Фалшива жалба от името на съдия е подадена във Върховния административен съд (ВАС) срещу външния конкурс за административните съдилища. Той е установил това, когато лично е отишъл в съда, за да подаде точно такава жалба.

Става дума за Васил Петров от Софийския районен съд.

Пред „Лекс“ той разказа, че е отишъл днес във ВАС, за да подаде жалба срещу конкурса и когато служителката в деловодството започнала да въвежда имената му, установила, че Васил Крумов Петров вече е обжалвал същото решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Фалшивата жалба е от 19 април 2021 г., а тази на съдия Петров е от 22 април 2021 г.

Видях фалшивата жалба – тя не е написана с шрифта, който обичайно използван и подписът под нея не моят. Той дори не опитва да имитира моя подпис“, обясни Петров. „Това е престъпление и ще сезирам прокуратурата и МВР“, заяви съдията.

Той ще изпрати и искане до председателя на ВАС Георги Чолаков да се прегледа записът от камерите в деловодството, ако жалбата е подадена лично, а не е изпратена по пощата.

Проверка на „Лекс“ показа, че на 19 април във ВАС е внесена жалба срещу външния конкурс. От сайта на съда не може да стане  ясно кой е жалбоподателят, посочени са само инициали В. П. Но от днес има разпореждане на зам.-председателя на ВАС и ръководител на Втора колегия Любомир Гайдов, с което дава 7-дневен срок на въпросния човек да внесе 30 лв. държавна такса.

От ВАС обясниха, че действително има две жалби от името на Васил Петров, но подписите в двете са коренно различни. Фалшивата е била изпратена по пощата както до съда, така и до ВСС. Същевременно от ВАС са я пратили на съвета за окомплектоване. Нещо повече, жалбата е била включена в дневния ред на Комисията за атестирането и конкурсите към Съдийската колегия за понеделник.

Какво обжалва истинският Васил Петров

Васил Петров атакува решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с които са определени свободните места, обявени са едновременно конкурсите за първоначално назначаване и за повишаване и самото обявяване на външния конкурс за заемане на 31 места.

Както „Лекс“ писа, на 13 април СК на ВСС определи свободните места в административните съдилища и обяви външен конкурс за 31 бройки като десет са в АССГ, по три в административните съдилища в Благоевград, Перник, Пазарджик и Бургас, по две във Варна и Русе и по едно в София област, Кюстендил, Пловдив, Хасково и Плевен.

Тогава колегията обяви и конкурс за повишаване за още 23 места в 19 административни съдилища.

Според Васил Петров решенията на колегията са общи административни актове, които определят материалноправните условия за участие в свързани състезателни (конкурентни) процедури по издаване на облагоприятстващи индивидуални административни актове (за назначаване на конкретна длъжност в конкретен орган на съдебната власт). Най-съществените материалноправни условия, които се определят с посочените административни актове, са конкретните бройки в отделните органи на съдебната власт, за които може да се кандидатства, казва Петров.

В случаите, както и в настоящата хипотеза, в които административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като определя за първи път част или всички материалноправни условия за участие в състезателната процедура, актът има непосредствено, неопосредено от друг акт материалноправно значение, което самò по себе си го превръща в административен акт, подлежащ на обжалване. Това материалноправно значение се състои в това, че актът е този, който създава непосредствено законния интерес на правните субекти да получат благото, възлагано с крайния акт на процедурата. Касае се именно за материалноправна възможност правните субекти да станат страна по бъдещото правоотношение, т.е. в тяхна полза да възникне субективното материално право – предмет на очаквания административен акт или актове“, пише съдията.

Той пояснява, че доколкото решенията на СК на ВСС имат еднократно правно действие, като засягат неопределен брой лица, то те съставляват два взаимосвързани общи административни актове.

Самият факт, че заемам длъжността съдия по дефиниция и законов замисъл ме декласира от участие в конкурса за първоначално назначаване, но, доколкото бройката на свободни и непосредствено овакантяващи се съдийски длъжности в административните съдилища е обща за двата конкурса, то очевидно съм непосредствено материалноправно заинтересуван от това бройката на длъжности, определени за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване, да бъде по-малка. Тази материалноправна заинтересованост съставлява законен интерес по см. на чл. 147, ал. 1 АПК вр. чл. 179 АПК. За мен няма друг път за правна защита – нито за пряк, нито за косвен съдебен контрол – за защита на така очертания законен интерес, освен да обжалвам двата посочени взаимосвързани административни акта“, пише още Васил Петров.

