Когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума?.

Това е въпросът, на който ще отговорят в първото си съвместно тълкувателно дело за годината Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Проектът на тълкувателно решение по него е възложен на съдиите от Гражданската колегия Веска Райчева (докладчик) и Ваня Атанасова и на колегата им от Търговската колегия Бонка Йонкова.

Както „Лекс“ писа, още през юли 2020 г. състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров установи противоречива практика на върховните съдии и предложи образуването на тълкувателно дело.

Най-общо вижданията са разделени на две. Според едни съдии при определянето на обезщетението на пострадал, който не признава съпричиняване на вредата, но има такова, претендираната от него сума е таван за справедливото обезщетение. И това означава, че след това трябва да бъде намалена заради съпричиняването. Другата теза е, че съдът определя справедливото обезщетение без да е обвързан с размера на иска, а след това прави редукция заради съпричиняването на вредите от пострадалия и следи тази вече намалена сума да не надвишава посоченото в петитума на исковата молба.

В решение от 2019 г. на състав на Търговската колегия на ВКС, председателстван от шефката ѝ Дария Проданова и с членове Радостина Караколева и Емил Марков прие, че „при прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания“. Тримата посочиха, че претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда. „Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания“, казват те (повече за решението виж тук).

През 2017 г. обаче състав на Гражданската колегия с председател Емануела Балевска и с членове Снежанка Николова и Гергана Никова приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е „ограничен от обективираната с исковата молба преценка на самото увредено лице относно справедливия размер на следващото му се обезщетение, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни“ (пълния му текст виж тук). През 2020 г. същото разбиране в свое решение са споделили и върховните съдии Бойка Стоилова, Мими Фурнаджиева и Велислав Павков (пълния текст на решението им виж тук). Те са посочили, че това виждане е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес.

Има и решение от 2010 г. на върховните съдии Таня Митова, Ани Саралиева и Емил Томов, в което е развит друг подход. Според него обезщетението, определено по справедливост, се намалява, когато съдът е възприел за съответен на вредата размер, по-малък от предявения с иска. „Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос, но тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на съпричиняване, а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска“, посочват те.

Но заявяват, че когато ищецът е претендирал с иска си пълно обезщетение, а принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, „съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло, или за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото“. „В този случай, а също и когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването“, се посочва в решението (пълния му текст виж тук).

 

 

32
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Цончо Иванов
Цончо Иванов
22 февруари 2021 0:05
Гост

Някой замислял ли се е досега, всичките тия противоречиви решения по всевъзможни казуси от всякакви клонове на правото, които в един момент от немай къде водят до тълк. решение, само от налагане на мнение кой съдия е по-велик и по-прав ли са мотивирани, или има и „други“ причини ? Защото в крайна сметка потърпевшите да страните по делата. Докато някой си избива комплексите или си прокарва „уговорките“ на техен гръб. И колко от тия противоречиви практики, последвани от поредното тълк. реш., са повод в Страсбург да плащаме поредното обезщетение с парите от джоба на тия с минималната работна заплата. И… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
22 февруари 2021 12:30
Гост

Аман от лаици

Stanka Blagoeva
Stanka Blagoeva
25 февруари 2021 21:57
Гост

Оценки от анонимни мишки, които висят по форумите, не приемам. Защо ли? Защото тук сте много „силни“, ама в съдебна издишате като спукан пояс в морето.

ала бала
ала бала
21 февруари 2021 15:31
Гост

казусът не е сложен – изглежда като такъв понеже става в-с за неимущ.вреди, затова; но си го представете за имущ.вреди,и ще се опрости много: 1.) Имам повредена картина от деликвента, рисувана от Ван Гог 2.) картината струва 1 млн, но аз претендирам само 100 хил. 3.) съда решава че има съпричиняване за вредата, понеже аз съм напсувал деликвента, той решил да ме полее с кафе за което, но полял и съсипал картината 4.) Ами съда прави Експертиза, ВЛ дава 1 млн., оценка, съда приема съпричиняване за деликта 10 % от моя страна, причинената вреда е 900 хил. ; ама аз… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 18:23
Гост

А иначе няма борба между лобитата на застрахователите и на адвокатите на пострадалите, нали?

Писна ми
Писна ми
20 февруари 2021 12:53
Гост

Лоби имат само застрахователите и то доста успешно напоследък. Дотолкова успешно, че е достатъчно някой застраховател да направи възражение за съпричиняване и съда го приема за доказано автоматично, подчертавайки дебело, че е вероятно основателно и няма нужда да се доказва. И разбира се намалява и размера на обезщетението като прекомерно , а след това още веднъж го намалява поради предполагаемото съпричиняване. Е къде остана онзи принцип, че всяко твърдение трябва или да се докаже, или да се опровергае?!! Или той не важи при застрахователите. Достатъчно е те да възразят че го има и съда го приема за доказано! И да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
20 февруари 2021 17:33
Гост

