Апелативният съд в София отказа да гледа протест срещу прекратено по стария НПК дело

Градският съд е върнал на прокуратурата обвинителния акт срещу следователя Иван Христов, а разпореждането му се оказа окончателно

Денислав Цонев 23 ноември 2017, 13:50 1782 2

Съдебно разпореждане за прекратяване на дело не подлежи на инстанционен контрол, ако решението е взето по реда на стария Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Такава теза застъпва състав на Софийския апелативен съд (САС) – Стефан Илиев – председател и докладчик, Александър Желязков и Калинка Георгиева, в свое определение. Апелативните съдии са отказали да разгледат протест на Софийската градска прокуратура срещу разпореждане на съдия Ани Захариева от Софийския градски съд (СГС), с което тя е прекратила делото срещу следователя Иван Христов.

Разпореждането на СГС е от 29 септември и естествено съдът е прилагал действащата към онзи момент редакция на съответните разпоредби от НПК. Прокуратурата е протестирала връщането, но докато делото се придвижи до САС, в сила влязоха промените в НПК от 5 ноември и сред основните акценти в тях е въвеждането на разпоредително заседание, на което единствено могат да се обсъждат въпроси, свързани с основанията за прекратяване, като участието на прокурора е задължително. Разпореждането на градския съд обаче е постановено еднолично от съдията-докладчик в закрито заседание и без изслушване на страните, каквато беше доскоро действащата процесуална уредба.

Тъй като измененията в НПК са вече в сила, апелативните съдии са преценили, че няма как да се произнесат по разпореждане, което е постановено по старите правила.

„При новата процесуална уредба липсва изрично законодателно предвиждане въззивна инстанция да се произнесе конкретно по основателността на разпореждане от вида на атакуваното по делото. Това обуславя оставяне без разглеждане на протеста по делото, практически резултат от което ще бъде влизането в сила на разпореждането.
След връщането на делото на прокурор, при евентуалното му ново внасяне в съда с обвинителен акт, разгледаните в разпореждането въпроси могат да бъдат предмет на изрично обсъждане съобразно новата процедура за разпоредително заседание“, се казва в определението на САС от 20 ноември.

Ако виждането на този състав бъде възприето от още съдии и други актове на първоинстанционни съдилища ще се окажат крайни само защото са постановени по старите правила на НПК, а са стигнали до втората инстанция, когато промените в процесуалния закон вече са влезли в сила. Последното по-известно дело, което беше прекратено по старите правила (в края на октомври от СГС) и прокуратурата протестира, но още няма произнасяне на втората инстанция, е това за продажбата на остатъчния държавен дял в EVN.

Следователят Иван Христов беше предаден на съд в началото на август от Специализираното звено „Антикорупция“. Христов е обвинен в принуда над двама полицаи от Несебър, като разследването срещу него започна миналата година във връзка със стрелбата срещу Димитър Желязков-Митьо Очите и евентуални връзки между двамата. Първоначално Христов беше обвинен в злоупотреба със служебно положение и покрай разследването бяха изнесени данни, че е изпаднал в несъвместимост с магистратската длъжност, тъй като бил действителен собственик на хотел и заведение в Слънчев бряг. Инцидент в заведението е довел и до принудата, която той е упражнил върху двама полицаи, заради което в крайна сметка беше пратен на съд.

Около полунощ на 6 юни м.г. заведението на Христов „Вира Тики Бар“ било посетено от германски турист, който се скарал с диджея. Туристът си тръгнал, като казал, че ще уведоми полицията, но бил настигнат от Христов, който го напръскал със спрей, след което няколко човека пребили чужденеца. Случайни минувачи подали сигнал на тел. 112 и екип от двама полицаи дошъл на мястото. Още при пристигането им обаче, Христов ги чакал на място и започнал да им нарежда какво да пишат в докладната записка, след което разяснил своята версия за инцидента и настоял да не се споменава присъствието му на местопроизшествието.

Полицаите се притеснили, защото Христов често споменавал, че в правомощията му е да води разследвания по подадени сигнали срещу тях и по негова преценка „може да обърне по-сериозно внимание на някои от жалбите“. Вместо да докладват за извършено престъпление, за да пристигне на място разследващ полицай и да започне досъдебно производство, те приключили проверката с докладна записка, в която не споменали дори за присъствието на следователя. След това обаче размислили и устно уведомили своите преки ръководители за събитията от нощта на 6 юни.