След като ВКС реши, че инцидентът не е непреодолима сила
Близки на загинала в срутване до Крушунските водопади осъдиха общината за 300 000 лева
Община Летница е осъдена да плати 300 000 лева на семейството на Катя Павлова, която преди 7 години загина при свлачище на екопътека до Крушунските водопади.
Окръжният съд в Ловеч призна общината за отговорна по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират) и я осъди да плати по 100 000 лева на съпруга на починалата и на двете ѝ деца.
Случаят е особен, защото до преди две години ВКС нямаше практика за приложението на чл. 50 от ЗЗД за подобни казуси, тъй като става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутището. Тогава до върховния съд стигна делото срещу община Летница, заведено от родителите и дъщерята на загиналия с Павлова в свлачището англичанин Йън Джонсън. Те бяха завели частични искове за неимуществени вреди, а пълните им размери бяха по 300 000 лева. Първоначално съдът в Ловеч отхвърли исковете, като прие, че срутването е непреодолима сила, но след това апелативният съд във Велико Търново отмени решението и осъди общината да плати общо 100 000 на близките на Джонсън. Делото стигна до ВКС, който в решение за развитие на правото (виж тук) прие, че „непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката“.
Върховните съдии Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева решиха, че самото срутване е било непредвидимо и непредотвратимо, но не и последиците от него. Експерти заключиха, че това са периодични и характерни за напукани скални масиви процеси и биха могли да се вземат мерки за обезопасяването им. Такива са обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. Друг вариант е да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена далеч от ската. Оказа се, че общината в Летница е предприела такива мерки и е изградила безопасна екопътека, но го е направила едва след инцидента.
След решението на ВКС, дело срещу общината заведе и семейството на Катя Павлова, като исковата молба е била подадена електронно на 6 ноември 2020 г., точно 5 години след смъртта на жената. По този повод общината е искала делото да бъде прекратено поради изтекла давност за погасяване на всички вземания, като е воден и съдебен спор, тъй като Павлова е починала на 6 ноември 2015 г., но в акта за смъртта ѝ е била записана дата 8 ноември, когато тялото ѝ е намерено. В крайна сметка ВКС реши, че щом исковата молба е подадена на 6 ноември 2020 г., давностният срок не е изтекъл.
Трагедията на екопътеката в „Маарата“
Трагедията на екопътеката в природния парк „Маарата“ в Крушуна се е случила, докато Павлова, Джонсън и тяхна приятелка минавали по едно от мостчетата по пътеката. Тогава огромна скална маса се срутила и ги затрупала, а единствено приятелката им оцеляла, като била затисната от скала, но била спасена от минаващ наблизо човек. Телата на Павлова и Джонсън бяха намерени чак след два дни, като според лекарите не са имали никакъв шанс да оцелеят.
От материалите в заведеното от близките на Павлова дело става ясно, че те живеели в Лондон и 45-годишната тогава жена пристигнала в България няколко дни преди инцидента, за да поднови документите си за самоличност. Планирали дори съпругът ѝ да дойде с нея, но решили, че е по-добре той да остане при децата, тъй като 16-годишната им дъщеря била още ученичка. Във фаталния ден съпругът ѝ няколко пъти не успявал да се свърже нито с нея, нито с приятелката ѝ. Едва на следващия ден научил от дъщерята на ранената при инцидента жена, че се е случило нещо, но тя не му казала точно какво, тъй като телата на затрупаните още не били открити. След това веднага отлетял за България с дъщеря си и заминал директно за Крушуна, където вече разбрал какво е станало.
Семейството на Катя Павлова казва, че тя е била жизнерадостна майка и съпруга, опората в семейството, а нейната смърт сложила край на домашния уют и щастие на тримата. Показания са дали и двама нейни приятели, като единият е посрещнал семейството ѝ, когато пристигнали след инцидента в България. Те разказват, че момичето плачело непрекъснато, а момчето само мълчало. Животът им след това коренно се променил, синът станал агресивен, спрял да помага на баща си в семейния ресторант, а момичето се затворило в себе си и не искало да ходи на училище.
За да уважи иска на семейството, съдия Иваничка Константинова пише, че община Летница не оспорва, че е собственик на имота, в който е настъпил инцидентът, а причината за него е внезапното срутване на скалите, като тези факти са приети за безспорни.
„Поради това Община Летница носи отговорност за причинените на ищците вреди, на основание чл.50 от ЗЗД, тъй като срутището, възникнало на 6 ноември 2015 г. в природната забележителност “Марата“, собственост на общината, се дължи на свойствата и качествата на вещта“, се казва в решението. В него съдът приема за доказани и претърпените вреди от семейството на Павлова, но е преценил, че справедливото обезщетение е по 100 000 лева за всеки и отхвърля исковете им до пълния размер от по 300 000 лева.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред апелативния съд във Велико Търново.
