Остра критика на българския Закон за чистотата на атмосферния въздух направи един от водещите специалисти по екологично право проф. Лудвиг Кремер на среща със съдии от Върховния административен съд (ВАС).

Той е дългогодишен консултант на Европейската комисия по въпросите на екологичното право и преподавател в редица водещи европейски университети. Проф. Кремер беше лектор на обучение за административни съдии „Политики на ЕС в област „Екология. Право на ЕС за опазване на околната среда и оценка на въздействието върху околната среда“. Лектори от българска страна бяха върховните съдии Сибила Симеонова и Николай Гунчев, които са с опит в разглеждането на екологични дела.

Законът за чистота на атмосферния въздух от 1996 г., с измененията в него, не предвижда изготвяне на планове за чистота на въздуха, когато пределните за ЕС стойности бъдат превишени. Законът не съдържа пределните стойности за качеството на въздуха и това е нарушение на задълженията на България“, заяви проф. Кремер пред българските върховни съдии.

И каза: „Българските граждани могат да се позовават на европейските норми пред българските съдилища, дори и стойностите да не фигурират в българското законодателство“. Като подчерта, че гражданите могат да настояват за изготвянето на ефективни планове за чистота на въздуха.

Проф. Кремер изтъкна пред съдиите, че Европейската комисия и Европейската агенция по околната среда оценяват броя на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в ЕС, на около 400 000 души годишно. В България става въпрос за около 15 000 преждевременни смъртни случая годишно, посочи експертът.

Той обсъди със съдиите от Шесто отделение на ВАС казуси, по които са се произнасяли през последните години. На срещата между него и върховните съдии е отбелязано, че националното и европейското законодателство в областта на екологията се развиват много динамично, тъй като въпросите по опазването на околната среда касаят цялата общественост на Европа. „Все по-актуални са темите за опазването на чистотата на водите, почвите, въздуха, управлението на отпадъците, проблемите от използването на „кафява“ енергия, както и влиянието на някои инвестиционни проекти върху околната среда. Затова може да се очаква в идните години да има нови промени в европейското екологично право“, каза проф. Кремер.

Председателят на отделението Любомир Гайдов е отчел, че миналата година във ВАС са били образувани 213 дела по Закона за опазване на околната среда. Делата по Закона за защитените територии са били 8, а тези по Закона за биологичното разнообразие – 4.

Граждани на София и Пловдив отдавна заведоха колективни искове заради мръсния въздух, но по нито един от тях няма окончателно произнасяне. Тази година пък бяха направени промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с които отговорността за качеството на въздуха, под страх от глоба до 10 000 лв., беше вменена лично на кметовете.

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Кирчо
Кирчо
13 март 2019 16:10
Гост

И като има план, та какво? Столичната община има план за мръсния въздух, но някой да е усетил подобрение?

Анонимен
Анонимен
13 март 2019 15:59
Гост

Интересно защо бавят произнасянето по колективните искове?

Анонимен
Анонимен
13 март 2019 15:52
Гост

Пълно безхаберие от страна на българските власти.

Анонимен
Анонимен
13 март 2019 15:54
Гост

Да. Измиха си ръцете като прехвърлиха топката на кметовете.