11 натоварени административни съдилища да получат допълнително 13 щата гласува след продължителни спорове днес Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а финалното решение ще е на Пленума.

Предложението е на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.

Шефът на ВАС първоначално предложи прехвърляне на по една свободна бройка:

  • от Административен съд-Варна в Административен съд-Бургас;
  • от Окръжен съд-Шумен в АдмС-Русе;
  • от ОС-Кърджали в АдмС-Хасково;
  • от ОС-Монтана в АдмС-Перник;
  • от ОС-Ловеч в АдмС-Стара Загора;
  • от АдмС-Велико Търново в АдмС-Плевен;
  • от ОС-Велико Търново в АдмС-Плевен;

Освен това Чолаков предложи два незаети щата от ОС-Враца да отидат съответно в АдмС-Кюстендил и в АССО. И да се разкрият по две нови места за съдии в административните съдилища в Пазарджик и Благоевград.

Предложението му беше обсъдено от комисиите по натовареност и атестирането и конкурсите. Комисията по натовареност по принцип го подкрепи, с две изключения. Тя не беше съгласна да се съкрати по една бройка в окръжните съдилища в Кърджали и Враца. Първата е обявена за заемане чрез конкурс за повишаване, а втората е освободена на 11 юли 2019 г. поради пенсионирането на магистрат и е предназначена за външен конкурс.

Днес Чолаков сам обяви, че оттегля предложението си един щат от ОС-Кърджали да бъде взет, тъй като не е знаел, че бройката е обявена на конкурс. Така за административния съд в Хасково колегията гласува да се открие нов щат, а не да бъде прехвърлян от другаде.

Мотивите на председателя на ВАС

Предложенията на шефа на ВАС са във връзка с §154, ал. 1 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), според който до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет трябва да обезпечи необходимия брой административни съдии. Разпоредбата беше приета при последните изменения на АПК, с които беше променена родовата и местната подсъдност по някои видове дела, като по този начин се целеше от една страна разтоварването на ВАС, а от друга равномерното натоварване на всички административни съдилища.

Данните от първото шестмесечие на годината показват, че е има тенденция за намаляване на висящите дела във ВАС и на съкращаване на сроковете за насрочване и разглеждането на производствата там.

Освен това се забелязва, макар и засега слабо, намаляване на броя на постъпващите дела в много натоварените административни съдилища.

Тези изводи от въведените законодателни промени безспорно дават повод за оптимизъм, че установените в резултат на близо десетгодишното прилагане на АПК проблеми, свързани с неравномерната натовареност на административните съдилища, могат да бъдат решени и без да се променят философията и основните принципи на българското административно производство, утвърдено като едно от водещите в ЕС.

Въведените законодателни промени обаче не могат автоматично да постигнат поставените цели, без съдействието на ВСС, който да обезпечи необходимия брой съдии в административните съдилища“, изтъква председателят на ВАС.

Той уточнява, че предложението му стъпва на анализ на данните за натовареността, като е направена съпоставка на статистиката за първото полугодие на тази година с тази за дейността на административните съдилища в периода от 2016 г. до 2018 г. Установено е кои от административните съдилища са значително по-натоварени и колко допълнителни щата ще са им необходими, за да се доближат до средната натовареност в страната. Наред с това е преценено от кои съдилища може да се вземат свободни бройки – както налични, така и предстоящи са освобождаване до края на годината.

Данните на АССГ не са взети предвид, защото този съд разглежда 1/3 от всички административни дела в държавата и ако бъде включен, статистиката ще бъде изкривена, обяснява Чолакова в мотивите към предложението.

При тези критерии статистиката е показала следното. Средната натовареност по брой разгледани дела от административните съдилища за първото полугодие е била 19.23 дела като за 2016 г. е била 15.77, за 2017 г. – 16.77 и за  2018 г. – 16.96. За първите шест месеца на годината има и слаб ръст на средния брой свършени дела.

Данните показват, че 15 административни съдилища са с натовареност над средната за първото полугодие на годината и те са АССГ (28.62 дела), Пазарджик (27.78), Плевен (27.19), Кюстендил (25.53), Благоевград (25.38), Перник (23.96), Стара Загора (23.60), Русе (23.47), Хасково (23.15), Пловдив (23.11), Бургас (21.76), Ловеч (21.27), Кърджали (21.04), Враца (21.27) и АССО (20.44).

