Ново тълкувателно решение
ВКС: Цесионерът има право на Павлов иск за увреждаща го сделка отпреди цесията
Из Закона за задълженията и договорите
Цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Както „Лекс“ писа, тълкувателното дело беше образувано след като състав на Търговската колегия отрече правото на Павлов иск на цесионера в тази хипотеза, като прие, че след като вземането е преминало в патримониуима му след разпоредителната сделка, то той не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден от него към този момент. Състав на Гражданската колегия обаче застъпи обратната теза, като я аргументира с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД (пълния текст на разпоредбата виж в карето), според която при сключване на договор за прехвърляне на вземането, то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (повече виж тук).
Именно това е и възприетата позиция в постановеното днес тълкувателно решение, която стъпва на чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Върховните съдии посочват, че правото да бъде предявен Павлов иск възниква, когато е налице следният фактически състав: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането.
„Всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора – цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност – обезпечение в широк смисъл – е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който, с цесията, е преминал и интереса от удовлетворяването му“, заявява ВКС.
Той подчертава, че правото на иск по чл. 135 ЗЗД не се погасява с цесията, с нея не възниква ново вземане, а просто съществуващото сменя титуляра си.
„Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия“, заявяват върховните съдии.
В решението се посочва, че правото на цесионера да предяви Павлов иск следва от кумулативното прилагане на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2 ЗЗД и е свързано единствено с вземането, а не и с останалото съдържание на правоотношението между длъжника и кредитора-цедент.
„Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на цесията, в отношенията цедент – цесионер (за правоприемството помежду им) знанието на длъжника е ирелевантно. Законодателят е санкционирал тази недобросъвестност дори за хипотеза на увреждащо действие/сделка, извършени преди „възникване” на вземането – чл. 135, ал. 3 ЗЗД, разбирано като породено изначално, а не последващо придобито, чрез правоприемство“, пише в тълкувателното решение.
ВКС подчертава, че цедирането на вземането не променя личността на длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на извършеното от него увреждащо действие или сделка спрямо патримониума и платежоспособността му. И заявява: „Чл.99, ал.2 ЗЗД урежда правоприемството по отношение на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вече възникнало за праводателя на цесионера, с факта на всяко увреждащо действие/сделка, извършени или сключени след възникването на вземането“.
В решението върховните съдии изброяват и други потестативни права, които се прехвърлят с цесията: правото на задържане – срещу вземане от подобрения на вещ от цедента, до тяхното изплащане от длъжника, право на избор на предмета при алтернативни задължения, правото за предявяване на предсрочна изискуемост, съгласно клаузите на сключения между цедента и длъжника договор – всички относими към събирането на вземането.
12
Коментирайте
Да се каже ясно – тъпотията в търговска я натвори Боян Балевски, а Митко Димитров с Белазелков след това се произнесоха в правилната насока. Съдиите си имат имена и е добре да се отбелязват, че да се знае
Има случаи, в които санирането на недобросъвестността на длъжника е абсолютно задължително.
Особено за някои „вечни“ длъжници.
Честа практика е длъжникът да е дарил свой недвижим имот единствено с цел да не може по-късно отсрещната страна да си събера парите.
Е, за това хората са измислили отменителния (павлов) иск.
Ето защо е важно да се използва правото за предявяване на предсрочна изискуемост.
Написах ли аз преди няколко дни, че напоследък становищата по гражданска материя на ВАдвС са в десетката! Написах, а ми напраскахте минуси, ама ей на – пак каквото адвокатите са написали. Тъй че много ви здраве
Ти да не си платен клакьор на висшия?!
Па аз бих казал – кьорав карти не играе и не купува вземания!
Затова е важен моментът на узнаване на цесионера за увреждащото действие/сделка. Ако е придобил вземането със знание за извършеното от длъжника си гледа работата.
В повечето случаи е в пълно неведение.
Четох ТР – тези от ВКС като почнат с техните наукоподобни изрази, стават неразбираеми – моля някой да ми преведе следното изр. от ТР:
“Неизводимо от характеристиката на правото на иск по чл. 135
ал. 1 ЗЗД, с оглед целта и правните му последици, е отричане
принадлежността му към вземането, при неговото прехвърляне, спрямо други обезпечения, за които е призната със специална норма / залог, ипотека – чл. 150 ЗЗД /.“