Ново тълкувателно решение
ВКС разясни кога съдът се произнася служебно за нищожността на правните сделки
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Както „Лекс“ писа, преди две години Висшият адвокатски съвет (ВАдС) постави пред ВКС въпроса длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе за нея само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност. Повод за него бяха сериозните противоречия в практиката на върховните съдии, които установи адвокатурата (повече за тях виж тук).
Преди да даде задължителното си тълкуване ВКС се спира на базисните постановки за диспозитивното и служебното начало и принципа на законност в гражданския процес, както и на нищожността, като най-тежък порок на правните сделки.
Той напомня, че с промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от 2019 г. съдът беше задължен служебно да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори – и в исковото, и в заповедното производство. „По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност“, заявява ВКС.
Граждансксата и Търговската колегии обясняват, че когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка – иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др., ответникът може да противопостави възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. „Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно“, пише ВКС и напомня, че законът няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката.
„След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. Обратното тълкуване е неприемливо, защото нарушава баланса между основните принципи на гражданския процес като абсолютизира диспозитивното начало за сметка на законността и служебното начало, задължаващи съда да следи за спазването на императивните правни норми, които са основа на обществения ред. Дори и при предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ал.1 т.2 ГПК, процесуалният закон изисква съдът да преценява вероятната основателност, респ.неоснователност на иска. Не може да се обоснове вероятна основателност на иска само поради неподаване на отговор на исковата молба от ответника, ако правата на ищеца произтичат от нищожна правна сделка“, заявява ВКС.
Той посочва, че за да породи правни последици, сделката трябва да е валидна. И задължение на съда, независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и приложи относимите правни норми, както и да следи за спазването на повелителните разпоредби на закона.
„Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“, заявяват върховните съдии.
След това те се спират на общите основания за нищожност на сделките в чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и дават разяснения как се установява всяко от тях и съответно дали съдът следи служебно за него.
За порока на сделката поради противоречие със закона ВКС сочи, че той се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. За неспазването на разпоредбите, установяващи форма за действителност, ВКС също казва, че е видимо от самата сделка.
„Заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на договора, защото той се сключва в съответствие със закона. При това основание за нищожност, страните целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки, които формално не нарушават закона. Ако страната по делото се позовава на крайната сделка и по делото няма данни за тези, които я предхождат, съдът не би могъл да установи скритата воля на страните. В общия случай при нищожност поради заобикаляне на закона, следва да бъде направено изрично възражение от страната и да бъдат доказани от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността“, пише ВКС.
За нарушението на добрите нрави върховните съдии обясняват, че е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. „В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността“, се посочва в тълкувателното решение.
Що се отнася до договорите върху неоткрито наследство, ВКС обяснява, че за да се констатира от съда тази нищожност, е необходимо по делото да има доказателства, че имуществото, предмет на разпореждане, е част от наследство, което все още не е открито.
За невъзможността на предмета като основание за нищожност в тълкувателното решение се казва, че може да е правна или фактическа. Когато невъзможността на предмета е правна, тя може да се установи от самия договор и тогава съдът трябва да я констатира служебно. Когато е фактическа и не произтича от договора, съдът няма задължение да я разкрие.
„При нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна.
За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се предполага съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена“, пише ВКС за последните две основания по чл. 26 ЗЗД. Като напомня, че в ЗЗД има и специални основания за нищожност – например в чл. 38 ал.2, чл. 152, а такива има и в други закони – чл. 42 ЗН, чл.130 ал.4 СК и др.
ВКС дава следното принципно указание: „Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок“.
В тълкувателното решение се заявява, че за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да им даде възможност да изразят становище и евентуално да посочат доказателства.
И специално са описани задълженията на трите съдебни инстанции.
За първоинстанционния съд ВКС сочи, че когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора доказателства, той е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нея. А при пропуск или при представяне в хода на производството на доказателства, от които за пръв път се открива нищожността, „съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства“.
Що се отнася до въззивния съд, ВКС пише, че той е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича.
Ако нищожността за първи път бъде констатирана от ВКС, той трябва да върне делото за ново разглеждане на втората инстанция, за да осигури спазването на принципа на състезателност.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от върховните съдии Веска Райчева и Снежанка Николова. Според тях съдът не е длъжен служебно да следи за нищожността на сделки, които са от значение за решаване на спора, освен когато следва да приложи императивна правна норма и порокът следва пряко от съдържанието и формата на сделката.
