Три разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които на практика отнемат привилегията на работниците и на търсещите издръжка от длъжника първи да се удовлетворят от имуществото му, ще бъдат атакувани в Конституционния съд (КС). Това е решил Висшият адвокатски съвет на едно от последните си заседания.

Нормите на ДОПК, които предстои да бъдат оспорени пред КС, са чл. 191, ал. 5,6 и 7 (виж почернения текст в карето). За тяхната противоконституционност адвокатурата е сезирана от един от администраторите на сайта „Предизвикай правото“ Румен Неков (пълния текст на сигнала му виж тук).

Те са част от разпоредбите в ДОПК, които уреждат конкуренцията между публично и частно изпълнително производство (ИП).

Общото правило е уредено в първата алинея на чл. 191 ДОПК и то дава приоритет на публичното ИП. И предвижда, че ако преди да започне производство по ГПК са наложени обезпечения върху имущество (или вече е започнало принудителното изпълнение) за събиране на публични вземания, то се продава от публичния изпълнител.

Привилегиите на публичните вземания пред частните обаче са ограничени във времето. Чл. 191, ал. 2 ДОПК определя срок – 6 или 12 месеца (съответно от започването на принудителното изпълнение или от налагането на обезпеченията), в който държавата трябва да се удовлетвори от конкретното имущество. След изтичането на този срок, вече няма пречка ЧСИ или ДСИ да насочи изпълнението към същото имущество заради задължение към частен кредитор. Държавата пък ще е присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ГПК.

От това общо правило обаче са въведени изключения именно с разпоредбите, които предстои да бъдат оспорени пред КС. Чл. 191, ал. 6 ДОПК урежда три хипотези, при които сроковете – 6 или 12 месеца, след чието изтичане отпада привилегията на публичното изпълнение, не текат.

„Макар че в конкретната правна уредба на част от тях са регламентирани определени срокове (напр. за института на отсрочването и разсрочването – чл. 184, ал. 1 и 2, чл. 187б, ал. 1; за обжалването на продажба чрез търг – чл. 256, ал. 1, чл. 267, ал. 2), липсва предварително известен на правните субекти краен момент на действието на тези фактически състави, съответно – и на спиране изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2“, обясняват от „Предизвикай правото“.

Другото голямо изключение, регламентирано в ДОПК (чл. 191, ал. 6), е, че тези срокове въобще не се прилагат при наложени предварителни обезпечителни мерки.

„От съдържателна гледна точка общата характерна черта и за двата вида изключения, визирани в нормите на ал. 6 и 7, се разкрива в две насоки: 1) осъществяването на което и да е от юридическите действия и юридическите събития, оказващи пряко влияние върху конкуренцията между самостоятелните изпълнителни производства по ГПК и ДОПК, стои вън от волята на кредиторите с частноправни вземания; 2) за неопределен период от време не съществува действителна възможност за упражняване на правото на защита на част от нарушените граждански притезателни права“, изтъква в сигнала си Румен Неков.

И заявява, че това положение накърнява правната сфера на два вида привилегировани кредитори – на работниците, които си търсят парите за заплати и на получаващите издръжка от длъжника.

Неков напомня, че по закон тези два вида кредитори се удовлетворяват дори преди държавата да си е получила дължимото за публични вземания.

Обаче когато е налице някоя от хипотезите в чл. 191, ал. 6 и 7 ДОПК, публичният изпълнител може на практика безсрочно да не „освободи“ имуществото на длъжника, от което да се удовлетворят тези две групи кредитори и те на практика губят привилегията си. Те не могат и да се присъединят към изпълнителното производство пред публичния изпълнител, защото това могат да направят само ипотекарните, заложните и кредиторите с право на задържане, когато изпълнението е насочено срещу вещите, обект на обезпечението.

„Едновременно с това имуществото на техните длъжници може да се окаже в предметния обхват на една квазинесеквестируемост, предвид висящата забрана за принудително изпълнение по чл. 191, ал. 1 и ограниченията, въведени с ал. 5–7“, пишат от „Предизвикай правото“ и цитират съдебно решение, с което е отказано на 97 работници да се присъединят към висящо публично изпълнително дело срещу техния работодател.

В сигнала си те се позовават на практиката на КС, който е подчертавал, че държавата е длъжна да гарантира и защитава правото на трудово възнаграждение, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му.

При така очертаната юридическа обстановка очевидно се блокира навременното получаване на един жизнено необходим за покриване на ежедневните житейски нужди доход, какъвто е работната заплата“, заявява Румен Неков. И напомня и международните актове, които гарантират правото на справедливо и задоволително възнаграждение.

