Увод

Няма как да не се съгласим с изразеното в правната доктрина по повод същността на предварителната прокурорска проверка, която се извършва на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а именно, че в нея са концентрирани разнопосочни идеи за това докъде се простира извънпроцесуалната дейност и кой момент следва да „отмери“ началото на едно наказателно производство.[1] Проверката, като подготвителна дейност за осигуряване на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, е предмет на сериозни дискусии, както в професионалните среди, занимаващи се с правоприлагане и правораздаване, така и сред лицата, неангажирани пряко с наказателно-процесуална дейност.

Съдбата на предварителната проверка беше поставена на дневен ред в хода на обсъжданията във връзка с т.нар. съдебна реформа през 2015 г.[2] Предложена беше отмяната на чл. 145 ЗСВ, като вносителят се обоснова с мотива, че уредените в посочената разпоредба правомощия на прокурора, включени в т.нар. „общ надзор“ са в противоречие с разпоредбата на чл. 127 от Конституцията и представляват упражняване на квазисъдебни функции от несъдебен орган, което е в сериозен разрез с чл. 6 ЕКПЧОС. В окончателния текст, който се прие от Народното събрание институтът не беше отменен, но се прие изменение на разпоредбата на чл. 145 ЗСВ като се въведе максимален срок от 3 месеца, от които 2 месеца за извършване на проверката, възложена на съответните органи от прокурор или извършена лично от него, а при необходимост – с еднократно удължаване от 1 месец от административния ръководител на съответната прокуратура.[3] За пръв път се определи и срок за произнасяне на прокурора по преписките по същество – до един месец от постъпването на материалите от извършената проверка. Дефинирането на посочените срокове беше възприето като гаранция срещу евентуален произвол върху правата и интересите на лица, които биха могли да бъдат засегнати при извършването на подобни проверки. Считаше се, че наличието на срокове ще дисциплинира компетентните органи, на които са възложени проверки, и ще подобри организацията им на работа.

Актуална законодателна инициатива, свързана с института на прокурорската проверка по чл. 145 от ЗСВ беше предприета с проект на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ,[4] внесен в 46-тото Народно събрание на 21 юли 2021 г. от група народни представители. Беше предложено да се отменят функционалните компетенции на прокурорът по чл. 145, ал. 1, т. 2, 3 и 5, а именно лично да извършва проверки; да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали; както и да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично. Поради разпускането на Народното събрание на осн. чл. 99, ал. 5 от Конституцията, законопроектът не беше внесен в процедура по гласуване в зала.

Отново ще напомним, че решаването на съдбата на предварителната проверка по чл. 145 ЗСВ налага изясняването на въпроса за допирните точки между оперативно-издирвателна (ОИД) и наказателнопроцесуална дейност. Те се наблюдават най-често в момент, в който процесът на използване и анализиране резултатите от ОИД се развива и преминава в планиране на съответната наказателнопроцесуалната дейност. С други думи, реализира се т.нар. легализация на оперативната дейност, при която се реализира трансформацията на секретни с явни оперативни източници.[5]

Според действащата на национално равнище нормативна уредба наказателните производства от общ характер се образуват с постановление на прокурора (арг. чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуален кодекс (НПК)) или със съставянето на протокол за първото действие по разследване на осн. чл. 212, ал. 2 НПК. В нормата на чл. 207, ал. 1 НПК е предвидено, че за да бъде образувано наказателно производство, следва да са налице кумулативно дадени две предпоставки – законен повод и достатъчно данни.[6] Законните поводи, чрез които информацията относно предполагаемо извършеното престъпление от общ характер достига до органите на досъдебното производство, са изрично определени в закона. [7]

Изчерпателната регламентация на основанията за образуване на досъдебно производство цели установяване на комплекс от предпоставки, без наличието на който не може да се стигне до формиране на процесуална среда за възникване и развитие на наказателнопроцесуални отношения. Осигурява се обективност и се избягват евентуални злоупотреби от неоснователно образуване на наказателни производства.

Не е за пренебрегване обстоятелството, че предпоставките за образуване на досъдебно производство са обект на обсъждане и от страна на Европейската комисия в хода на оценяване на напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Комисията приема за предизвикателство регламентацията на изискванията за образуване на досъдебно производство и свързаният с това въпрос за извършването на предварителни проверки по ЗСВ. Обръща се внимание на обстоятелството, че тъй като тези проверки не са уредени в НПК, събраната информация не може да се използва като доказателство в съда. В тази връзка се констатира наличието на сериозно противоречие, при което се обосновават аргументи, отнасящи се до ефикасността, които са в подкрепа или против извършването на предварителни проверки, и които са свързани също така с чувствителни въпроси относно механизмите за съдебен контрол на прокурорските решенията.[8]

За разлика от правилото по чл. 207, ал. 1 НПК, образуването на досъдебно производство по пътя на алтернативната процедура на осн. чл. 212, ал. 2 НПК е формулирано като правна фикция,[9] по силата на която производството се счита за образувано със съставянето на протокол за процесуално-следствено действие, вместо с изрично постановление за образуване.[10] Интересното в този случай е, че законодателят не поставя изискване за наличие на достатъчно данни. За сметка на сигурността и гаранцията, че няма да се допусне злоупотреба с преждевременно образуване на досъдебно производство се дава приоритет на бързото образуване на производство, с цел обезпечаване своевременното събиране на доказателствен материал.

Предвид изложеното и не без основания може да допуснем, че в действащите разпоредби на НПК е възприето правилото образуването на наказателно производство по общия ред винаги да е обосновано. Преждевременното образуване може да има отрицателни последици за разкриване на престъплението и участието на извършителят в него. Би могло да се стигне до ангажиране на излишен ресурс, респективно да се пропусне разследването да се насочи към действителните извършители. Не без значение е и опасността да се създадат условия за незаконосъобразно ограничаване на правата и законните интереси на гражданите. Това не означава, че образуването на наказателни производства не следва да е своевременно. Точно обратното, много често следите от престъплението могат да бъдат заличени за кратко време, което би довело до невъзможност събирането на доказателства, чрез  регламентираните доказателствени средства, в случай че разследването се забави.