Застрахователите имат пари за раздаване, адвокатите- не. Същото е с делата срещу енергоразпределителните дружества. Съда на окръжно и по-високо ниво не ги подпира, а направо ги носи на ръце. Само в районните съдилища май отсъждат по СВОЕТО вътрешно убеждение.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 17:16
Гост

Безспорно чл. 52 ЗЗД възлага на съда определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като критериите за тази преценка са установени с ППВС 4/1968г. и заявената от ищеца цена на иска не е измежду тях. Безспорно и „обезщетението“ по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е именно това по чл. 52 ЗЗД, т.е. съдът първо определя справедливия му размер, а след това намалява от така определената сума. Следва, обаче, да се има предвид и друго принципно положение при обезщетението за вреди от непозволено увреждане, а именно че за едно и също деяние се дължи едно интегрално обезщетение за всички претърпени… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:23
Гост

Не мога да разбера какво толкова се мисли. Не можеш да присъдиш свръхпетитум това ти е ограничението! То е за сумата, която ще посочиш в осъдителния диспозитив, другото са празни приказки на пазара!

кадията
кадията
19 февруари 2021 13:27
Гост

Това хем е така, хем не е достатъчно. Преценяваш първо по справедливост, колега, а от там насетне, правиш редукцията заради съпричиняването. Т.е. ако винаги за тези вреди обезщетението е 150 000 лв. и ищецът е поискал в ИМ 100 000, при съпричиняване, заради което се махат 30 000, ще си му дадеш 100 000 и толкоз. Защото знаеш, че на друг при същите вреди и без съпричиняване ще присъдиш 150 000 лв.

Материалист
Материалист
19 февруари 2021 18:11
Гост

Не може процесуалните норми да определят начина на прилагане на материалните – Вашият пример не е сред проблемните. Петитумът е горна граница на общо присъденото.
Т.е. не може да сте поискали 100 000 лв., съдът да приеме, че справедливото обезщетение е 150 000 лв., но да го намали до 100 000 лв., съобразявайки се с процесуална норма, и тогава да намали с още 30 000 лв. за съпричиняване. Съдът се прави всички калкулации по материалния закон и едва накрая гледа дали е свръхпетитум

Кукуригу
Кукуригу
20 февруари 2021 15:45
Гост

Е, как да не е сред проблемните примерът на Кадията – в неговия пример едните (и той, и аз, и вие, и анонимният преди него, на когото той уж възразява, ако правилно ги разбирам) ще „дадем“ 100 хиляди, а другите – 70 хиляди и ще отхвърлят разликата до сто.

Кукуригу
Кукуригу
20 февруари 2021 15:41
Гост

Ми той анонимният преди тебе казва същото.

Кукуригу
Кукуригу
20 февруари 2021 15:42
Гост

Към кадията беше отговорът.

режи
режи
19 февруари 2021 13:21
Гост

Сега след сума глупости да си кажа и аз. Най-лесно е да се разсъждава логически. след като и в ИМ и в впоследствие в процеса пострадалият не признава съпричиняване, значи той в петитума сам си е казал колко му е справедливото обезщетение без съпричиняването – значи команда режиииииии

Кукуригу
Кукуригу
20 февруари 2021 15:47
Гост

То всички имат (имаме) навик да смятат, че разсъждават „логически“, я колко е просто и ясно, нали. 😉 А някои мислим за „логическо“ обратното на твоето.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:21
Гост

Малко ми е странна логиката съдът да каже, че трябва да ти се плати повече, отколкото си поискал, а после да намали размера на обезщетението до поисканото, защото има съпричиняване. Не трябва ли да се решава в рамките на поисканото, защото според мен сумите винаги завишават, за да може после да получат поне някаква прилична сума. И съм убеден, че съдът го знае това.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:19
Гост

Поздравления за решението на състава с председател Емануела Балевска!

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:20
Гост

Съгласен! Намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:07
Гост

Важното е да се определи какво в крайна сметка трябва да е справедливото обезщетение.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:05
Гост

За мен правилното решение е от 2019 г. на състав на Търговската колегия на ВКС

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:06
Гост

Дария Проданова! Какво повече има да говорим.

Кукуригу
Кукуригу
19 февруари 2021 16:29
Гост

И за мен, категорично. Чак се учудвам, че явно по-споделено се оказва другото.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:45
Гост

Много интересен казус. Дано излязат по-бързо с решение.

Опенхов
Опенхов
19 февруари 2021 12:42
Гост

Надяваме се на яснота

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:48
Гост

С тази противоречива практика. Дано я уеднакват скоро.

Дани
Дани
19 февруари 2021 12:42
Гост

Дано дадат разяснение

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:42
Гост

Веска Райчева е голям професионалист

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:48
Гост

безспорно

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:41
Гост

Добре е, че има такива сайтове за да дават разяснение на подобни казуси

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 12:50
Гост

На този точно може ДА СЕ РАЗЧИТА ВИНАГИ.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 13:18
Гост

За разлика от жълтините на Пеевски.