Решение за развитие на правото
ВКС: Временна нетрудоспособност не се установява с амбулаторен лист
Нетрудоспособност не се установява с амбулаторен лист. Това прие състав на Върховния касационен съд (ВКС) след като преди това и Софийския районен съд, и Софийският градски съд възприеха обратната теза (пълния текст на решението виж тук).
Върховните съдии Веска Райчева (председател на състава), Зоя Атанасова (докладчик) и Геника Михайлова допуснаха делото за разглеждане, тъй като по въпроса дали временната неработоспособност може да се установи с амбулаторен лист няма съдебна практика и произнасянето им по него е в интерес на развитието на правото.
Казусът на банковата служителка
Казусът е на банкова служителка, която два дни поред – на 11 и 12 януари 2018 г., не се явила на работа и не уведомила работодателя си, че не може да дойде, нито след това занесла болничен лист. Тя е представила само амбулаторен лист, в който има диагноза и препоръка да ѝ бъде издаден болничен за 5 дни. Лекарят, при когото се е прегледала, обаче не е издал болничен лист, тъй като жената имала текущ за друго заболяване и системата не го позволявала. Денят, в който тя отишла на преглед при него – 10 януари 2018 г., бил последният от предходен болничен (от 12 декември 2017 г. до 10 януари 2018 г.). В края на януари 2018 г. на служителката били издадени още на два пъти болнични листове.
Тезата на жената е, че въпреки липсата на болничен лист, на работодателя са били представени достатъчно доказателства, които удостоверяват обективната ѝ невъзможност да дойде на работа.
Заради неявяването ѝ на работа в течение на два последователни работни дни, тя е уволнена дисциплинарно (на основание чл. 190, ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда). Служителката настоява уволнението ѝ да бъде обявено за незаконно и първите две инстанции го прогласяват за такова.
Софийският градски съд приема, че от амбулаторния лист се установява, че тя е била нетрудоспособна и заявява, че този лист е достатъчен, за да се приеме, че е имала уважителна причина за неявяването си на работа. Той изтъква, че документът е издаден от компетентен орган и удостоверява здравословно състояние, непозволяващо полагане на труд.
Виждането на върховните съдии
В основата на спора стои именно въпросът може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист. И върховните съдии Райчева, Атанасова и Михайлова се заемат да му отговорят преди да се произнесат по законността на уволнението.
В решението си те посочват определенията за временна неработоспособност в Закона за здравето (§1,т.34 от ДР) и Наредбата за медицинската експертиза (чл.6, ал.1 НМЕ), които се припокриват.
„И двата текста определят временната неработоспособност като състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, като са посочени изчерпателно различни хипотези, а именно, поради остро или подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест и др. В част от хипотезите причините за временната неработоспособност не са свързани със здравословното състояние на лицето, а с други обстоятелства, които го възпрепятстват да работи, но по силата на правната норма тези обстоятелства са приравнени на неработоспособност по правните си последици“, посочва ВКС.
И напомня, че според НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от Министерския съвет, който се издава за времето от първия ден на настъпването ѝ до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, „независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4 НМЕ“.
След това върховните съдии посочват и останалите относими законови разпоредби – чл. 162 КТ за отпуска, който се полага на работника при временна нетрудоспособност и за медицинската експертиза – чл. 101, ал. 1 и чл. 103, ал. 1 от ЗЗ. И се заемат с анализа на подзаконовите нормативни актове – НМЕ и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ).
Те посочват, че органите, които извършват медицинската експертиза на временната неработоспособност, са лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, Лекарските консултативни комисии (ЛКК), Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
От тях болнични листове могат да издават лекуващите лекари, лекарите по дентална медицина и ЛКК. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота
„Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в амбулаторен лист, съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип“, посочва ВКС.
И заявява: „Актът с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният е административен акт. Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за същата, продължителността ѝ, както и правото на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, чрез болничния лист – чл.6,ал.2 НМЕ“.
Върховните съдии обясняват, че (според чл.23,ал.1,т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ) при извършване на медицинската експертиза на временната неработоспособност лекуващият лекар прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите и характера на работата и условията на труд на болния. А в правилника са посочени реквизитите, които лекарят вписва в амбулаторния лист на болния при всеки преглед. Това са: данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане в случаите на определена такава с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат към амбулаторния лист; своята преценка за работоспособността на болния („работоспособен“ или „неработоспособен“); номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност; да се подпише под посочените данни и поставя личния си печат.
