Върховни съдии против отпадането на процедурата по отстраняване от длъжност на магистратите от ЗСВ
Правната комисия прие измененията в съдебния закон на първо четене
Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) е против отпадането от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на специалната процедура за отстраняване от длъжност на магистрати при обвинение. В становище по промените в ЗСВ, които днес правната комисия в парламента прие на първо четене, от колегията заявяват, че няма как за съдиите, прокурорите и следователите да се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които важат за всички останали обвиняеми, когато се иска отстраняването им от длъжност (пълния текст на становището виж тук).
Всъщност самият проект за изменения в ЗСВ дава два варианта за това как трябва да се отстраняват от длъжност обвиняемите магистрати. В първия специалната уредба в чл. 230 от закона се запазва, но се съобразява с решението на Конституционния съд, според което когато преценява дали съдията, прокурорът или следователят може да остане на работа, докато тече делото срещу него, Висшият съдебен съвет винаги има право на преценка, а отстраняването не трябва да става автоматично.
Вторият вариант в законопроекта е, чл. 230 ЗСВ да се отмени, което означава, че за отстраняване от длъжност на магистрат заради привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер ще се прилага процедурата по НПК.
Според Наказателната колегия на ВКС той е неприемлив, защото не държи сметка за различния характер на двете процедури – по ЗСВ и по НПК, и различните им цели.
„Отстраняването от длъжност по реда на чл.69 НПК е мярка за процесуална принуда, която има за цел да обезпечи наказателния процес и е приложима за всяко лице, включително и магистрат, в случаи на привличането му в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, когато има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде проблем в доказателствената дейност“, обясняват върховните съдии.
И сочат каква е разликата с отстраняването от длъжност на магистрат по реда на чл.2З0 ЗСВ: „…то не е обвързано с изискване престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем да е във връзка с работата му, нито продължаващото изпълнение на служебните му задължения да е заплаха за процеса на доказване в наказателното производство. Неговата цел е съхраняване престижа на съдебната власт, поради което привлеченият в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер магистрат може да бъде отстранен о длъжност и при липса на основанията по чл.69 от НПК“.
Върховните съдии подчертават, че законът поставя специални изисквания към магистратите, а с временното им отстраняване по ЗСВ се цели и защита на специфичния интерес на правосъдието, който би могъл да бъде накърнен, ако съдията, прокурорът или следователят продължи да изпълнява функциите си при положение, че сам е привлечен като обвиняем.
Специалната процедура по ЗСВ дава и по-големи гаранции за защита на правата на магистратите, чието отстраняване от длъжност се иска, тъй като с него е ангажиран Висшият съдебен съвет, се посочва още в становището.
„Вие ще направите окончателен избор между двата варианта. За мен целта е да се сложи край на страховете сред магистратите, че са в постоянен риск от временно отстраняване поради действията на прокуратурата по конкретни производства“, каза днес при обсъждането на промените в правната комисия министърът на правосъдието Данаил Кирилов. И подчерта, че предстои Пленумът на ВКС да излезе със становище за законопроекта, а това на Наказателната колегия не трябва да се „хиперболизира“.
Кирилов посочи, че проектът за промени в ЗСВ е преведен на английски език и е изпратен на Европейската комисия, приет е от Съвета за съдебна реформа. По думите му ВКС бил единствената институция с критики към законопроекта, а представителят ѝ в работната група по измененията се сменил три пъти.
Наказателната колегия излага аргументи и срещу връщането на т. нар. помощни атестационни комисии. „Възлагането на дейността по атестиране отново на комисии в съдилищата в значителна степен обезсмисля съществуването на постоянно действащата Комисия по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС, на която по силата на предложеното изменение в чл.З8 ЗСВ се възлага само извършване на цялостна проверка на атестациите по чл. 196, предложени от ПАК и внасянето им с проект за решение в Съдийската колегия на ВСС“, посочват върховните съдии. И изтъкват някои противоречия в проекта.
Зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова обаче посочи, че помощните атестационни комисии по места се създават, тъй като в момента за командировките на членовете на КАК из цялата страна се харчат около 600 000 лева на година.
