„Явна грешка при прилагане на правото“ и „отказ от правосъдие“ – така Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) определя отношението на правосъдието в Румъния спрямо българския капитан на риболовен кораб Христо Спасов и осъжда северната ни съседка да му плати 11 000 евро (пълния текст на решението виж тук), а сумата може и да нарасне (защо виж по-долу).

История за калкан и ситни мрежи

Спасов е капитан на риболовен кораб, който плава под български флаг. Той има разрешение за стопански улов на калкан в Черно море от Изпълнителната агенция по риболов и аквакултури и разрешително за стопански риболов, въз основа на което може да извършва тази дейност във водите на Европейския съюз, в това число и във водите на Черно море, които са под юрисдикцията на България и на Румъния.

На 12 април 2011 г. вечерта, след проверка на мрежите от българските власти, Спасов отплава от Балчик в български териториални води с екипаж от девет души. Корабът се насочва към някои от своите мрежи за улов на калкан, заложени десетина дни по-рано. Оказва се, че поради силни морски течения, мрежите са се изместили, а част от тях са се заплели в чужди и затова не може да бъдат изтеглени изцяло, ако корабът не навлезе в териториалните води на Румъния. От мрежите в български териториални води са уловени 10 калкана и са върнати обратно в морето.

Заради заплитането, в ранната сутрин на 13 април 2011 г. Спасов взема решение да навлезе във води на около 20 морски мили от румънския бряг, представляващи „води на общността“. Той решава да го направи, тъй като (според Регламент ЕО/2371/2002) риболовните кораби на общността имат „равен достъп до водите и ресурсите на всички води от Общността“ извън 12-милна морска зона, измерена от брега на съответната държава, в чиито териториални води се намира плавателният съд. Освен това е наясно, че уловеният калкан от водите, които са под юрисдикцията на Румъния, но са извън 12-милната зона, ще бъде отчетен към „квотата“ на България.

Когато тръгва да тегли една от мрежите, екипажът установява, че тя не е от заложените от него (мрежите имат специална оловна маркировка). В нея бил уловен един калкан. Изтеглената част от мрежата останала на борда. Екипажът не я хвърлил обратно в морето, тъй като международното право (Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби) го задължава да я занесе на брега за инспекция и унищожаване, под страх от глоба. Това се прави, за да не се натрупват в морето мрежи, които го замърсяват и пречат на придвижването на корабите.

При втори опит да бъде намерена загубената мрежа патрулен кораб на румънските власти спира за проверка българския съд. Той кара екипажа да изтегли мрежа, маркирана с жълти бидони, която не е негова, а обичайно използват турските рибари. На борда са изтеглени 400 м мрежа, която се оказва с доста по-малки отвори от допустимите и позволява улов на маломерни калкани. По указания на българските власти капитанът разпорежда на екипажа да спре дърпането на мрежите, но румънският патрул продължава. На борда са намерени 10-те калкана уловени в български води и единият, хванат в румънските.

Българският кораб и екипажът му са отведени принудително в румънското пристанище Мангалия и са задържани. Уловената риба е иззета. Спасов остава задържан на кораба в продължение на 34 дни.

Съдебните перипетии на морския капитан

През септември 2011 г. Христо Спасов е изправен пред градския съд в Мангалия по обвинение за улов без разрешително за стопански риболов, издадено от румънските власти, както и за риболов на живи водни ресурси с мрежи, които са с по-малки отвори от разрешените. Капитанът обяснява, че мрежите не са негови, а за единия уловен калкан се позовава на Регламент ЕО/2371/2002 и правото на равен достъп до водите на общността. Изпратен е и сигнал до Европейската комисия за липсата на равен достъп на българските рибари в румънски териториални води и конкретно за случая на Спасов. По делото е представен отговор от ЕК, че държавите членки не могат да прилагат национални мерки за ограничаване на достъпа в общностните води и да налагат изисквания за национални разрешителни за риболов за кораби, плаващи под флага на друга държава членка. На 18 октомври 2011 г. Спасов е признат за невинен. Единствено му е наложена глоба от 1000 леи за намерената на кораба му мрежа с малки отвори.

