Комисията за атестирането и конкурсите не може да съществува в този вариант. Промените в Закона за съдебната власт трябва да бъдат приети в спешен порядък, защото „това, което се случва с конкурсите е пълен блокаж“. Това заяви Драгомир Кояджиков на днешното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на което беше приет отчетът за дейността на КАК за едната година мандата ѝ и бяха избрани членове на конкурсните комисии в конкурса за повишаване в окръжните съдилища.

За спешни промени в съдебния закон се обяви почти целият състав на Съдийската колегия като членовете ѝ изразиха притеснения за съдбата на конкурсите.

Това стана, след като заместник-председателят на КАК Красимир Шекерджиев обясни, че петима членове на конкурсна комисия ще оценяват работата на 221 кандидати за повишаване в гражданските отделения на окръжните съдилища. Също по петима души ще преценяват дейността на 161 желаещи да бъдат повишени в търговските и на 168 кандидати за наказателните отделения на окръжните съдилища.

Шекерджиев поясни, че по принцип при 50 кандидати конкурсът продължава около девет месеца. Т.е. сега той ще отнеме много повече време. Затова за пореден път изрази надежда бързо да бъдат приети промените в ЗСВ, с които се възстановяват помощните атестационни комисии.

Дори и да решим въпроса с атестирането, то чисто технически ще стои въпросът колко време съответната комисия ще изпълни задълженията си, ще се запознае с практиката и т.н. Но ние нямаме основание да изберем втора, трета и четвърта конкурсна комисия, защото в конкурса за младши съдии имахме четири комисии и видяхме разликата в начина на оценяване. На практика бяха избрани кандидати, които на 90% бяха изпитани от една от тези четири комисии“, каза Шекерджиев.

Малко по-късно темата за конкурсите и атестирането отново беше поставена в контекста на отчета на дейността на КАК след изтичане на мандата на членовете ѝ.

Драгомир Кояджиков напомни, че за една година КАК е извършила 243 атестации и остават малко над 300. Той пресметна, че един неин член от професионалната квота (те са общо 13), средно е изготвил 18 атестации или по две на месец. При това положение конкурсите ще приключат в следващ мандат на ВСС, каза Кояджиков и заключи, че комисията не е работеща структура.

Олга Керелска изрази мнение, че трябва промяна и в начина на провеждане на конкурсите.

Проблемът с атестирането не е в работата на членовете на КАК, а в начина, по който е уреден законодатено. Няма как КАК да се справи с атестациите. Всяка една от комисиите, която е работила в различен персонален състав, не е успяла да приключи и 50% от атестациите.

Това показва, че тази структура не може да действа в сегашния си вид със сегашната компетентност и правомощия. Конкурсът за НК на ВКС е с по-малко от 50 кандидати, а приключи за малко повече от 6 месеца, за ГК на ВКС – за около година. Сега имаме конкурси с над 200 кандидати. Не мога да си представя как конкурсната комисия ще успее да прочете такъв обем от дела. Време е да кажем, че този конкурс по този начин няма да се случи, защото това означава, че трябва да ги освободим от работа за следващите две години. Вече е време да направим подробен анализ на случващото се и да кажем, че системата е блокирана. С цялото ми уважение към професионалната квота в КАК, ще кажа, че колегите работят. Упрекът не е към тях, а към законодателя“, добави Красимир Шекерджиев.

Председателят на ВАС Георги Чолаков също изрази позиция, че моделът е сгрешен, а не че съдиите в комисията не работят. Той обърна внимание на друг момент. Членовете на конкурсните комисии по закон се освобождават от задълженията си като съдии, което на практика означава техните дела да бъдат преразпределени на колегите им. „Аз нямам основание да преразпределя тези дела, защото други колеги ще получат допълнителна натовареност, а членовете на конкурсните комисии ще получат допълнителни възнаграждения за работата си по оценяване. Това не е справедливо. Трябва анализ какво куца и къде скърца. Конкурсните не може да продължават с години, ако приключим за една година, ще викаме ура. Нямам формула за решение, не знам кой вариант е по-добър“, заяви Чолаков.

Атанаска Дишева напомни, че и в момента атестирането се извършва по критерии и показатели, които са на 90% въведени през 2011 г., а не преди три години. Припомни и друго – че преди 2016 г. е имало не само проверка на шест акта на съдия – три, които той представя и три, изтеглени на случаен принцип, но е имало и събеседване. „Тогава имаше и няколко конкурсни комисии, които оценяваха по различен начин и критериите за оценяване бяха различни, според комисията. При събеседването се задаваха въпроси, които не касаят дейността на съдията, а например е бил питан за негова командировка в евроструктура, за разлика от друга комисия, която е изпитвала съдии по тънки детайли и специфични казуси“, обясни Дишева.

Самата тя призна, че не може да вземе категорична позиция за това дали да бъде премахнат централизираният конкурс, или не. И при децентрализацията може да възникнат проблеми – например няма как кандидатите да бъдат ограничени да се явят само на един конкурс, те ще могат да участват във всички. Тогава и делата ще се увеличат.

