I . Общи положения.

Със ЗИДНПК (ДВ бр. 63/2017 г.) бяха изменени всички разпоредби на Глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена до измененията „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия“. С новите разпоредби на практика се създаде изцяло нов и различен регламент, целящ ускоряване на наказателното производство и преодоляване на недостатъците на съществувалата до измененията процедура по чл. 368 и чл. 369 от НПК (отм.).

Известно е, че съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Разглеждането и решаването на делото в разумен срок е въздигнато и като основен принцип в чл. 22 от НПК. Историческият преглед на предприетия от законодателя подход при осигуряване на ефективно правно средство за защита срещу неразумната продължителност на наказателното производство позволява да се заключи, че усилията в тази насока са половинчати и неефективни – било, защото средството за защита е било единствено с ускоряваща функция (да ускори разглеждането на делото от съда), било, защото е имало само компенсаторна функция (да доведе до прекратяване на производството) или пък извън обхвата на защита са оставали определени лица с права по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ (напр. пострадалият) и на последно място – обхващало е само хипотезите на наказателно производство в отделни негови фази.

Именно поради това, като мотив за измененията в регламента на средствата за защита, осигуряващи правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е посочено, че чрез промените се премахва възможността за прекратяване на наказателното производство като санкция от необоснованото му забавяне и се въвежда процедура за ускоряване на производството, като се цели преодоляване на недостатъците на действалата до измененията процедура по Глава 26 от НПК, изразяващи се в това, че тя е:

  1. предотвратявала „бъдещо забавяне само в досъдебното производство“;
  2. създавала е благоприятни последици единствено за „лицата, срещу които официално са повдигнати обвинения“;
  3. използвала е „формален критерий, за да измери „разумния срок“ и
  4. по този начин е създавала условия извършители на престъпления да не бъдат предадени на съд вследствие на ненадлежно прекратяване на наказателното преследване, като не са съществували мерки за гарантиране правата на пострадалите по чл. 2 (право на живот) и чл.3 (забрана за изтезанията) от ЕКПЧ, тъй като с оглед последицата по чл. 369, ал. 2 и ал. 4 (отм.) НПК съдебно производство не е било провеждано.

В принципен план гаранцията за „разумен срок“ по чл. 6, § 1 ЕКПЧ дава защита на всички страни в съдебното производство от „прекомерни процесуални забавяния, като „разумният характер на продължителността на производството“ следва да се преценява с оглед на следните критерии:

1. фактическа и правна сложност на делото;

2. поведението на жалбоподателя и поведението на съответните органи и

3. на какво е бил изложен жалбоподателят (§ 70, 71 на решение „Димитров и Хамънов“ срещу България на ЕСПЧ).

При изследване на първия критерий, относно фактическата и правна сложност на производството, на преценка подлежат обем, правна квалификация, брой подсъдими и брой на лицата, които ще бъдат разпитани като свидетели, необходимостта от изготвяне на сложни експертни заключения, съставът на експертизите, необходимост от използване на механизмите на международно-правна помощ и ефективно ли са използвани те и пр.

На следващо място се преценява поведението на участниците в процеса и доколко то е допринесло за забавянето на наказателното производство – например било ли е необходимо да се издирва обвиняемият/подсъдимият; отлагането на производството на каква причина се дължи – уважителна или не; дали е имало констатации за шиканиране с права и пр.

Изводи за поведението на органа, пред който се развива съответното производство, се правят на базата на ритмичността и срочността за извършване на определени действия, така че да се осигури разглеждането и решаването на делото в разумен срок. И тук е важно да се подчертае, че не само действията – било поради липса на организация или поради забавеното им извършване, но и необоснованите бездействия, могат да доведат до заключение, че органите са отговорни за забавянето на процеса. Така например, по отношение на този критерий може да се преценява ритмичното извършване на процесуално-следствени действия, взети ли са всички необходими мерки за редовното призоваване, дали, докато се очаква резултат на определено действие (напр. заключение на експертиза или отговор по правна помощ), органът бездейства и не изчерпва възможностите за запълване на доказателствата; дали е използвал средствата за налагане на процесуална дисциплина при шиканиране с права; дали е действал своевременно по направени искания от страните или ги е пропуснал, или пък се е произнесъл в значително по-късен момент; дали своевременно е администрирал жалби и давал указания във връзка с определени процедури (напр. тази по чл. 323 от НПК) и др.

Следователно за „неразумен срок“, „неразумен характер на продължителността на производството“, „неоправдано забавяне на разглеждането и решаването на делото“ в контекста на гаранцията по чл. 6, § 1 от Конвенцията е допустимо да се говори, тогава, когато:

  1. нито фактическата и правна сложност на делото предполагат производството да се развива в един по-продължителен период от време;
  2. нито някоя от страните, чрез поведението си, води до забавянето на това производство;
  3. забавянето се дължи изключително и преимуществено по причини, произтичащи от действия или необосновани бездействия на ръководно-решаващия орган в съответната фаза на производството.

