е обект на разнопосочно тълкуване още от приемането ѝ през 2003 г. И главният прокурор е представил в искането си различните тези. Посочил е, че според едното схващане, действителният ѝ смисъл ограничава надхвърлянето на два мандата в един и същ орган на съдебната власт и не предвижда ограничение за назначаване на същия магистрат като административен ръководител в друг орган на съдебната власт.

„Според другото разбиране, цитираната уредба допуска два последователни мандата за целия професионален стаж на магистрата – назначаване на ръководна длъжност за пет години с право на повторно назначаване, независимо дали в един или повече органи на съдебната власт“, е другото тълкуване на нормата.

Самият Цацаров излага собственото си виждане за това как трябва да бъде разбирана разпоредбата, а тя е, че ограничението за два мандата важи само за конкретния съд или прокуратура и магистратът има право след това оглави друг орган на съдебната власт.

Той изтъква, че в текста на Конституцията прилагателното „ръководната“ (длъжност) е използвано членувано. „Това означава, че забраната за заемане на повече от два последователни мандата касае една и съща длъжност „административен ръководител“ на един и същ орган на съдебната власт, а не всяка ръководна длъжност в орган на съдебната власт. За това считам, че разпоредбата на чл. 129, ал, 6 КРБ не забранява на магистрат, който е заемал ръководна длъжност в един орган на съдебната власт два последователни мандата, впоследствие да се кандидатира (и да заеме) друга ръководна длъжност в друг орган на съдебната власт. Правилното ѝ тълкуване води до извод, че магистратите имат право на два последователни мандата като административни ръководители във всеки орган на съдебната власт“, пише в искането на главния прокурор до КС.

В него той сочи, че мотивите за промяната на Конституцията през 2003 г. не спомагат за извличане на точния ѝ смисъл. И припомня, че КС в различни решения е обсъждал мандатите в съдебната власт – същността им, кога може да бъдат прекратени предсрочно.