Решение за развитие на правото
ВКС разясни отговорността на ЧСИ за вреди от неналожен запор, довел до продажба на вещта
В какво се изразяват вредите по иск срещу частен съдебен изпълнител за това, че не е наложил запор по заповед за обезпечаване на осъдителен иск и се е стигнало до продажба на вещта? На този въпрос отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук).
Поводът е дело на транспортна фирма срещу ЧСИ от Хасково. Дружеството съди съдебната изпълнителка Калинка Араклиева, защото поради неспазена процедура по връчването на съобщение за запор на девет автобуса (собственост на друга фирма, която му дължи над 89 000 лв.), то не е успяло да си получи дължимото (повече за казуса виж по-долу).
Преди да коментират конкретния случай върховните съдии Пламен Стоев (председател на състава), Здравка Първанова и Розинела Янчева (докладчик по делото) дават отговор на поставения пред тях правен въпрос.
Те първо посочват, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. И напомнят, че преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
„Когато в резултат на незаконосъобразно неналагане на запор върху движими вещи (МПС) по издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на осъдителен иск за парични вземания, се е стигнало до валидно отчуждаване на вещите от длъжника в полза на трето лице и до невъзможност за удовлетворяване на кредитора, вредите на последния се съизмеряват със сумата, която той би получил при реализиране на принудително изпълнение на съдебното решение за уважаване на иска му по отношение на вещите-предмет на обезпечителната заповед за налагане на запор и тяхната публична продан. Тази сума следва да бъде определена на базата на реалната пазарна цена на вещите към момента на настъпване на вредите, а това е моментът, в който длъжникът-собственик се е разпоредил с тях“, заявяват върховните съдии.
И обясняват, че меродавна е реалната пазарна цена, тъй като в изпълнителния процес целта, гарантирана от ГПК, е вещите да бъдат продадени по възможност по действителната им стойност, съобразно състоянието им и търсенето и предлагането на пазара.
Казусът с автобусите
Фирмата ищец по делото срещу ЧСИ дала автобуси под наем на друго дружество, което обаче не си плащало. Натрупали се близо 80 000 лв. Затова фирмата собственик на автобусите предявила иск, но преди да го направи поискала да бъдат запорирани 9 автобуса на длъжника ѝ. Окръжният съд в Хасково допуснал обезпечение на бъдещия иск. Четири дни по-късно ищецът се обърнал към ЧСИ. Калинка Араклиева още същия ден постановила, че налага запора и изпратила съобщение до КАТ – Пловдив. В този ден тя изпратила и запорно съобщение до дружеството длъжник, в което посочила, че то се лишава от правото да се разпорежда с деветте автобуса, да ги изменя, поврежда или унищожава.
Съобщението било изпратено по пощата, но се върнало с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. „Върху плика саморъчно било отбелязано „I изв. 01.12.2016 г.“ и „II изв. 12.12.2016 г.“, посочва ВКС. След справка в Търговския регистър, че седалището и адресът на управление на дружеството не са променени, на 9 януари 2017 г. ЧСИ постановила, че на основание чл. 50, ал. 4 ГПК запорното съобщение следва да се смята за връчено.
На 9 януари 2017 г. фирмата ищец поискала изпълнително дело да бъде изпратено на ЧСИ в Пловдив. А след това и да бъде прекратено и обезпечителната заповед да му бъде върната.
Когато ЧСИ в Пловдив тръгнал да прави опис на запорираните автобуси, констатирал, че те не могат да бъдат открити в базата на дружеството длъжник, тъй като на 12 и на 16 януари 2017 г. са продадени на трето лице.
Междувременно искът, чието обезпечение било допуснато, бил уважен изцяло. Задължението с разноските вече нараснало на близо 110 000 лв. Но когато ЧСИ пристъпил към принудително изпълнение, се оказало, че фирмата-длъжник няма имущество, към което да се насочи то.
Затова фирмата кредитор, чието вземане останало неудовлетворено, завела дело за вреди срещу ЧСИ. Претендира над 89 000 лв.
Съдиите в Хасково и Пловдив присъждат 17 000 лв., ВКС – 89 000 лв.
И окръжният съд Хасково, и апелативният съд в Пловдив обаче присъждат обезщетение от 17 000 лв.
Въззивната инстанция приема иска срещу ЧСИ за основателен, но намалява размера му.
В решението си пловдивските съдии приемат, че няма доказателства да е осъществен фактическият състав на връчването на запора, тъй като не са спазени изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК. Разпоредбата изисква, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, да залепи уведомление.
