Окончателно
ВАС потвърди наказание на съдийка за нарушения по изчезнало дело
Съдийка от Разград беше окончателно наказана за нарушения по изчезнало дело и за забави по други три производства. Това стана, след като петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с 4 на 1 гласа отмени решението на първата инстанция, с което пък беше „отхвърлено“ решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) за налагане на наказание „намаляване на заплатата с 15% за шест месеца“ на Рая Йончева от окръжния съд в Разград. Решението на ВАС излиза дни преди Йончева да се пенсионира.
През 2020 г. председателят на съда Лазар Мичев внася предложение в СК на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Йончева за действия и бездействия, които неоправдано са забавили четири дела и за това, че не е изпълнила други свои служебни задължения.
Мичев твърди, че Йончева е забавила дело по изпълнение на наказанието по влязла в сила присъда, като междувременно е изтекла и давността. Става дума за случай за убийство, за което А. Асенова е била осъдена на 18 години затвор. Освен това Йончева не е предала въпросното дело в деловодството.
Другите нарушения, които се сочат, са, че е забавила произнасянето си по искане за възстановяване на суми по внесени парични гаранции, забавила е администрирането на частна жалба, поради което обективно е преградила правото на жалбоподател да бъде разгледана жалбата му от въззивния съд, както и е затруднила Националното бюро за правна помощ да получи следващите му се разноски. Наред с това Йончева не е изпълнила разпореждането на председателя на съда да върне делата си в деловодството и неоправдано е задържала в кабинета си срочната книга за наказателните дела за 1997-2000 г. В предложението се твърди, че всички тези действия са с различна продължителност и са установени на 30 април 2020 г. от съдебния администратор на съда.
Дисциплинарният състав разгледал случаите и предложил на СК на ВСС да прекрати онази част от производството, която обхваща бездействие на Рая Йончева по някои казуси за периода от 2008 г. до 9 юни 2015 г., защото са изтекли пет години от извършването на нарушенията (чл. 310, ал. 6 от Закона за съдебната власт). За останалата част съставът е предложил тя да бъде наказана със забележка.
На заседанието на СК на ВСС на 21 септември 2021 г. обаче кадровици поискали по-тежко наказание. Първото предложение било за понижаване в длъжност, но то не намерило подкрепа. Следващото било за понижаване в ранг, но и то не събрало мнозинство. Накрая с 10 гласа „за“ и един „против“ Рая Йончева е наказана с „намаляване на заплатата с 15% за шест месеца“.
Тя обжалва решението пред ВАС, като тричленен състав на съда отменя наказанието поради нарушения на материалния закон. В решението си съставът подробно се спира на отделните производства като най-интересен е случаят с изчезналото дело, около което се завъртя и спорът между двете инстанции, а и между съдиите в петчленния състав на ВАС.
За едно изчезнало дело за убийство
През януари 1996 г. в окръжния съд в Разград започва дело за убийство. Обвиняема е А. Асенова. Докладчик е Рая Йончева. Няколко месеца след началото на процеса, подсъдимата напуска страната и е обявена за национално издирване. През октомври 2001 г. делото приключва с влязла в сила осъдителна присъда, която обаче не е приведена в изпълнение заради бягството на подсъдимата.
През април 2020 г. съдебният администратор на съда установява, че делото липсва. Той пише докладна записка до председателя на съда, че производството не може да бъде намерено нито в архива на ОС-Разград, нито в деловодството на наказателното отделение.
И започва издирване. Установява се, че в описната книга от 1996 г. под номера на въпросното дело е записано друго. От книгата става ясно, че през февруари 2000 г. е проведено разпоредително заседание, а през септември с.г. делото е било изпратено на апелативния съд във Варна. Според описната книга делото е било върнато на ОС-Разград, но не е посочено кога е станало това. За разлика от всички останали производства, за които е отбелязван архивен номер, дата и година на архивиране, за въпросното дело нямало никакви данни да е архивирано. То липсвало и в архива, и в шкафовете на наказателното деловодство, както и в кабинета на Рая Йончева. При нея обаче били открити срочната книга за периода 1997-2000 г. и три други производства.
