Пленумът на Висшия съдебен съвет даде зелена светлина за втория етап от реформата на съдебната карта на районните прокуратури.

Единодушно кадровиците подкрепиха предложението на Прокурорската колегия за закриване на още 28 районни прокуратури от 1 януари 2020 година. Те са в градовете Малко Търново, Несебър, Поморие, Средец, Царево, Котел, Нова Загора, Велики Преслав, Нови пазар, Исперих, Кубрат, Омуртаг, Попово, Радомир, Елена, Кнежа, Червен бряг, Левски, Никопол, Провадия, Девня, Бяла, Дулово, Тутракан, Първомай, Гълъбово, Раднево, Елхово. На тяхно място ще бъдат открити териториални отделения към т.нар. прокуратура-майка, която е в съответния областен град.

Също единодушно беше решено да бъдат закрити осем щата във Военно-окръжната прокуратура в София и да бъдат разкрити толкова в други осем окръжни прокуратури.

Щатът във военните съдилища отново на дневен ред

Не така безпроблемно мина предложението на Съдийската колегия (СК) за оптимизиране на три щата и прехвърлянето им във високо натоварени районни съдилища. Спорът беше заради идеята да бъдат „взети“ два щата от военни съдилища.

Темата всъщност стои от повече от около месец на вниманието на кадровиците.

На 28 май СК на ВСС реши да съкрати по едно място от Военно-апелативния съд, Военен съд-София и РС-Сливница, като открие по една бройка съответно в Ботевград, Перник и Нова Загора.

На заседание на Пленума на 13 юни обаче правосъдният министър Данаил Кирилов поиска отлагане на обсъждането, защото имал среща с председателя на ВоАпС Димитър Фикиин, който му казал, че по този въпрос е необходимо становище на министъра на отбраната и на началника на отбраната, а такова няма.

С 18 на 3 гласа (против бяха председателят на ВКС Лозан Панов, главният прокурор Сотир Цацаров и Атанаска Дишева) Пленумът одобри предложението.

Във вторник – на 25 юни, въпросът отново беше обсъден в СК на ВСС като с 8 на 2 гласа отново беше решено темата да бъде отнесена към Пленума. Тогава споровете бяха предимно по процедурата – защо се бърза с внасянето на точката на заседанието на ВСС.

Днес председателят на ВКС Лозан Панов направи кратко експозе на случилото се до момента и призова пленарния състав да подкрепи предложението.

Севдалин Мавров отправи алтернативен апел – да не се одобрява. И каза защо. Целият проблем, според него, произлиза от факта, че преди няколко месеца СК на ВСС съкрати щат във Военен съд-Сливен и го прехвърли в софийския. Така в Сливен останали само двама души, които били натоварени толкова, колкото е средната натовареност на колегите им наказателни съдии в окръжните съдилища – около 7 дела месечно. Наред с това двамата военни магистрати пътували много, защото обслужвали цяла Източна България. По думите на Мавров съдът там с дни стоял празен именно заради постоянните командировки на магистратите. Той поиска и да не се съкращава бройка от ВоАпС.

Даниела Марчева, която като председател на комисията по натовареността, внесе това предложение, изрази пълното си несъгласие с аргументите на Мавров.

Тя призова дебатът, който е протекъл в колегията, да не се пренася в Пленума, защото това е духът на закона, с който през 2016 г. ВСС беше разделен на две колегии. „Не е редно тук да обръщаме резултата. Преди по-малко от половин час ние гласувахме трансформирането на щата на Военно-окръжната прокуратура в София като членовете на Съдийската колегията не бламираха колегите от Прокурорската колегия“, посочи още Марчева.

После обясни, че статистиката, на която се позовава Мавров, не е коректно цитирана. Тя каза, че през последните години броят на постъпленията на дела във военните съдилища прогресивно намалява с по 10-12% на година. Съдиите там имат по 2-3 присъди годишно, всички останали производства приключват със споразумения. Марчева добави, че делата от общ характер са едва 16%, а останалите 84% са частни наказателни дела. Тя напомни още, че в Софийския военен съд се образуват частни наказателни дела по искания за ускоряване на производствата, което не е истинско дело. Посочи и че не може да се сравнява броя на производствата на военните с тези на окръжните съдилища, защото в последните постъпват месечно по 7-8 общ характер дела, а отделно те гледат въззивни и други.

С 14 на 6 гласа прехвърлянето на бройките беше одобрено от Пленума. Против бяха Севдалин Мавров, Стефан Гроздев, Йордан Стоев, Боян Магдалинчев, Драгомир Кояджиков и председателят на ВАС Георги Чолаков.

