ВАС „отпуши“ конкурса за окръжните прокуратури
Всички кандидати, класирани в конкурса за окръжните прокуратури, вече могат да встъпят в длъжност, след като Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбата на Александър Михайлов от РП-Пловдив срещу повишаването на 25 негови колеги в 12 окръжни прокуратури. Според ВАС няма нарушение при провеждането на конкурсната процедура.
През 2019 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) обяви конкурс за повишаване в окръжните прокуратури. Местата бяха 34, разпределени в 13 прокуратури – девет в спецпрокуратурата, осем в СГП, три в Благоевград, по две в Пловдив, Плевен, Шумен и Бургас и по едно в Стара Загора, Ловеч, Разград, Велико Търново, Перник и Видин.
На 3 ноември 2021 г. колегията назначи класираните кандидати. Александър Михайлов от РП-Пловдив беше на 143-та позиция като той искаше да бъде повишен на свободно място в някоя от 12-те окръжни прокуратури. Първото му желание беше в ОП-Пловдив, а 12-тото – в ОП-Видин. Не беше подал документи само за спецпрокуратурата. Но поради попълването на местата, ПК на ВСС не го назначи в нито една от 12-те прокуратури.
Михайлов обжалва пред ВАС повишаването на колегите си в окръжните прокуратури. Той не оспори единствено назначаването на деветима обвинители в СП и те встъпиха в длъжност, но останалите чакаха разрешаването на спора от съда.
Тричленен състав на ВАС с председател Росен Василев и членове Хайгухи Бодикян и Весела Николова (докладчик) отхвърли едно по едно възраженията му (виж решението тук).
Върховните съдии приемат са неоснователни твърденията на Михайлов, че е бил в неравнопоставено положение, защото липсва яснота по какъв начин и между кои точно негови преписки и дела е извършен подбор на три от тях, които са били оценени от конкурсната комисия.
„В приложимата законова и подзаконова правна уредба относно провеждането на конкурсите за повишаване на магистрати не се съдържа разпоредба, сочеща на конкретно определен начин и ред за извършване на подбор на преписки и/или дела, вменяваща в задължение на конкурсната комисия стриктното им съобразяване. Противно на твърденията на жалбоподателя, както в разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, така и в значително по-конкретната норма на чл. 39, ал. 2 от наредбата за конкурсите, се сочи единствено изискване за брой дела или преписки, избрани от комисията и съответно предложени от самия кандидат, които да бъдат разгледани и оценени, без да се държи сметка на вида им (дела или преписки), на конкретна материя или сложност (фактическа или правна), и без да се визира конкретен способ за избора им между преписките/делата от двете групи. Не се споделят оплакванията в жалбата за липса на еднакво приложени спрямо всички участници прозрачни критерии и принципи за избор на оценяваните дела/преписки, тъй като в представени по делото протоколи на конкурсната комисия са посочени избраните от комисията дела/преписки на всеки кандидат от изпратената със заявлението му справка“, посочва ВАС. Съдът приема за неоснователни и недоказани възраженията на Михайлов за това, че комисията несправедливо не е разгледала допълнително представени от него материали, имащи, по думите му, значение за правилното оценяване на професионалните му и нравствените му качества.
ВАС не приема за съществено нарушение и предварителното изключване от жребия на двама прокурори, чието пенсиониране предстои.
При определянето на състава на конкурсната комисия Прокурорската колегия предварително е „извадила“ от списъка обвинителите Ясенка Шигарминова и Румен Боев, защото двамата скоро навършвали 65 години.
В тази връзка Александър Михайлов твърди в жалбата си, че е нарушен случайният принцип и обективността на жребия, както и чл. 189, ал. 9 от Закона за съдебната власт, според който „Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг, равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители“.
Михайлов се позовава на две решения на ВАС, с които бяха отменени конкурсите за гражданските и търговските отделения в апелативните съдилища, защото при определяне на състава на комисиите, Пленумът на ВКС предварително беше изключил от жребия магистрати, чието пенсиониране предстои, зам.-шефовете на съда, както и Красимир Влахов, който беше избран за конституционен съдия. В тези две решения ВАС прие, че ЗСВ не дава право на Пленума на ВКС предварително да изключва съдии от жребия, независимо от причините и че Пленумът се състои от всички магистрати, т.е. всички (без командированите) трябва да участват в случайното определяне (виж повече тук и тук).
Това възражение на Александър Михайлов не се споделя от тричленния състав на ВАС, който казва следното: „Уредената в чл. 189, ал. 9 от ЗСВ забрана за участие в конкурсна комисия се отнася за членове на ВСС и административни ръководители, каквото качество изключените от жребия за сформиране състава на комисията в конкретния конкурс магистрати нямат. Изключването на двамата действащи прокурори от жребия за избор на комисия не нарушава и случайния принцип на жребия и принципа на прозрачност на конкурсните процедури. В случая позоваването на жалбоподателя на влезлите в сила съдебни решения, постановени по адм. д. № 155/2020 г. и адм. д. № 586/2020 г. по описа на ВАС е лишено от основание, тъй като посочените съдебни актове са неотносими към предмета на настоящия правен спор като постановени при различни фактически обстоятелства. От една страна, в случая изключването на магистрати от жребия е извършено от компетентния кадрови орган на съдебната власт в лицето на ПК на ВСС и в рамките на неговата оперативна самостоятелност, а не от органите по чл. 189, ал. 5, т. 7 от ЗСВ, лишени от правомощието да сторят това. В същото време, от представените по делото доказателства е видно, че на изключените от жребия прокурори действително им е предстояло пенсиониране поради навършване на 65-годишна възраст през 2020 г., което противно на виждането на жалбоподателя, е бъдещо, но сигурно събитие, а не както сочи той – несигурно събитие“.