В доктрината изискването за обоснованост при образуване на наказателно производство основателно се свърза с изискването за решително, бързо и неотклонно реагиране на всички факти и обстоятелства, сочещи за наличието на престъпленията.[11] Като съсредоточават своите усилия в борба с действително извършените престъпления, органите на досъдебното производство осигуряват правилното прилагане на наказателната репресия. Ето защо образуването на наказателно производство създава необходимата юридическа основа за разгръщане на наказателнопроцесуалната дейност и за резултатно използване на всички наказателнопроцесуални средства за разкриване на обективната истина.[12] Изискването да са събрани достатъчно данни в този начален момент не предполага, че те са безспорни. Необходимо е обаче въз основа на тях да се обоснове предположение за вероятност, че е извършено конкретно престъпление.[13]

Всички тези съображения наложиха по естествен път практиката проверката, по чл. 145 от ЗСВ да се прави в случаите, при които има наличие на законен повод, но липсват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Отново ще напомним, че проверките по чл. 145 от ЗСВ са извънпроцесуални по своя характер и като такива не се реализират, чрез способите на доказване, предвидени в НПК. От тук извършените действия не могат да се ползват като доказателствени средства, с които да се възпроизведат доказателства по чл. 104 от НПК.

Кратък ретроспективен анализ

Разпоредби, регламентиращи негласно разследване – институт, сроден на института на предварителната проверка се приемат още със Закона за углавното съдопроизводство (ЗУС) от 1897 г. Съгласно първоначалната редакция на чл. 75 от ЗУС, когато признаците на престъплението са съмнителни, или когато за произшествието, което има такива признаци, полицията се известявала по слух (народна мълва), или въобще от източник не напълно достоверен, то винаги преди да съобщи за това, трябва да се удостовери с дознание наистина ли такова произшествие се е случило и дали то съдържа в себе си признаци на престъпление.[14] В последствие първоначалните текстове претърпяват редица изменения.[15] С реформа от 1922 г. се внасят съществени промени, като негласното разследване, уредено в ЗУС (в последствие ЗНС) се отделя от дознанието. Никола Саранов го определя като една предшестваща подготвителна дейност към дознанието.[16] С оглед обстоятелството, че законодателят не поставя легална връзка, когато регламентира дознанието с правилата за извършване на предпроцесуално разследване може да е заключи, че последното имало собствена природа, с функции различни от тези на процесуалното разследване, т.е. „извънсъдебна дейност, осъществявана преди начеването на наказателния процес“.[17]

Институтът на предварителната проверка намира регламентация и в разпоредбите на НПК от 1952 г.[18], като в чл. 121, ал. 3 се предвижда, че анонимните заявления не могат да служат за започване на предварително производство. Въз основа на тях може да се предприеме предварителна негласна проверка от органите на дознанието. Макар според много автори твърде лаконична и с ограничено приложение е налице съдебна практика, в която се анализира характера и ролята на този институт. [19] Върховният съд е категоричен, че събраните данни по време на предварителната проверка не могат да се ценят като годни процесуални действия за разследване. В тази връзка приема, че законът позволява да се прочетат обясненията на подсъдим, дадени само на предварителното следствие, на дознанието или по-рано в съдебно заседание, но не и обясненията, които той е дал при предварителна проверка по чл. 121 НПК, т.е. преди да е образувано наказателно производство.[20]

В НПК от 1974 г.,[21] предварителна проверка се допуска в случаите, при които липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се налагат неотложни следствени действия. Предвидено е да се извършва от органите на предварителното производство като изрично се забранява извършването на следствени действия. В тази връзка продължава да се поставя ясна разделителна линия между процесуална и извънпроцесуална дейност. С тази правна конструкция се ограничава възможността да се използват методи на предварителното разследване, без да се спазва съответната процесуална форма, а в същото време не се възпрепятства използването на всички други методи на осведомяване, стига да не противоречат на закона.[22] В случай, че не е налице необходимост от неотложни действия по разследване опасността да се заличат следите от престъплението не е сериозна, поради което може да се предприеме извършване на съответна проверка за установяване наличие на достатъчно данни. От тук проличава значението, което има адекватната преценка кога да се дължи извършването на предварителна проверка. Основателен е извода, че предварителната проверка по НПК трябва да се предприема само когато има обективна нужна от нея, в противен случай тя притежавала потенциала да нанесе вреди, включително да се забави образуването на предварителното производство в ущърб на неговата резултатност, да пострада авторитетът на прокурора и органите на разследването, да се снижи силата на наказателната репресия, като се пропиляват напразно сили, време и средства.[23]

По-късно, нормативната уредба търпи известен прогрес, като с последвала промяна на чл. 191, ал. 2 на НПК от 1982 г.[24]  се приема, че при предварителна проверка се допуска извършване на конкретни процесуално-следствени действия – оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Така на практика се „отваря вратата“ на възможността за извършване на действия по разследване без да е образувано досъдебно производство, т.е. без да се спазва процесуалната форма, като гаранция за откриването на обективната истина по конкретното дело.[25] Посочената промяна е нагледен пример за съприкосновението между съображенията, свързани с практическата необходимост от своевременно събиране на доказателствен материал и изискването за спазване на наказателнопроцесуална форма. Без съмнение, най-важната за особеност на института след измененията от 1982 г. е разширяването на информационната база, на основата на която се прави преценка за наличието на достатъчно данни за образуване на наказателно дело.[26] Задачата на тази предпроцесуална проверка е с помощта на процесуално-следствени действия да се гарантира правилното образуване на предварителното производство – неговата законност и обоснованост.[27] В същото време проверката никога не е била задължителен етап от предпроцесуалната дейност. Нейното извършване би могло да бъде полезно, само когато е единствената възможност за събиране на достатъчно данни, които да обосноват извод за наличие на извършено престъпление. Когато не е нужна тя може да забави образуването на наказателно производство, тъй като ще доведе до загуба на ресурс, които се ангажира в извършване на съответните действия по проверката, а от тук ще намали ефективността на процеса. [28] Ако са констатирани основания за извършване на неотложни следствени действия законодателят предписва веднага да се премине към образуване наказателно производство като съгласно чл. 191, ал. 2 НПК (1974) предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие.

