Ново тълкувателно решение на ВКС:
Военните могат да търсят парична компенсация за извънреден труд след като прекратят службата си
Военнослужещите, които са работили повече от нормативно определеното при 24-часови дежурства и не са били компенсирани с почивка, могат да предявят иск за вземането си след прекратяване на служебното правоотношение. От този момент започва да тече и тригодишната давност за това. Това виждане възприе Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение, подписано с особено мнение от двама от членовете ѝ – Марио Първанов и Маргарита Георгиева (пълния текст виж тук).
Диспозитивът на тълкувателното решение гласи: „Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т.3 във връзка с ал. 2, т. 2 от КТ“.
Тълкувателното дело е било образувано през 2017 г. като пред ОСГК на ВКС са били поставени следните въпроси: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.
По въпросите е имало две становища. Първото е именно и това, което на финала ОСГК на ВКС е приела, а именно, че военнослужещите, които са работили повече от нормативно определеното при 24-часови дежурства и не са били компенсирани с почивка, могат да предявят иск за вземането си след прекратяване на служебното правоотношение. От този момент започва да тече и тригодишната давност за това.
Според второто становище вземането на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства е парично възнаграждение за извънреден труд. То става изискуемо заедно с основното възнаграждение за месеца, следващ месеца на сумираното отчитане на служебното време. От този момент работодателят изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. От същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането, като моментът на прекратяването на служебното правоотношение няма значение за възникване на вземането, неговата изискуемост и погасяването му по давност.
В тълкувателното решение ВКС отбелязва, че удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл. 136 от КТ, чл. 194 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ). „То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а от КТ и чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ“, се посочва в тълкувателното решение.
ВКС отбелязва, че тази регламентация е постановена в интерес и на двете страни в правоотношението. От една страна целта е да се съхрани живота, здравето и работоспособността на работещите, а от друга – да обезпечи пълноценно и ефективно изпълнение на трудовите задължения. „Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият винаги може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по давност“, казва ВКС.
В тълкувателното решение се отбелязва още, че възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. В закона за отбраната няма изрична уребда по въпроса, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 от Кодекса на труда. В същата разпоредба е посочен и начинът на изчисляването му – компенсацията се дава като извънреден труд.
„Изложеното обосновава извода, че вземането възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. Погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение“, изтъква ВКС.
Върховните съдии обаче отбелязват следното: „Следва да се прави разграничение между положения труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия (т.е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му), който не е компенсиран с почивка, каквато е хипотезата в обсъждания случай, и полагането на извънреден труд, чието заплащане е уредено в чл. 194, ал. 3 и ал. 4 и чл. 196 ЗОВСРБ. Във втората хипотеза заплащането се дължи като всяко възнаграждение за труд – през месеца, следващ изтичането на периода за сумирано изчисляване на работното време (от едномесечен до шестмесечен), за който е положен. Тогава настъпва падежът на вземането и военнослужещият може да го предяви съдебно в рамките на давностния срок по чл. 358, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 2, т.2, изр.2 от КТ“.
19
Коментирайте
Пълни глупости.
Може ли такова тълкувателно решение на една колегия да се „мъдри“ близо пет години?? Недопустимо е просто…..
Те по принцип не си дават много зор с тълкувателните.
Добре де, ама то е елементарно, с един въпрос, а мотивите са точно ДВЕ страници. Трагедия е товА
Може и да е важно, но това тълкувателно касае много малко хора, БГ остана почти без армия
Ех, модернизират се бе
Следва да се прави разлика, както казват Върховните съдии. Да. Добре, че е казано, защото четейки си мислех точно ,че има разлика между извънреден труд и положения труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия.
И армията ни вече не е същата. И условията не са. Иди да се разправяш ти с военноначалниците си
Та то дали въобще имаме армия.
Ами добре е, че е уреден този въпрос.
А охранителите, които работят по 12 часа, а се водят на 8 часа? Какво могат да предявят. Защото нямат право да са на едно място на договор на по 12 часа.
Това с армията е отживелица. Може да е рано още да се осъзнае, но след 50-100-150 години няма да имаме армии за да воюваме помежду си
100/200/300/500 години винаги ще се водят войни , колкото и да не ни се иска
Трябва да им се плащат конкурентни заплати и да са конкурентни на частния сектор, защото иначе няма да имаме армия.
Ако условията не са примамливи – как ще се съберат запасници
Никак естествено.
Еми логично е някак си
Така е.
И защо да не искат компенсация за извънреден труд докато са на служба?