­­II. Ускоряване на наказателното производство по Глава 26 (ЗИДНПК ДВ бр.63/2017 г., в сила от 5 ноември 2017 г.).

Новата уредба на Глава 26 от НПК разширява кръга на лицата, които могат да направят искане за ускоряване на наказателното производство, като е изоставена концепцията за формално разглеждане на искането с отчитане единствено на периода след привличане към наказателна отговорност на обвиняемо лице. Предвидено е средството за защита да се упражнява във всички фази на наказателното производство, като съдът в производството по Глава 26 от НПК извършва единствено контролни функции и то само във връзка с разумната продължителност на същото.

1. Ускоряването на досъдебното производство е уредено в чл. 368 от НПК.

С право да направят искане за „ускоряване на разследването“ (какъвто е легалният термин в текста на чл. 368 от НПК), разполагат обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице.

Като условие за допустимост за упражняване на това право са предвидени два срока, в зависимост от това за какво обвинение е привлечено лицето в качеството на обвиняем – в случаите на обвинение за тежко престъпление срокът е двегодишен, а в останалите случаи – шестмесечен. Сроковете, с оглед формулировката на закона, започват да текат от момента на формалния акт за повдигане на обвинението на досъдебната фаза на процеса и възникване на фигурата на „обвиняем“, чрез привличането в качеството на такъв чрез съответното постановление. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25 от НПК, като законът не позволява преценка поради какви причини делото се е намирало в съда и/или е било спряно. Идеята е, че за необосновано забавяне е допустимо да се говори в случаите, когато органът разполага с ефективна възможност да извършва както процесуално-следствени, така и други действия във връзка с разследването и с неговото придвижване напред.

Необходимо е обаче да се посочи, че макар и да е разширен кръгът на субектите, които могат да инициират производство по чл. 368 от НПК, е налице хипотеза, в която интересът на пострадалия остава незащитен – в случаите когато няма формален акт за повдигане на обвинение срещу определено лице.

Законът не поставя изискване за съдържанието на отправеното искане за ускоряване на разследването, като това е обяснимо, тъй като на досъдебната фаза на процеса основните начала на непосредственост, състезателност и публичност не се проявяват в пълна степен.

Поради това, носителят на правото за разглеждане на делото в разумен срок на досъдебната фаза на процеса, не може да бъде ограничаван чрез поставяне на допълнителни изисквания относно съдържанието на неговото искане за ускоряването на производството, най-малкото защото в някои случаи не би могъл да знае в какво се състои причината за забавата.

Затова, при изтичане на сроковете по чл. 368, ал. 1 от НПК, на него му се дължи защита чрез предвиденото ускорително средство.

След депозиране на искането, съгласно чл. 368, ал. 2 от НПК, прокурорът е задължен незабавно да го окомплектова с делото и да го изпрати на съда, който следва да се произнесе в 15-дневен срок от образуването на съответното частно производство. В текста не е уточнено за кой прокурор и кой съд става дума. По аналогия от нормите, касаещи съдебния контрол на досъдебното производство и доколкото процедурата разкрива част от типичните признаци на този контрол, следва да се приеме, че искането се отправя до наблюдаващия прокурор, а контролът за разумния срок на разследването, се осъществява от съответния първоинстанционен съд еднолично.

2. Ускоряване на съдебното производство, уредено в текста на чл. 368а от НПК.

Процедурата е сравнително по-подробно регламентирана и разкрива качествени различия с възприетите положения по отношение на ускорителното средство по чл. 368 от НПК на досъдебната фаза на производството.

В тази фаза на наказателното производство с право да направят искане за ускоряване са всички страни, включително и прокурорът.

Текстът на чл. 368а, ал. 1 от НПК указва на едно от условията за допустимост на искането – изтичането на различни срокове от образуване на делото пред съответната инстанция, а именно – ако са изминали повече от две години от образуване на делото пред първата инстанция и повече от една година – във въззивното производство.

Доколкото делото се намира в съдебната фаза и извършваните по него действия са известни на страните, в чл. 368а от НПК се поставя допълнително изискване за допустимост на искането – в неговото съдържание следва да се посочат неизвършените действия, които забавят съдебното производство. Тук е важно да се подчертае, че е възможно искането да се отнася не само до забавени, неизвършени в срок процесуални действия от страна на решаващия съд, но и до всякакви негови действия/бездействия, които са от естество да доведат до неоправдано забавяне на производството. Като допълнителен аргумент относно завишените изисквания към съдържанието на искането и необходимостта в него ясно да бъдат посочени „неизвършените действия”, за които се претендира, че са забавени, е и възможността на решаващия съд по чл. 368а, ал. 3 в едномесечен срок от постъпване на искането да извърши „съответните действия”.