Красимир Шекерджиев заяви, че може би е единственият в СК на ВСС, който се е явявал на конкурс със събеседване. По думите му нещата вървели по-бързо, имало запис на случващото се и така всичко е могло да бъде проверено. Правилата бяха прости, каза той.

Председателят на ВКС Лозан Панов пък добави друг щрих в дебата – каза, че не е нормално член на Съдийската колегия да се обажда на член на КАК и да го моли да си свърши работата. Панов не каза кого има предвид, но постави и този проблем.

„Не е важно какво искаме ние, а какво казват колегите. Те не искат централизиран конкурс“, посочи на свой ред Севдалин Мавров.

Всъщност магистратите са разделени по въпроса. Според едни трябва да има децентрализация на конкурсите, защото ще вървят по-бързо, други обаче настояват да се запази централизираният модел, защото е гаранция срещу субективизма при оценяване.

В крайна сметка Съдийската колегия подкрепи отчета на дейността на КАК.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
J,ek
J,ek
08 октомври 2019 21:45
Гост

Много мъка има във ВСС….Ами да , моделът на конкурсите е тотално сбъркан и никакви ПАК-ове и децентрализирани конкурси няма да го спасят . На теория едни „истински атестации“ са най-доброто , но практиката показва , че няма кой да ги прави . За да има „истински атестации“ трябва да има ясна методика на правенето й , а ВСС да е наясно какво иска от магистратите . ТРЯБВА ДА ИМА И НОРМАЛНИ ОЦЕНЯВАЩИ . Друг вариант – вместо точки да се изготвя пак по методика подробен доклад за всеки един магистрат , но не с общи приказни , а по… Покажи целия коментар »

Въпрос
Въпрос
08 октомври 2019 16:08
Гост

А защо не споменават никъде проблема с нежеланието на магистратите да влизат в КАК?

Така е
Така е
08 октомври 2019 16:09
Гост

Това поставя много съществен въпрос за функционирането на КАК – ако те не искат да си цапат ръцете, трябва външни за системата атестатори. Обаче няма как външни лица да оценяват магистрати. И става един порочен кръг.

Нерешимо
Нерешимо
08 октомври 2019 16:10
Гост

КАК трудно ще функционира в малка страна, където всички от гилдията се познават…

Явно
Явно
08 октомври 2019 16:06
Гост

КАК се показа не само като безсмислена, но и като неработеща структура. Законодателните промени очевидно са наложителни.

Споко
Споко
08 октомври 2019 16:07
Гост

Нали щяха да правят ПАК-ове, сега ще разтоварят КАК и всичко ще е цветя и рози.

анонимен
анонимен
08 октомври 2019 15:44
Гост

КАК не е най-големият проблем. Достатъчно е в ЗСВ да пипнат малко видовете атестации и периодичността им, тогава нещата ще си дойдат на място. Централизираните конкурси са по-обективни. Едно време, когато имаше ПАК, съдиите не искаха да се занимават с атестации, това е несвойствена за тях работа. Доколкото знам от познати от системата, и сега не искат. Единици са тези, които са съгласни да се нагърбят с тази задача. Да не говорим за върховните съдилища, които най-вече ще отнесат калая.

анонимен
анонимен
08 октомври 2019 15:39
Гост

Тези ги мързи да гледат. Не забелязвате ли как се опитват да прехвърлят всяка една работа, само и само те да не пипат нищо.

анонимен
анонимен
08 октомври 2019 15:00
Гост

Чета „умните“ приказки на Шекерджиев и ми иде да вия от смях. Започна трета година от мандата им, а те сега се сетили да искат анализ. А бе, хубавци ненагледни, къде спахте толкова време? Не трябваше ли този анализ да се направи мнооого по-рано, за да видите къде са недъзите – дали в хората, дали в закона, или и в двете.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 14:04
Гост

За една година КАК не е свършила и половината от възложената й работа.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 13:54
Гост

Гаранция срещу субективизма при оценяване никой не може да даде. Дори според мен повечето оценки са субективни. а това трябва да се създадат ПАК.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 13:52
Гост

Драгомир Кояджиков добре им го каза за качеството на работата. Да се позабързат малко.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 13:45
Гост

Прав е Чолаков. Правилата не са измислени читаво.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 13:43
Гост

За това и за КАК няма кандидати като за съдебните заседатели. Да си оправят условията първо.

пакаджия
пакаджия
08 октомври 2019 13:33
Гост

Това е безумие! Системата не работи и това е видимо и с просто око. Не може да кандидатстваш сега в конкурс и да бъдеш повишен след 3 години в най-добрия случай, щото има и обжалване след това. Да върнем ПАК-овете, пък да видим какво ще стане

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 14:41
Гост

Преди всичко да сложим кръст на измислените конкурси, които блокираха системата.