Нататък той обяснява, че още на 19 април е поискал от председателя на СРС издаване на всички необходими документи, за да участва в конкурса за повишаване в административните съдилища. И като ги получи, ще подаде заявление във ВСС. „Шансовете ми за повишение в желаната длъжност са в пряка зависимост от бройката обявени свободни длъжности за заемане с конкурс чрез повишаване в рамките на общия брой свободни длъжности. Независимо от това, дори още да не съм подал заявление за участие в конкурса, имам правен интерес да обжалвам двата административни акта, защото преценката дали да кандидатства или не, всеки един потенциален кандидат прави и според това какви шансове счита, че има, вкл. и за какви бройки свободни места се бори“, изтъква Васил Петров.

Той твърди, че решенията са взети без конкретно изложено мотивировка. Цитира председателят на ВАС Георги Чолаков, който на заседанието на СК заяви, че целта е била да се постигне паритет между местата за повишаване и за външни назначения.

Този мотив не отговаря на взетите решения, тъй като почти 3/5 от местата за определени за заемане с конкурс за външно назначение. При АССГ съотношението е повече от 3 към 1 – 10 бр. за конкурс за външно назначение и 3 бр. за повишаване. По-същественото е, че по сега действащата уредба (чл. 178, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ) ВСС определя броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване. Броят на свободните длъжности по ал. 1 се определят поотделно според нуждите на всеки орган на съдебната власт за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствените органи. Видно е следователно, че действащият закон отрича предварителното фиксиране на какъвто и да е процентно съотношение на броя длъжности за заемане с външно назначение и общия брой на свободните длъжности. Преценката е на ВСС, но тя винаги трябва да е конкретна – не само за съответното ниво от структурата на съдилищата, но и за конкретен орган на съдебната власт – конкретен съд“, изтъква Петров.

Той обяснява, че в „малък провинциален административен съд, който разглежда предимно касационни дела по ЗАНН и тук-таме по някое касационно земеделско дело по ЗСПЗЗ“ няма почти никаква нужда от външни назначения, защото тези дела най-добре щели да се решават от бивши районни съдии. В софийските административни съдилища, които разглеждат голям брой данъчни дела и имат специфични дела (интелектуална собственост, бежанци и др.) би следвало да бъдат обявени множество места за външно назначение – един дългогодишен данъчен адвокат или адвокат по дела за интелектуална собственост има много повече познания и опит да разглежда тези специфични дела отколкото напр. един районен съдия, който е разглеждал предимно брачни дела в кариерата си. Законът изисква винаги конкретна мотивирана преценка според нуждите на всеки един съд поотделно.

Васил Петров има и особено искане – за спиране на изпълнението на решенията на Съдийската колегия, защото в противен случай има опасност да му бъдат причинени особени и непоправими неимуществени вреди като потенциално ползващ се от съдебно решение за отмяна на „конкурентен“ конкурс (виж пълния текст на жалбата тук).

 

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
advokatTROL
advokatTROL
23 април 2021 14:06
Гост

Да, това е пиратски способ, едва ли ще се разбере точно какво е станало, имах един такъв колега – обичаше да пуска и той такива работи, глупащина е за мен, някаква форма на забавление, а не се знае и интересите какви са. Според мен трябва да се разформироват специалните съдилища, неуспешна се оказа таз китна реформа, поне да се намалят разходите – заплати, това-онова.

Д-р Москов
Д-р Москов
23 април 2021 13:14
Гост

Така, така. Фалшива жалба от фалшиви юристи за фалшивия съд на фалшивите съдии. Сега остава да сезира ДАНС. Да се самопроверят!

Уотсън
Уотсън
23 април 2021 0:42
Гост

Имаше едно преподавателче и схемата му беше елементарна- намира охранител от село, взема му личната карта, копира подписа, изпраща друго охранителче от село да подаде сигнал, жалба или друго … после изпраща до вестник да узнае народа и това е.

