В заключение пред съда в Люксембург
Генерален адвокат отхвърли практиката на ВКС да не се плаща отпускът на незаконно уволнените
Трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС), според която незаконно уволненият няма право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което не е бил на работа до възстановяването му от съда, противоречи на правото на Европейския съюз. Това заяви генералният адвокат Джерард Хоган в заключение по преюдициално запитване от България (пълния текст на заключението виж тук).
Въпросът стигна до Съда на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив (повече за него виж тук), чиито искове работодателят ѝ да бъде осъден да ѝ плати обезщетение за неползвания отпуск са били отхвърлени от съдилищата у нас. Самият ВКС не допуска делото ѝ до касация, тъй като предишните инстанции са се произнесели, следвайки утвърдената от него практика, че в този случай работникът няма право на парична компенсация.
Тогава незаконно уволнената учителка завежда дело за вреди срещу ВКС. И иска от върховния съд компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ. Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той се обърна към Съда на ЕС с два въпроса.
Българският съд иска тълкуване на чл. 7, §1 от Директива 2003/88/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. И пита дали тази разпоредба на правото на ЕС допуска национално законодателство или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Пита и дали директивата допуска при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник да няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа.
В заключението си по делото в СЕС генералният адвокат Хоган е категоричен: „Когато национално законодателство предвижда, че незаконно уволнен работник трябва да бъде възстановен на работа, чл. 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 31, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство или национална съдебна или друга практика, съгласно които този работник няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа“.
И заявява, че същите две разпоредби на правото на ЕС не допускат и практика, според която „при прекратяване на трудовото правоотношение правото на изплащане на обезщетение за полагаем, но неизползван платен отпуск не се признава, когато преди прекратяването на трудовото правоотношение работникът не е могъл да ползва отпуска поради уволнение, прието за незаконно от национален съд, който е разпоредил възстановяване на трудовото правоотношение с обратна сила, що се отнася до периода между противоправното действие на работодателя и последващото възстановяване на работа“. Като прави специално изключение, че това не се отнася до периодите, през който този работник е бил нает от друг работодател.
Практиката на ВКС
Трайната съдебна практика у нас стъпва на виждането, че през периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа, служителят не е престирал реално труд и затова за това време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск. В решения, постановени по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, ВКС развива следната теза: „Времето от незаконното уволнение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение и без работникът да е работил. От това обаче не следва, че уволненият може да придобие права по отношение на лице, с което не го обвързва трудово правоотношение и това лице няма качеството работодател. Ако уволненият е работил при друг работодател и е придобил право на платен годишен отпуск, той може да претендира обезщетение от него, а ако не е работил по трудово правоотношение, той не е придобил право на отпуск по отношение на бившия си работодател и обезщетение не му се дължи“.
Виждането на българския съд, че фикцията по чл. 354, ал. 1 КТ, с която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, цели да бъдат заличени неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение на осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност и т.н., но няма отношение към правото на платен годишен отпуск.
Основната правна логика е, че правото на ползване на платения годишен отпуск следователно е обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово правоотношение.
Заключението на генералния адвокат
„В някои особени хипотези съдът прекъсва приеманата за присъща връзка между действителното полагане на труд, от една страна, и правото на платен годишен отпуск, от друга страна“, заявява обаче генералният адвокат в заключението си.
И обяснява: „Тази връзка се прекъсва, тъй като Съдът признава наличието на определени обстоятелства, които по същество не зависят от волята на работника и при които държава членка не може да поставя правото на платен годишен отпуск в зависимост от реалното полагане на труд от работника. Такива примери понастоящем са отпуските по болест и по майчинство. Тази съдебна практика обаче не се прилага за положението на работник, който през референтния период е ползвал родителски отпуск, нито за работник, изпълнението на чието задължение за полагане на труд е спряно (също като задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение) чрез прилагане на принципа на „намаленото до нула работно време“.
Затова според него трябва да се определи дали положението на незаконно уволнения и възстановен на работа и на този, който не е можел да полага труд заради болест или майчинство, са „напълно различни“.
„Като се имат предвид критериите, които се изискват, за да са изпълнени условията, при които се допуска изключение от задължението за реално полагане на труд през референтния период, за да е налице право на платен годишен отпуск, не считам, че разглежданото в настоящото дело положение е напълно различно от отпуска по болест или отпуска по майчинство“, заявява Джерард Хоган.
