Г-н Пенчев, Вие сте заемал някои от най-важните позиции в държавата – от народен представител, през председател на Върховния административен съд и омбудсман, до днес, когато сте член на Конституционния съд, и винаги сте бил един от най-активните радетели за истинска съдебна реформа. Тази дългогодишна публична позиция Ви донесе и званието Офицер на Националния орден на Почетния легион с указ на президента на Франция. Няма как да не Ви попитам за оценката ви за съдебната система и реформата днес?

Конституционният съд няма пряко наблюдение и отношение към съдебната реформа. Тя се извършва с приемане на нови закони и изменения и допълнения на действащите, включително и на Конституцията, но той би могъл да се намеси само когато се е сезиран от органите по чл. 150 от Конституцията.

Като дългогодишен юрист и участник в съдебната система, мога да кажа само, че не съм голям оптимист. Вярно има законодателна активност, но тук проблемът не е само до законодателството. Проблемът е до хората, които са в тази съдебна система и тяхната воля и желание да има промяна. Аз такова особено желание не виждам.

Да не би да казвате, че след толкова години съдебната реформа все още се възприема като местене на гробище и не трябва да се очаква помощ отвътре. Поколения се смениха от произнасянето на тази крилата фраза, нима не виждате развитие?

Развитие от времето, когато бях председател на Върховния административен съд и член на Висшия съдебен съвет по право, има, само че не съм сигурен дали е за добро или за зло. Не виждам качествена промяна и не виждам нови млади попълнения, които да имат желание и воля за промяна. И пак опираме до начина на кадруване, до начина на избиране на ръководителите в системата, защото от това зависи дали в съдебната власт ще има реформаторски настроени хора, а аз ви казвам, че не виждам много такива… Може би съм песимист.

Вие поставяте фокуса върху кадрите, но един от акцентите в последния доклад на Европейската комисия беше върху качеството на законодателството и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес. Макар да не можете да коментирате конкретни изменения в законодателството, тъй като някои вече са „висящи“ пред КС, като конституционен съдия безспорно можете да споделите впечатленията си и оценката си за законодателството у нас.

Не мисля, че съм в положението и от категорията на юристи като проф. Герджиков, които доста критично се изказват за законодателния процес и изобщо за приеманите закони. Аз мога само да кажа, че да, действително има законодателна активност в частта за съдебната реформа, но доколко добри са приеманите закони, не смятам, че аз трябва да давам оценка. Друг е въпросът, когато конкретен текст бъде внесен в КС и ние ще се произнесем доколко е съобразен с Конституцията.

Както сам посочихте, дали даден закон ще мине през „проверката“ на КС зависи изцяло от волята на крайно ограничения брой на субектите, които имат право да сезират съда. Разглеждате средно по едва 10-15 дела годишно. Според Вас това допринася ли за усещането за липса на справедливост и води ли до дефицит на доверие в институциите, които прилагат законодателството?

Лично аз не съм привърженик на теорията, че всяка житейска несправедливост се дължи на лош закон. Има десетки случаи, например трагедии, като тежки транспортни произшествия, при които умират деца, които дават повод за светкавични конюнктурни промени на законодателството, които не са съобразени със системата на закона. Говоря и за Закона за движение по пътищата, и за Наказателния кодекс. А те са една стройна система и когато започнем спорадично да променяме дадени норми, да изменяме самия състав или да увеличаваме наказанията, без това да е достатъчно обмислено, нарушаваме самата система.

Смятам, че справедливост и правосъдие може да бъдат постигнати с един мъдър и справедлив съд, дори и при не толкова добри закони.

Що се отнася до ролята на КС, като гарант за Конституцията, права сте – според нашия конституционен модел, съдът се произнася по толкова искания, колкото бъдат внесени. Имало е години, особено в началото на съществуването си, когато се произнасял по над 30 дела, има години когато са били 12-13. Това не зависи от нас, а от субектите, които могат да ни сезират. Вярно е, че се направи промяна в посока на разширяване на кръга от лица, които могат да ни сезират – първо с омбудсмана, а от 2015 г. и с Висшия адвокатски съвет, в областта на законите, които засягат човешки права. По този начин, като че ли законодателят направи една плаха стъпка да отвори малко по-широко вратата за жалбите и исканията на гражданите, които опосредствено, чрез тези две институции, да достигнат до конституционно правосъдие, когато действително са потърпевши от един противоконституционен закон.