Председателят на ВАС изтъква, че информацията показва „рязко повишаване в натовареността“ на административните съдилища през първите шест месеца на 2019 г., което се дължи най-вече на промените в АПК. За да се обърне негативната тенденция, продължава Чолаков, е необходимо да бъдат разкрити допълнителни бройки в най-натоварените съдилища.

Според него обаче не се налага обезпечаването с такива на АдмС-Пловдив, защото макар и с по-висока натовареност, там се забелязва намаляване на броя на постъпващите дела.

Въз основа на тези данни Чолаков предлага да се разкрие нов щат в 13 административни съдилища като е изчислил и как ще им се отрази това. С идването на двама нови съдии в Пазарджик средно делата за разглеждане ще станат 20.83 на съдия, в Плевен – 20.40, а в Благоевград  – 21.15. Ако пучат по един нов щат в Перник, на съдия за разглеждане вече ще се падат 19.20, в Кюстендил  – 21.28, в Русе – 17.60, в Хасково – 20.57, в Стара Загора – 20.65, в Бургас – 20.61, а в АССО – 17.46.

Щатните бройки трябва да бъдат осигурени от съдилища, чиято натовареност е под средната и при лишаването им от тези места тя не бива да става по-висока, аргументира се председателят на ВАС.

Спорът „Общи-административни съдилища“

И ако предложенията на Чолаков за вътрешни промени в системата на административните съдилища и за разкриване на нови бройки не срещнаха възражения сред членовете на Съдийската колегия, тези за прехвърляне на бройки от окръжните съдилища бяха подложени на критика от някои от тях.

Първа Олга Керелска заяви, че няма да подкрепи вземането на бройки от общите съдилища, за да бъдат дадени на административните. Като изтъкна, че преди да се пристъпи към това трябва задълбочен анализ за натовареността и за бъдещето на съдебната карта, така че да се гарантира, че са защитени интересите на цялата система. Тя постави и друг въпрос – как ще се отрази това прехвърляне на щат на най-натоварените съдилища – районните, защото именно районни съдии ще бъдат командировани на новите места в административните. „Районните съдилища са донор на кадри и за окръжните съдилища. Освен това така лишаваме районните съдии от възможността на тяхното кариерно развитие в окръжните съдилища. Има районни съдилища, където работят хора с 15-20 години стаж и поради липса на конкурси не получават развитие“, каза тя. И предложи отлагане.

Колегата ѝ Боряна Димитрова я подкрепи. „Поздравявам Георги Чолаков, че добре е обосновал прехвърлянето на щатовете и добре се грижи за работата на административните съдилища. Факт е обаче, че за всички останали съдилища нямаме визия за справяне с проблема на натовареността. Време е да седнем да направим истински анализ за това, което можем да направим, за дефицитите, за да можем наистина да кажем, че тези бройки в окръжните съдилища не ни трябват и затова може да отидат към административното правосъдие“, заяви тя.

Вероника Имова обаче изтъкна, че неслучайно тези свободни бройки в окръжните съдилища във Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана и Шумен не са обявени за заемане чрез конкурс за повишаване. „Преценихме, че там не се очертава кадрова необходимост“, припомни тя. И заяви, че ще подкрепи предложението на председателя на ВАС.

Боян Магдалинчев също каза, че ще гласува за прехвърлянето на бройките към административните съдилища. „Промяната в АПК е най-значимата от приемането му през 2006 г. – над 100 закона се измениха за родовата и местната подсъдност“, заяви той. Магдалинчев обаче допълни, че колегите му, които настояват за анализ, също са прави. „Ние не можем да оставим тези съдилища, на които законодателната промяна стовари множество дела на гърба, да чакат нашия анализ. Това са мерки, които обстоятелствата налагат“, подчерта той.

Тогава Керелска напомни, че имаше и промени в ГПК, с които се измени местната подсъдност по застрахователните дела и такива, които доведоха до значително увеличение на исковете по чл. 422 ГПК (установителните искове за съществуването на вземането, което преди това е заявено в заповедното производство, след като съобщението е връчено на длъжника чрез залепване). „Тези промени обаче никой не ги е отчел и вероятно грешката е наша“, каза тя.