Той посочва, че незаконно уволненият работник не е могъл да изпълнява задълженията си поради причина, която е била непредвидима и независеща от волята му.
„По-същественото е, че не изглежда справедливо работникът, на когото е отнета възможността да работи през периода на уволнение, като причината за това по дефиниция са противоправните действия на работодателя, да трябва да търпи неблагоприятни последици от тях. С други думи, ако не бяха противоправните действия на работодателя, довели до уволнението на работника, последният щеше да е работил през въпросния период, поради което правото му на платен годишен отпуск не трябва да бъде накърнено от тях. В същия контекст е важно да се припомни, че работодателят трябва да гарантира, че работниците имат възможност да упражнят правото си на платен годишен отпуск“, пише той.
Що се отнася до паричното обезщетение за неползвания отпуск, генералният адвокат Хоган заявява, че то трябва да бъде изчислено така, че работникът „да бъде поставен в положение, подобно на положението, в което би се намирал, ако беше упражнил посоченото право по време на трудовото си правоотношение“. И подчертава, че чл. 7, § 2 от Директива 2003/88 не предвижда други условия за възникването на правото на парично обезщетение, освен трудовото правоотношение да е прекратено и работникът да не е ползвал всичките дни отпуск, на които е имал право към датата на прекратяването.
„Ако обаче работникът започне друга работа в периода между незаконното уволнение и възстановяването на първата работа, той не може да иска от първия си работодател финансовото обезщетение, съответстващо на периода на работа на новото място. При тези специфични обстоятелства получаването на пълния размер на финансовото обезщетение от първия работодател би довело до натрупване на права на платен годишен отпуск, което вече не отразява истинската цел на правото на платен годишен отпуск“, посочва той в заключението си.
Дали Съдът на ЕС ще възприеме тълкуването на генералния адвокат, ще стане ясно, когато произнесе решението си.
14
Коментирайте
По-същественото е, че не изглежда справедливо работникът, на когото е отнета възможността да работи през периода на уволнение, като причината за това по дефиниция са противоправните действия на работодателя, да трябва да търпи неблагоприятни последици от тях. Само тази извадка от заключението си струва да бъде повтаряна и повтаряна, докато уврат върховните глави!
Не помня случай СЕС да е постановил нещо различно от заключението на ГА. Има много редки изключения при много екзотични тези в заключенията. Май работата изглежда ясна 🙂 Поздравявам колегата от РС-Хасково, който изпрати запитването. Когато царят – ВКС, не дава, пъдарят – РС, дава!
Фикцията трябва да е пълна, а не да се измислят изключения. Всичко е същото, като все едно не си бил уволняван. Т.е. все едно си работил през цялото време и не си ползвал отпуск. Ако пак е уволнят – плащат целия отпуск. Само Европата ще ни оправи, ей!
Oбезщетението, което присъжда съдът в БГ, изобщо не компенсира загубения доход от заплати през годините, през които тече делото за отмяна на уволнението. Практиката е, че не е допустимо за периода, извън шестмесечното обезщетение, да се търси обезщетение за другите имуществени вреди, камо ли за неимуществени.
Хем е незаконно осъден, хем в този случай работникът няма право на парична компенсация! Къде са правата му?
Много ми се иска съдът в Люксембург да се съгласи с генералния адвокат и жената да осъди ВКС
И на мен. Обаче нали няма да си ги извадят те от джоба.
А така. И после им дайте по 100 лева отгоре, че са много натоварени. Браво
Много хора многократно посочваха високомерието на съдиите във ВКС и отказът им да отправят преюдициални запитвания до СЕС. Това високомерие ще им изяде главите накрая, както се казва
Дали да не припомним и отказът им пряко да прилагат Конституцията, каквато е практиката и на двете върховни съдилища, както ни напомни скоро доц. Златимир Орсов.
Мисля, че Александър Корнезов беше казал нещо по въпроса – предпочитат да образуват тълкувателни, вместо да се обърнат към СЕС, както е редно
А те и тълкувателните ги решават след една година.
Част от тях изобщо нямат/нямаха знанията да формулират преюдициално питане. Добре че нови колеги навлязоха и ще навлизат във ВКС!
Отпускът се дава, за да си възстановиш силите от работата. Като не си работил, защо отпуск?