ВКС се намеси след като две съдилища орязаха обезщетение на починала колежка
Две съдилища отказаха на детето на починала съдийка обезщетение за времето, през което майка му е била съдия по вписванията, и въпросът стигна до Върховният касационен съд (ВКС), който се наложи да даде изрични разяснения и да присъди пълната компенсация заради дългогодишния труд на покойната в системата (пълния текст на решението виж тук).
Казусът възникна след като преди три години съдията от Свиленград Елена Тодорова почина при пътен инцидент. Преди нещастния случай тя е работила в съдебната система в продължение на 19 години, 9 месеца и 5 дни. Започва като съдия по вписванията в Ямбол и е такава в продължение на 4 години и 4 месеца. След това става съдия в Районен съд в Свиленград, председател на РС-Елхово, после и на РС- Свиленград, а от 2016 г. до смъртта си е съдия в Свиленград.
По закон (чл. 225 от Закона за съдебната власт) „при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“. А при смърт, то се изплаща на наследниците.
Когато съдия Тодорова починала, председателят на Районния съд в Свиленград обаче определил на детето ѝ да бъде изплатено еднократно обезщетение не от 19, а от 15 брутни заплати (46 536 лв.) за прослуженото време на неговата майка като „съдия“ от 15 години, 4 месеца и 3 дни. Той отказал да плати за четирите години, през които тя е била съдия по вписванията.
Така от името на детето баща му завел иск за останалата част от обезщетението и две съдилища – Районният съд в Харманли и Окръжният съд в Стара Загора, постановили, че няма основание да бъде платено за стажа ѝ като съдия по вписванията. Както съдът в Харманли, така и този в Стара Загора, застъпват тезата, че времето като съдия по вписванията не се зачита като магистратски стаж, тъй като макар изискванията към тази длъжност да са като към магистрат, има разлики в статута. Едните се назначават от министъра на правосъдието, другите от Висшия съдебен съвет. Различно е и самото правоотношение, тъй като това за съдиите, прокурорите и следователите е специфично, различно от трудовото и от служебното, без аналог в законодателството. Така ОС-Стара Загора заключил, че не следва стажът на Тодорова като съдия по вписвания да бъде присъединен към този ѝ като съдия при определяне на обезщетението за прослужено време.
Казусът е поставен пред ВКС и върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев и Геновева Николаева (докладчик) го допускат за разглеждане, за да отговорят дали магистрат, който преди това е бил съдия по вписванията, има право на обезщетение за целия си стаж в системата и прослуженото му време на едната длъжност трябва да бъде присъединено към това на другата. Съжденията им са коренно различни от тези на съдиите в Харманли и Стара Загора.
Томов, Драгнев и Николаева първо подчертават, че според чл. 225, ал. 1 ЗСВ (във всичките ѝ редакции след 2007 г.) съдиите и съдиите по вписванията, по силата на препращащата норма на чл. 292, ал. 3 ЗСВ (чиято първоначална редакция не е променяна), имат право на гратификационно обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт за повече от 10 години на съответните длъжности, в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
„Прослуженото време в органите на съдебната власт може да е на магистратска длъжност (съдийска, прокурорска или следователска) или на приравнена на нея досежно правото на гратификационно обезщетение длъжност по силата на изрична законова норма, каквато е нормата на чл. 292, ал. 3 ЗСВ“, заявяват върховните съдии.
Те припомнят, че Конституционният съд вече е разяснявал, че това е „благодарствено парично обезщетение“, което не се дължи срещу непосредствено престиран труд и затова не представлява трудово възнаграждение, нито служи за компенсиране на претърпени вреди. То е израз на благодарност за предани държавна служба или труд и за лоялност в продължение на повече от 10 години в органи на съдебната власт, дори формално органът по назначаването да е различен.
„Определящо е изпълняваните длъжности да са в орган на съдебната власт по смисъла на чл. 117 и сл. Конституцията на РБ и за тях законодателят изрично да е предвидил право на гратификационно обезщетение (чл. 225, ал. 1 ЗСВ, чл. 277, ал. 3 ЗСВ и чл. 292, ал. 3 ЗСВ досежно съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители)“, заявява ВКС. И изтъква като аргумент и че по Кодекса на труда (чл. 222, ал. 3) това гратификационно обезщетение се дължи за прослужено време не само при един и същи работодател, но и при различни от една група предприятия.
ВКС подчертава, че съдиите по вписванията имат приравнени права на тези на магистратите да получат обезщетението от до 20 заплати и дори самата разпоредба в ЗСВ, с която това се прави – чл. 292, препраща към нормата за съдиите, прокурорите и следователите – чл. 225.
„Без значение е дали длъжността е същинска магистратска (съдия, прокурор, следовател) или притежава само част от съдържанието на магистратската длъжност, щом закон е предвидил равни права за гратификационно обезщетение. От значение е правото на гратификационно обезщетение да е уредено законодателно към момента на прекратяване на служебното или трудово правоотношение, при която хипотеза при прослужени повече от 10 години в органи на съдебната власт, неговият субект ще може да присъедини стажа си на съдия по вписванията към този на съдия, или обратното, т.е. да получи общо благодарствено обезщетение“, пишат върховните съдии.
Те дават и допълнителен аргумент в подкрепа на това тълкуване на закона: „При приемане на противното би се стигнало до поставяне в по-неблагоприятно положение на съдиите по вписванията в сравнение с визираните в чл. 225, ал. 4 ЗСВ, в редакцията, публ. в ДВ, бр. 11/2020г., правни субекти, заемащи длъжностите: член на Висшия съдебен съвет (ВСС), главен инспектор и инспектор от Инспектората на ВСС, които безспорно не са магистратски длъжности, но са длъжностни лица в органи на съдебната власт, каквито са и съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. По отношение на правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ те са приравнени на магистратските длъжности (съдия, прокурор, следовател) и третирането им, по волята на законодателя, не може да бъде дискриминационно“.