„Тълкуването на цитираните текстове в актуалната им редакция, както и в редакцията към 2018 г. води до извод, че амбулаторният лист е само първичен медицински документ, който няма правните характеристики на административен акт, установяващ временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл.6,ал.1 от НМЕ“, заявяват Райчева, Атанасова и Михайлова.
И дават следния отговор на поставения пред тях правен въпрос: „С амбулаторен лист, издаден от лекуващ лекар при извършен преглед не се установява състояние на временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл.6,ал.1 от НМЕ. Нормата на чл.6,ал.2 от НМЕ е императивна и не следва да се тълкува разширително“.
По делото има и спор за връчването на заповедта за уволнението, но именно тълкуването за амбулаторния лист обръща решението. Заради него ВКС приема, че за двата дни, в които не се е явила на работа – 11 и 12 януари 2018 г., банковата служителка не е била временно неработоспособна, защото няма болничен лист за тях. И подчертава, че болничният лист доказва освен временната неработоспособност, причината и продължителността ѝ, но и правото на отпуск.
Според ВКС констатацията на лекуващия лекар за здравословното състояние на служителката в амбулаторния лист от 10 януари 2018 г. не дава основание да се приеме, че неявяването ѝ работа на 11 и 12 януари 2018 г. е поради уважителна причина. Като в решението се посочва, че за тези дни тя е имала възможност да ползва друг вид отпуск.
„Болничният лист като индивидуален административен акт обвързва работодателя да приеме, че работника/служителя е временно неработоспособен, причината за тази неработоспособност, както и, че е разрешен от компетентните органи на медицинската експертиза отпуск, поради временна неработоспособност за съответен период от време. При несъгласие на работодателя с констатациите в болничния лист – т.е. с решението на лекуващия лекар същият може да го обжалва по реда предвиден в чл.112 от ЗЗ“, напомнят върховните съдии.
Те заявяват, че жената не е уведомила прекия си ръководител своевременно, за причините, поради които не се явява на работа, не е представила в срок от 2 дни болничен лист, съответно не е уведомила веднага защо не го представя. И стигат до извода, че дисциплинарното ѝ уволнение е законно.
30
Коментирайте
Доказването трябва да е по всякакъв начин. Пример вдигаш 220 кръвно горна граница, викаш бърза помощ, свалят ти кръвното, но не ти дават болничен за конкретния ден, а след такова кръвно не се ходи на работа за деня-дори и да бъде свалено до нормални стойности. Оставят ти документ за посещение, какво са констатирали, какво са направили. Този документ би трябвало да е предостатъчен да оправдае отсъствие за съответния ден. Бърза помощ болнични не издава. Издават документ за посещение, какъв е здрвословния проблем и какво лечение предприето.
Не знам къде си завършил Право, но ако твърдиш сериозно, че временна нетрудоспособност може се доказва с всякакви доказателствени средства, направо ходи си късай дипломата и почвай за сладкар. Там може да има по-голям успех
Не е оплакване а по скоро споделяне колега.Да не се бъркат нещата които могат да се случат на всякой в Българин .А за оплакването вече сьм предприел действия извън пределите на територията България
Ако на някоя институция в България не вярва да ми се обади и да им представя решенията на СГП,и СРП,измиването на ръцете им 0877870371.И погазването на европейските директиви за движение по пътищата.Чл.561.За СГП и СРП.Продьлжително шофиране без почивки 97 часа в период от пет дни не е нарушение А за мен говори само едно КОРУПЦИЯ който както иска да си го тьлкува!!!
Марш при адвокат, а не се оплаквай по форумите!!
Решението на ВКС е напълно логично. Има разлика между болничен и амбулаторен лист и последиците от това за отсъстващия работник. В случая, служителката или се е заблудила сериозно, или някой й е дал напълно погрешен юридически съвет какво да прави. Правилото е: като не те искат вече да си техен служител, се махай, а не прави магарии, за да оставаш напук. Сега ще си остане с вписано уволнение в книжката от простотия. Отделно е изгубила повече от 3 години от живота си.