В решението си апелативният съд сочи, че от саморъчното отбелязване „непотърсена“ върху обратната разписка не става ясно дали пощенският служител не е намерил достъп до канцеларията, или пък е имал такъв, но не е намерил служител на дружеството, който да е съгласен да получи съобщението. След като обратната разписка с пощенската пратка се е върнала до ЧСИ, той не е извършил задължителното залепване на уведомление. Освен това съдът заявява, че Калинка Араклиева не само неправилно е приложила нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК, но и след това не е предприела каквито и да било действия за повторно връчване на запорното съобщение. И подчертава, че съобщението за запора до „Пътна полиция“ – Пловдив не означава, че той е наложен законосъобразно.
ПАС сочи, че има незаконосъобразно принудително изпълнение, вреда и причинна връзка между тях.
Когато трябва да определят размера на вредата, обаче апелативните съдии заявяват, че той не съответства на присъдените вземания с влязлото в сила съдебно решение, т.е. на претендираните 89 000 лв. Те сочат, че ЧСИ отговаря само за преките последици от действията му, а не и за осъждането на длъжника по бъдещия иск. И заключават, че стойността, на която фирмата длъжник е продала деветте автобуса на трето лице, „представлява паричния израз на настъпилите за ищеца имуществени вреди“.
Автобусите обаче са продадени едва за 17 000 лв. – така показват неоспорени по делото договори с нотариална заверка на подписите.
ВКС категорично отхвърля съжденията на първите инстанции за размера на вредите. И заявява, че трябва да бъде присъдено обезщетение равно на базата на пазарната стойност на автобусите към датата на продажбата им. Върховните съдии кредитират тройна експертиза по делото, според която няколко месеца преди датата на продажбата на автобусите, цената им е била 127 000 лв. „Може да се направи обоснован извод, че към момента на разпореждане с тях пазарната им стойност е продължавала значително да надхвърля размера на исковата претенция“, пише в решението.
Затова ВКС уважава изцяло иска на ощетеното дружество срещу ЧСИ, както и обратния иск на съдебната изпълнителка срещу застрахователното дружество, с което има договор за застраховка „Професионална отговорност“.
19
Коментирайте
Естествено, че няма да си потърсят пратката. Така е и маса призовки.
Като знаят за какво ги търсят, се крият.
Честно казано съм изненадан, че АС-Пловдив е допуснал такава елементарна грешка. Ако беше прехвърлил автобусите безвъзмездно или срещу непарична престация, тогава какво? Щяха да отхвърлят иска ли?
Не мисля, че в случая става въпрос за умишлени действия на ЧСИ. А просто за неспазена процедура по връчването, немарливост. Малко повишаване на квалификацията, туй онуй, а и кой знае кой в кантората го е работил и така
Презумпцията за невиновност за ЧСИ ми е много сложна за прилагане.
То това не влияе на отговорността – щом има незаконосъобразно действие, вреда и причинно-следствена връзка между двете 🙂
Е, има и изключения в практиката.
Каква наглост, да продадеш чужди автобуси със съдействието/бездействието на ЧСИ
Не са чужди, фирмата си продава собствените автобуси, отделно е взела под наем други. Ясно е казано.
Мошеничества винаги ще се правят, но е работа на съда да ги пресече, нещо с което колегите в Пловдив не са се справили. Няма спор.
Заради ЧСИ от Хасково крердитополучателят добре се е нагушкал
Те обикновено така правят.
Всички знаят какво става с цените на МПС при продажбите. Реално се получава една сума, а официално се обявява намалена в пъти. Така решението на ВКС и за това е правилно
Е, това е класика и част от офертите дори.
Така е и с апартаментите.
Къде е сега НАП? Да провери колко е взел длъжникът под масата! Докладчикът явно не е много запознат с недобросъвестното поведение на един длъжник. Оповестителният ефект на съобщението по чл. 400 ГПК с какво засяга наличието на вписан обезпечителен запор в КАТ?! А защо този купувач не си е проверил? Нотариусът нали уведомява за наличието на запор?! Смешно е.. Ищецът защо не си търси парите от купувача? Та нали той е придобил след запора.. Или всичките дружества – страни и трето лице, а и не само са едни и същи, решили да изкарат нещо? Срам! А началната цена на първа… Покажи целия коментар »
Сделката изглежда отвсякъде симулативна, как можеше да зачетеш тази цена?! Безумие!
Много сериозен пропуск.
Не съм и очаквал друго решение от ВКС.