С реформата от 2003 г. институтът на предварителната проверка се заличава от правилата на НПК. Нормата на чл. 191 от НПК от „Предварителна проверка” се променя на „Неотложни следствени действия без образувано предварително производство”.[29] С това се приема възможността разследващите органи, в случаите, предвидени в закона да могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. В тези случаи предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие. Категорично се заличава възможността да се извършват годни процесуално-следствени действия, преди да се образува наказателно производство.

Изводът, е че наказателната политика се преосмисля като в приоритет се поставя правото на защита на лицата, чиито права и интереси могат да бъдат засегнати от съответните действия по разследване. Би могло да се приеме, че с това се създават определени гаранции за избягване на своеволия, злоупотреба с власт, респективно упражняване на незаконна наказателна репресия. Вместо предварителната проверка да съществува като обособен институт, уреден в разпоредбите на НПК се приема, че разследващите органи могат да извършват кръг от неотложни процесуални-следствени действия, които обаче не са извън наказателното производство, а поставят началото на досъдебната фаза.[30]  Наред с това кръгът от тези неотложни процесуални-следствени действия бива разширен. Така правилото досъдебното производство да започва с акта по първото действие по разследване, независимо от формата на производството е алтернатива на образуването на предварително производство с постановление.[31]

В резултат от посочените промени в разпоредбите на НПК остана без уредба начина, по който следва да се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, когато е налице единствено законен повод. Поради това практиката се ориентира към използване на института на прокурорската проверка по ЗСВ.[32]

Търсенето на адекватно решение следва да постига важен баланс, с който да се осигури своевременно (не твърде рано или твърде късно) образуване на досъдебно производство. Нещо повече, необходимо е формирането на среда, която да позволи приемственост между оперативна и процесуална дейност. Както е известно, една от съществените задачи на оперативната работа е срочното разкриване на престъплението посредством легално определен ред на производството по наказателни дела.[33]

Наясно сме с обстоятелството, че въпроса за своевременното даване на началото на наказателното производство зависи от адекватната преценка на професионално подготвен апарат.  Предпоставка за това е ефективната екипна дейност между оперативни и разследващи органи. За целта е важно на нормативно равнище да се предвиди механизъм за качествена съвместна работа между тях. В международен аспект са налице редица примери за обвързване ОИД с наказателнопроцесуалното доказване.

В Руската федерация например, възможността за използване на данни от извършена ОИД за нуждите на наказателнопроцесуалното доказване се уреждат в Закон за оперативно-издирвателната дейност.[34] Във Великобритания и Франция няма забрана резултатите от оперативно-издирвателните мероприятия да се използват като доказателствени средства в последвалото наказателно производство. В САЩ също липсва разделение между оперативно-издирвателни и процесуални действия по разследване, като форми на ОИД се прилагат в наказателния процес.

Вече беше посочено, че действащата в страната ни нормативна уредба не допуска резултатите от оперативната дейност да се ползват в хода на наказателното доказване. Тези резултати обаче, ако са събрани в необходимия обем и качество, съгласно правилата на ОИД (не е нарушена процедурата по придобиването им) в хода на разследването в досъдебната фаза, а в последствие и при съдебното следствие да придобият качеството на доказателства. Допустим ли е тогава извода, че ако на национално равнище съществува нормативна регламентация на възможността резултатите от ОИД да се ползват в хода на наказателнопроцесуалното доказване, със съответно установяване на адекватни гаранции за правото на защита на засегнатите лица, би могло да се реши проблемът, свързан с невъзможното събиране на някои доказателства, поради закъснялото образуване на досъдебно производство? Изработването на подобна правна уредба без съмнение представлява сериозно предизвикателство, при обсъждането на което следва да се съобразят всички последици на прехода от извънпроцесуална към процесуална дейност, т.е. легализацията на доказателствен материал.

В крайна сметка, тъй като предпроцесуалната проверка не намери правна регламентация в НПК от 2005 г. се наложи прокуратурата да потърси законово основание за извършването на подобни проверки, позовавайки се на предвиденото в ЗСВ. В доктрината това се оценява като не най-доброто решение, с оглед на обстоятелството, че ЗСВ е устройствен закон и като такъв е недопустимо да урежда конкретни правомощия на прокуратурата и разследващите органи по една специфична процесуална дейност, от чиито резултати зависи възбуждането на наказателното производство. [35]

Възможни варианти за действие

Въз основа на краткия ретроспективен анализ могат да бъдат маркирани няколко варианта за решаване на проблема, свързан със събирането на достатъчно данни, които да са основание за образуване на досъдебно производство:

1. Регламентацията на прокурорска проверка в чл. 145 от ЗСВ да остане непроменена

Като недостатък на сегашната уредба на прокурорската проверка по чл. 145 от ЗСВ, с която се цели събиране на достатъчно данни е полезно да се посочи обстоятелството, че нерядко извършването на действията по изследване предпоставките за започване на производство отнема сериозно технологично време. Това на свой ред се отразява върху възможността качеството на събрания доказателствен материал в хода на последвалото разследване в досъдебната фаза. По този начин се стимулира системно допускане на случаи, при които извършването на проверка води до забавяне настъпването на момента на образуване на досъдебно производство. Това на свой ред носи след себе си „избледняване на информационните източници“[36], а в редица наказателни производства прави невъзможно събирането на годни доказателства по реда на НПК. Придобитите в хода на проверката по чл. 145 от ЗСВ данни след образуване на досъдебно производство се събират отново вече като годен доказателствения материал и въз основа на него се вземат характерните за досъдебната фаза на процеса решения, в т.ч. да се изготви и внесе в съда обвинителен акт, респективно да се прекрати или спре наказателното производство. В последствие и с оглед обстоятелството, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, следва събирането на доказателствения материал да се извърши под контрола на разглеждания делото съдебен състав. Така на практика събиране на данни, свързани с престъплението може да се реализира до три отделни пъти. Няма как това да не рефлектира върху времевия диапазон на производството в посока неговото удължаване.

