Съдийската колегия ще внедрява нова система за измерване на натовареността на съдиите. Тя ще бъде по концепция на Красимир Шекерджиев, а самият той трябва да изработи правила до края на март. Засега сегашната Системата за измерване на натовареността на съдиите (СИНС) остава.

Дебатът по въпроса коя концепция да се прилага за измерване на натовареността продължи три часа и половина, като на масата бяха сложени трите налични към момента предложения – сегашната СИНС (виж тук), на Шекерджиев (по брой дела в групи – виж тук) и на председателите на Административен съд-Смолян Игнат Колчев и на ОС-Смолян Любен Хаджииванов (изчислява се според математическа формула – виж тук).

Мнозинството от колегията беше на мнение, че СИНС не работи, не отчита достоверно натовареността, коефициентите се повишават и занижават от работни групи по незнайни критерии, каза се, че тя не отчита и фактическата и правна сложност на делата и се базира на неверни факти.

Стигна се до коментари като „Време е да си кажем, че СИНС в този вариант не работи. Дошъл е моментът да кажем, че царят е гол“ (Красимир Шекерджиев) и „Съдиите вероятно са излъгали в емпиричното изследване, затова се получава този срив, тази пародия със СИНС“ (Драгомир Кояджиков). А Боян Новански приравни коефициентите за тежест на делата с възнагражденията на адвокатите по различни дела.

Дебатът започна с представени от Даниела Марчева резултати от анкета, в която са участвали 638 съдии от общо 2240. Като 48% от анкетираните искат да остане СИНС, а 51% смятат, че времето е най-обективният фактор за определяне на натовареността.

Според Марчева обаче времевите прогнози са нещо обтекаемо и неясно, а средната претеглена стойност, която лежи в основата на СИНС, не е обективна и нереална за нашите условия, защото у нас било невъзможно да има стандартизация и типизация на делата.

Средната претеглена стойност, по думите ѝ, работи, когато стъпва на твърди изходни данни. А в случая това нямало как да стане, защото всяко дело, с което се сблъсква съдията, не може да бъде сравнено по време с друго. Емпиричното изследване било направено по спомен на съдиите и е за минал период от време, а коефициентите били променяни свободно от работни групи.

Боян Новански заяви, че времето действително е най-обективният фактор за измерване на натовареността и това е направено в редица модерни страни като САЩ, Великобритания, Германия и др. Той добави, че в САЩ осем върховни съдии са решавали казуси като са засичали за колко време ще направят това. Освен това там имало големи екипи, които се грижили за актуалността на данните и контрол. „У нас това няма как да стане, защото няма пари“, каза Новански. И предложи да се вземе един базов коефициент, към който да се добавят или вадят точки с оглед спецификата на делото. Той каза, че при адвокатските възнаграждения било подобно. „Там са пари, тук са други стойности, но за дело за убийство хонорарът е 1200 лева, а за несъстоятелност – 3000 лева. Като ги обърнете в точки, ще видите, че системата работи“, заключи Новански. За да аргументира становището си, че СИНС не върши работа, той даде пример с административните съдилища в Кърджали и Хасково. В първия имало средно по 15 дела на месец, а във втория – по 16, но в Кърджали коефициентите за натовареността били над 200 на годишна база, а във втория много по-ниски и той не може да си ги обясни.

Атанаска Дишева пък подробно се спря на това как е изработена СИНС, как административните съдии активно са участвали в попълването на анкетните карти, с които по видове дела трябваше да се определи колко време отнема решаването на всяко от тях.

Тя заяви, че този състав на съвета е замразил прилагането на СИНС, не е направил нищо, за да провери достоверността на системата, да я надгради, усъвършенства. „Година и четири месеца нищо не направихме“, каза Дишева. И добави, че всъщност СИНС взема предвид фактическата и правна сложност на делата, които освен това са по групи, според вида им. Отчита се не само времето, което съдия отделя на едно дело, но и всички други дейности – участие в конкурсни комисии, преподаване в НИП и т.н.

„Не мога да разбера каква е етимологията на дебата. Има приет анализ от предходния състав на ВСС. Година и половина не се произнесохме по препоръките в него. Нещо повече, взехме решения, с които указахме на председателите на съдилища да не включват данните от СИНС в годишните отчети. Знам, че от членове на колегията се дават разяснения на съдии, че СИНС ще бъде премахната в сегашния вид и няма необходимост от целенасочено прилагане на правилата. Давали сме сигнал, че системата е лишена от основания да съществува, вместо да ги прилагаме, за да може данните да бъдат обективни. Не проведохме ново емпирично изследване, нито взехме решения за отстраняване на неточностите и прецизиране на системата“, каза Дишева. По думите ѝ измерването на натовареността по брой дела би било връщане на цяла епоха назад. Тя посочи, че СИНС очевидно не е съвършена, но е първата за измерване на натовареността по начин, различен от обикновеното броене на дела, което се е прилагало като единствен възможен начин преди години. И заключи: „Вместо да я подобрим, ние говорим за нейните несъвършенства“.