Мога да кажа тук доста и като бивш омбудсман. Тогава толкова много хора искаха от мен да сезирам КС и не само граждани със засегнати права, а и адвокати по висящи дела. Имаше голям натиск, аз бях една своеобразна цедка, защото не може всеки, който иска да сезира КС и аз просто да си слагам подписа. Винаги съм обяснявал, че омбудсманът не е пощенска кутия или куриер, а институция, която залага авторитета си, когато сезира КС и не може се обръща към него просто защото на някого му се е сторило, че даден закон е противоконституционен. Донякъде, като гледаме броя на сезиранията от омбудмсаните досега, може би това е все пак някаква възможност.

За мое учудване на Висшия адвокатски съвет му отне две години, за да се възползва от дадената му от Конституцията възможност. И казвам учудване, защото мен, като омбудсман, са ме притискали десетки адвокати с конкретни казуси да сезирам КС и в един момент излиза, че когато сами имат това право, не могат да намерят казуси достойни за КС.

Май стигаме отново до поставянето на въпроса за въвеждане на пряката конституционна жалба, който от години виси в пространството, но чисто теоретично и сякаш среща съпротива.

Като че ли политиците се опасяват, че допускането на пряка конституционна жалба би довело до атакуването на много закони, които в момента не се атакуват по едно мълчаливо съгласие между субектите, които имат право да сезират КС. Очевидно, като става дума за пряка конституционна жалба, хората не трябва да си мислят, че всеки ще пише до КС като четвърта инстанция, за да му се реши делото. Това е абсурд.

Ще има закон, ще има съответно ред ограничения, строг контрол за допустимост и тогава евентуално ще се образуват конституционни дела. Смятам, че рано или късно това трябва да се случи, защото България е една от малкото държави в Европа, които нямат пряка конституционна жалба и ако искаме наистина да имаме достъп на хората до правосъдие и защита на техните човешки права, би трябвало да им бъде даден и този път на защита. КС няма да контролира решения на съда, а просто ще има думата след като съответното производство е приключило по закон и при стриктно спазване на закона, дали приложеният закон е бил противоконституционен.

Тук искам да вметна нещо друго. Чл. 5, ал. 2 от Конституцията съществува от приемането ѝ и никога не е бил променян. Той гласи: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие“. Прякото действие на Конституцията означава, че всеки съд, независимо дали е районен, окръжен, апелативен или върховен, решавайки конкретно дело, може да каже – законът постановява еди какво си, но аз няма да приложа закона, защото според мен той противоречи на Конституцията и ще приложа пряко Конституцията.

Ще кажете ама то ще стане анархия? Няма да стане анархия, защото примерно, ако един районен съд си позволи да приложи пряко Конституцията, втората инстанция ще се произнесе по законосъобразността на решението и ако тя реши, че законът изобщо не противоречи на Конституцията, ще пререши делото. В Закона за съдебната власт има едно задължение за магистратите – когато някой от тях прецени, че закон противоречи на Конституцията, съдията уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите – главния прокурор.

Какъв е смисълът на всичко това – че когато едно дело стигне до касационната инстанция по обичайния ред на жалбата и върховният съд констатира, че долните съдилища са приложили пряко Конституцията, а не закона, върховният съд има право да спре делото и да внесе в КС искането за противоконституционност. Тогава вече този закон ще бъде противоконституционен, не само при приложението на конкретния казус.

Възможността за пряко приложение на Конституцията е факт, но чувал ли сте за такива случаи в практиката?

По инициатива на председателя на Конституционния съд проф. Борис Велчев направихме запитвания до апелативните и административните съдилищата по този въпрос и се установи, че са изключително малко, чухме за един-два. Идеята на това запитване беше после да се направи нещо като обсъждане, конференция на тази тема, защото Конституцията от 1991 г. дава на съдиите тази възможност, но очевидно някак всички знаем, че правилото за пряко приложение на Конституцията го има, но на никого не му се занимава.