Проверката като извънпроцесуална дейност не обезпечава процесуални средства, необходими за защита на правата и законните интереси, които се предоставят съгласно НПК на обвиняемия и на другите лица, участващи в наказателното производство. Не бива да се забравя обстоятелството, че към този етап то няма да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем, съответно не са обезпечени неговите процесуални права и интереси. Така вероятността да бъдат ограничени права на лице, което е засегнато от дейности по предварителна проверка е съвсем реална.

От друга страна, защитниците на възможността за реализиране на предпроцесуалната проверка по реда на ЗСВ виждат в нея единственото към момента възможно средство за събиране на необходимия набор от данни, въз основа на които да се вземе компетентно решение дали да се образува или не досъдебно производство. Не бива да се забравя, че образуването на досъдебно производство безспорно засяга в една или друга степен правата и интересите на всички участници в процеса. Ето защо към даването на начало на такова производство следва да се подхожда предпазливо като се избягва всяка необоснована и незаконосъобразна намеса в правния мир на отделната личност.

2. Институтът на проверката, която се извършва или възлага от прокурора на основание чл. 145 от ЗСВ, да бъде отменен

Противниците на този вариант се обосновават с тезата, че възприемането му може да създаде своеобразен вакуум в практиката на търсене на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Не е тайна, че първоначално в редица случаи от практиката се констатира единствено законен повод по смисъла на чл. 208 НПК, но не и достатъчно данни. В тази връзка, преди да се предприеме подобна стъпка е необходимо да се извърши преценка дали отмяната на възможността за извършване на проверка на осн. чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСВ няма да доведе до прибързано започване на множество наказателни дела, а с това и до ангажиране на сериозен ресурс, който да разглежда и администрира наказателнопроцесуалната дейност.

От страна на прокуратурата се обосновава тезата за възможно развитие в противоположна посока, като се предполага, че отмяната на прокурорската проверка по ЗСВ ще създаде пречка за предприемане на действия за защита правата на гражданите, който надзор в страната се осъществява единствено от прокуратурата.[37] Поради съображения за предпазливост, които могат да проявят представителите на прокуратурата са резонни опасенията, че е възможно да се стигне до постановяване на масови откази за образуване на досъдебно производство.[38]

В правната доктрина се счита обаче, че значението на предварителната проверка като гаранция срещу неоснователно образуване на наказателни дела е преувеличено и не се съобразява, че тази гаранция притежава потенциал да засегне правата и свободите на гражданите.[39] Важно е и да се посочи, че с оглед установените срокове за досъдебно разследване по чл. 234 НПК е логично прокурорът да забавя образуването на досъдебно производство, докато не събере повече данни в хода на предварителната проверка, като по този начин се измества и замества досъдебното производство с извънпроцесуалната проверка.[40]

С известна категоричност може да твърдим, че механичната отмяна на възможността за извършване на проверки по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСВ, без да се променят изискванията по чл. 207, ал. 1 НПК за задължително наличие на достатъчно данни за извършено престъпление предполага комплекса от очертани проблеми.

Именно изискването за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, генерира нуждата от извършване на предпроцесуални действия по осигуряване на подобна информация. Поради това следва да се оценят като навременни и адекватни решенията, очертани от Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. На свое извънредно заседание на от 29 юли 2021 г. съветът обсъди и прие комплекс примерни мерки, които следва да бъдат реализирани до края на 2022 г. от страна на министерство на правосъдието. Интересни в тази връзка са препоръките за паралелно приемане на законови промени – отпадане на проверката по чл. 145, ал. 2 от ЗСВ и въвеждане на по-нисък доказателствен праг за образуване на наказателно производство. Един такъв комплексен подход оценяваме като значително по-удачен вариант за решаване на поставения проблем.

3. Процесът на провеждане на предварителна проверка да бъде отново възстановен в НПК като съществена част от действията, предхождащи и обуславящи образуването на досъдебно производство

При разглеждане на историческото развитие на предпроцесуалната проверка се обърна внимание на обстоятелството, че институтът възниква като част от правилата на НПК. Първоначално изрично се забранява извършването на процесуално-следствени действия при нейното провеждане. През годините нормативната уредба търпи промени, в резултат от които се допуска извършването на определен кръг от такива действия, а в последствие той се разширява. Такова е положението до 2003 г., когато окончателно институтът на предварителната проверка по НПК бива отменен, като се урежда единствено извършването на неотложни следствени действия без образувано предварително производство. Промяната е продиктувана след като се приоритизира правото на защита на лицата, върху които би могло да се реализира съответна извънпроцесуална дейност, преди да се образува наказателно производство. Съобразявайки ретроспективния анализ е препоръчително, с предприемането на евентуално възстановяване на предпроцесуалната проверка в разпоредбите на НПК да се уредят съответни гаранции за защита правата и интересите на лицата, които биха могли да бъдат засегнати от провеждането на подобни проверки.

По-горе бяха посочени примери в уредбата на редица страни, според които ОИД и наказателнопроцесуална дейност са легално обвързани. В случай, че тази концепция бъде възприета и у нас е необходимо да се съобразят следните характерните особености на ОИД:

Теоретичните схващания, които оправдават употребата на резултати от ОИД в процеса по доказване в наказателния процес се мотивират с обстоятелството, че много често в практиката събирането на данни, свързани с разкриването на извършителя на дадено престъпно деяние, е възможно да се извърши еднократно и то в хронологичен момент, доста преди образуването на наказателно производство. Така, ако бъде препятствана възможността тези данни да се използват впоследствие, в хода на провеждане на наказателното производство, значително ще се ограничат пътищата, по които да се осъществи безпроблемно доказване на извършеното престъпление.

Противниците на тези аргументи считат, че използването на данни от проведени оперативни мероприятия за нуждите на доказването в наказателното производство създава потенциалната опасност за нарушаване основни права на бъдещите участници в процеса. Както е известно, именно в регламентацията на наказателнопроцесуалната дейност и след образуване на наказателното производство са установени основните гаранции, които обезпечават правото на защита на участниците в наказателното производство. Детайлната реализация на оперативни дейности не е нормативно регламентирана, тъй като предполага възможност за по-сериозна гъвкавост при тяхното осъществяване.[41]

В отделни нормативни актове са регламентирани различните способи и методи на ОИД, но няма подробно разписан ред, по който да се осъществяват всеки един от тях. Така например, оперативната беседа не е уредена в такива детайли както разпита на обвиняем. Не бива да се забравя, че в ОИД намират проявление принципите на секретност и конспиративност. За разлика от това, прилагането на способите на доказване в наказателното производство са подробно уредени в НПК. И макар следването на публичността и състезателността да е по-ограничено в досъдебната фаза на наказателния процес за разлика от съдебната, все пак намират съответно приложение и в нея.