Цветинка Пашкунова призова колегите си да не пренебрегват работата, която е свършена по СИНС. 84% от участвалите в анкетата са запознати с нея и работят по нея, информирани са за коефициентите за тежест на групи дела, вложен е невероятен ресурс, не бива да отричаме приемствеността в работата на предходния ВСС и настоящия, каза тя.

Според нея колегията трябва да се фокусира върху усъвършенстването и надграждането на системата, като това да бъде в няколко насоки – специфика на натовареността на съдиите при отсъствие на специализация, да се съобрази инстанцията, да се въведат старите дела, защото се получава изкривяване на коефициентите, да има контрол върху прилагането на тези правила. „Ако този контрол е ефективен, ще стане ясна причината за недостоверността на някои коефициенти в част от съдилищата“, каза Пашкунова. И напомни, че се очаква СИНС да бъде свързана с деловодната система и тази за случайно разпределение на делата в Единната информационна система и тогава драстично да намалеят неточностите.

Атанаска Дишева посочи, че няма нито един административен съд, който да отрича системата. Говорила е с председателя на АдмС-Пловдив Явор Колев, който ѝ е казал, че там се извършва проверка на коефициентите от трима души – съдия-докладчик, деловодител и председател на отделение. И посочи, че разминаването на коефициентите в Кърджали и Хасково може да означава, че едните гледат по-сложни дела. Дишева обясни, че след измененията в АПК, данъчните дела са включени в отделна група и им е даден най-висок коефициент, именно защото са сложни. Не се съгласи с твърдението, че коефициентите се определят свободно, защото това означава, че съдиите не казват истината, а тя е далеч от тази мисъл.

Боряна Димитрова заяви, че харесва най-много концепцията на Красимир Шекерджиев. Според нея коефициентите трябва да се променят не от работна група, а с ново емпирично изследване. Тя обяви, че е една от малкото на масата във ВСС, която е прилагала СИНС. „Вярно е, че административните съдилища отчитат най-голяма полезност на програмата, при тях няма разлика. Ако тя действително работи в административните съдилища, може би е добре да я оставим там. Но аз, като представител на общия съд, ви казвам, че тя там не работи. Няма да стигнем до една норма, която да удовлетвори всички. За мен програмата на Красимир Шекерджиев показва най-добра обективност. Тя няма да изисква такъв ресурс, нито сътресения и отчита неща, които никой не се е сетил, че трябва да бъдат отчитани“, каза още Димитрова.

Някак в дебата се открои предложение концепциите на Шекерджиев и Игнат Колчев да се обединят. Но тук пък се чу възражението, че всъщност идеята на Колчев повече се доближава до СИНС.

Думата взе Шекерджиев. Той категорично заяви, че СИНС в този вариант не работи и не може да работи. „Дошъл е моментът да кажем, че царят е гол. При направата на тази система е използван неверен подход, ние трябва да кажем как да се мери натовареността, не е интелигентен подходът да питаме съдиите колко много работят. Безпредметно е да сравняваме работата на различни по специализация съдии. Това е невъзможно. Да сложим по един часовник пред всеки съдия и той да натиска копчето, когато работи, ли?!“, каза Шекерджиев.

И Драгомир Кояджиков видя проблеми в СИНС, в отчитането на коефициентите, като заяви, че от някои техни нива излиза, че съдията не е почивал нито един ден през годината. „Съдиите вероятно са излъгали в емпиричното изследване, затова се получава този срив, тази пародия“, каза той.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обяви, че с хиляди резерви ще подкрепи СИНС, защото това са сторили председателите на осемте най-големи административни съдилища.

След като дебатът приключи по същество, кадровиците отделиха поне половин час на въпроса за какво да гласуват.

От една страна се предложи да се гласува дали СИНС да остане. Но Боряна Димитрова заяви, че няма как да направят това, защото ако отхвърлят СИНС, няма да имат никаква система. Според нея тя трябва да остане, като същевременно се възложи на Шекерджиев и Колчев да изработят нова система, която да бъде внедрена пилотно в няколко съдилища и, ако проработи, тогава да се премине към решение за премахване на СИНС. Димитрова добави, че гласуването трябва да е за концепция.