Ако се създаде у съдиите рефлекс да прилагат пряко Конституцията, ще бъде много по-добре за конституционното правораздаване.

Искам да направя един паралел. В началото беше страшно екзотично да се мисли, че може да се направи преюдициално запитване до съда в Люксембург. Младите колеги административни съдии пуснаха едно питане, второ, трето и в момента вече е абсолютно обичайна практика българските съдилища да отправят преюдициални запитвания. Странно е, че един механизъм, който е много по-нов за България, вече се прилага широко, а друг, който съществува от 26 години, е почти непознат.

На какво се дължи според Вас това, че в съдебната ни система масово се е наложило разбирането, че прякото приложение на Конституцията е по-скоро екзотика?

Просто никой не се сеща. Затова трябва да се напомни на съдиите за тази възможност, да се направи една конференция, например, под егидата на КС, с представители на съдебната власт от различни апелативни райони и инстанции и да им се посочи, че това нещо съществува. По моему, една такава конференция би имала удивителен успех.

Преди години имаше такава за приложението на чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана отдавна от България. На нея бяха поканени съдиите, които се занимават със запрещения. И след това брачните съдии в Софийския градски съд ме поканиха като омбудсман и ми казаха – направете нещо, защото, казано най-просто, прочетохме този текст от конвенцията и чухме как се тълкува и разбрахме, че прилагаме един неправилен закон в противоречие с тази конвенция. Тогава аз наистина сезирах КС с искане за обявяване на тези текстове от Закона за лицата и семейството за противоконституционни. КС основателно отклони моето искане, но каза, че има нужда от нова уредба и отдавна има изготвен законопроект по тези въпроси. Така че, вижте как една конференция може да промени мисленето.

Да разбирам ли, че Вие, като конституционен съдия, намирате за належащо българските съдиите да бъдат насърчени да прилагат пряко Конституцията?

Категорично. Преюдициалното запитване, понеже беше нещо ново и модерно и на младите съдии им беше интересно, а това е нещо старо и забравено и това е причината да не се прилага пряко Конституцията.

Няма ли опасност да настъпи някакъв правен хаос, дори ако щете заради по-абстрактния характер на нормите в Конституцията, който позволява различно тълкуване. Как бихте оборил подобни опасения?

Когато се обсъждаха последните промени в  Конституцията, имаше предложения всеки съд да да може да сезира КС. Аз бях против. Смятах, че много съдии от първите инстанции биха били съблазнени от идеята да се изявят пред КС, да покажат: „Вижте ни, ние, какви сме юристи“. Освен това, заради сезирането на КС делото трябва да бъде спряно и това ще доведе до още по-голямо забавяне на делата, с което и без това проблемът е сериозен. Смятах, че подобна възможност ще доведе само до желание у по-младите колеги да изпъкнат.

А не рискуваме ли същия ефект, ако съдии масово започнат да прилагат пряко Конституцията?

Не мисля, защото съдията, който го направи, няма да блесне пред КС, а просто ще си реши делото. И неговият мотивиран съдебен акт просто ще отиде до следващата инстанция и няма да насърчи прояви на някаква оригиналност, а само ще породи стремеж за справедливо решаване на делото.

Конституцията казва, че тя се прилага пряко от всички, т.е. съгласно чл. 5, ал. 2, селският кмет може да я приложи пряко и да каже не признавам закона, защото противоречи на Конституцията. Значи, на още по-голямо основание, един съдия може да го направи, когато е убеден. Като имате предвид, че това негово становище ще мине веднага на инстанционен контрол, със съответните негативи, ако твърде лекомислено или произволно игнорира законите, с мотив, че прилага пряко Конституцията. Смятам, че няма да има мода.