След преглед на намерената срочна книга, са открити следи от въпросното дело за убийство. В нея е отбелязано кога е образувано, по кои текстове от НК, брой на обвиняемите, поставен акт по същество, съдебен състав и резултатът от постановената присъда. Последният запис в книгата бил от 10 август 2000 г. – докладчикът съдия Рая Йончева е предала делото в архива на съда, като конкретен служител се е подписал, че го е приел.
Но цялото дело продължавало да липсва. През май 2020 г. от съда попитали прокуратурата дали случайно то не е при тях, но от държавното обвинение им отговорили като изпратили копие от писмо от далечната 2001 г., в което се казвало, че ОП-Разград е върнала преписката по изпълнение на присъдата, поради невъзможност тя да бъде изпълнена, защото делото е протекло в отсъствието на подсъдимата, която избягала в Турция. От прокуратурата уточнявали, че изпълнението на присъдата ще бъде осъществено след предаване на жената от Турция, а компетентен да направи искане за международно издирване и екстрадиция е съдът, постановил присъдата. В писмото се посочвало още, че приложим в случая е чл. 436, ал. 1, т. 2 от НПК (отм). Според въпросната разпоредба министърът на правосъдието отправя искане за предаване за подсъдим или за осъден с влязла в сила присъда по предложение на съответния съд.
Шефът на ОС-Разград поискал обяснения от Йончева. Тя изтъкнала, че делото ѝ е било докладвано във връзка с изготвянето на съдебна поръчка. На серията въпроси, свързани с това дали делото ѝ е било докладвано за произнасяне, върнато ли е в наказателното деловодство с или без произнасяне и кога, тя отговорила отрицателно.
Председателят на съда я попитал и дали ѝ е известно местоположението на производството от ноември 2001 г. до настоящия момент, Рая Йончева отвърнала, че от датата, на която служителка ѝ го е предоставила, делото е в кабинета ѝ. Йончева не казала кога е станало това, посочила само, че е мислила, че то е при нея, тъй като имала затруднения с оформяне на поръчката.
По отношение на срочната книга за наказателните дела, Рая Йончева пояснила, че я е получила от служителка по повод писмо от МВР, което издирвало осъдената. Съдийката не знаела откога тази книга е в кабинета ѝ като това можело да се установи от регистъра за входящата кореспонденция.
По дисциплинарното производство срещу Рая Йончева била приложена заповед на председателя на ОС-Разград от май 2015 г., с която на съдиите е било разпоредено да предадат в деловодствата всички дела, намиращи се в кабинетите им, с изключение на онези, които са им дадени за доклад или за произнасяне към датата на издаване на заповедта. Деловодителите пък са били задължени да изготвят опис на всички предадени дела.
Пред дисциплинарния състав шефът на ОС-Разград заявил, че действително няма данни въпросното дело за убийство да е изискано писмено от съдия Рая Йончева по повод извършвани в годините инвентаризации.
Допълнителна проверка показала, че към 15 октомври 2001 г. делото е върнато от ВКС на съда в Разград като е отбелязано и решението на касационния състав. Към него било приложено и решението на апелативния съд във Варна.
Съгласно Правилника за администрацията на съдилищата, Лазар Мичев предприел действия за възстановяване на загубено дело. Но се оказало, че това е невъзможно.
Спорът между съдиите от съставите на ВАС
При тези факти тричленният състав на ВАС изтъкна, че съдийката е нямало как да направи предложение до министъра на правосъдието за предаване на осъдената задочно Асенова, защото делото липсва и не може да бъде възстановено. Освен това първата инстанция отбелязва, че няма безспорни доказателства, които да са ангажирани от ответната страна, че след като не се намира към 30 април 2020 г. при съдията и делото не съществува, Рая Йончева бездейства по отношение на изпълнението на присъдата и след 9 юни 2015 г.( до тази дата е прието, че давността е изтекла). Тримата върховни съдии заключават, че при липсата на цялото дело, „за което Йончева няма вина, в конкретната хипотеза не може да се направи обективна и вярна преценка, дали поведението ѝ сочи на бездействие, което неоправдано забавя производство и изпълва състава на вмененото ѝ дисциплинарно нарушение“ (виж повече тук).