Членът на ВСС Вероника Имова пък постави друг проблем – че все по-трудно се намират кандидати сред съдиите да станат членове на Комисията по атестирането и конкурсите. „От година на година колегите магистрати не желаят да участват в КАК. Броя на членовете ѝ трябва да бъде редуциран и тя да се занимава само с обследване на резултатите от помощните атестационни комисии“, каза тя.
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова, която заяви, че подкрепя законопроекта, възрази срещу предложението за инспектори да се избират районни съдии и прокурори. „Нужни са гаранции за придобит опит и знания“, изтъкна тя. Против това предложение е и Наказателната колегия на ВКС, като посочва, че кой да извърши дадена проверка в инспектората се определя чрез жребий. „Така без ограничения инспектори със стаж само на районно ниво могат да проверяват съдилища, прокуратури и следствени отдели, включително ВКС, ВАС, ВКП, ВАП и НСлС без да имат необходимия професионален опит по дела, които на първа инстанция са подсъдни на окръжните съдилища, както и непосредствени практически познания за процедурите, прилагани във вишестоящите съдебни инстанции“, изтъкват върховните съдии.
Христиан Митев от патриотите заяви, че ще подкрепи законопроекта. Както и варианта в него, при който отпада чл. 230 ЗСВ. „Няма да има специален режим за магистратите, ще вървят по общия режим за всички български граждани“, каза той. И посочи, че отчита критиките на Точкова за възможността районни магистрати да стават инспектори.
На финала правната комисия прие измененията, като само от депутатите от БСП гласуваха „въздържал се“, като Крум Зарков подчерта, че те се обсъждат от комисията само 4 дни след внасянето им в парламента от Министерския съвет.
15
Коментирайте
Нямакак са пренебрегнат решението на КС. Това не може да се прескочи.
Добре, че е г-жа Точкова да внесе малко разум в законопроекта. При комунизма беше така – контрольорите бяха по-неопитни и некадърни от контролираните. Не искаме да се връща това време, нали?
Да, но натам ни отвежда вятърът на промяната за съжаление.
КАК ми е много болна тема. Вече никой не иска да си цапа ръцете, защото всички магистрати малко или много се познават. За такава малка система не може да има подобна структура и да е функционална.
А с тия помощни комисии положението ще стане още по-абсурдно. Тогава пък на 100% всички ще се познават. И познайте кой орган ще стане структура за разчистване на сметки и междуличностни отношения…
Както обикновено – от едната страна Данаил с популистки аргументи, от другата – съдиите – с правни.
Не пропускайте и патриотите, които държагт да се изкажат гневно и неподготвено! За съдиите същия режим трябвало…
Въпросът е кои ще надделеят.
най-идиотското предложение е районни съдии да стават инспектори… къде се е чуло и видяло вчерашни момиченца и момченца да ходят по проверки. кой го измисли това? алоу, работната група?
становището не трябвало да се хиперболизира, какво иска да каже министърът? да не бибда очаква нещо различно от пленума на вкс? няма да го получи.
Той Кирилов е крайна сметка не знае какво иска.
Пак ПАК и пак, и пак… до откат. Разбирам, че се харчат луди пари за командировки, но по-големият проблем е, че никой не иска да ходи в КАК. Ние получаваме поредно писмо и никой от колегите не иска да се занимава с глупости. А са глупости, защото имаш досег пряк с този ВСС. Точка
като няма нито един кандидат, ще стане интересно, но все се намира някой, на когото не му се пишат дела.
Аргументите на ВКС, били само на едната му колегия, са валидни! Специалната процедура, при която се произнася ВСС, а не спецсъдът, както ще е в повечето случаи с новата подсъдност, е много по-добър вариант. Както има специални изисквания към тази професия, така трябва д аима и допълнителни гаранции. Кирилов защо се е заинатил? Логично обяснение има ли?
Абсолютно съм съгласен със становището, че различните процедури по ЗСВ и по НПК имат различни цели.