Различни са източниците на доказателства в наказателното производство и фактически данни в ОИД. Съгласно НПК доказателства в наказателния процес могат да бъдат само фактическите данни, които са установени по реда, предвиден в кодекса. В редица случаи при ОИД фактическите данни стават достояние на съответните оперативни органи по негласен път, като е недопустимо да бъдат проверени в условията на гласност и публичност, както е в производството по НПК.[42] Поради това има основание да се съмняваме, че е възможно изчерпателното дефиниране на съответни гаранции срещу нарушаване на правата на лицата, спрямо които се осъществява ОИД. Независимо от това, че ОИД и наказателнопроцесуална дейност се извършват от различни държавни органи, не следва да се отрича наличието на отделни хипотези на взаимодействие между тях. Не без значение е и наличието на качествена професионална подготовка на органите, които извършват проверка за наличие на обстоятелствата за образуване на досъдебно производство.

4. Вместо заключение

Очертаните варианти са примерни, без претенция да са описани подробно всички последици, до които би могло да доведе възприемането на всеки един от тях. Наличието на положителни и отрицателни черти на всеки от идентифицираните варианти за действие обаче, е ясна индикация за необходимостта от организиране на широк обществен дебат, в който да бъдат „въвлечени“ всички заинтересовани страни.

Настоящото изследване има за цел да обърне внимание върху някои от съображенията, които се налага да бъдат разгледани, за да се възприеме и регламентира процедура, която да отговаря в максимална степен на установените международни стандарти за разследване и разкриване на престъпления и осигуряване на справедлив наказателен процес.

[1] Вучков, В. Образуване на досъдебно производство. Актуални проблеми, С.: Сиби, 2015, с. 93.
[2] ЗИДЗСВ (сигн. в НС № 554-01-68), внесен на 02.04.2015 г. от група народни представители и ЗИДЗСВ (сигн. в НС № 554-01-70), внесен на 07.04.2015 г. от група народни представители.
[3] ДВ, бр. 62 от 2016 г.
[4] Сигн. в НС № 46-154-01-8.
[5] Още за процеса на легализация вж. Пенев, Й., А. Ангелов, Цв. Попова, Р. Радулов, С. Стоянов. Теория на ОИД (методология на познавателния процес и методика на преподаване), С.: РИО – Академия на МВР, 2011, с. 177, Каймеджиев, Х. Теория на оперативно-издирвателната дейност, С.: Албатрос, 2005, с. 300 и др.
[6] Понятието „достатъчно данни“ има своето легално определение в чл. 211, ал. 1 НПК, според който това са данни, от които може да се изгради основателно предположение за извършено престъпление.
[7] Във връзка с разглеждане на отделните видове законни поводи е показателна важната тенденция, малко от досъдебни производства да се образуват на основание постъпили сигнали от контролни държавни органи.  От годишните отчетни доклади на прокуратурата (налични на < http://www.prb.bg/pub_info/dokladi-i-analizi> ) разбираме, че е сравнително малък броят на образуваните преписки по сигнали на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, Агенция за държавна финансова инспекция, Агенция Митници и Сметната палата. Броят на образуваните производства по сигнали на контролните органи през 2020 г. е намалял спрямо предходната година, а образуваните въз основа на тях ДП е 3,7 % от общия брой образувани производства през 2020 г. В годишните отчетни доклади на прокуратурата липсва информация относно останалите законни поводи за образуване на ДП, което пречи на оценката за тяхната ефективност във вида, в който са регламентирани в НПК.
[8] Вж. Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. COM(2018) 850 final, Страсбург, 13.11.2018 г.
[9] Така Манев, Н. Наказателнопроцесуално право, С.: Сиела, 2016, с. 297.
[10] Налице са мнения в теорията, че правилото на чл. 212, ал. 2 от НПК е хипотеза на необорима презумпция (Вж. Чинова, М. Г. Митов. Кратък лекционен курс по наказателно-процесуално право, С.: Сиела, 2021, с. 380.Съгласно постановеното в РКС № 7 от 16.12.2004 г. по к.д. № 6/2004 г. тази възможност обезпечава бърз и ефективен наказателен процес.
[11] Вж. Топалов, П., Г. Георгиев. Наказателен процес на НРБ (обща част и предварително производство), С.: ВСШ-МВР, 1989, с. 295.
[12] Пак там.
[13] Чинова, М. Досъдебното производство по НПК, С.: Сиела, 2013, с. 301.
[14] Ретроспективен преглед на уредбата на института на предварителната проверка в НПК, а впоследствие по чл. 145 ЗСВ и възможните легални модели за нейната реализация вж. Вучков, В. Образуване на досъдебно производство ………………….., с. 121 и сл.
[15] За тях по-подробно Моллов, В., Н. Саранов. Закон за углавното съдопроизводство, заедно с всичките му стари и нови текстове и разяснения и тълкувания от Върховния касационен съд.
[16] Саранов, Н. Кратък курс  по наказателно-процесуално право. Том II, С.: Печатница „Художник”, 1943, с. 125-126.
[17] Саранов, Н. Репетиториум (кратък курс) по наказателно-процесуално право, С.: Печатница „Художник”, 1947, с. 128.
[18] Обн. ДВ. бр. 11 от 1952 г., отм. ДВ. бр. 89 от 1974 г.
[19] Така Геров, Г. Институтът „Предварителна проверка” и практиката на Върховния административен съд. <http://www.academy.mvr.bg/NR/rdonlyres/0F1225DB-4CD7-45AA-BD08-395F37757DE1/0/stat_GGerovpp2014_red.pdf> (1 май 2020) и Критичен поглед към практическото приложение на института „предварителна проверка. – сп. Адвокатски преглед, 2012, № 4.
[20] Решение  № 607 от 20.10.1972 г. по н. д. № 545/72 г., II н. o.
[21] Обн. ДВ. бр. 89 от 1974 г., отм. ДВ. бр. 86 от 2005 г.
[22] Павлов, С. Развитие на наказателнопроцесуалната система на Народна република България на съвременния етап, С.: БАН, 1976, с. 222.
[23] Пак там.
[24] Обн. ДВ. бр. 28 от 1982 г.
[25] Така Радева, Р. Относно измененията и допълненията в НПК, – сп. Закон (списание за правна наука и практика), 1993, № 3, с. 117.
[26] Вж. Вучков, В. Цит. съч., с.102.
[27] Вж. Топалов, П., Г. Георгиев. Цит. съч., с. 309.
[28] Павлов, С. Наказателен процес на НРБ, С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1989, с. 397-398.
[29] Вж. ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 50 от 2003 г.
[30] Вучков, В. Цит. съч., с. 109.
[31] Пак там, с. 110
[32] Манчев, Х. Наказателно-процесуален кодекс, коментар на измененията от 2003 г., С.: Софи-Р, 2003.
[33] Манев, Н. Теория на наказателното правораздаване, С.: Сиела, 2015, с. 288.
[34] Земскова, А. Документирование результатов оперативно-розыскных мероприятий – Российская Юстиция, 2001, № 7, с. 62. За подробен анализ на различните национални правни уредби, с които се урежда използването на резултатите от ОИД в наказателния процес вж. Салкова, Ек. Проблеми на доказването в наказателния процес, С.: Симолини-94, 2012, с. 120 и сл.
[35] Раймундов, П. Проблеми на предварителната проверка. –  сп. Теза, 2012, № 2.
[36] Така  Вучков, В. Цит. съч., с. 119.
[37] Вж. Становище на ПРБ от 02.09.2021 г. относно ЗИД на ЗСВ, № 46-154-01-8, внесен от група народни представители на 21.07.2021 г.
[38] Пак там.
[39] Чинова М. Цит. съч., с. 309.
[40] Раймундов, П. Цит. съч.
[41] Петър Топалов обосновано мотивира тезата, че методите и средства за ОИД не могат да се ползват в наказателнопроцесуалната дейност, а процесуалните способи са неприложими в ОИД (Вж. Топалов, П. Роля и значение на оперативните данни за процеса на доказване в предварителното производство, ВИ Г. Димитров – МВР, С., 1987, с. 19).
[42] Пак там, с. 81.