Следователно допустимостта на искането и разглеждането му от съответния контролиращ съд (чл. 368а, ал. 4 от НПК) са поставени под условие – само ако решаващият съд в едномесечен срок от постъпване на искането за ускоряване не е изпълнил действията, за които страната е твърдяла, че са забавени.

Едва след изтичане на едномесечния срок съдията-докладчик е задължен да изпрати искането заедно с делото на компетентния да упражни контрол за неоправданата забава съд. Законът е посочил, че контролът се осъществява в състав от трима съдии, като съдът следва да се произнесе с определение в 7-дневен срок, което не подлежи на обжалване.

3. Произнасяне от съда по Глава 26 от НПК.

В правомощията на съда е единствено да прецени дали има неразумна продължителност на наказателното производство, както и да посочи подходящ срок за отстраняване на „забавата”, чрез извършване на определени действия.

На първо място, съдът ще следва да преценява забавено ли е разследването, а в съдебната фаза – разглеждането и решаването на делото, въз основа на обективни критерии, като: фактическа и правна сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, както и какви са причините за това. Допустима констатация е, че ръководно-решаващият орган не е създал необходимата организация за ритмичното, регулярното и своевременното придвижване на процеса напред по посока на неговото финализиране – например предприети ли са действия по своевременно призоваване на лица, своевременно произнасяне по доказателствени и/или други искания на страните или бъдещите страни, своевременно администриране на жалби и пр.

Също така е възможна преценка за използваните от ръководно-решаващия орган средства и способи за налагане на процесуална дисциплина предвид за осигуряване на възможност за събиране на доказателствени източници.

Доколкото законът борави с израза „неизвършени действия” е допустимо също да се извършва преценка и за забавени действия във връзка с изготвяне на мотивите към съдебните актове.

Недопустимо е обаче в тази процедура съдът да се произнася по необходимостта от събиране или не на определено доказателства или извършването на определено действие. Аргументи могат да се намерят в нормата на чл. 369 от НПК, съгласно която съдът преценява единствено дали има „забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствените средства и доказателствата”, като е изключена преценката за допустимостта/недопустимостта на определени доказателствени източници, която се осъществява суверенно от решаващия орган. Следователно в правомощията на съда по Глава 26 от НПК е единствено да констатира неоправдано забавяне, причините за него и да укаже в определен срок извършването на действието, което се претендира като забавено.

Ако надхвърли тези правомощия и се произнесе по необходимостта/липсата на необходимост за събиране на определени доказателствени средства и доказателства, съществува сериозен риск от недопустима намеса във вътрешното убеждение на решаващия орган в съответната фаза на наказателния процес и косвено – риск от създаване на основания по чл. 29, ал.2 от НПК за произнеслия се по реда на Глава 26 от НПК съд.

Видно е, че актът на съда следва да съдържа констатации в две направления:

1. налице ли е забавяне при разглеждане и решаване на делото;

2. какви са причините за това забавяне и то неоправдано ли е предвид критериите за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, т.е. дължи ли се преимуществено на действията на органите, упражняващи ръководство и контрол на съответната фаза на наказателното производство.

Следващият задължителен елемент, на който следва да се спре съдът в процедурата по Глава 26 от НПК, е „подходящият срок” за извършване на забавеното действие/действия. Именно този срок, според законодателя, се явява и единствената мярка с ускорителен характер. Изводите относно „подходящия срок“ от гледна точка на неговата продължителност се предпоставят от констатациите на съда във връзка с неоправданото забавяне – за едно или повече действия става дума, какви са причините за неизвършването им, както и какво време е необходимо, за да бъдат извършени съответните действия.

След посочване на подходящия срок за отстраняване на неоправданото забавяне делото се връща на ръководно-решаващия орган, като ново искане за ускоряване е допустимо да се направи едва след изтичане на срока по чл. 369, ал. 3 от НПК.

ІІІ. Последици на акта на съда по Глава 26 от НПК.

При разписаните от законодателя параметри за произнасяне и предвидената мярка за ускоряване на производството е ясно, че

в тази процедура не се предвиждат хипотези за контрол върху начина на удължаване на сроковете на досъдебната фаза на процеса; неясни са и последиците от неизпълнението на действията в указания „подходящ срок”; липсва и механизъм, чрез който да е предвидена компенсация за евентуалната забава на производството.

