Върховният касационен съд (ВКС) не е съгласен да бъде натоварен с преразглеждането на европейски заповеди за плащане и на решенията, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Това става ясно от становище на съда, изпратено до парламентарната комисия по правни въпроси.

В него от ВКС коментира законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ВКС), внесен от правителството. С проекта основно се урежда признаването на решения за издръжка на дете, по реда на Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право. По тези разпоредби върховните съдии нямат възражения.

С проектозакона обаче се предвиждат и две нови процедури, извън въпроса с издръжката на децата. На ВКС се възлага да се произнася по направено от ответника искане за преразглеждане на решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес (при условията на Регламент ЕС 2015/2421). „В проекта не са изложени абсолютно никакви съображения, които да обосноват необходимостта най-висшата в държавата съдебна инстанция, каквато е ВКС, да преразглежда съдебен акт, по постановяването на който е компетентен районния съд“, пишат върховните съдии. И обясняват, че процедурата по такива искове се образува с подаване на стандартен исков формуляр, който се връчва на ответника. От своя страна пък той попълва друг, който съдът препраща на ищеца. Съдът постановява крайния си акт след приключване на размяната на книжата. ВКС изтъква, че всяка държава сама определя кой съд е компетентен да се произнесе за такива искове с малък материален интерес и България е избрала това да е районният съд.

Решението по такъв иск подлежи на преразглежда в строго определени хипотези. Първата е, когато исковият формуляр не е връчен на ответника и той не е призован в срок или по начин, че да организира защитата си. Втората е когато ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска заради наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Така съдът, натоварен с преразглеждането, трябва да провери дали някоя от двете хипотези е налице.

Няма пречка тези правомощия да бъдат осъществени от същия съд, който е компетентен да се произнесе по иска, твърдят от ВКС. И изтъкват, че така са постъпили Чехия, Холандия, Малта, Австрия, Словакия, Гърция, Италия и Германия.

Върховните съдии сочат в становището си, че процедурата не е аналогична с тази по отмяна на влязло в сила решение в нашия ГПК.

Що се отнася до преразглеждането на европейската заповед за плащане, от ВКС обясняват, че процедурата по издаването ѝ се доближава най-много до производството по издаване на заповед за изпълнение. А за тях има специален ред за отмяна (чл. 423 ГПК), който е различен от производство по отмяна пред върховния съд.

Освен това съдиите обясняват, че няма как с производство по отмяна на влезли в сила решения да се постигне бързината, която залага като цел регламентът на ЕС.

Коментирайте

avatar