Адвокат осъди държавата в Страсбург за неплатен хонорар
Сега ще си получи парите с лихвите за 12 години, a случаят отново повдига проблема с невъзможността за принудително изпълнение срещу държавата
Столичният адвокат Георги Чорбов осъди държавата в Страсбург, защото вече близо 12 години не може да си получи договорен хонорар от Министерството на земеделието и горите.
Европейският съд за правата на човека постанови, че той трябва да бъде обезщетен с 15 000 евро за дължимото му от 1 февруари 2006 г. възнаграждение, както и с лихвите върху тази сума за 12-те години неизпълнение. Страсбург осъди държавата да му плати и 2000 евро компенсация за неимуществени вреди.
Всичко започва на 15 юли 2004 г., когато адвокат Чорбов сключва договор с Министерството на земеделието и горите, за да го представлява по дело в арбитражния съд в Париж, за което ведомството му дължи хонорар от 58 100 лв. Половината от парите са платени при сключването на договора, а останалите са дължими след края на арбитражното дело.
То приключва на 28 ноември 2005 г. и на 19 декември 2005 г. Чорбов иска от министерството да му плати. Така и не получава отговор и затова си изважда изпълнителен лист и отправя нотариална покана до ведомството. То пак не плаща и адвокатът търси съдействие от омбудсмана. От земеделското министерство отговарят на обществения защитник, че наистина имат нотариална покана от Чорбов, но парите не са предвидени в бюджета за 2006 г., а това ще бъде направено в този за следващата година.
Вместо плащане – дисциплинарка и иск за 500 000 долара
Три месеца по-късно министерството иска от Софийската адвокатска колегия да образува дисциплинарно производство срещу Чорбов, защото бил действал противно на интересите му като клиент. Колегията го прекратява след като установява, че адвокатът никога не е накърнявал интересите на ведомството.
След това министерството не само, че продължава да не плаща дължимия хонорар, но и завежда дело срещу Георги Чорбов. Искът срещу адвоката е за обезщетение от 568 897,90 долара, както и да бъде осъден да върне платената половина от хонорара и за още близо 4700 лв. (8% от хонорара) като санкция за конкретно неизпълнено от него задължение по договора.
На 3 август 2009 г. Софийският градски съд отхвърля изцяло иска на министерството. Съдът заявява, че макар то наистина да е претърпяло загуба от 568 897,90 долара след арбитражното производство в Париж, тя не е в резултат от поведението на адвоката. Делото отива в Софийския апелативен съд и на 30 април 2010 г. той също отхвърля претенциите на министерството, но постановява, че адвокатът все пак му дължи 4700 лв. като санкция за това, че е пропуснал да предаде на ведомството искане от арбитъра за оригинал на документ. На 28 юни 2011 г. Върховният касационен съд слага край на делото, като не го допуска до касация и решението на САС влиза в сила.
Следва нова нотариална покана от страна на адвокат Чорбов до министерството да плати близо 58 000 лв. (на колкото е набъбнал дългът му с лихвите и неустойките). И отново получава отказ с аргумента, че сумата не е предвидена в бюджета на ведомството за 2011 г. Същото се случва и през 2013 г.
Страсбург: Трябва да има средство за защита при неизпълнение на държавата
Показателно по делото в Страсбург е, че земеделското министерство не отрича, че дължи хонорар на адвоката за поемането на делото в Париж, но двете страни спорят от кога. Като Европейският съд по правата на човека възприема тезата на Чорбов, че сумата е дължима от февруари 2006 г., когато си е извадил изпълнителен лист, а не от юни 2011 г., когато ВКС слага край на делото на министерството срещу него. Съдът в Страсбург отбелязва, че ведомството не оспорило изпълнителния лист, издаден в полза на адвоката за дължимия му хонорар. И заключава, че е нарушено правото на собственост на Чорбов.
Съдът признава, че е нарушен и чл. 13 от конвенцията, който гарантира, че всеки трябва да има право на ефикасни правни средства за защита на правата си. Самият Чорбов заявява, че липсата на ефективно средство се доказва от многобройните му неуспешни опити да си получи парите от министерството. От правителството пък сочат, че неговият случай е изолиран и по никакъв начин не е представителен.
ЕСПЧ отбелязва, че адвокатът е направил всичко, което е трябвало да направи по закон и на практика, за да му бъде платено дължимото. И изтъква, че в България процедурата по принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни решения не е приложима при искове срещу държавата и че няма специална процедура, която би могла да ускори или отстрани отрицателните последици от забавеното изпълнение в такива случаи.
Съдът многократно е заявявал, че макар държавите-членки да разполагат с широка свобода на преценка при предоставянето на такова средство за защита в съответствие със собствената си правна система и традиции, все пак такова средство за защита по отношение на забавеното изпълнение на искове срещу държавата трябва да има,
пише в решението, в което се посочват няколко дела (Scordino v. Italy (no. 1) [GC], no. 36813/97, §§ 186‑187, ECHR 2006-V and Burdov v. Russia (no. 2), no. 33509/04, §§ 96-100, ECHR 2009).
През 2010 г. омбудсманът Гиньо Ганев сезира Конституционния съд с искане да отмени чл. 519 и чл. 520 от Гражданския процесуален кодекс, които не допускаха принудително изпълнение не само срещу държавни учреждения, но и срещу общини. КС обаче отмени тази привилегия само за общините и я запази за държавните органи. Като един от мотивите в решението беше, че държавата е подчинена на закона, но „нейното подчинение се отличава от това на гражданите, тъй като в него се проявява т.нар. nobile officium – държавата по дефиниция трябва да е почтена и отговорна“. Освен това КС посочи, че „принудителното изпълнение срещу вещи и парични суми – собственост на държавата е неприложим способ за събиране на парични вземания поради идентичността на субекта и обекта на принудата – държавата и нейната собственост“.
Тогава Ганев искаше КС да се произнесе дали чл. 519 и чл. 520 ГПК противоречат на Европейската конвенция за правата на човека, но съдът не го направи, тъй като омбудсманът няма право да го сезира за съответствие на закони с международните договори.
5
Коментирайте
Договорът му с конкретен чиновник ли е?
И за тези 12 години все един и същи чиновник ли не му плаща?
И чиновника по своя воля ли не му плаща или защото някой началник отгоре така му казва?
Отговорът е очевиден – в началото е поета една линия на поведение, че не трябва да му се плаща и тъпо и упорито е следвана години години
И всичко това от един чиновник?
Браво, колега!
Да осъди чиновника който не му е платил, а не държавата /тоест, нас данъкоплатците/