В решение от значение за правилното приложение на закона
ВКС: Гаранцията за монтажа на асансьора е поне 5 години
Минималните гаранционни срокове в строителството
- за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 години;
- за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8 години;
- за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда – 5 години, а в агресивна среда – 3 години;
- за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – 5 години;
- за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика – 5 години;
- за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци – 5 години;
- за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура – 8 години;
- за автомагистралите – 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас – 3 години, при основни ремонти и рехабилитация – две години; за останалите пътища и улиците – две години, а при основни ремонти – една година;
- за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици (мостове, тунели и др.) при ново строителство – 10 години; при основен ремонт и рехабилитация – 4 години;
- за железопътни линии и самолетни писти при ново строителство – 10 години; при основен ремонт и рехабилитация – 8 години;
- за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи – 8 години;
- за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи – 8 години.
Гаранцията за монтажа на асансьор е най-малко пет години, постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, след като установи, че по него няма трайно установена практика и се решава неправилно от някои съдилища (пълния текст на решението виж тук).
Пред ВКС е бил висящ спор между строителна фирма и дружеството, което е наела, за да монтира асансьор в Търговския и офис център, който изгражда. В договора между двете е предвидено, че гаранционният срок за монтирания асансьор е 36 месеца. Строителят съди фирмата, поставила асансьора, за 30 000 лв., които е платила на друг, за да го ремонтира, като твърди, че когато се е повредил още е бил в гаранция.
Две съдилища – Окръжният съд в Стара Загора, а после и Апелативният съд в Пловдив обаче отхвърлят иска, тъй като ремонтът се е наложил след изтичане на гаранционния срок, уговорен между двете фирми. Първите две инстанции приемат, че гаранционните срокове в Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не се отнасят до асансьорите. Според тяхното тълкувание изискването на Наредба №2 за задължителна гаранция от поне 5 години за монтаж на машини и съоръжения в сгради (виж карето), се отнася само за промишлени обекти, а не за всички сгради.
Така пред ВКС е поставен въпросът: „Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?“.
Върховните съдии Емилия Василева (председател на състава и докладчик по делото), Костадинка Недкова и Анна Баева категорично отхвърлят виждането на окръжния и апелативния съд. И се мотивират подробно.
В решението те първо разясняват какво е строителен процес и кои са участниците в него. И припомнят, че за да се осигури нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняването на скритите дефекти след приемането им и въвеждането им в експлоатация, са определени минимални гаранционни срокове – в Наредба №2. А Законът за устройство на територията дава възможност на възложителя и изпълнителя да договорят колко да е срокът на гаранцията, но без да падат под определените минимуми.
„Предвиденият в т. 5 на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. петгодишен гаранционен срок за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика се отнася не само за монтажа на машини и съоръжения в промишлени обекти, а включва монтажа на машини и съоръжения във всички сгради, попадащи в различните категории строежи, определени в чл. 137, ал. 1 ЗУТ“, завява ВКС, отхвърляйки съжденията на Окръжния съд в Стара Загора и на Апелативния съд в Пловдив.
Върховните съдии правят граматическо тълкуване на нормата и заявяват, че при изброяването на термините „машини“, „съоръжения“, „инсталации на промишлени обекти“, „контролно-измервателни системи“ и „автоматика“ законодателят е употребил предлога „и“ веднъж – в края на изброяването, и не е предвидил употребата на предлога „и“ между термините „съоръжения“ и „инсталации на промишлени обекти“.
Освен това изброяват още множество нормативни актове, на които трябва да отговарят проектирането, изпълнението, поддържането и експлоатацията на една асансьорна уредба (съвкупност от асансьор и функционално свързани с него части на строежа – шахта, шахтна яма, машинно помещение, етажни площадки и др.). Основните изискванията са в част ІІІ „Строителство“, раздел ІІІ „Изисквания към строежите“ на ЗУТ, но към тях се добавят специалните изисквания на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, Наредба № 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради.
ВКС подчертава, че асансьорите са съоръжения с повишена опасност и целта на завишените изисквания в тези нормативни актове е да се гарантира, че те може да бъдат пускани в действие само ако при правилно монтиране, поддържане и използване по предназначение не застрашават безопасността и здравето на хората.