Не така мисли мнозинството в петчленния състав на ВАС – Йовка Дражева (председател), Галина Карагьозова (докладчик), Мартин Аврамов и Юлия Раева, като уточнява, че спорът е по правото, а не по фактите.
Те най-напред уточняват, че неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или пропускането да бъдат осъществени определени действия в кръга на службата на съответния магистрат. „За да попадат в обхвата на дисциплинарния контрол, съответните действия по служба следва да се ограничават до онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Именно такива са установените в хода на дисциплинарното дело пропуски и бездействия на съдия Йончева“, казват четиримата върховни съдии.
Вече конкретно, те отбелязват, че е безспорно установено, че делото за убийството липсва. Задължението на Рая Йончева по това производство, продължават върховните съдии, е било да предприеме действия по изпълнението на влязлата на 12 октомври 2001 г. присъда. Но от събраните доказателства в хода на дисциплинарката не се установяват данни за каквито и да са стъпки от страна на съдийката за изпълнение на това нейно задължение, казва ВАС. Допълва, че освен това самата Йончева не твърди да е предприемала такива. Тъкмо обратното, в писмените си обяснения признава, че си е мислила, че въпросното дело е в кабинета ѝ, но от проверката разбрала, че то липсва. В отговор на въпрос защо не е върнала производството в деловодството, Йончева казала, че не може да посочи извиняващи я причини. А и нито едно доказателство по дисциплинарката не подсказва да има някакво оправдание за това.
„В тази връзка неправилно първоинстанционният състав обръща доказателствената тежест в процеса, като възлага същата на ответния административен орган, за който приема, че следва да докаже по несъмнен и категоричен начин, че за периода след 9 юни 2015 г. до 30 април 2020 г. делото не се е намирало физически при съдия Йончева. Повратно е даденото от първоинстанционния състав тълкуване на фактите по този въпрос“, коментира мнозинството в петчленния състав.
Върховните съдии не са съгласни със заключението на първата инстанция, че след като делото не е намерено в кабинета на Рая Йончева и след като то е изчезнало безвъзвратно, то това означава, че тя не може да носи дисциплинарна отговорност, защото е била в обективна невъзможност да отправи предложение до министъра на правосъдието за предаване на осъдената Асенова. „Подобно съждение игнорира изцяло другите релевантни за предмета на спора обстоятелства, а именно липсата на каквито и да е данни и твърдения на жалбоподателката, че по делото, в периода 9 юни 2015 г. – 30 април 2020 г. са предприети действия във връзка с предаване на делото в деловодството на съда или на друг компетентен орган с оглед започване на процедура по привеждане в изпълнение на постановената по делото и влязла в сила на 12 октомври 2001 г. осъдителна присъда на лицето А. Асенова“, казват четиримата върховни съдии. И допълват, че никъде в обясненията си Рая Йончева не сочи обстоятелства и не ангажира доказателства за това, че е започнала действия по изготвяне на предложение за поръчка или по друг начин, съответен на приложимия в дадения момент законов ред (чл. 416 НПК), е разпоредила делото да се изпрати за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда.
„Обект на дисциплинарната отговорност е тъкмо това бездействие на съдия Йовчева, което като отрицателен факт с правно значение не може да бъде доказано по друг начин освен посредством установяване липсата на предприети от компетентния съдия-докладчик действия по реализиране на производството за изпълнение на влязлата в сила присъда, съответно връщане на делото в деловодството на съда. Такива действия не се установяват по делото. В резултат, и към настоящия момент не е възможно изпълнението на влязлата в сила присъда спрямо А. Ахмед. Отделен е въпросът за изтичането на абсолютната погасителна давност“, посочва мнозинството.
То е съгласно, че вината за изчезването на делото не може да се вмени на съдийката от Разград. Но допълва, че това е без значение при преценката за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната ѝ отговорност, доколкото визираното дисциплинарно нарушение не е за „действия по унищожаване на делото, а в продължително бездействие по неговото администриране съобразно обстоятелствата на случая, които са налагали изготвяне на предложение до министъра на правосъдието за отправяне на съдебна поръчка за международно издирване и екстрадиция на осъденото лице и връщане на делото в наказателното деловодство на съда“.