ВКС изрично посочва, че когато магистратът е работил в различни органи и на различни длъжности, задължен да изплати обезщетението е последният работодател. Т.е. в случая на съдия Тодорова това трябва е РС-Свиленград.
Затова върховните съдии го осъждат да плати на детето на покойната съдийка още 4 брутни заплати с лихвите.
25
Коментирайте
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско и другото си го знаете.
И по 20 брутално след поредната издънка.
Тук не броим ведомствения на Издишева и прочие.
Тези трима съдии от върховния касационен съд очевидно бъркат понятията “ магистрат“ и „административен орган“. Съдията по вписванията е административен орган, а не магистрат в органите на съдебната власт по простата причина, че агенцията по вписванията не е орган на съдебната власт и изискванията за заемане на длъжността съдия по вписванията не са идентични С изискванията за заемане на длъжността съдия прокурор и следовател. Да се приеме тезата, които застъпват тези трима съдии означава, актовете които постановява съдията по вписванията да са приравнени на правораздавателни актове. Закона за съдебната власт не е приложимо по отношение на съдията по вписванията, защото… Покажи целия коментар »
Абсолютно съм съгласен с Вас. Колегите от ВКС все по-чедсто се произнасят по целесъобраязност, за съжаление. Разбиха цялата съдебната практика и какво от това, нали са послредна инстанция..
Колегиално, нали? На 98%.
Иначе законът е за вси! Светии.
Изплащането на подобно обезщетение е противоконституционно, и крайно нередно. Другите хора, които са в частния сектор, при пенсиониране получават от 2 до 6 заплати(ако изобщо частникът плати), при напускане-нула, а при смърт-също нула заплати обезщетения за наследниците. Съдиите получават достатъчно високо възнаграждение, плюс бонуси-например за дрехи, плюс бонуси за ЧНГ, плюс неплащане на осигуровки, плюс добавка от 2 процента стаж. Колко още да бъдат обезщетявани, и колко още да им бъде отблагодарявано-обществото се е отблагодарило предостатъчно с фантастагористимични заплати в СС(съдебна система). Когато баща ми почина-преподавател с научна степен , не ни беше платено никакво обезщетение, освен полагаемото се за… Покажи целия коментар »
Не виждам какво значение има, че едните се назначават от министъра на правосъдието, другите от Висшия съдебен съвет.
Много слаби аргументи.
Поздравления на ВКС за решението.
Добре, че бяха те, та да им разяснят на провинциалните съдилища.
Районния съд в Свиленград явно не е съвсем наясно със ЗСВ.
Съдиите по вписванията и съдебните служители кучета ги яли, винаги са се държали с тях все едно не част от съдебната система, а от някаква паралелна система.
Съдийският елит ги възприема като обслужващ персонал, което те донякъде са, но се прекалява. Все пак не са чистачки.
Съдиите по вписванията не са съдии.
Редно е да бъдат преназначени като ДЛВ(длъжностни лица по вписванията) към АВ. въпрос на едно изречение в закона. Още малко и ДЛР ще ги направите съдии?!
Цялата работа не ви ли изглежда малко лична?
Според мен има значение и че съдийката е от провинцията.
Не мисля, че това има нещо общо.
Въобще няма да се учудя ако е така.
Като съдебен служител искам да подчертая за голямата разлика в закона по отношение на нас – ако вместо съдия беше починал съдебен служител с 20 години стаж, семейството му нямаше да получи НИЩО! Повтарям НИШО! Защото нашите обезщетения не се наследяват. Трябва да се молиш да издрапаш жив от системата, че да ги вземеш тези пусти заплати, които за нас с нашите доходи са доста по-важни за семействата ни.
В частния сектор такива обезщетения изобщо няма-нито се наследяват, нито се изплащат, ако след 20 г си жив и напуснеш.
В частния сектор е гладомор, и ЧС ,който издържа съдебната систева е подложен на тормоз от същата тази съдебна система.
Тъй като няма никакви изгледи в частния сектор да се плащат по 20 заплати, с оглед еднаквата важимос8т на правилата е редно тези пари изобщо да бъдат спряни. При частника-такива пари не се плащат.
Малко ли са привилегиите от неплащане на осигуровки и пари за дрехи-безотчетни, които не отиват за дрехи. за 2021г-парите за дрехи бяха около 3 000 лв.
Ако лишат някой член на ВСС от обезщетенията, които са космически, ще нададат вой до небесата.
Отново двоен аршин.
Въпросът е доста интересен. Искат се повече от 10 г. като магистрат, но за стажа пише „колкото прослужени години има в органите на съдебната власт“. В орган на съдебната власт ли ги е прослужил съдията по вписванията? Може би, щом се води към РС, но това няма ли да ни доведе и до признаване на стаж и като съдебен служител, ако преди това магистратът е бил такъв, защото и те имат право на това гратификацинно обезщетение
ВКС изброява СВ и ДСИ, добър въпрос колега!
Официален доклад-статистика и на смъртността от Ковид в Англия-ваксинирани, неваксинирани. Страница 22, отдолу.
https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1014926/Technical_Briefing_22_21_09_02.pdf?fbclid=IwAR1-zbMfEyu5xJALqFTKOdxUd_xK9KKX5tQrCxFnSq593nUrY1VXPDjxVsE