Всички критикуваме законодателството, казваме че законите са несправедливи, конюнктурни, лобистки, а има много малка възможност те да минат на конституционен контрол. Има случаи, когато нещо очевидно е противоконституционно, но не стига до КС. Ще ви дам конкретен пример, защото е от времето преди да стана конституционен съдия. Когато се случи трагедията в дискотека „Амнезия“ в Студентския град, когато беше убито едно момче, което можеше да бъде убито пред всяка една друга дискотека. Тогава тази дискотека нашумя и се оказа, че е построена незаконно и я събориха. Това добре. Беда няма. Но народни представители, за да покажат съчувствие към тази трагична случка, изведнъж наложиха мораториум върху всички сделки с имоти в Студентския град до изясняване на статута им, защото се оказа, че много имоти на университети са били заграбени от дискотеки и кръчми. Приеха мораториума, обявиха – ние вземаме мерки и този мораториум беше забравен. Като омбудсман, бях сезиран от хората, които ми казаха, че не могат даже една скица да си извадят, защото има мораториум вече втора или трета година. Писах до председателите на тогавашните Народни събрания Цецка Цачева и Михаил Миков да отменят мораториума, защото омбудсманът няма право да атакува решения на Народното събрание, а само закони. Иначе това беше пар екселанс противоконституционно решение, засягащо човешките права. Слава богу, че някакво дело стигна до Търговската колегия на ВКС и тя сезира КС, който без всякакво колебание обяви решението за мораториума за противоконституционно и така се свърши.

Прякото приложение на Конституцията или въвеждането на пряката конституционна жалба щяха много по-бързо да решат проблема. А бяха засегнати стотици граждани, който имат имоти в Студентския град.

Когато правоимащите по чл. 150 от Конституцията, а те не са толкова много, бездействат, може да просъществува най-противоконституционният закон или решение

, които с години да имат своето правно действие и да нарушават очевидно хармонията и чувството за справедливост в обществото.

Изглежда вие сте радетел за „отварянето“ на конституционното правосъдие. Такава ли е позицията на целия Конституционен съд?

Пряката конституционна жалба, например, има много противници в КС. Това е въпрос, по който съвсем не сме единодушни. Председателят проф. Борис Велчев има идея да се проведе разговор за прякото приложение на Конституцията и пряката конституционна жалба. Дейността на КС минава в сянка, има едно неведение, никой не знае точно какво работи съдът. Като излязат нашите решения в Държавен вестник, първо, колко хора ги прочитат и второ, често са на такъв език, че дори и някои юристи не могат да ги разберат, камо ли обикновеният човек. Би трябвало Конституционният съд, конституционното правосъдие да бъде по-съпричастно към правовия ред, но това може да стане само като се разшири достъпът до КС.

В повечето случаи конституционните съдилища на другите държави са много по-близо до живота. В нашия КС има две тенденции, две позиции. Едната е, че той трябва да изхожда само и единствено от научни постановки на конституционното право, да действа абстрактно. Има и друго становище, на което аз съм привърженик и не го крия, че КС трябва да бъде много по-земен и да си дава сметка, че е един коректив, който е вътре в процеса на взаимния контрол на властите. КС е този, който следи за спазването на Конституцията и нейното върховенство. Решавайки конкретен въпрос, той не трябва да изхожда от някакви отвлечени научни постановки, които в един момент, претворени в съдебен акт, могат да бъдат върхът на теоретичната мисъл, но изобщо да не вършат работа в конкретните условия.

Ще припомня, че КС има и право да касира избори, а в едно такова дело едва ли бихме могли да изхождаме само отвлечени теоретични постановки. Трябва да навлезеш в конкретиката на изборите, няма как. Очевидно идеята на Конституцията не е КС да бъде някакъв академичен орган, а по-скоро наистина да върши работа. И ми се струва, че това може би малко ни убягва и българският КС трябва да бъде малко по-земен, по-близо до живота и разбираем за хората. Но това е моето становище.

Не е ли тази по-голяма абстрактност и теоретичност всъщност начин КС да избегне обвиненията, които през годините са съпътствали дейността му – че решава конюнктурно и политически? Има немалко примери, в които основателно е бил укоряван, че е съобразявал повече политиката, отколкото правото.

