Текст от закон се оказа толкова неясен, че Конституционният съд (КС) днес обяви, че нарушава принципа на правовата държава (пълния текст на решението виж тук). Става дума за чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) (пълния текст на разпоредбата виж в карето).

Разпоредбата беше приета в началото на лятото и е свързана с това как се обезщетяват собствениците на ниви и гори, когато имотите им се отчуждават за държавни нужди. Общото правило е в първата алинея на текста и предвижда, че в такива случаи като компенсация може да се дадат държавни гори и земи. Имаше и изключение, предвидено във втората алинея, че когато нивите, ливадите и горите, които се „вземат“ от частния собственик са малки (например под 3 дка за земеделски земи), обезщетението задължително е в пари, а не с друг имот. И така до юни 2019 г., когато в чл. 42а ЗДС беше приета новата ал. 3, която гласи: „Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка“.

Тя беше атакувана в КС от президента Румен Радев с мотив, че въвежда неравно третиране на собствениците на отчуждени имоти. Според конституционните съдии обаче така разписаната разпоредба е толкова неясна, че дори не може да се прецени дали води до дискриминация

„Всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано“, подчертава КС в решението си. И пише, че приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Като в решението се заявява:

Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася.

„Налице е двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика. Използваният от законодателя израз „с обща площ над 50 дка“ не е ясен и предвидим, като създава възможност за различно тълкуване. Не е ясно дали този израз се отнася до обхвата на цялата собственост или само до размера на отчуждената част, както и дали тази част касае отчуждаването на земеделски земи и горски територии за изграждането на един обект, или на различни такива. Не е ясен и изразът „и на имоти на едни и същи собственици“ по отношение на възникването на правото на имотно обезщетение и значението и участието на всеки съсобственик и частта му, подлежаща на отчуждаване спрямо общата площ“, посочват конституционните съдии.

От решението им става ясно, че разпоредбата е объркала и изтъкнатите юристи, които са били поканени от съда да дадат правни мнения по делото и всеки от тях я е разбрал по различен начин.

„Правовата държава предполага липсата на противоречие между текстовете на един закон, наличието на единна система от ясни правила, които да не създават несигурност сред адресатите си с възможността да бъдат различно интерпретирани и съответно прилагани“, припомня КС.

Пред него беше атакувана и друга промяна в Закона за държавната собственост от юни 2019 г., с която беше регламентирана възможността за предварително отчуждаване на частни имоти за изграждането на обекти от национално значение.

Тя беше въведена с промени в чл. 39б от ЗДС. Той урежда възможността органът, издал акта за отчуждаване или инвеститорът да поискат от съда да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване на частен имот, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.

Като се поставят три условия. Първото е с влязъл в сила подробен устройствен план имотът да е отреден за изграждане на национален обект или обект с национално значение. Второто е имотът да не е единствено жилище на собственика. А третото e определеното с акта обезщетение да е внесено по сметка на собствениците на отчуждавания имот или на областния управител, ако те не са представили такава. Освен това се внася и гаранция от 1/3 от обезщетението, ако то бъде оспорено в съда и бъде увеличено.

Тази възможност за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване не е нова, но до тази година тя се отнасяше само за т. нар. национални обекти. Какво представляват те е определено в самия ЗДС, който урежда, че такива са най-различни обекти – от летища и ЖП-линии, през пътища до индустриални зони и техпаркове.

С промените в ЗДС от юни 2019 г. обаче беше предвидено, че предварително отчуждаване ще се допуска и за обекти от национално значение. За тях няма дефиниция, а е регламентирано единствено, че кои са се определя с решение на Министерския съвет, твърди президентът. И заяви, че с възможността за предварително изпълнение на актовете за отчуждаване на частни имоти заради обекти от национално значение се тя погазва неприкосновеността на частната собственост и може да се стигне до произвол.

С 8 на 3 гласа КС е решил, че тя не е противоконституционна. Като на особено мнение са застанали Георги Ангелов, Константин Пенчев и Атанас Семов.

В мотивите си КС разяснява, че във всички случаи основание за започване на производство за принудително отчуждаване на частна собственост е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на обекти – публична държавна собственост.  А в закона има процедура за приемането на плана и оспорването му пред съда.  „Принудителното отчуждаване на частна собственост по Закона за държавната собственост може да бъде предприето при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на някои от обектите, изрично описани в чл. 205, т. 1-5 ЗУТ, независимо от това дали са обявени за „национални“ по смисъла на Закона за държавната собственост или за такива „с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията, защото всички те са обекти – публична собственост на държавата и са предназначени да задоволяват публични нужди“, пише в решението.

