След като СК на ВСС поиска
ВАС отказа да даде указания на Съдийската колегия как да упражнява правомощията си
Кадровият орган сам трябва да реши какво да прави с молбите на магистрати, поискали да бъдат повишени по конкурс, приключил преди промените в ЗСВ от 2016 г., казват още върховните съдии
Относими разпоредби
Из АПК
Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.
Из ЗСВ
Чл. 30. (1) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи.
§ 210. Започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред.
Върховният административен съд (ВАС) отказа да даде указания на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) как да си упражни правомощията по исканията на магистрати да бъдат повишени по конкурс, приключил преди измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2016 година. Правомощията са изброени в ЗСВ и кадровият орган има оперативна самостоятелност да реши какво да прави. ВАС не разбира мотивите на Съдийската колегия да поиска такива указания, при положение че делата вече са приключили и има изложени мотиви.
Това най-общо са аргументите в редица актове на тричленни състави на ВАС, с които се отхвърлят едно след друго искания на СК на ВСС за допълване на съдебните решения.
Предисторията
Става дума за вече станалия известен казус с приложението на нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Той гласи: „В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“.
Нормата е в ЗСВ от август 2016 г. След влизането в сила на законовите изменения Съдийската колегия записа в §6 от преходните разпоредби на наредбата за конкурсите, че тя се прилага и за приключилите по стария ред процедури.
Така десетки магистрати бяха повишени, но междувременно съдийката от СГС Карамфила Тодорова атакува §6 от наредбата във ВАС. Тричленен състав отхвърли жалбата ѝ, а петчленен състав сезира Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционен текстът на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. КС реши, че разпоредбата не противоречи на основния закон и делото във ВАС беше възобновено. На 22 януари 2019 г. петчленен състав на съда окончателно отмени §6 от преходните разпоредби на наредбата за конкурсите.
Редица дела на магистрати бяха спрени, докато се чакаше решението за текста от наредбата. След произнасянето на петчленния състав, те бяха възобновени. Последователно ВАС отмени всички решения на ВСС за повишаване на магистрати, които бяха обжалвани. Най-общо в решенията се казва, че Съдийската колегия е трябвало да следва закона и да не повишава магистрати, класирани под чертата в конкурси, приключили преди промените през 2016 г. Позовавайки се на решението на КС, Върховният административен съд заяви, че повишаването по вече приключен конкурс (чл. 193, ал. 6 от ЗСВ) е част от цялостната конкурсна процедура. Следователно решенията на СК на ВСС за повишаване на съдии са взети в нарушение на §210 от ПЗР на ЗСВ, защото е приложен чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на който законът не е придал обратно действие.
Развитието
През пролетта на тази година Съдийската колегия, като страна по делата, започна да получава и решенията на ВАС. Кадровиците обаче изпаднаха в недоумение какво следва от тях. Проблемът, според членовете на СК, е в това, че в диспозитивите се посочва само, че ВАС отменя решенията, с които исканията на магистрати да бъдат повишени по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са оставени без уважение или е имало мълчалив отказ.
На 2 април въпросът беше обсъден от Съдийската колегия. Кадровиците се обединиха около становището, че става дума за непълни решения на ВАС и би трябвало да се поиска тяхното допълване.
„Според мен действително сме изправени в хипотезата на чл. 176, ал. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК. Във всички решения, които прегледах, има различна формулировка, но общо взето в нито едно от тях в диспозитива няма указание по отношение на административния орган, в случая Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, какво да прави и как да процедира в тези хипотези… Поради това, според мен, трябва да приемем решение, с което Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да сезира Върховния административен съд за отправяне на искане пред него за постановяване на допълнително решение в съдебните актове, които са постановени в тази процедура, относно указанията, които да даде на административния орган по прилагането на закона в конкретния случай“, каза тогава Боян Магдалинчев. Мнението му беше споделено от всички присъстващи кадровици и единодушно беше решено да се иска допълване на решенията.
ВАС е на друго мнение
Върховният административен съд обаче не споделя становището на СК на ВСС. „Съдът не може да дава указания в оперативната самостоятелност на органа как да упражни правомощията си“, се казва в редица решения на отделни тричленни състави.
И в тях съдиите обясняват, че делата не са върнати на ВСС след отмяна на решенията му, защото в мотивите на всеки един съдебен акт е посочено, че чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е неприложимо основание в конкретните хипотези.
„В процедурата на проведен конкурс ВСС проверява, освен материалните предпоставки по чл. 193, ал. 6, и други, свързани с изискванията на ЗСВ за назначаване/повишаване и преместване на магистрат, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като кадровата преценка е предоставена на кадровия орган, а не на съда. Ако органът се е намирал в условията на обвързана компетентност по подаденото заявление за назначаване в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, след като в мотивите на съда е посочено, че това правно основание е неприложимо, то вече в условията на оперативна самостоятелност органът следва да прецени как да се произнесе по заявление на участник в конкурса да бъде назначен на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Съдът няма повече отношение към това искане, след като е посочил в мотивите си, че е неприложимо основанието по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Връщането (изпращането на преписката) на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона като правно действие по чл. 173, ал. 2 АПК е различно от техническото действие да се върне преписката на органа, поради изчерпване на процеса по съдебното обжалване. Примерното изброяване на правомощията на СК на ВСС в конкретната хипотеза са: да се формира мълчалив отказ по искане за произнасяне за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да се постанови решение, с което се откаже произнасяне по същество по реда на чл. 197 и сл. АПК по искане на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ и да се постанови решение, с което да се откаже назначаване на заявеното основание – чл. 193, ал. 6 ЗСВ“, изтъква още ВАС.
В други решения пък се казва, че за Върховния административен съд са неясни мотивите на СК на ВСС да поиска указани, след като административното производство е приключило. И поясняват: „ВАС се е произнесъл по субективното материално право да се иска отмяна на оспорените актове и по критериите за завършеност на административната процедура, развити от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, съдебното решение в частта му, с която се отхвърля оспорването срещу мълчаливия отказ приключва висящността на процедурата по чл. 193, ал.6 ЗСВ“.
В трети пък ВАС изрично казва, че няма какво повече да бъде добавено към мотивите на решенията на казусите по същество. „Задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, не се съдържат в диспозитива на решението. В тази връзка са текстовете на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи съдържанието на решението. В случая е съвсем ясно какво е постановил съдът, видно от диспозитива на съдебния акт… Правомощията на кадровия орган да се произнесе по подаденото заявление произтичат от чл. 30, ал. 5, т. 1 и 9, и от чл. 193 от Закона за съдебната власт, а не от връщането на преписката“, посочва ВАС.
С тези мотиви всички искания на СК на ВСС за допълване на решенията са отхвърлени. А Съдийската колегия започна поетапно да „оставя без уважение“ молбите на съдии да бъдат повишени.
4
Коментирайте
Оперативната самостоятелност на СК на ВСС е пречка да й се дават указания как да упражнява правомощията си.
Жалко за колегите, че сега молбите им за повишение ще останат без уважение.
Тези пък вечно неразбрали и имащи нужди от инструкции. Кой ще им допълва толкова много решения.
Измиване на ръцете. Никой не иска да нагазва в дълбокото, още повече, че тук са намесени доста интереси.