Да, такива упреци има във времето и много от тях безспорно са основателни. Да сме по-земни и по-близо до живота, не значи, че трябва да вземаме решения политически. По-скоро не трябва да се вземат партийни решения, защото в годините сме видели, че една или друга партия е имала своето влияние в КС. Казусите обаче не може да се решават абсолютно отвлечено, извън политиката и живота.

Примерно, ако става дума за здравна и съдебна реформа, няма как да избягаме от това, че обществото, хората, имат нужда от тях и да останем на чисто академични позиции, да решаваме все едно, че ние не сме част от това общество и не знаем нуждите му. Това изисква житейска мъдрост и усет за обществена необходимост, а не само познаване, тълкуване и прилагане на конкретните текстове и постановки. Сигурно ще бъда обсипан с критики, но не смятам, че конституционният съдия може да си позволи просто с везната да отмерва все едно, че е в аптека.

9
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
16 април 2018 14:16
Регистриран

и СПРЕТЕ ДА СЕ „ОПЛАКВАТЕ“-ТОЧНО ТОВА ПРОСТО НЕ ВИ ПРИЛЯГА-ВИЕ можете много повече от това, което давате на гражданите на РБ.Ако аз можех толкова, колкото можете Вие от тази позиция, отдавна щях да направя „обрат“ в позицията и на КС – засрамете се…Самосезирайте се…Не оставяйте с години гражданите на РБ да чакат отговор от СЕС в Люксембург на преюдициалните си запитвания-нали и Вие сте Юристите , ДОСТОЙНИТЕ, А ПЪК всъщност …НИЩО НЕ ПРАВЕЩИ за своя народ.В ЕС им е дошло до гуша да им се оплакваме – не се дава подкрепа на некадърници, а само на немощни се дава по… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
16 април 2018 14:02
Регистриран

АВЕ,ЦЕЗАРЕ, изключително точно, но не съвсем полезно-та нали сме членове на ЕС.Или не сме.Та нали има споделена компетентност с правовия ред между държавите -членки.Та нали в договора за присъединяване към ЕС сме поели задължението да прилагаме над националното, правото на ЕС-пък и решенията на СЕС Люксембург уж са задължителни за прилагане от всички съдии в Съюза.Или пък не.Кое е вярното.Създадохме правомощия на органите по чл.150 от КРБ и знаем, че К има непосредствено действие.Защо тогава, когато цитираме в исковите си молби тази пряка/ в ЕП този правен институт се нарича „ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ“,Т.Е.ИМА ПРЯКО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВСЕКИ ГРАЖДАНИН, ЗА ДА НЕ… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 април 2018 10:06
Гост

Поздравления! Господин Пенчев, ако повечето магистрати притежаваха житейска мъдрост и най вече усет за обществена необходимост като Вас, то правосъдието в БГ щеше да е на съвсем друго ниво.

Макс
Макс
16 април 2018 9:58
Гост

Прав е, но няма да го чуят. Не им отърва. През последните години в съда хората се носят по течението, вглъбени в собствените си дела и проблеми, нямат желание нито за развитие, нито за усъвършенстване. В прокуратурата пък от тази централизация са престанали въобще да мислят. Там е каквото каже Цацаров. Просто изпълнители.

Възмутен
Възмутен
16 април 2018 9:56
Гост

Ako магостратите прилагат пряко Конституцията, няма да се налага да отправят Преюдициално запитване и да чакат с години за изход от делото.

Песимист
Песимист
16 април 2018 8:20
Гост

И аз не съм особено оптимистично настроен относно промените.

пълен виц
пълен виц
16 април 2018 8:03
Гост

страх ги е, да не вземат да се изложат, затова не го правят.

Възмутен
Възмутен
16 април 2018 11:50
Гост

Или по скоро забравят само, когато им изнася.

петьо
петьо
16 април 2018 7:30
Гост

Константин Пенчев е абсолютно прав. Не знам дали омбудсманството го е научило да мисли така или и преди е бил такъв, но позицията му е достойна за уважение и много съдии трябва да се замислят, че не пишат решения заради самото право, а за да решават проблемите на хората!