Атанаска Дишева обяви, че ще подкрепи предложението на Чолаков, защото знае каква е тежестта на данъчните дела и на делата, които от ВАС отидоха в административните съдилища.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов обаче заяви, че подходът е неправилен. „При условие, че липсва задълбочен анализ, нашето решение ще бъде безпринципно, защото единствената база на която се прави прехвърлянето е броят на делата. В административните съдилища има и дела, които са бързоликвидни, има и тежки“, каза той. И продължи: „Трябва да действаме като единна система без да се делим на общи и административни съдилища, но за да не се получава напрежението, което без съмнение ще ескалира, трябваше да бъде направен анализ“. Като подчерта, че са пристигнали възражения от окръжните съдилища, от които се вземат бройки.

На финала думата взе председателят на ВАС. „Това говорене, че не трябва да се делим на общи и административни съдилища на думи е чудесно. От административните съдилища също са написали възражения за вземане на бройки, но тях никой не ги защитава. Аз няма да се извинявам, че съм направил всичко необходимо да няма пет натоварени съдилища. Няма да се извинявам за това, че в общото правораздаване принципно никой не прави нищо, не нося отговорност за това и няма да се чувствам виновен. Години наред административните съдилища бяха донори на общите и така беше редно, защото нямаха дела, сега просто тенденцията се обърна тенденцията и това е обективно“, заяви Георги Чолаков.

При гласуването след дебата предложенията му бяха приети.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Достатъчно ли е?
Достатъчно ли е?
24 юли 2019 14:29
Гост

Дали ще са достатъчни тези 13 души за 11 съдилища? Делата са много, а гражданите се надяват (обикновено измамно) на бързо правосъдие.

Едикойси Анонимен
Едикойси Анонимен
23 юли 2019 22:26
Гост

Действително има натовареност на съдилищата, включително и административните съдилища и самия ВАС, но видно от дискусията никъде не се споменава за причините за натоварването. А причините са прозаични – просто съдилищата решават делата не въз основа на върховенството на закона, а според това кои са страните по делото. Това особено важи за административнитесъдилища и за самия ВАС. Това са най-сервилните към управляващите съдилища, а съдиите са най-слабите юристи. Ако се направи едно проучване/статистика ще стане ясно че 99.9 % от делата се „печелят“ от Държавата и Общините, чиито актове се обжалват. Това води като последствие за многократно сезиране на административните… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
23 юли 2019 20:00
Гост

Тя има визия, но няма кой да я чуе…

мария
мария
23 юли 2019 20:15
Гост

Така ли? Никога нищо не е говорила за своя визия. Напротив, питаше Лозан Панов за неговата визия, но на практика никога нищо не е казвала за своята. Много е удобно да говориш в множествено число и да се криеш зад „ние“, но все пак какво точно е направила или дори само артикулирала?

Колчо
Колчо
23 юли 2019 15:59
Гост

Боряна Димитрова нямала визия! Ами какво прави във ВСС без визия тогава ? Кой й пречи да има визия? Като другите нямат, тя нали е по-умна! Аман от номенклатури, които все чакат друг да им свърши работата, а те само да се кипрят.

Анонимен
Анонимен
23 юли 2019 12:43
Гост

Чолаков за сетен път се прояви като перфектен стратег. Предложението му ще спомогне за превенция срещу неравномерното разпределение на делата.

Анонимен
Анонимен
23 юли 2019 12:45
Гост

Само че изпусна подробността за задълбочен анализ, както му напомни Панов.

Анонимен
Анонимен
23 юли 2019 12:42
Гост

Принципно трябва да се избягват всякакви промени в основните принципи на българското административно производство.

ewy
ewy
23 юли 2019 12:38
Гост

Правят се поредните глупости . Обезкървяват се окръжните съдилища и се захранват връзкарските административни съдилища . По този начин окръжните съдилища в малките областни градове са пред ликвидация , а би трябвало да е обратното – да ликвидират излишните административни съдилища в тези градове . Да не забравяме , че през 2006 г препоръката беше за 9-10 административни съдилища и не за 28 . Оттогава България намаля с 1 млн души . Чолаков си годи интересите , но стъкмистиката му е подвеждаща . От тази „претовареност“ от 20 дела на месец има значителен брой лесни дела – частни жалби ,… Покажи целия коментар »

Ники
Ники
23 юли 2019 12:35
Гост

Браво, мъдро решение, отразяващо реалността – че окръжните съдилища са по-малко натоварени от административните. Нещо което никой не признаваше до момента. Адмирации за СК.