При все това ВАС допълва: „Макар и да е изцяло в нейно правомощие, ПК на ВСС е следвало да изключи магистратите от жребия за избор на помощния орган при наличие на депозирани от тях писмени заявления, а не служебно, както е направила. Допуснатото нарушение на процедурните правила преди избора и сформиране на конкурсната комисия обаче, не е съществено, по аргумент от утвърденото становище в постоянната практика на ВАС, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това, което ако не бе допуснато, би могло да се стигне до приемане на краен административен акт, различен от оспорения пред съда. С оглед големия брой участници в конкурсната процедура, няма основание да се счита, че работата на конкурсната комисия би могла да приключи преди прекратяването на правоотношенията на двамата изключени прокурори, настъпило при навършването им на 65-годишна възраст през лятото/есента на 2020 г. Продължилата до ноември 2021 г. конкурсна процедура е аргумент в подкрепа на тезата, че дори да не бяха изключени от жребия за избор на членове на конкурсната комисия посочените магистрати, това не би довело до настъпването на различен правен резултат, с оглед настъпилото само няколко месеца по-късно тяхно пенсиониране“.
ВАС отхвърля и оплакването на Михайлов, че Прокурорската колегия е допуснала незаконосъобразна промяна в условията при висяща конкурсната процедура. Става дума за решението на ПК на ВСС, с което бяха уважени заявленията на петима прокурори, които се отказаха от част от своите първоначално заявени желания да бъдат назначени на свободни бройки в някои прокуратури и потвърдиха участието си за други.
„Отказът на всеки магистрат от участие в конкурса, в която и да е негова фаза, включително и във фазата на приемане на крайното решение по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, както изцяло, така и само за определен орган на съдебната власт, е изцяло негово право на личен избор и упражняването му не подлежи на съдебна преценка. Като част от съдържанието на правото да участва в провеждането на конкурс за заемане на длъжност в орган на съдебната власт, правото да се откаже от участие не може да бъде ограничавано“, изтъква ВАС.
В тази връзка върховните съдии казват, че е неоснователно твърдението на Михайлов, че заради уважения отказ от участие на обвинители за част от местата в някои прокуратури е опорочено крайното решение на ПК на ВСС.
„Решението на административния орган да проведе гласуването за повишаване на кандидатите съобразно заявените откази по поредността на класирането, до попълване на свободните места не е незаконосъобразно – не е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила“, заключава ВАС. Решението е окончателно.
20
Коментирайте
Супер
Браво! Много добра новина.
Е, в крайна сметка не е опорочено крайното решение на ПК на ВСС.
Страхотнп
ПК на ВСС не за пъври път нарушават процедурните права.
Чудни новини
Българи юрист – пеналист, учен, професор по Наказателен процес в ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“ (1952 – 1987), заслужил деятел на науката и културата, академик на БАН. Роден на 8 ноември 1914 г. в гр. Осман пазар, днешен Омуртаг. Завършва „Право“ в Софийския университет през 1937 г. Избран за асистент в катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство през 1941 г. Доцент от 1948 г. и Професор по Наказателен процес от 1952 г. Член – кореспондент на БАН от 1961 г. и Академик на БАН от 1974 г. Председател на Комисията по изработването на нов Наказателно – процесуален кодек… Покажи целия коментар »
Аз съм от випуск 1987 г. и проф. Стефан Павлов чете лекциите по Наказателно-процесуално право на нашия поток. Последна година във факултета му е била, той беше доста възрастен тогава. Респкетираща фигура като цяло имаше – тялом и интелектуално. Много добър преподавател като цяло. голям познавач на наказателнопроцесуалната наука беше. Голяма работа в тогавашна България. Но той си беше като цяло теоретик на правната наука, липсваше му практически опит с правото. Практическият досег.
Този академик Стефан Павлов е комунистически академик, удобен на БКП, заради него е изгонен от Университета най-големият български пеналист – Никола Саранов. Завистта и злобата са нещо страшно…
Ами погледнете, биографиите си говорят всичко- такова екстремно академично израстване в ония години, може да ти се случи, само ако си особен почитател на БКП. А и за да те изберат за „Академик“ трябва да имаш доста сериозни приноси в правото, поне по критериите в днешно време, и тук, моите уважения към академик Стефан Павлов, но аз освен двата му учебника по Наказателен процес, които безспорно са много добри, нищо друго не мога да открия негово писание. За какво говорим тогава.
Прекрасен преподавател!
Доводите на Александър Михайлов са като изсмукани от пръстите.
Заради неговата нелепа жалба колегите чакат вече трета година.
Михайлов дали наистина си е вярвал, че ще му се получи с тези аргументи?
Пробва се човекът. Обаче не му се получи. Нормално.
Разгеле! Дочакахме.
Ако ще откарват по 3 години всички конкурси, не знам къде ще му излезе краят.
Тегава история.
Браво на тях
И като гледам решението за разноските, удоволствието ще му струва близо 6000лв.. Така е като държи да обжалва всички назначения от Пловдив до Видин.