Върховният административен съд:
ВСС не може да интерпретира прекратени прокурорски преписки в ущърб на кандидат за съдия
ВАС отмени отказа на Съдийската колегия да назначи кандидат за съдия в Лом
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не е компетентна да преценява законосъобразността на прокурорските актове, да ги интерпретира по различен начин и то така, че да е в ущърб за нравствените качества на кандидатите за съдии. Това заявява тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който отменя отказа на СК на ВСС да назначи Иван Йорданов, спечелил при външен конкурс място в районния съд в Лом.
През май 2018 г. Съдийската колегия обяви конкурс за първоначално назначаване на шест места в районни съдилища, като две от тях бяха в Лом. От общо 109 кандидати, 105, сред които и Иван Йорданов, се явиха на писмения изпит. Той получи оценка 5.69 и продължи към втория етап – устния изпит, на който пък беше оценен с пълна шестица. В окончателното класиране беше на пета позиция като „влизаше“ на едно от двете свободни места в Лом. Бяха изготвени и становища за етичните качества на класираните, като всички бяха положителни.
През март т.г. Съдийската колегия трябваше да назначи спечелилите кандидати, но когато гласуването стигна до Иван Йорданов, се разрази спор. Причината за това беше получен сигнал срещу него, в който се твърди, че кандидатът е замесен в два случая с хвърляне на камъни – по прозорец на къща и по автомобил. Прокуратурата обаче е отказала да образува досъдебни производства. В единия случай основанието е било недоказаност на авторството на деянието, а в другия – че престъплението не е от общ характер, а от обстоятелствената част на прокурорския акт ставало ясно, че съпричастен към вредите бил приятел на Йорданов, а той бил само свидетел.
Въпреки това, наличието на прокурорски преписки стана повод кадровици да приемат, че Иван Йорданов не притежава етични качества за съдия.
„За мен това не е нормално. След употреба на алкохол и всичкото това се случва през нощта. За мен, това не е поведение, което позволява това момче да бъде избрано за районен съдия в Лом“, каза тогава Боян Новански, позовавайки се на данни от прокуратурата.
Севдалин Мавров стига по-далеч в анализа си като казва, че не е съгласен с изводите на прокурорите, работили по случая. И обяснява защо: „Първо, двамата прокурори, прекратили досъдебните производства може би следваше да си направят отвод, поради служебна зависимост. Второ, четейки наказателните постановления, първо виждаме, че те крайно се разминават със свидетелските показания, които имаме по досъдебните производства… Страните са две. Едни независими свидетели и отделно двама, които са участвали в събитията, за които говорим. В хода на разследването не са извършени очни ставки, поради липса на желание за участие в такива от страна на лицата. Аз такова нежелание в двете преписки не видях. По този начин възникналите противоречия не са отстранени. Извинявайте, каква е ролята на прокурора? И защо прекратява, а не върне на разследващите полицаи да извършат съответните действия? Какво значи нежелание да участва в очна ставка. И най-накрая, ето защо не може да се говори в случая за безспорно установена фактическа обстановка по осъществени признаци и т.н.“. Мавров добави, че за него не става дума за маловажен случай (такъв е изводът на прокурора за хвърления камък по прозорец на къща – б.а.), а за „чисто 325 НК“ (хулиганство – б.а.).
Даниела Марчева пък обяснява, че описаният в прокурорските актове случай не е престъпление, а простъпка, която сочи за моралния облик на кандидата. Подобна теза изразява и Вероника Имова, която на база прокурорските актове прави извода, че Иван Йорданов е нарушил добрите обноски.
На същото това заседание Атанаска Дишева напомня на колегите си, че няма основание да се приеме, че кандидатът няма нравствени качества. „След като имаме две прекратени прокурорски преписки, аз не виждам на какво основание ние може да преценим, че Иван Йорданов е извършил деяние, което да представлява престъпление или да осъществява поведение, което да е укоримо от етична гледна точка“, казва Дишева.
