Върховни съдии искат тълкувателно решение за правото на юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди
Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? На този въпрос да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат трима върховни съдии (пълния текст на определението им виж тук).
Те го поставят повече от 10 години след като ВКС трайно обърна дългогодишната си практика, че само физическите лица могат да понесат неимуществени вреди. Формалният повод за предложението за постановяване на тълкувателно решение за правото на обезщетение за неимуществени вреди на юридическите лица е противоречието между новата практика на върховните съдии и едно решение от 2010 г.
В момента пред практикуващите юристи стои основно въпросът за критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за претърпени от юридически лица неимуществени вреди. Затова очакването на съдиите е след образуването на тълкувателното дело по него да бъде добавен и въпрос за критериите или най-малкото те да бъдат изведени в мотивите на тълкувателното решение.
Податка, че това ще се случи има и в самото предложение за образуване на тълкувателното дело на състав на Гражданската колегия с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Анелия Цанова (докладчик). То е по иск на фирма, отдаваща коли под наем срещу прокуратурата. Най-общо дружеството търси обезвреда за откраднат автомобил, който след това е намерен и приобщен като доказателство по наказателното дело. В продължение на близо три години фирмата иска от държавното обвинение да ѝ върне колата, но прокуратурата в Карлово отказва. Компанията изтъква, че през това време е можела да реализира доход от наем или лизинг на автомобила и затова претендира имуществени вреди. Търси и обезщетение за неимуществени вреди заради забавеното наказателно производство, което според нея е надхвърлило разумния срок.
Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението на първата инстанция, с което се присъждат близо 74 000 лв. компенсация за имуществените вреди и 5000 лв. за неимуществените.
От решението става ясно, че прокуратурата е оспорила възможността да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица. САС е отхвърлил това твърдение, като е посочил, че чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения за страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, включително и на юридическо лице. За да определи, че фирмата за коли под наем трябва да получи 5000 лв. апелативният съд е стъпил на изброените критерии в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ – общата продължителност и предметът на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
„При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените въпроси относно критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне размера на претендираното от юридическото лице обезщетение за неимуществени вреди и принципът на чл.52 ЗЗД, са правно значими, но фактически съдържат в себе си разрешението на принципният въпрос: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“, заявяват върховните съдии Райчева, Михайлова и Цанова.
И констатират противоречието в практиката на ВКС между решението от 2010 г. и серия от последващи актове.
Решението от 2010 г. (пълния му текст виж тук) е на състав на Търговската колегия с председател Марио Бобатинов и членове Ваня Алексиева и Мария Славчева. Те приемат, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице-търговец е лишено от основание в закона. В решението се посочва, че претърпените от търговеца-юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но поради безспорно паричния им еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен характер, което изключва приложението на чл.52 ЗЗД. Следвайки установената към онзи момент практика у нас, тримата върховни съдии изтъкват, че макар в ЗЗД законодателят да е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при всички състави на непозволено увреждане без да посочва конкретните правни субекти, имащи право на обезщетяване, то явно е възприето правилото те да бъдат определяни според вида на вредата, т.е. от вида на засегнатото право. Така според тях се налага изводът, че неимуществените вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е неприложимо към юридическото лице.
В годините настъпва промяна във виждането на ВКС и то най-вече заради практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.
В началото на 2013 г. в мотивите на тълкувателно решение №4/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии (пълния му текст виж тук) се констатира и промяна във виждането на законодателя: „В същото време с новия Кодекс на труда (обн. ДВ, бр.26/01.04.1986г. и бр. 27/04.04.1986г., в сила от 01.01.1987г., изм., и доп.) законодателят преурежда в чл. 200 отговорността на работодателя за вреди при смърт или увреждане здравето на работника или служителя като договорна, без да изключва обезщетяването на неимуществените вреди, и изрично включва в чл. 226, ал. 3 като подлежащи на обезщетяване и неимуществените вреди от неиздаването или несвоевременното издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и от вписването на неверни данни в издадените документи. Същото разрешение е възприето от законодателя и за отговорността на държавното учреждение за вреди при смърт или увреждане здравето на служителя в чл. 78, ал. 3 от Закона за държавния служител (ДВ, бр. 67/27.07.1999г. в сила от 28.08.1999г.). Възможност за обезщетяване на неимуществените вреди от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения законодателят урежда също за туроператора или туристическия агент в чл.35,ал.5 от Закона за туризма (ДВ, бр.56/07.06.2002г.), и за дистрибутора и търговеца в чл. 131 от Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99/09.12.2005г., в сила от 10.06.2006г., изм., и доп.), а в чл. 631а от Търговския закон (ДВ, бр. 58/27.06.2003г.) приема, че юридическо лице също може да претърпи неимуществени вреди“.
