Милионите левове вземания на съдебната власт, които от години не се събират от Националната агенция за приходите, станаха тема и на този състав на Висшия съдебен съвет. Членовете на съвета обмислят да поискат среща с финансовия министър Владислав Горанов, защото публичните вземания са около 500 млн. лева, колкото едногодишната издръжка за цялата съдебна система.

Намеренията на кадровиците бяха огласени на днешното заседание на Пленума на ВСС. Поводът беше постъпило писмо от НАП, в което се казва, че несъбраните вземания са около половин милиард лева и тази сума трябва да залегне в счетоводния баланс на системата. Това е с около 200 млн. лева по-малко от 2016 г., а през 2015 г. сумата е била 820 млн. лева. Погасените по давност вземания са за малко над 36 млн. лева.

Темата е била обсъдена на заседание на бюджетната комисия на ВСС вчера и там е бил поставен въпросът да се иска среща с Горанов и представители на НАП, за да се намери решение на проблема и вземанията да бъдат събрани. Председателят на ВКС Лозан Панов заяви, че ефект едва ли ще има, защото и предходният състав на ВСС е водил такива разговори с Горанов, но парите не са събрани.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев обаче заяви, че този състав трябва поне да опита.

А Боряна Димитрова напомни, че предходният състав е имал сключено споразумение с Камарата на частните съдебни изпълнители, но, според нея, ефект от това също нямало. „Тогава ВСС прехвърли отговорността за събиране на вземанията на председателите на съдилища, което е недопустимо. Представяте ли си под каква угроза стоят те, когато не могат да съберат парите. Промените в законодателството също не доведоха до по-добри резултати, но трябва нещо да се направи. Все още сме на фаза мислене какво“, добави Димитрова.

Боян Магдалинчев отбеляза, че какъвто и изход да се намери, дори и да се тръгне към събиране на вземанията, това няма да се отрази на бюджета на съдебната власт.

Атанаска Дишева също застъпи становището, че трябва да се направи нещо, защото става дума за труда на колегите им съдии по най-различни дела.

Какво обаче ще реши съветът, тепърва предстои да се разбере.

Други два финансови въпроса бяха решени на днешното заседание на Пленума.

По предложение на главния прокурор на търг ще бъдат обявени 39 автомобила. Те са били ползвани от прокуратурата, но състоянието им е толкова тежко, не отговарят на минимални екостандарти по отношение на мръсните газове, и заради това не се предлагат най-напред на други органи на съдебната власт.

Стана ясно, че 35 от колите са произведени преди 2000 г., а четири – след нея. Според Сотир Цацаров единствената кола, която може да бъде успешно продадена на търг е „УАЗ 429“ и то, защото може да има музейна стойност. Всички останали били в лошо техническо състояние, но трябвало да се предложат на търг.

Същевременно ВСС днес реши да сключи договор с пернишка охранителна фирма за пазенето на сградата на бившия Механотехникум на бул. „Александър Стамболийски“, която в края на миналата година Министерският съвет прехвърли на съдебната власт. Там трябва да се настанят специализираните съд и прокуратура.

До 18 януари т.г. охраната се е осъществявала от служители на болница „Лозенец“ – шестима души срещу 7200 лева месечно. Сега те отново са предложили да пазят зданието при същите условия, но ВСС отказа, тъй като сумата била най-висока. Явили се други двама кандидати – фирма от Перник и от София, като най-изгодната оферта била на пернишкото дружество – 3200 лв. без ДДС на месец. Затова ВСС взе решение за сключване на едногодишен договор с нея за 38 400 лева без ДДС. Съдебна охрана не може да се заеме със задачата, защото сградата не била въведена в експлоатация, стана ясно от думите на Магдалинчев.

И една любопитна новина – ВСС даде разрешение на административните ръководители да дават под наем съдебните палати, които управляват, за нуждите на филмови продукции.

Оказа се, че киностудия и фирми са отправяли подобни запитвания, но председателите на съдилища са поискали съдействието на ВСС. Затова кадровият орган днес одобри примерен договор със специфични термини за отдаване на зданията, които са културно наследство, така и за такива, които не представляват такива.

Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че няма да подкрепи това предложение, защото имало далеч по-важни проблеми, като охраната на сградите, отколкото да гласуват за филмовите продукции. По думите му съдебните палати не са място, на което да се снимат филми и клипове.

Решението все пак бе взето с 16 на 7 гласа.

Коментирайте

avatar