Съкратеното съдебно следствие, при което съдът е длъжен да намали наказанието, няма да се прилага само за случаите на умишлено причиняване на смърт. Това гласува мнозинството в парламентарната правна комисия на второ четене и така до окончателното приемане на тази промяна остава само едно гласуване в пленарната зала.

Първоначалното предложение на трите формации, които внесоха напълно еднакви предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – БСП, Обединени патриоти и „Воля“, беше процедурата да не може да се прилага и по дела за умишлено причиняване на тежка телесна повреда. Трима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на правната комисия Анна Александрова обаче предложиха ограничаването на приложното поле на съкратеното съдебно следствие да спре с убийствата. С 9 гласа „за, 3 „против“ и 3 „въздържал се“ то беше прието.

По искане на ГЕРБ от прокуратурата за първи път съобщиха колко подсъдими за убийство и колко за причиняване на тежка телесна повреда са поискали делото им да се гледа по съкратената процедура. Данните показват, че за последните 5 години от 567 осъдени за двата вида престъпления (данните обхващат деянията по чл. 115, чл. 116, чл. 118, чл. 119, чл. 120 и чл. 128 НК) 156 са поискали съкратено съдебно следствие.

„Излиза, че това не е толкова масова практика. Не от 5 човека, 4 да са се възползвали, а само 1 от 5“, коментира данните Емил Димитров – Ревизоро.

Статистиката, показва и друго – от всичките 156 души, поискали съкратено следствие, само един е бил подсъдим за телесна повреда. Най-много искания са дошли от обвиняеми за квалифицираните случаи на умишлено убийство по чл. 116 НК – 99 души, и от такива по основния състав по чл. 115 НК – 47 души.

Зам.-главният прокурор Мария Шишкова, която участва в заседанието на правната комисия посочи, че няма възможност да даде статистика за това колко от подсъдимите за грабеж придружен с убийство, например, са поискали делото им да се гледа по съкратената процедура. Тя уточни и че не може да се каже дали наказанието на тези 156 подсъдими за убийство и тежка телесна повреда е било намалено от съда, тъй като няма статистика колко от тях са признали изцяло фактите в обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК

Явор Нотев от „Атака“ обаче заяви, че статистиката само донякъде е ориентир за ситуацията, а има принципни въпроси, които са извън нея. И заяви: „Сега ние даваме на най-тежките престъпници възможност на практика да променят НК, като признаят фактите от обвинителния акт, те намаляват санкцията, която законодателят е предвидил за дадено деяние. Това е неприемливо за обществото!“.

Данните от прокуратурата станаха повод министърът на правосъдието Данаил Кирилов да призова депутатите да не пренебрегват първоначалното решение, което той и ГЕРБ предложиха за съкратеното съдебно следствие. А именно с промени в чл. 58а НК да се предвиди, че съдът невинаги е задължен да намали наказанието при признание на фактите от обвинителния акт от подсъдимия, както и за някои най-тежки деяния редукцията на санкцията да не е с 1/3, а с 1/5. „Решението на този проблем не трябва да е натоварено с емоции и не трябва да се взема в предизборна обстановка“, каза Кирилов на депутатите.

По негово предложение в Наказателния кодекс беше направена и друга важна промяна, която отдавна чака – а именно беше отменена втората алинея на чл. 251. Тя предвижда, че при недеклариране на пари на границата предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Както „Лекс“ писа, в началото на тази година Съдът на ЕС постанови, че  конфискацията на парите, в комбинация със затвор или глоба, както предвижда чл. 251 НК, противоречи на правото на Европейския съюз. Съдът в Люксембург се произнесе след две преюдициални запитвания на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд по идентични казуси (повече за определението на СЕС можете да си припомните тук).

Освен това правната комисия прие и две други предложения на депутати от ГЕРБ. Както „Лекс“ писа, първото е специализираният наказателен съд да гледа и делата, които са от компетентността на Европейската прокуратура. Другото е за промяна в Закона за административните нарушения и наказания. С нея се предвижда имуществените санкции до 1 млн. лв., които заплашват юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от изрично изброени престъпления, да може да се налагат и за длъжностно присвояване (чл. 201-203 НК).

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Смешка
Смешка
09 октомври 2019 11:00
Гост

Ех, специализирания наказателн съд – това неопетнено име, сбор от морални индивиди, необвързани с политическата върхушка. Именно то трябва да „помага“ на европрокуратурата…

Нали
Нали
09 октомври 2019 11:01
Гост

Да, набързо го решиха, щом видяха, че ЕП няма да им се размине, че и с Кьовеши начело.

Тъжно
Тъжно
09 октомври 2019 10:53
Гост

Прибързано решение. И ще берем „плодовете“ тепърва.

Юрист
Юрист
09 октомври 2019 10:57
Гост

Дали вносителите са чували за предварителна оценка на въздействието? Дали са чели книгата на д-р Тони Димов? Дали знаят, че са длъжни да аргументират предложенията си, а не да пишат формални мотиви за живота, вселената и всичко останало…

Харалампиев
Харалампиев
09 октомври 2019 10:59
Гост

Аз се притеснявам, че ССС е начин да се облекчи работата на прокуратурата и повече престъпници да влизат в затвора при по-трудно доказуеми деяния. Но пък ако статистика е вярна, значи то е по-скоро изключение.

Анонимен
Анонимен
09 октомври 2019 8:59
Гост

Не виждам какво пречи решението да се взема в предизборна обстановка. Или се притеснява везните да не се наклонят в грешната посока.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 23:06
Гост

Интересно кои са се въздържали.
И защо нямат мнeние по такъв важен въпрос.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 22:51
Гост

E сега ще извират едни пледоарии за невменяемост.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 22:52
Гост

Само и само убиецът да отърве кожата.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 18:11
Гост

Нотев да коментира предложението си за забрана на магистратите да членуват в съсловни организации

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 18:08
Гост

С тази статистика не излиза ли, че всъщност упражнението е малко безсмислено? Впрочем интересно е да се видят данни за това по колко от другите състави на НК се провежда съкратено следствие.

възражение
възражение
08 октомври 2019 18:10
Гост

Всъщност – не! Именно защото не е масово, съдилищата няма да се задръстят и да се натоварят извънредно, ако отпадне възможността по чл. 371, т. 2 НПК за убийства. А така ще има усещане за справедливост.

да се лее кръв
да се лее кръв
08 октомври 2019 18:12
Гост

кой вече гвоори за справедливост, ако слушаш близките, те признават само доживотен затвор без замяна и то само защото махнахме смъртното. Това обаче е само едната страна на монетата, не защитавам нито един убиец, но къде отива превъзпитателната възстановителната функция на наказателното правораздаване?

Симо
Симо
08 октомври 2019 23:08
Гост

Повечето такива не се превъзпитават въобще.

Песимист
Песимист
08 октомври 2019 18:12
Гост

A после как ще направят статистика за последвалите оправдателни присъди, защото някой не е изпипал делото за редовно съдебно следствие?

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2019 18:07
Гост

Накратко, нямало смисъл от промените, ама така и така сме тръгнали…