Следва обжалване и делото е върнато на съда в Мангалия от Апелативния съд в Констанца. По време на делото и българския капитан, и Министерството на държавния надзор, осъществяващо наблюдение и контрол върху съдебния процес, искат съдът да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, за да се изясни приложимото право на ЕС. Такова не е отправено, но през февруaри 2013 г. съдът в Мангалия отново оправдава Спасов. Магистратите се мотивират с Регламент ЕО/2371/2002 и приемат, че издадените от българските власти разрешително за кораб и разрешително за риболов предоставят право на кораба да извършва улов на калкан без разрешение на румънските власти. И отново поради малозначителност на случая го освобождават от наказателна отговорност и го глобяват с 1000 леи за мрежата, намерена борда.

Така делото стига до Апелативния съд в Констанца. Междувременно Европейската комисия започва наказателна процедура срещу Румъния за задържането на кораба на Спасов. Апелативният съд обаче отменя оправдателната присъда и осъжда капитана на една година затвор условно с три години изпитателен срок. Наложена му е и забрана за риболов за една година и е глобен с 6000 леи. Осъден е и на конфискация на 10 000 леи.

В разрез с правото на ЕС, апелативният съд приема, че единствено Румъния има правомощие да издава разрешителни за улов на риба във водите, намиращи се под нейна юрисдикция и разрешенията на българските власти не могат да ги заместят. На практика той извършва недопустимо тълкуване на Регламент ЕО/2371/2002, което може да направи само съдът в Люксембург. Според Апелативния съд в Констанца, използваното в регламента понятие „равен достъп“ не следвало да се тълкува като „свободен достъп“, поради което и корабите, плаващи под флаг на друга държава членка, имат право на достъп до водите и водните ресурси в изключителната икономическа зона до 200 морски мили, само след разрешение на румънските власти.

Отказано правосъдие

Съдът в Страсбург заявява, че Апелативният съд в Констанца е погазил правото на справедлив процес на Спасов и директно заявява, че българският капитан е жертва на отказ от правосъдие.

В решението се напомня, че правилата на общата политика в областта на рибарството са изложени в серия регламенти, които са задължителни и пряко приложими в държавите членки. Нещо повече – те имат примат над националното право. Вместо да ги приложи, съдът в Констанца е приложил местния закон. Освен това съдилищата в Румъния не са отправили преюдициално запитване до СЕС, а сами са тълкували правото на ЕС. Съдът в Страсбург подчертава, че присъдата на българския капитан е постановена, след като Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу Румъния именно заради неговия казус, която е прекратена едва след като северната ни съседка е променила законодателството си.

В светлината на разпоредбите на Регламент 2371/2002 и на фона ясното становище на ЕК за прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството, съдът в Страсбург заключава, че апелативният съд в Констанца е допуснал явна грешка при приложението на правото и Христо Спасов е станал жертва на отказ от правосъдие.

А тъй като имуществените санкции са му наложени заради тази явна юридическа грешка, ЕСПЧ приема, че е нарушено и правото на собственост на българския капитан.

Спасов е претендирал 122 000 евро обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от улова на калкан за 2011 г. и 2012 г., като сочи данни за средния си годишен улов. Съдът в Страсбург приема, че той е претърпял вреди заради санкциите, които му е наложил съдът в Констанца, но отказва да изчисли обезщетението въз основа на оценката, представена от капитана.

„Това решение представлява интерес, на първо място, защото е първото, поне според мен, с което съдът в Страсбург осъжда друга държава по жалба на български гражданин“, коментира адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с колегата си Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ е представлявал българския капитан пред ЕСПЧ.