През 2013 г. в определение (пълния му текст виж тук) състав с председател Красимир Влахов и членове Емануела Балевска и Снежанка Николова заявява, че няма основание за изключване на възможността на юридическо лице да търси отговорност за неимуществени вреди в чл. 45 ЗЗД и в последващите разпоредби на закона, вкл. и чл.52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, „което поставя въпросът и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ в тази насока“.
Следват две решения (виж тук и тук) на ВКС от 2019 г., които са все по искове на Свидетелите на Йехова, в които на религиозната институция са присъдени обезщетения за неимуществени вреди. Те стъпват на богатата практика на съда в Страсбург. И стигат до извода, че българското право допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени вреди. Тази практика е възприета през 2020 г. в друго решение на ВКС по иск на Свидетелите на Йехова (виж тук).
Знаково решение на ВКС, което се отнася до неимуществени вреди от непозволено увреждане, претендирани от търговец, е по т. нар. дело „Кепитал лизинг“. През 2021 г. в решението по него върховните съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров подробно разясниха кога и как държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. „Лекс“ е представял казуса на дружеството „Кепитал лизинг“, което преди години стана жертва на шумната акция „Октопод“, като беше обявено за едно от „пипалата“ му, по чийто иск прокуратурата беше осъдена да плати обезщетение от над 400 000 лева (повече виж тук).
Едно от най-ключовите решения за правото на юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди, е от 2022 г. и също е свързано с делото „Октопод“. То отново е по иск срещу прокуратурата. Той е предявен от дружеството „Голд лизинг“ и на финала то получи над 1 млн. лв. (повече виж тук).
Фирмата претендираше и неимуществени вреди и ѝ бяха присъдени 10 000 лв. заради накърнена репутация и нарушаване на нормалното ѝ управление.
По него състав с председател Мими Фурнаджиева и членове Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) формулира примерни критерии, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или противоправни действия/бездействия на държавата, претърпени от юридическите лица. Те са: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавния орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразният акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на засягане на фирмената репутация, несигурността при планиране и нарушението в нормалното управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата. Те в значителна степен са изведени от практиката на съда в Люксембург, която е подробно анализирана от върховните съдии (пълния текст на решението виж тук).
Следва да се отбележи, че СЕС прилага тези критерии, когато неимуществените вреди се изразяват в увреждане на репутацията. Съдът в Люксембург обаче е присъждал обезщетение и за друг вид неимуществени вреди – положение на несигурност за дружеството в резултат на неправомерното поведение на насрещната страна. Пример в тази насока е решението по делото Kendrion NV (пълния му текст виж тук). По него СЕС приема, че дело, продължило извън разумния срок, е можело да постави търговско дружество в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. „Това продължително състояние на несигурност по необходимост се е отразило на планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството и следователно представлява неимуществена вреда“, посочва Съдът на ЕС.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в създадена несигурност в планирането и управлението на засегнатото дружество, са взети предвид следните критерии: продължителност на състоянието на несигурност, с колко е просрочен разумният срок за постановяване на решение, дали пострадалото лице по някакъв начин е допринесло със собствените си действия за прекомерно дългия срок на производството, дали констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне сама по себе си може да неутрализира претърпяната неимуществена вреда.
ЕСПЧ разглежда по подобен начин неимуществените вреди на юридическите лица като породена за засегнатото дружество несигурност в дейността и управлението. По делото Comingersoll S.A. (пълния текст на решението виж тук) Португалия е осъдена да плати на фирмата-ищец обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на прекомерно забавено разглеждане на дело от португалски съд. ЕСПЧ сочи, че вредите се изразяват в накърняване на репутацията на дружеството, но най-вече в породената за него несигурност при осъществяване на дейността му, при вземането на бизнес решения както и в настъпилите смущения в управлението му.
26
Коментирайте
Могат ли фирмите да плачат и този плач да им носи пари?
Както и да се чувстват несигурни и това също да им носи пари?
Не собствениците, не управителят, не служителите, а фирмата?
Дотам ли я докарахме след всичкото реформа?
И какви точно са неимуществените вреди в конкретния случай? Не са посочени в публикацията при цитирането на мотивите на САС. По-надолу се казва: „Следва да се отбележи, че СЕС прилага тези критерии, когато неимуществените вреди се изразяват в увреждане на репутацията. Съдът в Люксембург обаче е присъждал обезщетение и за друг вид неимуществени вреди – положение на несигурност за дружеството в резултат на неправомерното поведение на насрещната страна. Пример в тази насока е решението по делото Kendrion NV (пълния му текст виж тук). По него СЕС приема, че дело, продължило извън разумния срок, е можело да постави търговско дружество в… Покажи целия коментар »
Направо да гласуват един закон по темата и да покажат кой има право да законодателства.