Само че има законодателна празнота-липсва нормативен акт да обясни какво се прави, ако лекар откаже да ти даде болничен лист, ако си болен. Какъвто е случая-лицето е поискало болничен лист, отказано е издаване на такъв,даден е амбулаторен лист потвърждаващ прегледа, и че лицето наистина боледува. Считам,че при отказ за издаване на болничен лист амбулаторния лист следва да е заместващ документ-има ли заболяване-има, има ли предписано лечение-има, отказан ли е болничен лист-отказан е. Нещо повече-считам,че дори и рецепта с подпис и дата на издаване е заместващ документ, ако и амбулаторен лист няма(лекарят при който ходя и абмулаторни листове не дава.,, единствения… Покажи целия коментар »
Мен ме уволниха и след оведомяване на ден 1 ви работодателя. И представяне на болничен лист и от ден Прокуратурата скриха показанията на свидетел.Вобще за какво говорят Корупцията пее аз съм бьлгарче-:(Не започвйте работа в Пегасус Транспорт Еоод
Стига, бе! Болнични вече се купуват много лесно.
Адрес please
Мног ме разочароваха с това решение.
Напълно разбирам жената, но проблемът идва от КТ в случая.
Не мога да се съглася – представете си: ПТП, човека е на легло, счупена нога, недай си Боже, има и свидетели – така или иначе обаче не са викнали лекар и няма болничен лист – работоспособен ли е? Значи, подхофа трябва да е друг – Болничел лист със сигурност се установява неработоспособност, ама ако няма такъв – може и с др. средства – СП, ВЛ, и т.н.
А, бе кой олигофрен няма да иде на лекар след ПТП?
Решението е тъпо. Какво правим, ако лекар откаже да ти издаде по някаква причина болничен лист, какъвто е случая, а наистина си болен? Болен ли си-има амбулаторен лист, но някой си саморешава да не ти издаде болничен лист-и какво става тогава. Защо не е предвидена процедура за заместващо издаване на болничен лист от НОИ, ако лекар откаже да ти издаде,щом толкова е важен този болничен. Да не коментирам, и че за мен е неясно защо в болничния лист се вписва диагнозата-а това са строго лични данни. Ако имаш диагноза анален проктид анални фисури, анус претернатуралис и тн подобни, дали ще… Покажи целия коментар »
Ще сме наясно за другия път да си знаем да си търсим болничен, че да ни е оправдано отцъствието от това, което наричаме работа, но си е робски труд за смешни пари
А и накрая да те уволнят. Пълен парадокс.
Хубаво е, че са се произнесли
Жената си е виновна. Единодушни сме по този казус. Можело е да не се стига до тия поразии.
Пълна подигравка. Нямаш болничен – не си болен. Просто е и го знае всеки!
Аз не мога да разбера що за хора са тия бе. Айде да речем, че шефа ти е кътил и ти не искаш да си говориш с него го разбирам, ама ти си банков служител. Все пак добри пари вземаш. Абе дигни телефон кажи така и така не мога да дойда. Що се стига до съдилища? И каква файда? Като това се е случило началото на 2018, минали са 3 години и нещо вече.
В интерес на истината е била длъжна да ги уведоми, че няма да дойде на работа.
От мухата станал слон.
Ако бяхме повече хора нямаше да се стига до тези неща
Неприятен казус
Добре, ще знаем за в бъдеще
Хм, много кофти казус и мисля, че водени от справедливост и не толкова формален подход СРС и СГС са възприели тезата за наличие на наработоспособност и от там за незаконно уволнение.
Какво хъмкаш, уволнението е напълно законно – трябва да предупредиш ръководителя си за отсъствието, можеш и да си пуснеш отпуск.
Може и болничен да си вземеш и е важно само да не се снимаш в инстаграм къде си в действителност.
ВКС въобще не е прав. Тук не става въпрос дали е била или не е била работоспособна по смисъла на закона, а дали има уважителна причина да отсъства два дена от работа. Очевидно е, че такава причина е налице. В този случай нормата на чл. 190 от КТ препраща към чл. 189 от КТ, според когото „При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.“ За мен е повече от ясно, че в случая е нарушена мярата за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, предвид… Покажи целия коментар »