Освен това според „Предизвикай правото“ ДОПК в момента ограничава и правото на защита, гарантирано от Конституцията. Наличието на действителна възможност за упражняване на правото на защита е условие за ефективността на това право и може да бъде определено като конститутивен (и конституционен) елемент на последното – чл. 56 и чл. 120, ал. 2 КРБ. В настоящата хипотеза то не може да бъде упражнено действително за неопределен, предварително неизвестен за засегнатите кредитори, период от време“, се посочва в сигнала.

Що се отнася до задълженията за издръжка, в него се изтъква, че правната уредба противоречи на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството. „Вместо да се осигури своевременност на плащанията чрез прилагане на подходящи мерки за принуда при неизпълнение на задължението за издръжка, с оспорените разпоредби се блокира постигането на поставената с международния акт задача (която впрочем е иманентна въобще за правния институт на издръжката) – регулярност на плащанията с цел набавяне на средства за съществуване и посрещане ежедневните нужди на правоимащото лице“, обясняват от „Предизвикай правото“.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:35
Гост

Добре, че беше администраторът на сайта, та да сезира адвокатурата.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:30
Гост

А, сетиха се че държавата е длъжна да гарантира и защитава правото на трудово възнаграждение.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:31
Гост

При тези частни фирми и некоректни работодатели не винаги стоят така нещата.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:21
Гост

Крайно време е да се помисли и най вече да се реши проблемът на работниците, които си търсят парите за заплати.

Асен
Асен
04 септември 2020 13:59
Гост

Като знам ДСИ-тата колко са адекватни и бързи, всички сме прецакани.

Moni
Moni
04 септември 2020 13:55
Гост

За мен държавата да е първи ред кредитор е една изконна несправедливост.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:55
Гост

А кога Висшият адвокатски съвет ще се произнесе за встъпителните вноски. Да не замота по този начин и сигнала на „Предизвикай правото“

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:52
Гост

Разбирам защо сигналът е само за тези два вида кредитори, но на практика с безсрочното държане на имуществото се нарушават права на всички частни кредитори, без значение, че ще се удовлетворят след държавата така или иначе. Но тук става въпрос за време, а то си е пари

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:24
Гост

Така разсъждават в цивилизованите държави. Но не и тук. Да не ти се налага да вуршиш работа в някое учреждение например. Теябва да си пуснеш отпуска за деня.

Човек
Човек
04 септември 2020 13:52
Гост

Възможността ВАдС да сезира КС е едно от малкото умни неща, които са правени в бг правосъдието. Защото само граждани могат да се погрижат адекватно за гражданите , за разлика от институциите.

Fitz
Fitz
04 септември 2020 13:54
Гост

Стига правоимащите граждани да нямат собствени, корпоративни или партийни интереси. Сегашният случай не е такъв, разбира се.

пфу, да му се невиди
пфу, да му се невиди
04 септември 2020 13:55
Гост

Много по-умно ще е да дадат на всеки съдия при установяване на противоречащ на Конституцията закон да сезира КС, а не да се чака на милостта на ВКС и ВАС! Ако не бяха „малките“ съдии, до днес нямаше да видим ни едно преюдициално до СЕС, че ония горе мноооого тежки и все най-много знаят

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 15:26
Гост

Да, защото са „върховни“. Ама от толкова компетентност постоянно образуват тълкувателни дела, които естествено решават много бавно.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:51
Гост

Данъчните – новите командоси, опс, забравих, те и в МВР вече си имат. Ама едно е да те посритат с кубинките и да те респектират с автомати, друго да ти сложат ръка на единственото имущество на длъжника ти и да дремят и да не изпълняват, а ти да пиеш една студена водица през това време, щот нали привилегия, това онова…

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:53
Гост

И двете са еднакво неприемливи. И с двете се засяга правото ти на живот и на достойно съществуване.

хм, хм
хм, хм
04 септември 2020 13:48
Гост

Всъщност именно работа на хора от практиката да подават сигнали до ВАдвС за подобни безумия, защото само който го е преживял, знае до какво де факто се стига с тази разпоредба. Лично аз признавам, че нямах представа, че работниците не могат да се присъединят в ИП!!!
Може и това да се ревизира, а ?

вперед!
вперед!
04 септември 2020 13:43
Гост

Държавата е мащеха в тази страна, тя гледа само да те прецака! Дано висшият не се отметне и това безумие да отиде в КС

хипо
хипо
04 септември 2020 13:45
Гост

След като се оплачеш от полицейско насилие, ти пращат данъчните – правете му сметката! Справка шефа на Хиполенд. Да не пратят една ревизийка на тез младежи, дето ги предизвикват и им тровят комфорта

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:49
Гост

Случаят с Хиполенд е брутален, как да не искаш да ги изгониш в Антарктида

Анонимен
Анонимен
04 септември 2020 13:48
Гост

Дано приеме въпроса сериозно, защото може да засегне много, много хора. Не е като да пита КС за КТБ и Васил Божков, а е много по-важно