В решението се посочва, че действително в специалните нормативни актове не е предвиден минимален гаранционен срок за осигуряване нормалното функциониране и ползване на асансьора в завършения строителен обект и отстраняване на скритите дефекти след въвеждането му в експлоатация. „Липсата на такъв гаранционен срок в специалните нормативни актове не води до извод за неприложимост на чл. 160, ал. 4 ЗУТ и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти“, пише обаче ВКС.
И заявява: „Минималните гаранционни срокове за новоизпълнените строителни конструкции на сградата и съоръженията и в частност на функционално свързаните с асансьора части на строежа – шахта, шахтна яма, машинно помещение (като конструкция, без машината – двигател и други части за управление на асансьора), етажни площадки и др., са определени в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – 10 години. Строителят носи гаранционна отговорност пред възложителя (инвеститора) за появили се през този период скрити дефекти в конструкцията на сградата“.
Що се отнася до минималния гаранционен срок за монтажа на асансьора в новопостроената сграда (като тук става дума за превозващото устройство – асансьорна кабина, средства за окачване и/или поддържане на кабината, водачи, допълващи механизми, свързващи елементи, помощни средства, предпазни устройства, асансьорна машина и др.) ВКС посочва, че той е определен в чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 и е 5 години.
„Производителят на асансьора и/или лицето, което монтира асансьора, носи гаранционна отговорност пред възложителя (инвеститора) за появилите се през този период скрити дефекти на асансьора, съответно за неговия монтаж. В хипотезата, когато строителят е придобил идеална част от поземления имот или му е учредено право на строеж върху определени обекти и той е сключил договора за проектиране, доставка и монтаж на асансьора в качеството си на възложител (инвеститор), производителят и/или лицето, което монтира асансьора, носи гаранционна отговорност за скритите дефекти пред строителя в качеството му на възложител (инвеститор)“, подчертават върховните съдии.
Така ВКС отменя решението на Пловдивския апелативен съд, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. Върховните съдии обаче връщат делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС, тъй като нито той, нито първата инстанция са обсъдили останалите доказателства, възражения и правни доводи по случая.
17
Коментирайте
Инцидентите с асансьори, при които загинаха и хора, много бързо бяха забравени. При следващия сакатлък пак всички институции ще се хвърлят пост фактум да променят правила и наредби. Затова това решение е важно.
Абсолютно съгласен. Време е фирмите да се стегнат и да схванат, че носят отговорност за човешки животи.
Това решение, макар и по ексцентрична тема, е много важно за всички нас. Необичайно човешко решение, от което ще има конкретна полза.
Особено, след като все още няма регистър на асансьорите и кой ги поддържа.
Поредното безхаберие на държавата.
В Пловдив пак четат норми като дявола евангелието. Признах ги!
Каква е тази строителна фирма? Не знае ли наредбите? Не е трябвало да сключва договор с дружеството за такъв кратък срок.
За колкото и да запишеш в договора – минимумът е 5 години, така че не в това е проблемът!
Добре, че ВКС им разясниха наредбата. А и има ли значение в каква сграда е съоръжението.
Е, морално не, но ако законът е изричен, щеше да има. Добре че не е.
За това всяка коректна фирма, която предоставя такива услуги трябва да извършва профилактика на определено време дори асансьорът да не е в гаранция. Защото не са рядкост случаите, когато се чупи част и за хората е непосилно да я заплатят.
Строителят твърди, че асансьора е в гаранция. Но според първите две инстанции ремонтът се е наложил след изтичане на гаранционния срок от 36 месеца. Тези хора не пазят ли документи?
Интересно какви са им мотивите? Явно не са достатъчно обективни.
граматическо тълкуване на нормата правят и те, ама така го правят, че ми се бърка логиката
Писането на смислени съдебни актове не е силата на съда, затова ги анотират, за да е ясно каква е есенцията.
Не е вярно! Анотациите се правят за тия, които не разбират есенцията…
Браво на съда! Аман от фирми и фирмички, които си измиват ръцете и бягат от отговорност, а хора умират.