С решението за неимуществени вреди ще се опитат да заобиколят нуждата да доказват имуществени такива, които трябва да да „пряка и непосредствена последица от увреждането“ ще могат да претендират за присъждане на размер „по справедливост“. Интересно как се правят непрестанни опити да се разхлабва режима, първо с делото, по което се изказа и Конов с презюмирането на lucrum cessans при деликт, а сега и това.
Изложихте се с това изказване. Изискването вредата да е пряка и непосредствена е напълно приложимо и към неимуществените вреди, и това го знае всяко хлапе.
Относно lucrum cessans, темата е голяма, но Ви препоръчвам да прочетете становището на доц. Конов по въпросното тълкувателно дело внимателно. И може би ще разберете защо няма нищо смущаващо във факта, че пропуснатата полза е по дефиниция едно предположение, и защо това съвсем не я право имагинерна – все положения, добре утвърдени в западние държави, но отречени у нас под натиска на социалистическата доктрина.
Чел съм становището на Конов и не ми хареса, даже го бях коментирал в този сайт, и то доста подробно. Ако са верни някои медийни публикации, човекът си е зает с по-важни дела, като това за машините за гласуване. Само едно уточнение, аз не заемам страна дали трябва или не ЮЛ да могат да претендират неимущестени вреди, а само изразявам мнение на страничен наблюдател, че по този начин ще се улеснят нещата, защити няма да има нужда да се доказва, че репутационната има точно определени финансови измерения. На първо четене ми изглежда, че е по-разумно да се тълкува разширително, т.е.… Покажи целия коментар »
Социалистическа, социалистическа, ама я направи сравнение на тълкувателната дейност на ВС преди 1989г. и тази след това. Разбира се, ако се поизчисти тук-там от разни идеологически фрази, които с нищо не променят качеството на тълкуването, тълкуванията и въобще решенията на ВС от онова време са на светлинни години от ТР на ВКС последните години.
Не разбрах, само щото е писана по време на социализма трябва да я отречем изцяло ли? Това ми звучи като оня съдия по темата с историческото тълкуване, защото така на практика ще сме по-близо до Запада, на който той очевидно е силен апологет. Съжалявам, но според мене интерпретациите в правото трябва да бъдат максимално емпанципирани от политиката и да има приемственост между поколенията юристи, респективно актове. Не може да си позволим чак такова генерално препрогамиране на юриспруденцията с цел подмазване на някое чуждо НПО- ще бъде сложно и с калпав резултат.
„Тоя пък все не разбрал“….като във вица за монахините и разбойниците!
Само не мога да разбера логиката на Свидетелите на Йехова в тази ѝ част: „И стигат до извода, че българското право допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени вреди.“ Изглежда нямам пряко контакт с Всевишния, който да ме съветва от разстояние как да се аргументирам. Въпросът е дали, ако Бог те напътства, това се води нерегламентирана подкрепа по време на съдебно заседание, подобно на казуса с изкуствения интелект? П.С. При всяко положение някои съдии ще трябва да си направят отвод в такъв случай, защото си въобразяват, че са хванали Господ за шлифера и дори „ядат… Покажи целия коментар »
Малоумниците във ВКС унищожават постъпателно и безвъзвратно всичко постигнато.Достатъчно е да се види изказа и конструирането на актовете в стари решения и в сегашни решения.
Абе тая Геника няма ли да миряса най-сетне. Време е бабите да й спретнат другарски съд и да я изгонят. Само разваля върховната идилия.
Неуместно е да хулите срещу един от най-добре аргументиращите се съдии във ВКС. Подбирайте по-внимателно жертвите си следващия път.
Представете си какво е нивото във ВКС, щом тя е от най-добре аргументиращите се съдии.
Дано се подобри ситуацията, но ме съмнява
Излагация!!!
Надявам се да почнат да са малко по-експедитивни и оперативни
Е какво да ви тълкуват? Колата на фирмата седи затворена три години след намирането на същата. Какво да тълкувате? Фирмата да си куи нова кола, нали?
Нелепиците в съдебната ни система и практиката и са много.
Затова хората и да им откраднат нещо, като кола, после не завеждат дела. Защото не могат да си ползват колата с години. Не е сериозно това. И трябва да се сети някой в тая държава, че това е ужасяваща небивалица
Нелепо е да ти държат колата, като доказателство три години!
Надявам се да внесе яснота
Ще е от полза.
Чакаме около 2025 година да се произнесат, че това решение ще ми е важно. До този момент съдебната практика беше тотално шашната
Трябва да има такова
Не се задълбочавам, но „неимуществените вреди при ЮЛ“ би трябвало да се трансформират и доказват, като имуществени!