„Разочароващ е обаче размерът на присъденото обезщетение и не видях убедителни мотиви, тъй като ние претендираме пропуснати ползи за нереализиран риболов за две години на базата на експертен анализ на данните от предишните 5 години, доказващ устойчиви количества улов. Въпреки че съдът в Страсбург констатира, че санкциите, наложени от апелативния съд в Констанца, противоречат на правото на ЕС и заради това нарушават правото на собственост на жалбодателя, той приема, че претенцията за пропуснати ползи не е в пряка връзка с наложените от румънския съд санкции. Тази част от решението е нелогична и неубедителна, защото една от най-тежките санкции, които налага румънският съд, е именно забрана за риболов“, заяви Екимджиев.

Той посочи, че ще предложи на клиента си да обжалва тази част на решението пред Голямата камара на съда в Страсбург. По думите му е възможно да се търси компенсация и по румънския закон, ако в него има разпоредба, аналогична на чл. 2в от българския Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като в случая е нарушен регламент на ЕС. „Дори да няма подобна разпоредба, припомням, че спечелихме първите дела в България за подобни нарушения на базата на принципите на правото на ЕС и юриспруденцията на СЕС, от които категорично се извлича правото на обезщетение, дори без експлицитен вътрешен закон“, посочи адвокатът.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
07 декември 2022 10:18
Гост

Нещо не разбрах къде е вината на капитана в изпълнението на разпореждане на патрула? Румънците са се дърпали, и пред съда са отричали даването на такава заповед, та мрежата е „намерена“?

Адвокат
Адвокат
07 декември 2022 7:11
Гост

Браво, не само на думи и на дела трябва да сме в Европа, човекът е ловил рибка, не е трафикант, както и да е – приятно е се слушат такива новини, за съжаление, през едното ухо-влязло – през другото излязло.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
06 декември 2022 18:19
Гост

Браво на адв. Екимджиев, изключителен юрист!

Параграф 22
Параграф 22
07 декември 2022 11:08
Гост

Това оня същия Екимджиев дето хленчеше,че Конституцията трябвало да се промени заради простото Киро ли ? Надявам се,че не става въпрос за него…..

Вили
Вили
06 декември 2022 16:43
Гост

Добър развой на събитията.

Шоколад
Шоколад
06 декември 2022 15:26
Гост

Доволен съм, че така са се развили нещата

Арнаудов
Арнаудов
06 декември 2022 15:26
Гост

Като гледам коментарите блика необоснован патриотизъм

Kiril
Kiril
06 декември 2022 15:26
Гост

Защо необоснован

Параграф 22
Параграф 22
07 декември 2022 11:09
Гост

Като ти гледам коментара блика напълно обоснована неадекватност

Чипев
Чипев
06 декември 2022 15:25
Гост

Май ще му ядат сега чвора

Ставрев
Ставрев
06 декември 2022 15:25
Гост

Хайде хайде, те и в Шарм ал Шейх не дават да си чупиш от коралите в морето, но хлапето на един от пътуващите с нас дотиа на плажа с огромно парче корал. После го върна обратно в морето и никой не разбра де. А това са корали, които растат хиляди години, докато тук говорим за смотана риба. Дори не харесвам калкан

Чочо
Чочо
06 декември 2022 16:45
Гост

Всеки си има право на лош вкус

Боба
Боба
06 декември 2022 15:24
Гост

Безумно задъжане

Молинова
Молинова
06 декември 2022 15:24
Гост

Страхотно.

lola
lola
06 декември 2022 15:23
Гост

Така се отстояват права

Ананиев
Ананиев
06 декември 2022 15:23
Гост

БРАВО!!!

Коко
Коко
06 декември 2022 15:15
Гост

Браво за решението!

Виктор
Виктор
06 декември 2022 15:15
Гост

Напълно логично е.

Ники
Ники
06 декември 2022 15:13
Гост

Е, заради 11 риби човекът е задържан за повече от месец!

Красимир
Красимир
06 декември 2022 15:13
Гост

Поредният парадокс.

нов
нов
07 декември 2022 11:50
Гост

Прословутото строго румънско правораздаване

Борис
Борис
06 декември 2022 15:12
Гост

Явните грешка при прилагане на правото започват да зачестяват.