Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза (пълния текст на решението на СЕС виж тук).

Разпоредбата предвижда: Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.

Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.

Апелативният съд в Пловдив е отправил преюдициалното запитване заради делото на шофьор на турски камион, заловен през 2018 г. да пренася, укрити във влекача, 3000 антични монети за Германия.

В хода на разследването турското дружество, собственик на камиона, иска да му бъдат върнати влекачът и ремаркето, като изтъква, че няма никакво отношение към престъплението и че това  не би затруднило разследването. Молбата му е отхвърлена. На 22 март 2019 г. шофьорът е осъден от Окръжен съд Хасково за квалифицирана митническа контрабанда. С присъдата античните монети и влекачът са отнети в полза на българската държава. Ремаркето, което не е пряко свързано с извършването на престъплението, е върнато на турското дружество. Така делото стига до Апелативен съд-Пловдив, който се обръща към СЕС с питане дали дали член 17 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз се противопоставят на приложимата в случая българска правна уредба, която предвижда конфискация на превозните средства, използвани за извършване на контрабанда, дори когато принадлежат на добросъвестно трето лице – в случая работодателя на извършилия престъплението шофьор на камион, и която не предоставя на това трето лице възможност да бъде изслушано.

В решението си СЕС най-напред отбелязва, че конфискацията на средствата, използвани за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, е уредена в правото на съюза (в Рамково решение 2005/2121). То се прилага и по отношение на конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество, като изисква по-специално да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни.

Съдът подчертава, че в този контекст следва да се вземе предвид правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата. „Това право може да бъде предмет на ограничения, които трябва действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право“, напомня СЕС. И отбелязва, че целта на българската правна уредба е да се възпрепятства незаконният внос на стоки в страната.

„Тъй като обаче конфискацията засяга добросъвестно трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост. Следователно правната уредба не зачита правото на собственост, гарантирано в член 17 от Хартата. Поради това Съдът приема, че национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Съюза, заявява съдът в Люксембург.

По въпроса за липсващите в българското законодателство средства за защита на собственика на отнетото имущество, СЕС припомня, че Рамково решение 2005/212 задължава всяка държава членка да приеме необходимите мерки, за да гарантира, че „засегнатите от конфискацията на средства на престъплението и облаги от престъпление лица разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си“.

„Освен това, съгласно член 47 от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. От това следва, че трето лице, чието имущество е предмет на мярка за конфискация, трябва да може да оспори законосъобразността на тази мярка, за да си възстанови това имущество, когато отнемането не е обосновано“, пише в решението.

И съдът заключва, че „национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза“.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
проф. Атанас Семов
проф. Атанас Семов
15 януари 2021 9:52
Гост

Много добре е в такива случаи да се посочва и името на адвоката, аргументирано поискал отправяне на преюдициално запитване. В случая това е адв. Иван Иванов от Свиленград. Същият, който събори още един текст на НК – по делото „Пинзару“. Тогава писах, че това е първото българско смислено преюдициално запитване по наказателно дело. Този човек пише история и заслужава признание, поне от адвокатурата!

Анонимен
Анонимен
14 януари 2021 15:30
Гост

Каскетурата не харесва това.

ала бала
ала бала
14 януари 2021 13:11
Гост

Това е най-малкото: дори да е на извършителя, намесата трябва да е “пропорционална“ – ако с яхта за 10 млн.евро, превозваш 1 щайга крадени портокали, трябва ли да се конфискува яхтата?

Симеон
Симеон
14 януари 2021 12:47
Гост

Българското наказателно право и процес от пърия до последния член е съветска реликва, но в България „от никъде взорът надежда не види“, та трябва отвън да се набиват канчетата, ама пък колко е приятно…

Анонимен
Анонимен
14 януари 2021 12:08
Гост

А дали повечето са запознати с Рамково решение 2005/212?

Хриси
Хриси
14 януари 2021 12:02
Гост

Явно отново ще има промени в нормативната уредба.

абе вие ПЕС не сте ли учили?
абе вие ПЕС не сте ли учили?
14 януари 2021 11:57
Гост

А българските съдии защо директно не са отказвали да приложат чл 242 ал 8, а трябва Люксембург да им казва. Примат на правото на Съюза,, че не се прилага национален закон,, ако противоречи на европейския -това не сте ли го учили?

Анонимен
Анонимен
14 януари 2021 12:03
Гост

На много от тях постоянно трябва да им се обяснява поедробно.

Flarken
Flarken
14 януари 2021 11:47
Гост

Сами каквато тъпня си направим няма кой друг да ни направи. Реално се излагаме яко

Фики
Фики
14 януари 2021 12:04
Гост

За кой ли път. Станахме пословични.

Агов
Агов
14 януари 2021 11:47
Гост

И какво ще прави държавата с влекач?

Asparuhov
Asparuhov
14 януари 2021 11:46
Гост

Еми закона в страната действа така – малко, като тоя в СССР

XNL
XNL
14 януари 2021 11:46
Гост

Бате сериозно ли говорим и се дърляме за един влекач бе?

Людмил
Людмил
14 януари 2021 11:45
Гост

Не мога да им схвана логиката на тия в Европа. Нали държавното право е с приоритет. Защо се напъват все да обясняват европейското и международното какви били.

въпрос
въпрос
14 януари 2021 12:01
Гост

Какво е това „държавно право“? Ако под държавно право разбираш национално право-то категорично НЕ е с приоритет пред eвропейското право. Да питам-ти да не си прокурор-че такава блестяща правна мисъл демонстрираш?

Дани
Дани
14 януари 2021 11:44
Гост

Бе кой ти следи такива неща в България

Stratiev
Stratiev
14 януари 2021 11:44
Гост

Бе то и рушветите и корупцията са в разрез с европейските закони ама…

Димитриев
Димитриев
14 януари 2021 11:43
Гост

Умниците от които зависи това да се промени да сядат и да четат

Димитриев
Димитриев
14 януари 2021 11:43
Гост

Умници е в кавички. Забравих. Защото те повечето са гумени глави!

Анонимен
Анонимен
14 януари 2021 11:43
Гост

Ха така… ами сега ?