В него се посочва, че президентът е оспорил частично само разпоредбата за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване. Но не тя въвежда условията, при които се извършва принудително отчуждаване на частна собственост.

Освен това КС подчертава, че преценката за наличието на предпоставки за допускане на предварително отчуждаване се прави от „безпристрастен съд, което е гаранция за защита на правата на собствениците на отчуждените имоти“.

Докладчик по делото е Надежда Джелепова.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Самуил
Самуил
11 декември 2019 16:39
Гост

Много ни е жалко нормотворчеството… Като всичко друго всъщност.

Петър
Петър
11 декември 2019 16:38
Гост

КС ако почне да отменя всички неясни текстове… Затова трябва да се тълкуват тия разпоредби. Обаче какво става с норма, тълкувана от ВКС, ако бъде обжалвана пред КС. КС взима ли предвид ТР или само нормативния текст?

НИКОЛАЙ СТАТКОВ
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
06 декември 2019 15:10
Гост

Една присъда от КС и шамар на НС!

ДО СЕГА Е ТЪРПЯНО, А ДАЛИ Е САМО ТОЗИ ТЕКСТ? ……..
На ход е разследващия главен прокурор. кой е направил предложението, кои са гласувалите и какви са разходите/загубите за Народа!

РАДОСВЕТА ГАМОЛОВА
РАДОСВЕТА ГАМОЛОВА
05 декември 2019 23:12
Гост

ПОДОБНА НА ДЖЕНДЪР ИДИОЛОГИЯ ЗА ЖАЛОСТ ПРИЕТА ДОРИ И ПЪРИТЕ РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАДЕ БЯХА ТЕЗИ СЪДИИ?????

дълбока мисъл
дълбока мисъл
05 декември 2019 17:57
Гост

Изключение на изключението, бате! Това е правна мисъл!

поздравления за решението
поздравления за решението
05 декември 2019 15:31
Гост

КС е безмилостен! 😉 дано да е така към други законодателни тъпизми

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 12:14
Гост

Покрай неравното третиране на собствениците на отчуждени имоти отмениха разпоредбата.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 12:15
Гост

Къде го чукаш, къде се пука.

Радко
Радко
05 декември 2019 12:12
Гост

Интересно ще бъде да видим особените мнения на тримата съдии.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 12:04
Гост

Прави ми впечатление много ниското ниво на юристите, които пишат нормативните актове и на тези, които ги приемат. В тези текстове липсва елементарна правна логика, стоят като кръпка.

Пич
Пич
05 декември 2019 12:05
Гост

Това е така, защото промените се правят на парче, за конкретни проекти и най-вече – интереси. Лобистко и клиентилистко законодателство. Поне да си прочитат втори път текстовете, ама не.

Gameball
Gameball
05 декември 2019 12:03
Гост

Пилотът обаче я разчел!

Стоян
Стоян
05 декември 2019 12:03
Гост

До там ни докарват нашите мили нормотворци.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 12:02
Гост

В бързането за магистрали и други предизборни проекти стават такива простотии, които обаче са характерни за това управление.

геноцид
геноцид
05 декември 2019 12:00
Гост

стига само да си пуснеш телевизора, за да видиш протестиращи хора, чиито имоти са взети за смешни пари за строителството на пътища. имаше едни хорища, на които са им изчислили на стотинки за кв. м парцели близо до софия

Местен
Местен
05 декември 2019 12:08
Гост

За Горубляне става въпрос, дето си е в София.

льохман
льохман
05 декември 2019 15:45
Гост

Изчислили са ги на стотинки, защото оценяването се извършва на база данъчна оценка и на база сделките за идентични имоти изповядани в определен период. И понеже Ганьо е тарикат и изповядва не на пазарна а на данъчна (че и под данъчната) затова хорицата ще пият по една студена вода.

Юлия
Юлия
05 декември 2019 11:59
Гост

Това е, което имаме като народпредставителство и сякаш наистина е отражение на това, което имаме като народ.

неприкосновеност ама друг път
неприкосновеност ама друг път
05 декември 2019 11:58
Гост

А кои са тези обекти от национално значение питам аз. С решение на МС може всяка тъпотия да бъде обявен за такъв. Нали частната собственост беше неприкосновена?

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 12:17
Гост

Да, такава е. Обаче само на хартия.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 11:57
Гост

Криво-ляво се разбира, ама да праснеш изключение на изключението и то по такъв идиотски начин… Класически ГЕРБ

качество
качество
05 декември 2019 11:56
Гост

Качество на законодателството, дами и господа! Поздравление за Народното събрание на Република България! С нетърпение чакам подробните мотиви.