Като извод се налага, че предвиденото правно средство за защита, изразяващо се в правото на страните или бъдещите страни да поискат ускоряване на производството, е единствено с ускоряваща функция, но не и компенсаторна. Друг е въпросът, че с оглед трайно установената съдебна практика, при констатация за неразумната продължителност на производството, трябва да има компенсация за подсъдимия, която може да се изрази в смекчаване на наказателно-правното му положение чрез:

  • налагане на по-леко наказание;
  • прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК вместо постановяване на ефективното изтърпяване на наказанието;
  • прилагането на чл. 55, дори и когато не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
  • Недостатъкът на това компенсаторно средство обаче е, че то е относимо единствено за подсъдимия и то само в случаите, когато се е развило съдебното производство, като то по никакъв начин не може да се отрази на останалите страни в процеса.

Констатациите на съда в акта по Глава 26 от НПК обаче биха могли да имат значение в други производства – например при атестирането на съответния магистрат, който е разглеждал делото на досъдебна или съдебна фаза и съответно е допуснал тези забавяния; в дисциплинарните производства срещу тези магистрати; към обезщетенията по Глава ІІІА от Закона за съдебната власт; по чл. 2б от ЗОДОВ.

ІV. Заварените случаи на образувани и неприключили производства по реда на отменената Глава 26 от НПК

Следва да се отбележи, че §115 от ПЗРЗИДНПК (бр.63/2017г.) не дава разрешение как следва да се процедира по тях.

Съгласно §115 ПЗРЗИДНПК „постановените до влизане в сила на закона определения на съда по отменения чл. 369, ал.5 подлежат на проверка по реда на Глава 33 и след влизането в сила на този закон. Проверката се извършва на основание чл. 422, ал.1, т.1-3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила”. Видно е, че преходната разпоредба визира единствено случаите, когато процедурата по отменената Глава 26 от НПК е била приключила със съответното определение за прекратяване на наказателното производство. Целта на разпоредбата е при наличие на основания за възобновяване на наказателното производство поради пороци в определението за прекратяването му, постановено по стария регламент, е да се възстанови висящността на наказателния процес.

Доколкото обаче съществуващият след измененията в Глава 26 от НПК регламент е концептуално различен като предпоставки за развитието му, кръг на активно легитимираните лица да предизвикат съдебното произнасяне, правомощията на съда и последиците от съдебния акт, е очевидно, че висящите частни производства, образувани и разглеждани по реда на отменените текстове на чл. 368 – чл. 369 от НПК подлежат на прекратяване поради липса на процесуален ред за продължаващото им разглеждане и/или решаване.

* Заглавието е на редакцията.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ивайло
Ивайло
29 януари 2018 22:10
Гост

Поздравявам автора за статията, която е написал. Но имам един въпрос и ще се радвам ако някой компетентен ми отговори. При обсъждане на въпроса от кога започва да тече „разумния срок“ в досъдебното производство, авторът само посочва, че съгласно НПК началният момент е от формалния акт за привличане на лицето като обвиняем, но не коментира практиката на Европейския съд, че фигурата на обвиняем може да възникне и на по-ранен етап в досъдебната фаза,а не само от момента на постановлението на органа по ръководство и решаване за привличане на лицето като обвиняем. Практиката на Съда е в насока, че лицето се… Покажи целия коментар »

Робертино
Робертино
22 май 2019 20:14
Гост

Колега, уместен въпрос от Ваша страна, на който ще се опитам да отговоря. Правилно казвате, че “фигурата на обвиняем” може да възникне и по-рано в процеса, независимо от това дали е привлечен с постановление на прокурора или първото действие по разследването срещу него. Искам само да добавя, че не става въпрос за “фигура на обвиняем”, а за повдигане на обвинение, което може да се реализира и преди да е образуване ДП със задържането на едно лице по смисъла на ЗМВР, както и други действия, които са административни по своето естество. В практиката на ЕСПЧ се говори за повдигане на обвинение… Покажи целия коментар »

Робертино
Робертино
23 май 2019 12:55
Гост

Относно действията, които съдър може да извърши по Глава 26 от НПК, той е ограничен от посоченото, а именно да установи с кои действия/бездействия се забавя процеса и ако те са неоснователни/неправомерни, да се укаже какво следва да бъде изършено/прекратено. Разщиренето тълкуване, за което споменавам, се отнася до спазването на разумния срок. Съдът е ограничен във възможностите си съгласно НПК, но не е ограничен до извършването на действия, различни от указаните, които са извършено съгласно ЕКЗПЧ, за да не се стигне до нарушаване на принципа по смисъла на практиката на ЕС.

Валентин Павлов
Валентин Павлов
29 май 2019 17:50
Гост

Свидетел съм по Доъдебно производство образувано на 22 март 2019г но срокът определен от наблюдаващият прокурор е два месеца.Делото е за лекаркска небрежност по чл 134 ал1 НК.Нима се чака тъжителят да умре та по лесно да се реши делото.