ВСС подкрепи създаването на Съвет за координация и сътрудничество между властите, но с условие

Висшият съдебен съвет подкрепи проекта за постановление на Министерския съвет, с което се създава Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Но поиска на основание Закона за администрацията като член да бъде определен ВСС в качеството му на орган, а не просто представляващия.

Съветът се създава по препоръка на Европейската комисия (ЕК) в последния мониторингов доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Идеята на ЕК е у нас да има орган с широко представителство, който да продължи да следи за изпълнението на препоръките и след отпадането на мониторинга.

Целта е този съвет да „създаде механизъм за национален мониторинг за отчитане цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност“. Макар да има и в момента механизми, с които институциите представят дейността си пред обществото, на национално ниво липсва такъв, който да дава възможност на различните власти да представят обобщен напредък по всички показатели и препоръките към тях и да отчита цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност, става ясно от доклада на вицепремиера Екатерина Захариева, която е вносител на проекта на постановлението.

Освен координационни, Съветът ще има и съвещателни функции, относно изпълнението на мерки в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа, независимостта на съдебната власт и необходимостта от нормативни промени във връзка с тях, предвидени в национални стратегии и препоръки на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и представяне на постигнатия напредък пред обществеността. Пред Съвета ще бъде докладвано и изпълнението на други мерки по стратегии, които имат отношение към посочените по-горе области, както и взетите решения на други съвети, създадени като консултативни органи – Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Националния съвет по антикорупционни политики и др.“, пише в мотивите.

В съвета ще влизат вицепремиерът с ресор „правосъдие“, представляващият ВСС, председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, главният инспектор към ИВСС, председателят на КПКОНПИ, министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на финансите.

Решението за подкрепа на проекта със забележката беше взето с 19 гласа „за“ и двама „против“.

Председателят на ВКС Лозан Панов каза, че няма да подкрепи създаването на този съвет, защото това е поредният орган със съвещателни функции, в който влизат едни и същи институции и имат сходни цели. Той даде за пример Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Националния съвет по антикорупционни политики, Националния съвет по превенция на престъпността и КПКОНПИ.

Панов изрази недоумението си, че в състава на съвета влизат представители на законодателната власт, както и че не е предвидено участието на неправителствени организации.

Боян Магдалинчев заяви, че председателят на ВКС може донякъде и да е прав за дублирането на функции, но напомни, че това е препоръка на ЕК при евентуално отпадане на мониторинга.

Пак спор за пари

Докато за реформите трите власти ще осъществяват сътрудничество и координация, то когато стане дума за пари, разногласията отново са налице.

За пореден път правителството чрез Министерството на финансите е поискало от ВСС да съгласува бюджетната прогноза за следващите три години, като пак са заложени по-малко пари за съдебната власт, отколкото показват разчетите на съвета.

Министерството на финансите предлага и за трите години съдебната власт да получи бюджет от по 741 317 000 лева.

ВСС обаче има друго предложение. За 2020 г. бюджетът да е 824 589 900 лева, за 2021 г. – 871 801 900 лева и за 2022 г. – 932 489 900 лева.

Затова кадровият орган за пореден път не съгласува предложението на правителството.

Член на съвета продължава да е на хотел

ВСС удължи престоя на Георги Кузманов в хотел, защото определеното за него ведомствено жилище все още се ремонтира. На него са му отпуснати до 160 лева за нощувка в хотел, съгласно решение на ВСС от 2010 г. на основание Наредбата за командировките в страната.

Боян Магдалинчев заяви, че миналата година областният управител на София е предоставил два апартамента на ВСС – единият на бул. „Патриарх Евтимий“, а другият – в кв. „Дървеница“. Кузманов трябва да бъде настанен в едно от тези жилища, но те въобще не били годни за обитаване. Започнал ремонт, който обаче още не е приключил и заради това настаняването на Георги Кузманов в хотел беше удължено.

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
От пусто в празно
От пусто в празно
28 юни 2019 10:35
Гост

Пълното закриване на системата на военните съд и прокуратура и вливането им в системата на общите ще реши окончателно този проблем. Освен ако не стане чудо и България започне да има демографски прираст и човешки ресурс да поддържа някаква нормална армия.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2019 12:47
Гост

Хайде-поредният орган на ЕК, който да следи за изпълнението на препоръките. Под лупа взеха да ни гледат вече.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2019 12:50
Гост

Панов добре им обясни и за дублирането на функции. В този си вид съветът ще бъде напълно ненужен.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2019 12:39
Гост

Абсолютно съм съгласен с Мавров. Целият проблем идва от съкратената бройка във Военен съд-Сливен.