52
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Сергиев
Сергиев
21 декември 2021 5:38
Гост

Вучков четете, книгата на Вучков четете! Но отдавна свърши по книжарниците…

Колега
Колега
20 декември 2021 12:28
Гост

Реформата, в която и да е власт следва да е резумна, тоест да се направи след обществено обсъждане за нейната необходимост и евентуални последици (които да са положителни). Премахването на предварителната проверка ще натовари МВР и покурорите изключително много с несъществени преписки, за които да се образува ДП. Това ще намали качеството на работата и разкриването на престъпленията в бърз порядък. С колегите адвокати и разслвдващи се работи добре, стига човек да знае своята работата и да спазва закона, да е обвктивен в работата и отношенията си. Насаждането на омразал към една институция е винаги вредно за обществото. Последния бум… Покажи целия коментар »

Съгласен
Съгласен
20 декември 2021 13:10
Гост

Точно така е, трябва да има обществено обсъждане, а не както при предишните управляващи, когато промени се приемаха тихомълком, с ПЗР на някой напълно различен закон. Споделям мнението Ви за възможни затруднения по работата по разследване, но неразкрити кокошкарски престъпления винаги ще има, а в случая обществото е гладно за справедливост по отношение на едрата корупция, тип милиони в чували и кюлчета в чекмеджета, която по всеобщо мнение се прикрива от ПРБ. Дано наистина има повече разум и логика от комп. юристи и по-малко войнствено настроени партийни агитки, за които всяка промяна на статуквото, което ги ползва, е удар срещу… Покажи целия коментар »

Занев
Занев
20 декември 2021 12:13
Гост

Трябва да се засилят контролните правомощия на съда по отношение на действията на прокуратурата. Така че да не може напр. да съществува фигурата на „вечния обвиняем“, чието разследване стои „на трупчета“ и се възобновява, ако не прави каквото му се казва. Или да не може от двама престъпници единият да е в Дубай с 20 обвинения, а другия да е в Парламента без нито 1.

Студент
Студент
20 декември 2021 12:16
Гост

Е, колко вече да се стеснява къгът от правомощия на прокурора?! Майка ми е прокурор и я мъмрят, защото се кара на разследващите органи, адвокатите и страните! Еми как няма да им се кара, след като не следват указанията й, които са успешно за правилното и законосъобразно разследване, а те видно се отклоняват! Както казах по-долу, съм “За” реформиране на НПК по отношение на държ. обвинение! Виждам от личен план какво се случва там!

Анонимен
Анонимен
30 май 2022 17:23
Гост

Мило студентче, не става ясно какво имаш предвид под виждам в личен план какво се случва там. Щом си студент, не работиш още. Не става ясно какво следваш. Ако не е право, няма как да имаш реална преценка. Ако е право, вече си деформиран, тъй като търпиш чуждо мнение да формира представите ти, а очевидно лични впечатления от конкретната работа все още няма как да имаш. Не става ясно и защо майка ти, която трябва да спазва служебна тайна, ти разказва за делата и колегиалните си отношения, а ти пишеш по форумите. Не става ясно и защо се кара майка… Покажи целия коментар »

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 12:17
Гост

Поставих плюс на коментара Ви, защото го споделям.

Иван
Иван
20 декември 2021 12:58
Гост

Субективизмът в родната ни прикриватура е факт за съжаление.

Студент
Студент
20 декември 2021 11:34
Гост

С цел по-обективното разкриване на престъпления, на прокуратурата следва да й се възложат по-големи правомощия, защото именно тя указва и наблюдава начина по който се разкриват престъпленията! Трябва промени в НПК! Масово трябва да се даде възможност на прокурора да налага както административни, така и дисциплинарни наказания на разследващи органи, които явно не изпълняват указанията и нарежданията му, както и на адвокатите и на двете страни -обвиняем и пострадал, които също се опитват да разпищолват прокурора! И не трябва да се даде възможност за обжалване! Само така че ще има пълно и обективно разкриване на престъпленията!