„Като не е сторила това (а доказателства за противното жалбоподателката не ангажира) и не е върнала делото в наказателното деловодство на ОС-Разград съобразно заповедта от 25 май 2015 г. на председателя на ОС-Разград, съдия Йончева е допуснала неправомерно бездействие, с което неоправдано е забавила производството по делото. Обстоятелството, че съдия Йончева не може да посочи местонахождението на делото към 30 април 2020 г. и същото не може да бъде открито в ОС-Разград (липсват данни за движението на същото след докладването му на съдия Йончева и същото не е архивирано в ОС-Разград) не заличава последиците от продължилото години бездействие на съдията-докладчик“, допълва мнозинството.
И уточнява, че за доказване вината на съдия Йончева не е необходимо Съдийската колегия да установи с абсолютна прецизност и хронологична точност местонахождението на делото във всеки един момент. „Не в тежест на ответния по първоинстанционната жалба административен орган е да установява фактите, от които благоприятни последици черпи оспорващото акта лице. Доказателствената задача да установи евентуално наличието на пречки, възпрепятстващи своевременното изпълнение на служебните ѝ задължения, респективно извършването на конкретни действия по дължимото изпълнение е в тежест на жалбоподателката. За нея настъпват неблагоприятните последици при несправяне с доказателствената задача да обори констатацията за бездействие, която в настоящия случай се потвърждава по несъмнен начин с оглед всички събрани по дисциплинарното дело доказателства“, пише ВАС.
И за останалите нарушения има доказателства
Четиримата върховни съдии не споделят вижданията на първата инстанция по отношение на забавите по останалите три дела.
По едното от тях безспорно е установено, че не е върнато от Рая Йончева в деловодството, за да се предприемат действия за изпълнение на постановените от нея разпореждания за освобождаване на внесени суми по парични гаранции по молба на осъдените по делото хора, казва мнозинството в състава на ВАС. Допълва, че в обясненията, поискани от председателя на съда, самата Йончева казва, че не може да посочи основателни причини за това забавяне. „Признанието за допуснатото бездействие е достатъчно, за да изпълни от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 2 ЗСВ – бездействие, което неоправдано забавя производството“, посочва ВАС.
Той допълва, че по същия начин стои въпросът с констатираните бездействия на съдия Йончева и по другите две дела, по които липсва администриране на приложени по тях документи – съответно писмо с докладна записка и съобщение. „Последните са прикрепени към кориците на делото без поставена резолюция на съдията-докладчик. Аргументът, на който стъпва първоинстанционният съд, за да приеме, че така установените бездействия не изпълват от обективна и субективна страна състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, е, че дисциплинарно наказващият орган не е изяснил обстоятелствата на това забавяне. Както бе посочено по-горе, за изясняване на тези обстоятелства доказателствена тежест носи и дисциплинарно наказаното лице. В случая съдия Йончева не ангажира доказателства и не сочи обстоятелства от обективен характер, от които да е видно или да може да се направи достатъчно обосновано предположение, че обективираното от нейна страна бездействие е безвиновно извършено, т.е. че са били налице обстоятелства, независещи от нейната воля, които са препятствали трайно и непреодолимо извършването на дължимите процесуални действия по администриране на посочените делата“, казва мнозинството.
Особеното мнение
Съдия Донка Чакърова не е съгласна с изводите на колегите си като подкрепя първоинстанционното решение. Тя излага аргументи основно за случая с изчезналото дело.
