Ново тълкувателно решение
ВАС: Няма презумпция, че при недостиг на средства за доказани разходи, доходът е от трудова дейност
Няма законова презумпция, когато след ревизия при особени случаи по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 122 ДОПК) е установен недостиг на средства, които да покрият доказани разходи, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Приетият единодушно диспозитив гласи: „Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи“.
Освен това върховните съдии заявяват, че след като няма такава презумпция, в тежест на данъчните е да докажат, че в този случай се дължат осигуровки.
„Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15 февруари 2011 г.“, постанови ВАС (в същия смисъл беше и становището на Висшия адвокатски съвет по тълкувателното дело, виж тук).
Преди да стигне до тези изводи ВАС посочва, че те се отнасят до ревизия при особени случаи по чл. 122 ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити доходи или превишение на разходите над доходите само на самоосигуряващите се физически лица (а не и на регистрираните като ЕТ или осъществяващи търговска дейност). Те задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Върховните съдии напомнят, че според Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурено лице е физическо лице, извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО). И подчертават, че КСО третира като трудова всяка дейност, при която се полага труд. А упражняването на трудова дейност е основание за възникване на осигуряване, което означава, че не всеки доход е осигурителен доход, а само този от трудова дейност, като при нейното прекратяване, се прекратява и осигуряването.
„В този смисъл не може да се приеме разбирането, че всеки установен по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства, вследствие превишение на разходите над доходите, представлява и осигурителен доход. Доходът е елемент от фактическия състав, от който се пораждат и задълженията за осигурителни вноски и това е закрепено и в чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО, но при установяване по безспорен начин, че е от трудова дейност“, заявява ВАС.
И подчертава, че за разлика от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който регламентира облагаемост на доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на необлагаемите, КСО и Законът за здравното осигуряване нямат обща клауза за дължимост на осигуровки за всички доходи.
„При ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК се облагат доходи, източникът на който не е установен, каквото е и облагането по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като при него се облагат доходите, придобити през съответната данъчна година от всички източници, които не са посочени в ЗДДФЛ или не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или по ЗКПО. Законодателят не е предвидил в изрична правна норма презумпцията, че при ревизия при особени случаи доходът от неустановен източник е доход от трудова дейност“, обясняват върховните съдии.
В тълкувателното решение се обръща специално внимание на разликата между данъците и осигурителните вноски.
„Данъкът е субективно вземане на държавата от физически и юридически лица, което е невъзвращаемо, за разлика от осигурителните вноски, които се правят за обезпечаване на общественото и здравно осигуряване и в този смисъл при тях е налице възвращаемост, което обуславя и социалната им функция на подпомагане с оглед настъпване на съответните осигурителни рискове. В този смисъл презумирането, че един доход, който е с неустановен произход, е основание да се определи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, не означава, че тази презумпция е относима и за осигурителния доход. В противен случай, при липса на основание за определяне на един доход като осигурителен по КСО и ЗО, ще се допусне облагане на осигурителни вноски на основание, което е извън обхвата на специалните материални закони, регламентиращи общественото и здравно осигуряване. Това означава, че осигурителните вноски се дължат върху реално получено, съотв. начислено и неизплатено възнаграждение, а не върху всякакъв друг доход, извън трудовия. Ако се приеме обратното би се стигнало не само до определяне на задължителни осигурителни вноски върху доходи, извън тези от трудова дейност, което е в противоречие с КСО и ЗЗО, но и е възможно този неустановен източник на доход в бъдеще да се зачете за осигурителен стаж, респ. съответното лице да получава парично обезщетение, да ползва пенсионни права и т.н., което не е целта на закона“, обяснява ВАС.
И категорично заявява, че презумпцията в чл. 123, ал. 1 ДОПК е само за облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за осигурителния доход.
А след като няма презумпция, че доходът е от трудова дейност, не следва да се възлага на ревизирания да доказва отрицателния факт, че не извършва такава, а органите по приходите „са длъжни да докажат, че установения недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова дейност“.
21
Коментирайте
А знаете ли, че здравен данък (здравна осигуровка) дължат безработните (осигуряващи се със здравна осигуровка на основание декларация образец 7), ако имат доход от финансови активи (което не е трудова дейност)?
Тоест доходът от финансови активи се облага със здравен данък, освен с данък върху дохода при тези лица.
Разгеле! От близо две години е това дело.
Сложен казус. Добре, че председателят отправи искане.
Не виждам пречка да се докаже, че установения недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова дейност.
Добре е, че са обърнали специално внимание на разликата между данъците и осигурителните вноски.
Учи се в трети курс по Финансово право, голям принос, няма що…..
10 неадекватни коментара под мен, показващи, че хората си нямат хал хабер за какво иде реч
….но… иначе мнооого “коментират“ и се обиждат, когато им напиша, че не са юристи и си нямат понятие от право, както и че някои от тях са кирилпетковски тролове без висше юридическо образование- веднага ме обвиняват, че съм “герберски“ трол и други подобни дивотии…По същността на темата- това решение ще е задължително за правоприлагане напр. в производството при КПКОНПИ, както и при казуси по ДОПК.
Браво!!!
Данък върху данъка на данъка да има бе….
Няма спасение от данъците, нал тъй?
Е нека и при здравните направим така, че да дължим данъци
И подчертава, че за разлика от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който регламентира облагаемост на доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на необлагаемите, КСО и Законът за здравното осигуряване нямат обща клауза за дължимост на осигуровки за всички доходи.
Ясно е това.
Е от какво да са тогава?
От дарствен акт.
Освен това върховните съдии заявяват, че след като няма такава презумпция, в тежест на данъчните е да докажат, че в този случай се дължат осигуровки.
Леле, закъсахме я сега.
Има си казус, така е.
Еее, добро утро. Ами ще доказват, я, ще трябва да се работи.
Да, данъчните ще са ми в главата и ще ги мисля, как не.
Да не ти се налага да се разправяш с тях. Мисията невъзможна.
Крайно време е ВАдмС да бъде закрит, а уволненията да са без заплащане на обезщетения-при частника като те уволнят оезщетението е 1-2 запляати, а уж привилегии на база служебно положение са забранени,, тоест тези 20 заплати закешване след напускане на систевмата са върховен цинизъм и поругаване на чл 6 ал2 от конституцията. Клонирането на Върховния съд в два съда е прекалено. А още по прекалено е,че има няколкостотин върховни съдии, и то-подпомагани от десетки помощници, плюс още няколкостотин човека съдебна администрация. Че то само Върховния съд в клонирания си вид е колкото половината българска армия! Необходим на малка България, с… Покажи целия коментар »