Преподавател
Преподавател
20 декември 2021 11:43
Гост

Млади колега, не знам дали сте завършил същия университет като Иван Гешев и дали правите разлика между Съветския съюз, където прокурорите можеха още в досъдебна фаза да разпореждат задържане под стража без санкция от съд до 10 (десет) години, и Европейския съюз, в който правата на човека и правото на обжалване пред съд са особена почит. Просто ме втрещихте с идеята си за лишаване от право на обжалване.

Студент
Студент
20 декември 2021 11:51
Гост

Неуважаеми, г-н/г-жо преподавател! Европейският съюз толерира престъпниците, докато СССР винаги е гледал да ги мъчи и унижава по-най хубавия начин! Поне това, което ни е говорил проф. Тенчо Колев по ОТД…,та точно с тези “милостини” на ЕС, сме на това дередже! Трябва сериозна пререформа, и разширяване правомощията на прокурора, за да има по-голяма обективност при разкриване на престъпленията! Това ще стане само ако се налагат сериозни санкции на обвиняем, пострадал, разследващи органи, адвокати и следователи при процедурата разкриването на дадено престъпление!

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:44
Гост

И това не е част от решението за фината настройка на БАЛАНСА при защита на интересите и правата на участниците в наказателното производство. Думата “баланс“ не означаваше ли нещо различно от Вашето предложение….

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 11:51
Гост

На вас май нещо са ви избили балансите като гледам как повтаряте едно и също нещо до втръсване

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 12:02
Гост

До “Анонимен 20 декември 2021 11:51“ А вие- троловете- нямате никакви баланс. Цялата статия е именно за намиране на подходящият баланс при осъществяване на прокурорските правомощия, предоставени в чл.145 от ЗСВ и чл.196 и чл.197 от НПК, а вие дори и това не сте разбрали… И как да го разберете, след като не сте юристи и не схващате смисъла на статията, а отделен въпрос е, че тя не обслужва интересите на възложителите ви за премахване на прокуратурата от съдебната власт и инсталирането й в изпълнителната власт…

Спиридон
Спиридон
20 декември 2021 12:02
Гост

E, само това остава. Още власт в ръцете на Гешев.

Тъжно...
Тъжно...
20 декември 2021 12:07
Гост

Явно все още има „университети“, от които се дипломират малки каскетчета.

Сашо
Сашо
20 декември 2021 12:39
Гост

За съжаление да. Но после последствията са за нас.

анонимен
анонимен
20 декември 2021 11:17
Гост

Дано великите реформатори в НС се допитат до хора, които практически работят с НК и НПК, както и до университетски преподаватели, защото има някои неща, които не знам как ще станат. Примерно като дадат разследващи функции на КОНПИ, откъде ще намерят аджаба разследващи органи с висока компететност за корупционни престъпления, конкурси да назначат 100 човека примерно, те ще са толкоз добри и за 2-3 месеца ще преборят всичко както дават заявки сегашните представители и министри. Нищо не се прави, за да се подобри правосъдието, а само се повтаря гешев, гешев, махаме го и сме цветя и рози.

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 11:26
Гост

Колкото и лоша да е правната уредба на прокуратурата, нещата със сигурност ще се подобрят при следващия главен прокурор. То колкото и добри разследващи кадри да има системата, няма ли желание за разкриване на определени престъпления…

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:40
Гост

“…Колкото и лоша да е правната уредба на прокуратурата, нещата със сигурност ще се подобрят при следващия главен прокурор…“ Това е невярно твърдение. Ако не се състави и подобри“фината настройка“ на баланса на защита на правата на различните участници в наказателното производство, ефектът ще е абсолютно същия- това Ви казва и статията, но всеки я разбира по своему- в зависимост от обраователния бекграунд, който притежава.

Anonimen
Anonimen
20 декември 2021 12:46
Гост

Ако не е същият като Гешев, има шанс нещата да се оправят.

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:06
Гост

Oтлична статия,но сега тя трябва да бъде сведена до знанието на законодателната власт- т.е. НС, за да я прочетат “харвардците“ и да се убедят, че постигането на баланс в защитата на правата на различните участници в наказателното/ досъдебното производство, не е никак проста работа и не е механичен сбор от правомощия/ права или задължения. Разбира се, необходим е специализиран бекграунд специално за българското национално наказателно право, както и специалисти, които да схващат за какво точно иде реч….Настроена съм доста скептично, защото от “съмишлениците“ на протестърите и “харвардците“ се прокламират съвсем други тези- като не могат да направят фината настойка на… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 11:13
Гост

Колегата пеналист много добре ви го е обяснил долу, така че и студент по право да може да го разбере, а вие сте изписал един тон празни приказки, които нямат никаква връзка със същината на проблема.

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:22
Гост

До “Анонимен 20 декември 2021 11:13“ Напротив- “приказките“ ми не са празни, досежно мястото на прокуратурата, която е част от съдебната власт- това е и логическата причина правомощията на прокурора да бъдат най-общо очертани именно в ЗСВ, и по-деайлно уредени в специалния процесуален закон НПК. Ако липсва това съобразяване- с мястото на прокуратурата в съдебната власт, тогава и само тогава твърдението Ви ще има логическа почва….

Закон за здравето
Закон за здравето
20 декември 2021 11:31
Гост

Нищо не разбират тези пеналисти беее! А адвоката от САК дисертация е написал по темата и то докато е бил с бяла риза с вързани ръкави!

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:37
Гост

До “Закон за здравето 20 декември 2021 11:31“ Фактите са си факти, колкото и троловете да ритат срещу тях. Един такъв факт е, че никой не ми отговори по същество на мой въпрос от “адвокат от САК 20 декември 2021 11:14“, както и на забележката ми, че прокуратурата е част от съдебната власт и поради тази причина правомощията на прокурора са очертани най- общо именно в ЗСВ/ Закон за съдебната власт/. Но е разбираемо, че хората, целящи да премахнат прокуратурата от съдебната власт и да я поставят в изпълнителната власт, не разбират горенаписаното….