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 22:33
Гост

Излиза, че г-н Петров си противоречи. От една страна обжалва, защото в АССГ повечето бройки били за външни, а в края сам признава, че там имало нужда именно от такива..

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 20:53
Гост

Колегата явно не се усеща, че всеки го е взел на подбив и вече му се подиграват открито.

Граучо Маркс
Граучо Маркс
22 април 2021 18:17
Гост

Голяма драма! Голяма трагедия?
Като юристи много добре (би трябвало) знаете какви биха били последиците и как се поправят. Иначе нищо ново под слънцето.

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 18:14
Гост

Фалшивите жалби от д-р Петров може да бъдат установени съвсем лесно, дори без да се проверява подписа. АКо няма в жалбата доводи, че се атакува общ административен акт /и защо е общ/, цитат от д-р Теодор Теодоров от 1912 г., позоваване на ЗАП от 1911 г. или евентуално на някой отменен френски закон от 1842 г. във връзка с доводите на жалбоподателя, е напълно ясно, че не са писани от него и следва да се връщат обратно, като „неистински“ !!!!

въпрос
въпрос
22 април 2021 17:40
Гост

Може ли да ми кажете, кой е приложимия текст по НК за фалшива жалба?

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 18:06
Гост

Нямам идея. Но очевидно съдия Петров знае….

Анонимен
Анонимен
24 април 2021 19:05
Гост

309. Неистински частен документ.

Анонимен
Анонимен
25 април 2021 18:12
Гост

Едва ли е чл 309. Чл 309 изисква не само подписът да е фалшив, но и “ частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение“.

Никакво право или задължение не се домогва извършителят да докаже, с фалшивата жалба, според мен.

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:37
Гост

Що за шега е това? Очевидно е, че би трябвало фалшивият подател да е магистрат и се чудя, що за магистрат е способен на такова нещо.

Кой, кой, кой
Кой, кой, кой
22 април 2021 17:44
Гост

Шегобиец, малоумник или някой друг? 🙂

98765
98765
22 април 2021 17:34
Гост

Значи подаваш жалба по пощата, плащаш дистанционно, имаш право да не се явяваш в зала и накрая имаш акт по дело, за което действителният човек не знае. Това само в България може да се случи

WTF
WTF
22 април 2021 17:36
Гост

Вероятно точно това щеше да се случи, ако Васил Петров не беше отишъл в съда. СлОчайност?

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:55
Гост

Глупости! Нали рано или късно ще разбере, че някой е пуснал от негово име жалба, която не е подписал той и ще иска делото да се прекрати, тъй като я е пуснал някой друг.

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:56
Гост

Това може да се случи по абсолютно всички и всякакви дела. Ти какво предлагаш? Да се въведе изискване за пръстов отпечатък или идентифициране чрез ретината на жалбоподателя??

Никой
Никой
23 април 2021 8:58
Гост

Да кажем лична карта при пускане на жалбата или при отдалечено с цифров подпис… не е някак сложно, нали?

Д-р Москов
Д-р Москов
23 април 2021 13:09
Гост

Абсолютно. Това е Демократична България.

123
123
22 април 2021 17:33
Гост

Човекът явно не е бил сигурен, че Васил Петров ще отиде и се е опитал да му спести разкарването.

Кирил
Кирил
22 април 2021 17:33
Гост

Не се изненадвам, че действителната жалба е на Васил Петров. С колегите се бяхме обзаложили, че именно той ще жали 🙂

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:38
Гост

A дали пък някой от заложилите не се е подсигурил? 🙂

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:31
Гост

Това е безобразие. Няма ли начин още в началото да установят самоличността. Да ме се окаже после, че има и решение без истинският човек да разбере

Прекрасен съдия
Прекрасен съдия
23 април 2021 13:07
Гост

Те безобразията в съда са ежедневие колега. Не в прокуратурата, в съда!

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:28
Гост

А може ли и делото да се гледа по жалбата менте

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 17:29
Гост

Ее, не. Все в един момент ще го засекат

Прекрасен съдия
Прекрасен съдия
23 април 2021 13:05
Гост

Може, може.

Lawyer
Lawyer
22 април 2021 17:22
Гост

Падение! Срам!

Анонимен
Анонимен
22 април 2021 20:20
Гост

За кого?