Същевременно самият Йорданов пък е депозирал писмени обяснения за случая. Казва, че е бил нападнат от подателя на сигнала, в резултат на което му е нанесена телесна повреда. По тъжба на Йорданов районният съд в Монтана е признал К. Илиев в съучастие с А. Асенов за виновни за причинена лека телесна повреда, като ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание – глоба от 1000 лева. Двамата са били осъдени да платят на Йорданов и 500 лева обезщетение за неимуществени вреди. В писмото си кандидатът за съдия казва, че на последното заседание по делото адвокатът на подсъдимите му казал, че ще подаде сигнал срещу него във ВСС, ако не оттегли тъжбата си и не плати 1600 лева на К. Илиев. Затова Йорданов приема сигнала срещу себе си като ответна реакция на решението му да си търси правата в съда.
Писмото му не беше обсъдено така подробно от членовете на СК на ВСС така, както бяха дискутирани прокурорските преписки.
В крайна сметка Съдийската колегия с 5 на 4 гласа отказа да го назначи за съдия и Иван Йорданов обжалва.
Тричленният състав на Върховния административен съд с председател и докладчик Милка Панчева и членове Росен Василев и Юлия Тодорова, отменя отказа на СК на ВСС да назначи Йорданов поради съществени нарушения. Съдът е категоричен, че, при положение че прокуратурата е прекратила преписките, не е редно от тях да се вадят данни, че кандидтът не притежава етични качества.
„Фактът, че има образувана прокурорска преписка самостоятелно, не установява сам по себе си факт, който е в кръга на преценката за качествата на кандидата, тъй като установяването на такива факти с правни последици е извън обсега и целта на досъдебното производство. Създаването на съмнение в морално-етичните и професионалните качества на кандидатите, не е предвидено в хипотезата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ… От проведените обсъждания някои от членовете на СК на ВСС ясно са обяснили, че и двете прокурорски преписки са прекратени, което по същество води на извода, че кандидатът Йорданов не е извършил деяние от престъпен характер. Налице е прокурорски акт и надлежно извършена проверка от компетентните лица, които са констатирали, че лицето не извършило сочените деяния…
Съдийската колегия на ВСС не е компетентна да преценява законосъобразността на прокурорските актове и от доказателствения материал да стига до изводи, различни от вече констатираните. Наличието на образувано досъдебно производство, не е сред посочените отрицателни елементи, които са пречка за назначаване на кандидат в конкурс за първоначално назначаване. В чл. 162, т. 4 от ЗСВ изрично е посочено, че лицето не трябва да е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Само това основание във връзка с наказателно производство, може да бъде предпоставка за неназначаването на кандидата. В случая имаме прекратено производство, за което са представени надлежни доказателства“, казва в мотивите си ВАС.
Затова съдът отменя отказа Иван Йорданов да бъде назначен за съдия и връща преписката на СК на ВСС за ново произнасяне по същество.
7
Коментирайте
Защо ми се струва, че ВАС не е компетентен да замества СК на ВСС в преценката му дали един кандидат за административен ръководител отговаря на изискванията за заемане на длъжността или не. Противното означава, че ВАС кадрува, което определено е недопустимо.
За съжаление, подобни решения на ВАС в последните години станаха прекомерно много и това е следствие от кадровата политика в този съд.
При тези резултати на Иван Йорданов от двата изпита и при становището за етичните му качества, отдавна трябваше да е назначен. Бил пил! Те пък повечето магистрати сигурно не близват.
Всеки може да пие. Въпросът е какви ги върши под въздействието на алкохола. Поздравления за мнението на Мавров.
Истината сигурно е някъде по средата. За това трябваше да се направи очна ставка.
Най накрая някой да сложи на място СК на ВСС.
има хора като Мавров, които имат колосален опит като наказателни съдии… и е разбираемо, че го сърби устата, ама ВСС не е съдебната зала
Не знам дали е хвърлял камъни, но е очевидно, че няма как да се вземат предвид прекратени преписки. Това противочери на основния принцип на наказателното право – за невиността до доказване на противното.