Кояджиков обаче предложи просто да се вземе решение, с което да се възложи на Шекерджиев и Колчев да изготвят нова методология и едва тогава да се решава съдбата на СИНС. На което Дишева му напомни, че двамата имат коренно различни виждания.

А Марчева пък поиска директно да се гласува за методология.

В крайна сметка „на масата“ бяха сложени трите концепции. За СИНС гласовете бяха четири (Лозан Панов, Георги Чолаков, Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова), за предложението на Колчев – два гласа (Боян Новански и Стефан Гроздев) и 7 гласа за идеите на Шекерджиев (самият той, Драгомир Кояджиков, Даниела Марчева, Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Севдалин Мавров и Вероника Имова).

До края на март Шекерджиев трябва да е готов с нови правила за измерване на натовареността.

 

12
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
19 февруари 2019 18:13
Гост

Изключително важно е една такава система да отчита фактическата и правна сложност на делата.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2019 17:53
Гост

И той самият не знае какво предлага. Иначе щеше простичко да го артикулира

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2019 17:51
Гост

Абсолютно е излишна нова система за измерване на натовареността на съдиите. Просто някой от някъде си на някого човек ще усвои едни пари.

Ханко Брат
Ханко Брат
19 февруари 2019 20:02
Гост

Къде видя пари?! Такива няма.

киндъл
киндъл
19 февруари 2019 17:50
Гост

Призив към колегите – моля, който разбере какво предлага Шекерджиев, когото иначе изключително уважавам като наказателен съдия, да пише. Чета, мисля, чета, мисля и не мога да схвана

Айнщайн
Айнщайн
19 февруари 2019 18:17
Гост

То е неразбираемо. Явно лобира за неговата система по брой дела в групи.

Анонимен
Анонимен
20 февруари 2019 13:30
Гост

Нищо ново не предлага Шекерджиев. Това е отчитането на натовареността по броя на делата, т.е. досегашната статистика, където най-лесното дело и най-трудното дело са все едно дело, нищо, че едното ще отнеме малко часове, а другото – много дни. За бонус твърди, че ако през текущата година на един съдия са се паднали предимно трудни дела, то непременно следващата ще му се паднат предимно лесни, няма как да е друго яче. Вероятно търкащите талончета от Националната лотария силно ще прегърнат идеята.

Иван Вазов
Иван Вазов
20 февруари 2019 17:14
Гост

Тоя рев , че на едни се падат сложни дела , пък на други само лесни идва от хората , които НЯМАТ ДЕЛА . Първо , истинските сложни дела са много малко – ПО НЯКОЛКО НА ГОДИНА . Останалите „сложни“ дела всъщност са си нормални , но съдията не е подготвен . Бройката дела си е добър критерии, като разбира се има значение и дали са обезпечения , заповедни или искови . Въобще целият този рев за или против СИНС е излишен , а и самият СИНС е излишен . Много добре се знае кои съдилища и съдии нямат работа… Покажи целия коментар »

Боб
Боб
20 февруари 2019 20:32
Гост

Вие със сигурност не сте административен съдия. Иначе нямаше да мислите, че няма разлика в сложността на делата.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2019 17:43
Гост

Какво беше казал Чолаков при избора на шефове на административните съдилища – защо да разваляме нещо, което работи? Само няколко часа по-късно СК на ВСС направи точно това. Година и половина нищо не направиха по СИНС, защото очевадно изначално са си решили да я премахнат. Тия просто не я разбират и не искат да я разберат. И е по-лесно да шкартират нещо, вместо да я работят.

Ханко Брат
Ханко Брат
19 февруари 2019 20:05
Гост

Калине, с този болшевишки стил дразниш много. Не разсъждавай в стил „който не е с мен е против мен“. СИНС дава твърде много дефекти . Няма логика някой да иска да се натовари с повече работа без да има причина.

Доктора
Доктора
19 февруари 2019 20:25
Гост

Драги ми Ханко /с истинско име – Делянко/ запомни от мен едно – в прекалено дълго тяло обичайно се крие къс ум. По тази причина Шекера не предлага нищо ново, а е крепител на статутквото – натовареността да се мери по сегашната статистика в малко фризиран вид. Нямам против – и по нея наказателните съдии са в пъти по-малко натоварени от гражданските и сам пада в капана. Да не забравяме, че и той е наказателен съдия, който е дошъл във ВСС с единствената цел да брани като Матросов на амбразурата техните блага. СИНС-а беше единствения шанс наказателните съдии да докажат,… Покажи целия коментар »