„Съгласно чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Според разпределението на отговорностите в наказателния процес изпълнението на влязла в сила присъда е задължение на Прокуратурата на Република България, а съдът трябва да изпрати подлежащия за изпълнение съдебен акт и в отделни хипотези да оказва съдействие след съответно съзиране. В случая се установява, че Окръжна прокуратура-Разград е уведомена за влязлата в сила присъда по НОХД №2/1996 г. по описа на Окръжен съд-Разград, но липсват данни относно нейното конкретно съдържание, поради непълен запис в описната книга и измененията с решение на ВКС. В периода от приемане на НПК, в сила от 1 март 1975 г. до отмяната на Раздел II „Предаване на лица, извършили престъпление“ (ДВ, бр. 46 от 2005 г.) съдът оказва съдействие за изпълнение на влезлите в сила присъди като на основание чл. 436, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.) отправя предложение до министъра на правосъдието, който да направи искане за предаване на осъдено лице, което се намира на чужда територия. След отмяната на тази разпоредба съдът не разполага с подобно правомощие и за него липсват задължения в процесуалния закон да оказва подобно съдействие на прокуратурата по изпълнение на влезли в сила присъди, които са й изпратени за изпълнение. След 4 юли 2005 г., когато влиза в сила отмяната на чл. 436, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.), Рая Йончева като съдия-докладчик по дело, приключило с влязла в сила през 2001 г. присъда, не разполага с правомощия да прави предложения до министъра на правосъдието като част от процеса по изпълнение на постановения от нея акт“, казва Донка Чакърова (виж решението и особеното мнение тук).
Тя допълва, че по делото липсват доказателства, че след 2001 г. прокуратурата в Разград е искала друго съдействие от съда по повод изпълнение на влязлата в сила присъда.
„В случая дисциплинарната отговорност на Рая Йончева е ангажирана само за обстоятелства след 9 юни 2015 г. (поради изтекла давност деяния в предходен период), от което следва, че наложеното ѝ наказание във връзка с делото е без основание. Неизпълнението на влязлата в сила присъда в този период от време не е поради бездействие на Рая Йончева, защото за нея не е съществувало задължение да извършва процесуални действия в това производство. Според отбелязванията в деловодните книги делото не е било на доклад на съдията след 10 август 2000 г., а обясненията и „признанията“ в обратен смисъл не кореспондират с достоверните писмени доказателства и правилно са оценени от тричленният съдебен състав като недостатъчни, а трябва да се допълни, че намират и друго обяснение в последващите възражения на Йончева. „Признанията“ в писмените обяснения от 12 май 2020 г. трябва да се възприемат като поемане на отговорност – поведение, вътрешно присъщо на всеки истински съдия дори и в ситуации, в които липсват обективни предпоставки за лична отговорност, а не като доказателство за неблагоприятни за призналия ги факти“, казва Донка Чакърова.
22
Коментирайте
Остават само дни преди Йончева да се пенсионира.
Много лош подарък по този повод.
А какво е наказанието за неизвестните бандити от Главна прокуратура, които преди повече от 20-тина години(случаят е от 90-те години, и е стигнал и до медиите, и пак не се случи нищо), отърваха брата на много, ама наистина много висш прокурор по известния иманярски случай. Лицето-прокурорско братче-иманярче, беше заловено с артефактите, и не се случи нищо-пълно потулване, прокуратурата добре се грижи за роднините си, престъпната дейност на прокурори и прокурорските роднини по правило остава ненаказана, или по изключение-с мижаво наказание*. Днес давността е издавностена многократно-и за иманярщината, и за изчезналата папка с делото-случаят е от 90-те години, а и е… Покажи целия коментар »
Отново двойният аршин.
Ако имаше електронно правосъдие като в белите държави, нямаше да се стигне дотук да се чуди къде се е дянало дело отпреди 20+ години и бездействието по администриране на преписката за изпълнение на присъдата щеше да е по-очевидно.
Барни Ръбъл въведе електронно правосъдие точно както Тиквоний Банкянски – газова диверсификация.
Тя цялата му работа беше такава.
Е, ние една единна деловодна нямаме като хората.
🤬😡🤬😡
Оооо, познавам я тази разградска дама в черна тога
И това не е единичен случай
Щом един съдия може така немърливото да се отнася към работата си, просто не става за нея
Но пък е поредния, който успява да се пенсионира, въпреки избирателно да е бездействал през всичките си години работа в съда.
Тази е за уволнение
И ние чакаме правосъдие…
Защо са я пожалили само с намаление на заплатата
Гарван гарвану око не вади
Съдии като та госпожа петнят името съдебната власт
И после хората ни поставят под един знаменател.
Безобразие
Безобразие е, че административният ръководител не е заедно с нея наказан, защото извършеното от нея пряко свидетелства за негови бездействия през същия период от време .
Друго си е да си дупе и гащии с административния ти ръководител. Може и в анатомична близост. Тогава никой няма да те пипне :)))