адвокат
адвокат
20 декември 2021 11:49
Гост

Вие май наистина сте имали близки „срещи“ със Закона за здравето като гледам какви заговори за премахване на прокуратурата ви се привиждат

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:56
Гост

До “адвокат 20 декември 2021 11:49“ Моля, дайте правните последици за статута и функциите на прокурора от премахването на чл.145 от ЗСВ и на аналогичният нормативен текст от чл.196 и 197 от НПК от една страна, и наличието на правното положение на прокурора като “господар в досъдебното производство“- съгласно настоящата правна доктрина- от друга страна, анализирайте остатъчните му функции и тогава ще разберете и смисъла на моите изводи. Не сме в университета- не съм длъжна да Ви пиша всичко в прав текст и да Ви давам смлени знания-пострайте се да ги придобиете сам/а, преди да се произнасяте категорично по дадено… Покажи целия коментар »

Адвокатин
Адвокатин
20 декември 2021 10:59
Гост

Млада колежка-асистентка по Наказателно право….в момента разработва докторската си дисертация, която е на тема: “Специфични форми на прекия умисъл при данъчните престъпления”, от беглия поглед,който хвърлих, е засегнала и процесуални въпроси! Дано да я довърши, ще е полезна много!

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 10:40
Гост

“…Беше предложено да се отменят функционалните компетенции на прокурорът по чл. 145, ал. 1, т. 2, 3 и 5…“ Мдаа, а после пак си коментирайте, че никой не иска де юре и де факто унищожаването на прокуратурата чрез такова качествено орязване на правомощията й, които правят по-нататъшното й функциониране напълно безсмислено…Да са ви живи и здрави протестърите и кирилпетковци- те колят и бесят в момента, да “изметат“ прокуратурата като институция и да видим тогава, ако “случайно“ ви се случи напр. битова кражба/обир, как точно ще се намери извършителят й… Кой каквото сам ис направи, никой друг не може да му… Покажи целия коментар »

Пеналист
Пеналист
20 декември 2021 11:07
Гост

Вие нормален ли сте, какво закриване на прокуратурата Ви гони?! Цитираният от Вас чл. 145 е от съдоустройствения ЗСВ и ако се отмени прокурорите ще могат да извършват същите действия, но по НПК!

адвокат от САК
адвокат от САК
20 декември 2021 11:14
Гост

До “Пеналист 20 декември 2021 11:07“ За пръв път чувам, че един прокурор ще може да изпълнява функциите си по напр. чл.196 и чл. 197 от НПК, само ако същите правомощия бъдат изрязани от чл.145 от ЗСВ…Сигурен ли сте, че сте пеналист….

Geleto
Geleto
20 декември 2021 10:36
Гост

Вероятно само в България се говори за „фактическо разследване“ и „юридическо разследване“. Обикновеният човек недоумява как така дава обяснения в полицията, а после показания, за него двете неща са едно и също.

недоразбрал
недоразбрал
20 декември 2021 9:26
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
123
123
20 декември 2021 8:33
Гост

Най-обичам като ми кажат, че реформата не трябва да е да смениим един човек, с друг. Ами проблемът определено е в хората. Ако имахме ситуация с честни и кадърни хора по върховете на прокуратурата, никой нямаше да се сети за баланси, за влияния във ВСС, да мисли как да ги ограничава, как да прелива от пусто в празно и т.н.

оставка и затвор
оставка и затвор
20 декември 2021 8:35
Гост

Процедурите са за това – за да няма значение какви са хората, които ги изпълняват и да не допускат злоупотреби или поне да ги правят много трудни. Иначе – оставка и затвор!

Цветанов
Цветанов
20 декември 2021 12:54
Гост

До сега не съм видял някой на висш пост да бъде осъден.

Абагард
Абагард
20 декември 2021 9:21
Гост

Винаги е в хората

Чочо
Чочо
20 декември 2021 12:52
Гост

Това е с пълна сила за всички, които са по върховете на властта. Особено за политиците ни.

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 8:31
Гост

Не подкрепям проверките. Но в нашата реалност, с тези отношения между МВР и ПРБ ще е интересно какво ще се случи с делата 🤔

AnimalMan
AnimalMan
20 декември 2021 9:21
Гост

И аз не ги подкрепям, но…

OMG
OMG
20 декември 2021 8:31
Гост

Aко намеренията са користни, през МВР също ще бъдат постигани. Е, не при сегашната обстановка, но при съгласуваност с прокуратурата, както беше до скоро, все едно къде е проверката.

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 9:21
Гост

през МВР в сегашния му вид едва ли

Димитър
Димитър
20 декември 2021 9:29
Гост

Точно в сегашния му вид,липса на заповеди за арест,сделки които МВР НЕ МОЖЕ ДА СКЛЮЧВА,коли на лизинг ,ама щото са взети от ГЕРБ та айде юруш.Точно сега може да става….

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 8:30
Гост

Регламентирано на срокове не промени много нещата. И аз мисля, че предварителните проверки трябва да отпаднат

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 8:27
Гост

Какво значи предварителна проверка. Нали има разследване от МВР. То трябва да докладва на прокурора какво установява и при достатъчно данни, образува ДП. Проверките трябва да отпаднат

Анонимен
Анонимен
20 декември 2021 8:24
Гост

Проверката е начин за заличаване на доказателства. При сигнал прокуратурата трябва да е длъжна да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и да събира годни доказателства за деянието и вината.

1312
1312
20 декември 2021 8:33
Гост

И накрая, пак същото.

Товарищ Сталин, вы большой учёный
Товарищ Сталин, вы большой учёный
20 декември 2021 8:38
Гост

Ако остане същото ръководство на прокуратурата, тъй ще е. Няма човек, няма проблем. Товарищ Сталин, вы большой учёный

Люиджи
Люиджи
20 декември 2021 9:22
Гост

Нямаме съмнения

Тръст
Тръст
20 декември 2021 9:22
Гост

Баш така

пътят е ясен
пътят е ясен
20 декември 2021 8:21
Гост

Много коректно е описан проблемът и изходът се очертава от самосебе си – отмяна на проверките и сваляне на изискванията за образува не на ДП. Пътят е ясен, само някой да поеме по него