25
Коментирайте
300 000 били малко, така ли?! Вие наясно ли сте какви обезщетения присъжда българският съд на редовите българи по вреди от деликти? Ако не е магистрат, хвърлят по 10-15 хил. лв. като на куче, ако изобщо ги дадат, а за 50-60 хил. човекът трябва да е изкормен, жив труп. Еле пък отсреща като помагач да е конституиран застраховател, стой та гледай какво въртене и сучене е, за да не плаща. Виж, ако е прокурор или съдия с провалено наказателно дело срещу него, не жалят парите на данъкоплатеца. Сантиров – 300 хил. му дадоха без физически увреждания и си го възстановиха… Покажи целия коментар »
Приказки наизуст малко се приказват. Пише си в статията – трима ищци получават по 100 хил. лева всеки, общо 300 хил. лева. 100 хил. лева е обичайно обезщетение за вреди от смърт в практиката.
Класическо родно изпълнение – правим обектите с европейски пари, после нямаме пари да ги поддържаме и ги оставяме на доизживяване, докато се случи нещо. После или вземаме мерки след дъжд качулка, или ги затваряме окончателно.
Срутище или свлачище е било последно, че много лавират с понятията в тази статия. Като гледам вероятно е първото, но нали има разлика между двете все пак.
Естествено, че могат да се вземат мерки за обезопасяването на скалните масиви.
Понеже в дискусията се вихри мнението, че държата не се грижи за тези обекти. Ами не се грижи. И следващ такъв случай, надявам се, че няма да е моста, който свързва село Лисиците с останалия свят. Защото и този мост е правен по соца.
И е оставен на доизживяване естествено.
„Следователно, макар първоначалното събитие да е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а последиците-предвидени и избегнати.“ С оглед равнопоставеността на страните в процеса, потърпевшите могли ли са да предвидят и избегнат последиците? Например чрез непосещаване имота на ответната страна, или чрез стоене на безопасно разстояние. Докога всички ще са задължени да пазят „невинните жертви“, а те няма да разчитат на благоразумие и инстинкт за самосъхранение? То така нищо не пречи да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ от алтернативно надарените, скачащи от мостове с прекалено дълъг ластик. АПИ е можела да посочи максималната безопасна… Покажи целия коментар »
Става въпрос за туристически обект с екопътека, предназначена за посещение от туристи, която е била отворена за посещение и необезопасена към датата на инцидента. Какви ластици какви 5 лева.
Надявам се да започне да се извършва някакъв контрол и да се следи по-внимателно какво е състоянието на тези обекти. Макар да се съмнявам де.
Ще си почакаш. Това се е случило преди седем години и аз не виждам да има някакви завишени стандарти за поддръжка на подобни екопътеки. Минаваш и се кръстиш.
Жалка картинка сме.
Е общината от къде да има пари да се занимава с обекта? Нали трябва да ги иска от държавата, а тя ако не дава, защото има по-важни неща, като поредната такса, която има да платим след малоумно обвинение на прокуратурата
Малко ли пари вземат само от зоните за паркиране?
Абе аз не знам дали все пак държавата не трябва да си поддържа тия обекти. Да, може на хартия да е общински, но държавата трябва да го поддържа
Виждате ли сега? Виждате ли защо няма никакъв проблем, че Рут Колева се е чекнала по някакви соц обелиски? Защото те не се поддържат. Дори местните нямали идея за какво е тоя паметник. Крушунските водопади са известни, а условията да стигнеш до тях да мизерни! Това в Испания и Италия няма да се случи!
Ама не общината, нее… трябваше да съдите държавата. Защото тя се държи потресаващо с всички свой културни обекти
Като четеш какво е станало с децата, ти се къса сърцето. По 100 000 е малко, но то и всяка сума би била нищо за смърт на майка
Точно по тези дела се проявява или не, разбира се, чувството за справедливост на съдията. Вижда се дали е човек, много често нашите не са, а се показват като буквояди без съчувствие към болките и мъките
Определено повече от отвратително
Малко е разбира се. Но проблема е кой поддържа тези обекти в страната ? Имаме уж книжки на 100 национални туристически обекта. Държавата помага ли финансово на това дружество или?
Да, държавата и общината отговарят, ако не са обезопасили териториите под техен надзор, които са предназначени за достъп на граждани като екопътеките. Трябва да го знаят и да полагат грижата на добър стопанин
Явно ако е имало обезопасяване, то е правено от некадърни и неразбиращи хора.
Пълна трагедия!
Да, искът трябва да се уважи – единствено правната квалификация е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Но това е бял кахър – въпрос на тънкост!