29
Коментирайте
Само не разбрах това какво общо има с тълкувателното решение на ВКС, но явно е някаква циркулярна публикация, която трябва да се разпространи навсякъде по заповед на щуката.
Троловете на Костя Копейкин в действие.
Анонимен ИДИОТ си!
Докладвайте всеки пост на троловете на Копейкин във FB и клип в YT! Няма никакъв начин да разберат кой ги е докладвал, а освен това не вредите на тях, а единствено на групите, в които членуват и които възхваляват като единствено правилна руската позиция, и ще помогне за скоропостижното закриване на фабриките за тролове, които ги захранват с фалшива кремълска пропаганда.
Доказано работи. Няколко приятели във ФБ ежедневно бълваха тонове руска пропаганда. Докладвах им постовете по няколко пъти и сега пак са ми приятели, но пропагандата е изчезнала и са останали само смислените постове, което беше голямо облекчение.
Най-озадачаващото обаче, а и обществено нетърпимо е, че този пост на „анонимния“ от 28 април 2022 16:58 е публикуван от софийската Съдебна палата. Дано да не е магистрат.
Добро утро, водата е мокра…. 🙄
Добре е, че са обърнали внимание на възможността за нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки
Често срещан казус.
Много сериозни противоречия в практиката на върховните съдии.
Това винаги е било правилното разрешение, което масово се прилага от колегите. Противното виждане съществуваше основно в главите на един конкретен състав на ВКС, а някои колеги просто го използваха, за да си улеснят живота. Не съм съгласен, обаче, концептуално с идеята за даване на указания на страните по какво ще се произнася съда служебно. Разбирам мотивацията страните да не бъдат поставяни в „процесуална изненада“, но тя не издържа особено в практиката. На първо място за каква „процесуална изненада“ говорим, когато нищожността на договора се установява от неговото съдържание и касае противоречие с императивни правни норми или с добрите нрави… Покажи целия коментар »
И това доживяхме
След две години чакане.
Нищожност има при нарушение на императивни норми и скандалът съдът да го вижда, ама под предлог, че не е релевирано от страните да го премълчава, беше колосален проблем. Не съм от привържениците на силното служебно начало, но някои върховни бяха изплискали легена
Колегата по-долу си е посочил Белазелков, ти си прекалено деликатен 🙂
Това щях да кажа и аз.
Важно е и вие да се изкажете нали?
Всеки си има право на мнение в крайна сметка.
Боже какво доживяхме да четем в ТР – разяснения като за третокласници, хайде, тип сламка за младши по всяко от основанията в чл. 26 ЗЗД, а след това и по инстанции!
Оплакваш ли се? Така е много по-добре, вместо да се напатим от процесуални интерпретации след решението. Прави едно, прави две, така си спестяваш проблеми
Нелепо е, моля ви.
Точно така трябва да е, за да се усети ефекта 🙂
Е то за вас си е за третокласници, но има хора, за които е висша форма на право.
Сламки за третокласници ли са тогава класически актове на ВС като ППВС N 6/1974 г. (построено почти по същия начин) или N 1/1979 г. Работа на съдя като тълкувател е да действа безсъмнено и систематично. Най-добрите учебници по право са писани така.
А така – казано по-ясно – като вижда нищожността, съдът не може да си затваря очите, измивайки си ръцете с диспозитивното начало. Край на Белазелковщината. Напълно съм съгласен!
Айде айде, няма нужда
Абсолютна глупост
Съгласен съм!
След изявленията Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев, че правителството се отказва от доставките на руски газ много хора си зададоха въпроса идиоти ли управляват България. Кой се отказва от гарантирани количества при фиксирани цени и защо поставя българската икономика пред колапс? Аргументите, че българското правителство няма да се поддаде на руския шантаж звучат героично, но при факта, че големи европейски фирми приеха новата схема за плащане, наложена от Русия, а и ЕК излезе с решение, че тази нова схема не противоречи на европейските правила, възниква въпроса защо се прави това. Министър Василев уверява, че България няма да остане… Покажи целия коментар »